Публикувано на 04.02.2008 / 13:19

СССР изчезна, но шпионите останаха

“Което винаги се е считало за гнусно деяние, а самото предателство – за криминално престъпление”.

Преди седмица в САЩ излезе на бял свят 352-страничната книга “Другарят Джей: неразказаните тайни на руския майстор на шпионажа в Америка след края на студената война”. На обложката на книгата, написана от бившия журналист на вестник “Вашингтон поуст” Пит Ерли, е изписано: “Когато Съветският Съюз изчезна, шпионите не изчезнаха заедно с него”. В предисловието към изданието той съобщава, че в основата са залегнали интервю с бившия руски гражданин, сътрудникът на СВР Сергей Третяков, който избягал в САЩ през 2000 година, а преди това две години бил двоен агент и работил за американското ФБР.

От 1995 до 2000 година Третяков заемал длъжността първи секретар на постоянното представителство на Русия при ООН. (Представителството на Русия в Ню-Йорк възглавявал тогава днешният министър на външните работи Сергей Лавров). Прес-бюрото на СВР съобщило: „През октомври 2000 година руският гражданин Третяков останал със семейството си в САЩ, като направил писмено изявление: „Моето излизане в оставка няма да нанесе ущърб на интересите на страната”. От срещите с руските представители той тогава се отказал. Своето бягство Третяков обяснил в книгата с „отвращението си към руската власт и желанието да помогне на САЩ”. През цялото това време изменникът пазил мълчание, заедно с жена си Елена и дъщеря си Ксения той живее в своята уединена вила за половин милион долара, местоположението на която е засекретено.

В беседите с Ерли изменникът разказал, че е координирал операцията, позволила на тогавашния иракски режим на Саддам Хюсеин да манипулира цените на експортируемия нефт в рамките на програмата на ООН „Нефт в замяна на продоволствие”, което уж позволило на Русия незаконно да получи  около полумилиард долара. По думите на Третяков, ООН е „международно шпионско гнездо”, сътрудниците на което били използвани за получаването на информация. В книгата изменникът назовава малко имена, оперирайки основно с опертивни псевдоними. Сред неговите информатори се числят канадски експерт по ядрено оръжие и високопоставен руски сътрудник на програмата „Нефт в замяна на продоволствие”.

Третяков твърди, че, чрез тогавашния заместник министър на външните работи Георгий Мамедов (днес посланик в Канада), руското външно разузнаване получавало важна информация даже от Строуб Телботт – тогава първи заместник на държавния секретар на САЩ в администрацията на Бил Клинтън. Наистина, Телботт „ не е бил руски шпионин”, но заради своето честолюбие лесно се бил поддавал ако не на вербовка, то на влияние и служел като източник на ценни сведения. Самият Телботт с възмущение опроверга тези твърдения. По думите му, в книгата няма никакви доказателства тъкмо затова, защото Третяков „и не е могъл да ги има”.

Питер Ерли – известен американски журналист, автор на няколко документални книги за шпиони, в това число за съветската „къртица” в ЦРУ Олдридж Еймс, основана на беседи с Еймс в затвора, – веднага се съгласил за интервю.

         Не бихте ли могъл да разкажете, как решихте да напишете тази книга? Писахте, че ФБР е дошло при вас с такова предложение, това истина ли е ?

         — Да. Аз пиша за това в книгата. Не само ФБР, но и ЦРУ също. Техни хора дойдоха при мен и казаха: ето този човек иска да поговори с вас. И, разбира се, аз скептично се отнесох към това, че правителството на САЩ му е разрешило да разкаже цялата негова история. Но представителите на спецслужбите казаха, че знаят моята книга за Еймс, разказали за нея на Третяков и ми обещаха да ме представят. Повече не съм ги виждал. В действителност аз заради това даже им се разсърдих, защото исках да узная от ФБР, какво конкретно Третяков е направил за САЩ. Но те само ми съобщиха, че той е предал пет хиляди съвършенно тайни документи и е идентифицирал тези, които са сътрудничили със съветското разузнаване.

           Доколкото аз знам, на времето вие твърдяхте, че сте написали своята книга за Еймс, срещайки се с него, при това не сте уведомили за това ФБР.

         — Да, това е така.

         Но тогава те са били длъжни здравата да ви се разсърдят. Защо тогава във ФБР решили именно с вас да направят контакт? Това изглежда  малко странно …

         — Не, това не е така. Аз зная, че агентите на ФБР … знам, че това изглежда подозрително, но агентите на ФБР, които се занимавали с Олдридж Еймс, това съвсем не са тези хора, които отговарят за Третяков. Как може това да е така? Някога аз разговарях с генералът от вашето разузнаване Борис Соломатин, и той ми каза, че КГБ – това винаги е КГБ: който се е занимавал, например, с Филби, винаги се занимава с изменниците. Но във ФБР има друга схема: агентите днес разследват терористичен акт, а утре – банково ограбване, и това е причината, поради която спецслужбите на САЩ често да попадат в небрано лозе. Тези хора, които се занимават с Третяков, съвсем не са свързани с агентите, отговарящи за Еймс. Но аз разбирам защо изглеждам подозрително (смее се). Аз не съм от ЦРУ, не съм от ФБР, може би аз просто съм наивен.

         — Как се срещнахте за първи път с Третяков?

         — Агентът от ФБР ми позвъни, и ме покани в хотела („Риц-Карлтън” в центъра на Вашингтон – А. С.), и там аз видях двама агенти от ФБР, които ме заведоха в номер, където се оказаха още двама сътрудници на ЦРУ и Третяков. Те ме представиха, и казаха: „Тук ние отстъпваме и си отиваме”. След това аз се срещах с Третяков в неговия дом, където, освен него, беше само жена му. Там ние прекарахме няколко месеца в разговори. Аз записах 128 часа беседи на диктофон.

         — Съществува практика да се прикрепят към изменниците съавтори. В Англия това е професор Кристофър Ендрю, съавтор на Гордиевски и Митрохин, в САЩ – Айра Уинклер, съавтор на изменника от ГРУ (Главно разузнавателно управление) Станислав Лунев. Но тези хора са тясно свързани със спецслужбите. Ендрю сега работи за MI5, Уинклер е бивш сътрудник на АНБ (Агенция за национална безопасност). Но вие сте журналист, как решавахте за себе си проблема за използването от спецслужбите?

         — Това е много трудно. Аз веднага написах, че са ме представили на Третяков агенти от ФБР. Аз реших: това, което мога, аз трябва да го проверя. А после просто ще пиша, че тази история е била разказана от Сергей Третяков, а тази история е била между него и Трубников (бившият директор на СВР. – А. С. ) – и как бих могъл да узная дали тя е правдива? Там вече вие сами трябва да съдите, като читател. Но аз зная, че когато Третяков е избягал, той е бил втори в структурата на разузнаването на РФ в САЩ. Аз зная, че (това ми е известно от мои източници във ФБР) той е получил прием в САЩ на най-високо ниво, той получил пари и работа.

         — Питер, вие сте общували както с хората, работили още за съветското разузнаване (същият Еймс), така и с офицер от руското разузнаване. По ваше мнение в какво се състои разликата в културата, методите на разузнаванията от съветския и от руския период?

         — Единствената разлика, която видях: Сергей Третяков каза, че СВР внедрила свои хора в ООН, за да откраднат пари. Той каза, че така са изчезнали 500 милиона долара. Както знаете, Третяков твърди, че Александър Крамар (канадският експерт по ядрено оръжие, сътрудник на програмата „Нефт в замяна за продоволствие” – А. С. ) – е човек на СВР. Разбина се, едно разузнаване не прилича на друго, но е сложно да си представим, че ЦРУ ще внедрява свои хора в ООН за крадене на пари. Сергей твърди, че това е заради корупцията. Тоест КГБ не се занимава с крадене на пари. А ако говорим за разузнаването по принцип, то аз не виждам голяма разлика. Ние в САЩ сме чували ужасни истории по повод на КГБ, а после чухме, че ЦРУ използва изтезания с вода по време на разпитите, и кое е по-лошото? Разбира се, КГБ има по-страшна история. Особено по отношение на своя собствен народ.

         — А има ли някаква разлика между съветското и руското разузнаване в постановката на целите?Аз ви питам за това, защото имаше сведения, че СВР сега повече се занимава с промишлен шпионаж, отколкото с политическо разузнаване.

         — Не мисля … Но може би вие бихте исали да попитате Третяков?

         — Да, би било чудесно!

         — Е, тогава му предавам слушалката, той седи до мен.

Голям сюрприз, но след това аз действително чух в слушалката гласът наСергей Третяков.

    Добрър ден, или каквото е при вас сега.

    — Честно казано, сега при нас е нощ. Първи въпрос: защо решихте да останете? Доколкото си спомням, още през 2001 година в Русия се появиха публикации, че вие сте решили да останете в САЩ, защото сте разбрали, че руското контраразузнаване ви е разкрило. Доколко това е вярно?

      Това е пълна глупост. Никакви проблеми с руското разузнаване не съм имал. Това първо. И второ, аз имах репутация, може би, на най-суровия полковник в СВР. Аз не се страхувах от нищо. Защо останах? Когато получите книжката, погледнете – там последната глава се нарича „епилог”. Аз я написах лично и там се опитах да отговоря на тези въпроси. Каква е същността: аз не искам повече да служа на тези, които управляват Русия. Защото считам, че това просто е аморално. Аз нямах никакви проблеми с Русия, имах шикозна кариера, нямах никакви финансови проблеми и, между другото, от нито една чужда държава аз не съм поискал нито копейка, и никой от чуждите държави не ме е притеснявал, никой не ме е вербувал и не ме е купувал. За това, как съм работил с американците, работил ли съм въобще, и колко дълго – тези въпроси аз не обсъждам. По една проста причина: не искам да помагам на своите бивши колеги да се ориентират, какво се е случило. Но в книгата на Пит Ерли една от главите е точно за това, което той самият е изкопал. И аз не отричам това, но и не го потвърждавам.

    — А защо решихте да се обърнете именно към Пит Ерли и именно сега?

    — Ами, първо, не сега. Освен това , отначало аз трябваше на си почина. След това  поисках да разкажа моята история. Исках да покажа на американците, че днешна Русия съвсем не е това, което те си представят. И от гледна точка на демокрацията, и от гледна точка на заплахите на западните интереси.

    — А колко дълго вие работихте? Кога решихте да се срещнете с него?

    Момент да помисля … някъде преди около две години и половина. Ние дълго работихме, той е зает човек, отначало ме интервюираше, след това си правеше свой собствен рисърч. Той има големи връзки във Вашингтон, много големи в Ню-Йорк, и той проверяваше, доколкото това  беше възможно, информацията, която  получаваше от мен.

    Как мислите, с какво Първо главно управление на КГБ се отличава в нравите, методите от СВР?

    Никакви промени не са се случили. С изключение на това, че след разпадането на СССР руското разузнаване, тоест СВР, стана още по-агресивно. Поне съдейки по това, какви заявки започнаха да идват, какви апетити се проявиха. Това се обяснява с факта, че в нашето правителство има много бивши наши сътрудници, а при нас всички мозъци са направени в един завод. Всички, които са работили в разузнаването, считат че информацията на министерството на външните работи нищо не струва, защото тя е преразказ на това, което може да се намери във вестниците. Затова се разчита на информация от разузнаването. Но ви уверявам, нищо в разузнаването не се променило: останали са същите линии, същите насоки. Същите мероприятия за съдействие, които съществуваха по съветско време (имат се предвид операциите по дезинформация – А. С. ). Ако нещо се е променило, то това е качеството на човешкия материал, качеството на разузнавача. Защото по мое време работата в разузнаването се считаше за престижна, хора с добро образование в престижни вузове се опитваха да попаднат там. А сега разузнаването стана по-провинциално.

    Съществува мнение, че през 90-те години в ръководството на СВР са дошли така наречените „източници” ( от „изток”) – същият Примаков , а със смяната на ръководителя на СВР рязко се усили западното направление  в разузнаването.

    Не, това не е така. Да има такива вътрешни понятия: „немска мафия” или „близкоизточна”. Това действително го има: ако аз, например, работя на американското направление, а след това стана голям генерал, то аз и издигам своите си хора. Но основното направление на работата никога не се променя: винаги приоритетно е било американското направление. Абсолютен приоритет. След това вървеше Западна Европа, и по-нататък надолу – от Латинска Америка  и до африканския континент.

    Как ли ще повлияе вашата книга на ситуацията в САЩ и в Русия? Вие засегнахте прекалено много хора, например същия Телботт.

    Първо, Телботт никога не съм го обвинявал в шпионаж. Просто са го използали. Дали ще повлияе книгата на накого? Мисля, че ще повлияе.

    А как мислите, дали тази книга ще доведе до някакви промени в СВР?

    Какво ли може там да се промени? Разузнаването се е създавало дълги години, и е невъзможно да се променят принципите. Какво ново да изобретиш? Не мисля, че ще има някакви кардинални  промени. Промени имаше, когато дойде Примаков. Той  се опита от разузнаването да направи научно-изследователски институт. Започнаха да ни наричат референти, направленията – сектори, но това беше така, защото той не разбираше нито бъкел от разузнаване. Някои реорганизации минаха, например, първи отдел (американският) беше слят с втория (латиноамериканския), а общото между тях беше само думата Америка. Но по същество нищо не се промени. Аз не мисля, че разузнаването – това е механизъм, който може някак драматично да се променя.

    Как мислите, доколко е корумпирана сега СВР?

    Аз не мисля, че руското разузнаване е много корумпирано, с изключение, може би, на две управления – управлението на икономическото разузнаване и управлението на научно-техническото разузнаване. Тези момчета има какво да откраднат, което после да препродадат. А в политическото разузнаване … каква корупция може да има там .

 

 

Публикувано в „Нова газета”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *