Публикувано на 01.04.2008 / 22:52

Славчо Босилков: НСБОП не се ползва с доверието на западните партньори, службата се превърна в ДС

Славчо Босилков е дипломиран икономист, получил квалификация в школата на МВР в Симеоново. От 1997 до 1998 г. е директор на Национална служба “Полиция”, до 2000 г. е съветник в МС по въпросите на националната сигурност, а от 2000 – ­2001 г. е главен секретар на МВР.

– Г-н Румен Петков заяви, че е участвал в срещи с лица, които са обект на оперативен интерес за МВР, но след регламентирана процедура и в присъствието на оперативен работник. Съществува ли такава практика? Министърът част ли е от оперативния състав на МВР?

­- Министърът е политическа фигура. Съгласно действащия Закон за МВР и подзаконовите и вътрешноведомствените нормативни документи в оперативни мероприятия участват само натоварените с тези функции оперативни работници. Може да се допусне като хипотеза, че министърът по изключение е спечелил доверието на даден представител на престъпния свят по някакви съображения. Тогава има вероятност той да е съгласен да разговаря само с него и да му разкрие неща, представляващи оперативен интерес, които не би споделил с оперативния работник. Но информацията за такава среща се запазва, тя трябва да се регистрира, т.е. остават следи. Така че подобно твърдение може лесно да се провери в съответните носители на информация в системата на оперативните служби.

­- Може ли да кажете какво трябва да фигурира в едно такова описание?

­- На първо място трябва да се отрази, че конкретно длъжностно лице, в случая министърът, ще проведе среща с това лице. Второ, по чие искане е срещата. Трето, какви въпроси ще се изясняват. И накрая, че действително срещата е проведена и какви са резултатите от нея. Възможно е по разбираеми причини името на министъра да бъде заменено с псевдоним, но винаги може да се установи кой стои зад даден псевдоним.

­- Следователно и телефонните разговори с хора, представляващи интерес за службите, трябва да се регламентират?

­- Ако тези разговори имат някаква оперативна стойност, би трябвало да бъдат отразени в съответните масиви. На мястото на министъра бих отразил дори и разговори без оперативна стойност, защото пак може да са в помощ на колегите.

­- Имало ли е министър, докато работехте в системата на МВР, който да е участвал в такива разработки?

­- Не, не е имало.

­- Да се върнем към въпроса за престъпността в България и за това, което се случи в ГДБОП, наследник на НСБОП. Как се стигна до това срастване на службите с криминалния свят?

­- Прочетох интересно интервю със Зоя Димитрова, в което ми направи впечатление, че един журналист разполага с информация, че западните служби винаги са отбягвали контактите с НСБОП, бившата ЦСБОП. Това е истина. Причината трябва да се търси в историята на МВР след 1989 г. Първоначалното предложение беше да се създаде тази служба в системата на националната полиция, както е във всички останали държави. В последния момент обаче от ръководството на МВР беше наложено тази служба да бъде изведена извън системата на полицията. Аргументът беше, че така е в Русия, където Службата за борба с организираната престъпност е извън милицията, т.е. вместо да взимаме пример от западноевропейските държави, ние отново последвахме примера на Русия. В резултат службата се превърна в нещо подобно на ДС. В нея влязоха голяма част от оперативните работници, които преди работеха в Шесто управление на ДС. Явно целта беше да се работи по целесъобразност. Затова споделям мнението на г-жа Димитрова. Тя е стигнала до този извод по свои канали, докато аз съм пряк наблюдател на нещата. ЦСБОП избирателно взимаше материали и от полицията, и от Национална служба “Сигурност” (НСС). Дори по времето, когато директор на НСС беше Арлин Антонов, се стигна до много тежки противопоставяния. Служителите от НСС бяха докарани до положение да назначават охрана, за да не влизат оперативни работници от ЦСБОП да им бъркат в информационните масиви. Така че меко казано, тази служба не се ползва с доверие сред нашите западни партньори.

­- Излиза, че политиците са попречили на професионалното изграждане на съвременна служба за борба с организираната престъпност, като са я извели извън системата на полицията?

­- Тогава ми направи впечатление, че професионалните доводи изобщо не бяха взети предвид. Смятам, че това беше решение, легитимирано като политическо, но в никакъв случай не беше професионално. Имаше хора в комисията, които първоначално бяха дали мнение службата да бъде в системата на полицията, но след това застанаха зад лансираното политическо решение. Въпреки че професионалните доводи бяха принципни. Недопустимо беше Службата за борба с организираната престъпност да дублира в голяма степен предмета на дейност на криминалната и на икономическата полиция. На второ място тази служба изземваше по свои критерии материали: едни материали ­ с цел да отчете някакви резултати, а други ­ с цел да не се стигне до реализация на разработката. Така че още тогава беше ясно, че службата ще работи по някаква целесъобразност. За съжаление в момента и при Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС) се наблюдават дублиращи или неизяснени функции, въпреки че беше добре замислена като агенция, която трябва да обедини само специалните служби в България. Не зная по чий “съвет”, очевидно непрофесионален, беше взето решение агенцията да изземе чисто полицейски функции на МВР.

­– Тоест смятате, че при ДАНС е заложен същият проблем, както при НСБОП, защото се дублират функции и се дават правомощия без отговорност?

­- Точно така. И ДАНС отново е някаква елитарна служба, стояща над оставените в системата на МВР оперативни служби. Важният принцип при структурирането на оперативните служби в демократичните държави, независимо дали са специални или полицейски, е равнопоставеността им и оперативната им самостоятелност. Само в резултат на тези две предпоставки може да функционира основният демократичен принцип на взаимния контрол. Недопустимо е да има лидерство на една служба над друга. Защото корупцията винаги избива именно в тези служби, които са създадени като елитарни.

­- Това е много важно! Струва ми се, че друг досега не е обсъждал ДАНС от тази гледна точка. Агенцията беше създадена, за да отнеме част от властта, съсредоточена в ръцете на вътрешния министър. Но вие подсказвате, че в бъдеще, така организирана, тази агенция ще създаде проблеми?

­- Разглеждам нещата дотук в професионален аспект. Има и политически аспект. Казано накратко, излиза, че допълненията в предмета на дейност и във функциите на ДАНС в голяма степен бяха продиктувани от опита да се противопоставят определени кръгове в БСП на министъра на вътрешните работи. Кръгове, които са недоволни от някои процеси, затова и не бих определил намеренията им като най-чисти.

­- Трябва ли ГДБОП да бъде закрита след този скандал?

­- Далеч съм от мисълта, че трябва да се закрие службата. Тя трябва да остане, но да бъде равнопоставена с останалите полицейски служби. В същото време изборът и назначаването на ръководството на ГДБОП трябва да бъдат много строго прецизирани. Това е едно от основните задължения на министъра на вътрешните работи, защото той провежда политиката в министерството по линия на кадрите, като структурна част от държавната политика по линия на националната сигурност на България. Напоследък, когато възникват такива, меко казано, неблагополучия, някои политици започват да говорят, че проблемите изкуствено се политизират. Аз ще кажа, че те действително се политизират. И всеки обществен проблем, особено когато е с отрицателен знак, е политически, защото хората, които управляват, провеждат политика на своята партия или коалиция, за която са претендирали, че е правилна. Ако я детайлизираме, тя се състои във финансова, нормативна, кадрова политика, т.е. управляващите назначават кадри, които да провеждат тяхната политика. А ние виждаме, че именно неудачната кадрова политика води до тези неблагополучия, които са изключително ярко изразени в системата на националната сигурност.

­- Заговорихме за политика. Този провал на борбата с престъпността провал на службите ли е или на политиците от ваша гледна точка? Изключвам ролята на съда и прокуратурата, която е много важна, но е тема за друг разговор…

­- Отговорът за мен е еднозначен. Познавам много действащи все още началници, редови оперативни работници и униформени полицаи, които са много добри професионалисти и имат желание да работят. Това е провал на политиците, които задават съответната линия на поведение на полицията и на специалните служби.

Да се върнем отново към настоящия скандал. Възможно ли е ръководството на МВР да не знае за разработка и за подслушване на високопоставен служител от такъв ранг толкова дълго време и да научи за това от медиите? Въпросът ми е теоретичен, защото вие не сте в момента в системата, за да знаете конкретния случай, но как ще коментирате това на базата на вашия опит?

­- След като говорим за хипотези ­ да, възможно е. Но това само по себе си би означавало, че съответните политически и професионални ръководители в системата на МВР не притежават необходимите субективни качества да ръководят една толкова сложна система.

­- И още един въпрос, свързан с политическата воля. Днес има хора, които обвиняват в корупция управлението, обаче когато те са били на власт, не са предприели необходимите мерки за справяне със същия проблем. Ето, случаят “Куйович” е прекрасен пример в това отношение: прехвърлят си топката с взаимни обвинения. По какъв начин може да бъде преодоляна съпротивата на политиците да се разреши проблемът с корупцията?

­- Случаят “Куйович” за мене съществува след 2001 г. А мога най-категорично да кажа, че опитът да се върне този случай в периода на управлението на ОДС е нещо, което подлежи на проверка и лесно доказване. Дори в едно интервю предложих на министъра и на главния секретар да извадят преписката, свързана с Куйович. Тогава ще се разбере, ако е имало такъв случай до 2001 г. ­ аз съм сигурен, че няма ­ кой е положил подписа и кой е докладвал преписката на ръководството на НСС. Очевидно обаче такъв случай няма. И това са едни голословни твърдения на сегашното ръководство на МВР, целящи заблуда на общественото мнение. Всяко нещо в МВР оставя следи. Винаги може преписката да се извади и да се провери кое как е било.

­- Разбирам, а как ще коментирате факта, че представители на престъпни организации са били също така и сътрудници на полицията? Това шокира много хора, излиза, че полицията и престъпниците всъщност са едно и също нещо.

­- Не знам кой е казал това нещо.

­– Имаше публикации в пресата, че например Димата Руснака, Илия Павлов, Георги Илиев са били ползвани за такива услуги.

­- Не съм чел тези публикации. Теоретично има две възможности. Едната е те официално да са били някакви сътрудници, информатори, доверени лица или агенти, което според мен представлява опит за опъване на чадър над тези лица. Втората възможност е да са били ползвани, без да са били формализирани като сътрудници. Нормативната уредба го допуска и в този случай със съответно оперативно майсторство и квалификация би могла да се извлече много качествена информация, представляваща оперативен интерес. Така че това е оправдано. Но има и случаи в нашата практика, когато агентът използва оперативния работник за осъществяването на своите престъпни цели. До миналата година бях викан например във връзка с това, че през 2000 или 2001 г. санкционирах разшифроването на един агент. Оперативният работник фактически беше ползван от агента, за да може агентът да върши престъпления. Не можаха обаче да се докажат корупционните връзки между тях двамата. Но тогава за целта с мое разрешение като главен секретар този агент беше разшифрован, за да може да бъде обявен за издирване, да бъде разпитан пред съда и привлечен като обвиняем.

­- Възможно ли е някой да бъде вписан като агент на полицията, без да знае, че е такъв?

­- Даже и да има такъв случай, би било много лесно при съответното ниво на криминалистическата наука и техника да бъде доказано, че има фалшификация. Има съответни начини да бъде иззета документацията, да се подложи на криминалистическо изследване и ще се докаже по различни белези дали човекът е бил агент, или не е бил.

­- Добре, но може документът да е автентичен, но човекът да не е знаел, че всъщност са го вербували и са го вписали в регистрите под псевдоним. Тоест не са подправени документи. Представете си например, че аз след разговора си сега с вас, се връщам в службата и пиша доклад, че Славчо Босилков е приел да сътрудничи като агент еди-кой си. Без действително да съм провеждал с вас такава беседа, без вие да знаете, изведнъж се оказва, че вече имате агентурно име. Това възможно ли е?

­- Такова нещо не може да стане, защото най-лесно може да се установи за каква категория информация става въпрос, в коя сфера на обществения живот, какво е било по това време моето положение в обществото, каква е била моята месторабота, каква е била моята среда. Така че тези работи са много лесно доказуеми. Освен това оперативните работници помежду си обикновено си познават оперативните контакти, когато работят по една и съща линия. Точно затова на мен ми е много интересно как целият този скандал, който се разрази сега, толкова дълго време е останал тлеещ, а не е избухнал още миналата или по-миналата година. Защото явно тук става въпрос за една много продължителна във времето престъпна дейност, независимо дали Иван Иванов е бил заместник-директор на БОП, или е бил началник на ИП в СДВР. Между оперативните работници тези неща се знаят, друг е въпросът дали може да се намерят съответните доказателства. Ако не се намерят, както обикновено става в такива случаи, не може да има реакция, което силно демотивира оперативните работници да изпълняват задачите си.

­- И в този контекст възможно ли е хора да са били вписани в регистрите като секретни сътрудници на ДС, без да са знаели? Представете си същата ситуация, но преди 10 ноември 1989 г.: седим с вас двамата, говорим, след това вие се връщате в службата си и вписвате Явор Дачков като агент еди-кой си, без да сте ме питали. Това правело ли се е, да кажем, с цел да се отчита дейност? Без съгласието на мнимия агент на практика?

­- В тогавашната обстановка такова нещо не е било възможно. Затова гледам с подозрение на твърденията на хора, че не са знаели и сега са разбрали. Истината е друга. Истината е, че голяма част от агентите на ДС след 10 ноември 1989 г., за да продължат да бъдат ползвани, бяха заблуждавани от съответните оперативни работници на ДС, че досиетата им са унищожени. А фактически копия или оригинали от тези досиета все още се крият тук-таме при хора, които са имали достъп до тях. В даден момент, когато един агент започва да става неудобен, досието му се вади и той тогава остава неприятно изненадан. Такива случаи вече има доста и ние ги знаем от медиите.

Явор Дачков

В. “Гласове”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *