Публикувано на 13.02.2008 / 18:50

Синята вехтошарница

 

 

Преди много години имаше една доста колоритна професия – вехтошар. Върви раздърпан байчо с неизменна мазна капа на главата и накамарил на ръце протрити дрешки. Върви и монотонно припява: "Стари дрехи продавам. Стари дрехи…"
Забравен силует от миналото.
По една съвсем обяснима аналогия и СДС, и неговите присъдружни седесета наумяват на поменатия вехтошар. Политическата стока, която предлагат, е, така да се каже, "втора преснота". Все старите антикомунстически мантри, все слухтене по дирите на ченгета призраци, все ялови нахъсвания срещу руски тръби и въобще срещу всичко руско.

 

Тия хора сън не ги хваща, ако не мразят някого

 

А най-вече се мразят помежду си. Така змията, като няма кого да ухапе, си хапе опашката.
Да, разбира се, младият син лидер Пламен Юруков говори за някакъв "нов десен проект", говори, че ще премахне централизираната вертикална структура на партията и ще я замени с хоризонтална, но това са само намерения и думи, а не реалности.
Пък и т.нар. "нов десен проект" засега е пълна небулоза. И ако все пак има нещо положително в новите намерения, това е отказът да се проектира СДС в някаква християндемократическа матрица. Това бе измишльотина на първата генерация седесари, за да се присъвкупят със совите брюкселски ментори. Но това обаче бе занимание имитативно и доказа нещо съвсем очевидно – липсата на собствена идеология и визия. Остана едно голо подражание.
И за да изчерпим темата – християндемокрацията е европейски продукт. Това е трудно постигнат паритет между католицизъм и протестантство. В тази схема ние не можем да се впишем, защото нашият етнокултурен модел е формиран на базата на източното православие.
Казваме всичко това, за да се разбере, че някогашното СДС тръгна от една абсолютно сгрешена диспозиция, прие фалшив, угодлив образ с цел на всяка цена да се хареса, като дори си напазарува дрешки от европейските вехтошарници.



Повтори се една извечна българска драма -драмата на подражателството

 

Генезисът на развалата в СДС се корени в това, че формацията не бе автентично явление, а хаотично привнесени чужди образци, слепени как да е от недоучени чираци.
И краткият триумф завърши с разпад. Защото триумфът бе конюнктурен, събитиен, а не бе следствие от ясна политическа философия, от визия за развитието на държавата.
Престъпната, брутална приватизация, чието истинско име е разграбване, отпуши диви апетити в притоните на синия елит. От онова време е и култовата фраза на Александър Йорданов: "Най-сетне и аз да се видя с пари!"
И започна взаимоизтреблението.
Не водени от идейни различия (това си е направо смешно обяснение!), а от корпоративни интереси и взаимни смразявания, една сюрия сини лидери – подобно на племенни вождове – издигнаха на хоругва своите честолюбия и се отделиха в малки феодални княжества. Всички с претенции да се докопат до наследството на умирающата синя леля.
В дясното цари междуособица. Мечовете засега са прибрани в ножниците, но ръцете са върху ръкохватките. И спорадичната размяна на остри реплики между някогашните сини вождове говори, че гражданската война за подялбата на остатъчното дясно може отново да се разгори с пълна сила. Защото

десницата е претоварена с грехове

И точно в условията на тая всякак лабилна ситуация, натегната от взаимни подозрения и враждебности, да предлагаш проект за обединение е или поредната политическа шашма за измиване на образа, или израз на трогателна наивност.



Изглежда Пламен Юруков бърка кафеварката с политиката

 

Или и той подобно на Сакскобургготски иска да управлява партията като фирма. Но видяхме вече, че "фирмата" НДСВ е на път да банкрутира.
Пламен Юруков, нали аджамия, се плъзга по най-лекото съпротивление в желанието си да обедини разпарчетосаното дясно. Разпратил е депеши към тъкмо 12 формации с послание да се съберат под един байрак – неговия. Но една потрошена стомна, както и да я слепваш, тя все си остава потрошена.
Просто е немислимо да си представим, че заедно ще могат да работят хора като Иван Костов, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски. Да не говорим за маломерните играчи като земеделеца Стефан Личев, зад когото я има един плевник хора, я не и вечно баберкуващите Любен Дилов-син и Емил Кошлуков. В дрезгавицата се примярват и други представители на дребната политическа фауна, за които обикновено се съобщава под черта. Там някъде трябва да търсим и инсургентите на Борислав Ралчев от Нова българска демокрация. И те са мераклии да се сгушат нейде, защото останат ли самички, си отиват мърцина.
Във всичките тия непристойни движения на едни всякак омаскарени субекти има нещо тягостно и дълбоко противно. Свидетели сме на

опитите за някакво ин витро съешаване с предсказуемо нулев резултат

 

Но сухите тренировки продължават.



Дори СДС не заслужава такава жалка участ.
Но добре. Да предположим все пак, че бабуването на Пламен Юруков се увенчае с някакъв успех и обединението, макар и не в пълен формат, стане факт. И какво от това? Сборът на събраните в един кюп проценти на приносителите очертава мършава електорална подкрепа. Тя е на ръба на четирипроцентовата бариера. Подобен резултат с нищо не би променил политическия ландшафт, а само би се засилило усещането, че т.нар. десница бере душа. Защото т.нар. "нов десен проект" е мираж.
Дясното няма физиономия. И във вакуума – нали природата не търпи празно пространство – се надига косматата снага на ГЕРБ. Каквото и да приказват за ГЕРБ, колкото и да оспорват неговата дясност, формацията е факт и не може да бъде игнорирана с невъздържани подмятания дори от високи партийни камбанарии. Това е изпускане на нерви. И не от друго, а от страх от нарастващата популярност на Бойко Борисовото творение, което засмуква гласове отвсякъде. Да, новата формация нарушава политическия бон тон, понякога се държи предизвикателно грубо, дори нахакано, а това изважда от равновесие свикналите все пак на някакъв комфорт политически играчи. Но такива са реалностите – вече никой в нищо не може да бъде сигурен. А най-малкото СДС. Защото

 

СДС е безпомощно в конкуренцията с ГЕРБ

 

И в тази ситуация, в която определено се пренарежда пасиансът в съотношението на силите, какво всъщност е тръгнал да обединява Пламен Юруков. Той се сили да обединява опротивелите на всички стари муцуни от "великото" време на криминалния преход. Всички помним грубиянските фелдфебелски замашки на един Евгений Бакърджиев, който се държеше като разбойнически главатар. Когато населението изнемогваше от недоимък, той пафкаше пури с дебелината на дръжки на тесли. И само това да беше. Колкото до Иван Костов – той демонстрираше поведение на разпасан римски патриций от залеза на империята. За Стефан Софиянски с неговата неизменна захилка пък да не говорим. Него го влачиха по съдилища. И макар да се измъкна по терлици от всички обвинения, не ни напуска подозрението, че косъмът му не е съвсем чист.
Това са знакови фигури в някогашното СДС. А като опашка на комета зад тях се влачат деятели от втория ешелон на криминалната разсипия.
Читави хора няма. Над тях тегнат сериозни подозрения, че по ръцете им лепне медецът на далавери и корупция. И ако трябва леко да загрубеем в изказа,

 

Пламен Юруков е стъпил на чурук дъска – иска да прави нов бардак със стари фльорци.



Няма как да се получи. Баламите са на привършване и едва ли ще се намерят хора да си дадат гласа в едни предстоящи избори за едни всякак компрометирани субекти. Небъдна е тая.
Та не ни е ясно като как може да се осъществи "проектът" Юруков. Ако разчита да реанимира стари сантименти – вятър го вее на бяла кобила.
А може би друг коз в ръцете си не държи. И това е вече предвидимият край на т.нар. дясно. Това "дясно" бе генетично сгрешено. То нямаше в себе си достолепието на консерватизма, нито пък бе еманация на традиционни добродетели и буржоазен индивидуализъм. СДС бе формация "анти" и се отличаваше със санкюлотска сокашка нахаканост. И когато неизбежната "умора на материала" настъпи – енергиите се изчерпаха.
Но в държавата нищо не е такова, за каквото се представя. Дясното не е дясно, а лявото е с много оспорими качества на лявост. С въвеждането на т.нар. "плосък данък" БСП премина една гранична межда и все повече придобива характеристиките на дясност.
Няма жалони, които да определят кой кой е. И се усеща

 

жад за яснота, жад за изчистени профили

 

И в този аспект на мисли смеем да прогнозираме, че времето на мимикриите е на приключване. Обществото има нужда от ясно различими политически субекти.
И катастрофата на измисленото дясно е първата индикация за едно оздравяване. Защото дълго време можеш да лъжеш, че си нещо, което не си, но не и до безкрайност. Тази дилема стои и пред БСП.
Няма как. Предстои ново раздаване на картите. И уверяваме ви, резултатите от предстоящите избори ще бъдат прелюбопитни.
Ще има много разплакани.

 

Венцеслав Начев

в. Земя

 

Коментари 0 за
“Синята вехтошарница”

  1. Тъпо, скудоумно и преливащо от злоба четивце с претенции за анализ. Що тоз ляв вестник „Земя“ не си анализира кражбите, които се вихрят във формата 8:5:3 и когато тегли чертата под анализа, ще му стане ясно, че периода на Костов е детска забавачка с тоталната сегашна корупция, неприкрита наглост и безсрамна далавера на всички нива, вкл. и европейско

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *