Регистрация
Публикувано на 11.03.2008 / 19:44

Светослава Тадаръкова: Злати Златев – Златистия има пръст в убийството на Карамански

 

 

Светослава Тадаръкова е родена в София, завършила е филология в Софийския университет. През 1990 г. започва като репортер в БНТ – "По света и у нас". Иван Гарелов й разрешава да го замества и тя става първата жена, която води "Панорама". Избрана е за Репортер №1 на 1991 г. Специализира в САЩ – Емъри енд Хенри. Сега има седмично обзорно предаване "Дела срещу думи" в петък вечер по ББТ. Книгата й "Кръстникът и силните" е бестселър на издателство "Труд".

- След като години наред разследвате връзката между подземния свят н властта, как днес определяте ролята на ДС за формирането на престъпните групировки в България?
- Приживе Карамански ми посочи имената на бандитите, които са свързани с Държавна сигурност. Списъкът е дълъг. Там фигурират поне две трети от големите босове. Всички тия момчета – Поли Пантев, Самоковеца, Васил Илиев, са били ресорни агенти на ДС. Службите са ги вербували още докато са били спортисти – младежи с амбиции за кариера в борбата. И Държавна сигурност съвсем умишлено ги е оставила да действат като бандити. Някои от тях даже е подтиквала към това. Чрез тях службите са държали и контролирали престъпността.
- Кога и как се запознахте с втория си съпруг, бизнесмена и депутат от БСП Димитър Тадаръков, доста се шуми около вашата връзка?
- Вече бях разведена с първия си съпруг. Не сме се карали. Просто на него му предложиха работа като програмист в Германия, а аз настоявах да се развивам като журналист тук. Така от разстояние и с времето се отчуждихме. Правех в БНТ предаването "Един час със Светослава Стае-ва". Системата беше такава, че трябваше да си търся сама спонсори на предаването. Тогава Мирослав Севлиевски ме запозна с Димитър Та-даръков. Той обаче ми отпусна пари само за едно предаване. Леко се стреснах от тази наша първа среща, защото той е малко тип хищник. И му личи отдалеч. Но след няколко дни той ми звънна да ме покани на вечеря. Но аз отказах. Той продължи да ми се обажда вкъщи и да настоява Обяснявах му, че току-що сме се запознали и не мога да ходя с него по ресторанти и яхти, защото не го познавам. Накрая се съгласих, отидох на една вечеря и така се започна…
- Известно е, че лидерът на ДПС Ахмед Доган ви се доверява. Как успяхте да му влезете под кожата?
- Познавах се с първата му жена Таня Желязкова, от която Ахмед Доган има син – Демир. Двамата нямаха брак, но той впоследствие навсякъде я представяше като своя съпруга. По това време Доган още беше в затвора, но името му се беше превърнало в мит – нещо като Нелсън Мандела. И основната заслуга за това е на Таня. Всъщност тя го измъкна от затвора. Цели 6 месеца преди 10 ноември тя водеше публична кампания за освобождаването му – събираше подписи, говореше разпалено по разни събрания… А когато по-късно и дисидентите започнаха да надигат глави, тя успя да ги спечели за каузата. И цялата дисидентска общност застана зад това – тя заклейми възродителния процес и настояваше да се освободят Ахмед Доган и още двама-трима от неговите съратници. Затова Доган, въпреки че са разделени с Таня, до ден-днешен й е благодарен.
- Имаше ли някаква конкретна случка, която помогна за сближаването ви?
- Случи се малко по-късно, когато започнах работа във вестник "Демокрация". Придружих го с група журналисти до Кърджали. След което Сокола предложи да обиколим с него и турските села в Разградско. От цялата група единствено аз приех. В тоя период между турци и българи имаше огромно напрежение. Ежедневно пред парламента се организираха митинги – по един на турците и един на националистите. Полиция пазеше да не се стигне до остри сблъсъци. Положението беше на ръба! И по време на обиколката ни из Делиормана Доган се отнасяше даже малко хладно към мен. Двамата минахме през страшно много села – по три-четири на ден. И във всяко ни посрещаше събрание. Доган до ден-днешен ми се подиграва за това как съм била настръхнала и ужасена нещо да не се случи. Но се оказа, че в турските села ме посрещаха много сърдечно.
- А защо Доган се раздели с майката на първородния си син Таня Желязкова?
- Той просто обича хубавия живот. Не е от тези, които всеки ден гледат
към различна жена. Но пък и не остава при една жена, ако чувствата са вече изстинали. Във всеки човешки живот е така. И Доган не прави изключение. С Таня се разделиха някъде към 93-та година, но останаха приятели. След това той се ожени за туркинята, журналистка от Варна. С нея живя само два месеца. Докато с Таня са си много близки и до днес.
- Има ли в България разследваща журналистика?
- Рядко може да се прочете нещо истинско. Защото самите медии нямат интерес от разкриване на престъпната действителност. Защото са зависими от управляващите, независимо кои – сини, червени или жълти.
- Това за всички медии ли се отнася?
- Да, за всички медии в България. Много избирателно отделни медии пускат отделни разследвания. Но тия разследвания често са тенденциозни. Преди време взех интервю от съпругата на убития прокурор Николай Колев – Нанка Колева. Тя също е прокурор в Главната прокуратура. Тя твърдеше, че бившият Главен прокурор Никола Филчев има пръст в убийството на мъжа й. Описа начина, по който Никола Филчев е заплашвал съпруга й. И тия ужасни разкрития така и не бяха излъчени. Обиколих всички вестници и телевизии, но навсякъде ми отказваха. И това, при положение че Никола Филчев точно беше сдал поста на главен прокурор и не беше властови фактор. Та, затова няма разследваща журналистика, защото самите медии не искат разследвания.
- Преди време заснехте филм-разследване за мистериозната смърт на Людмила Живкова. Там представяте няколко версии за кончината й – от убийство до самоубийство…
- Най-популярните тези за смъртта на Людмила са три – нещастен случай, убийство чрез отравяне и самоубийство. Според Любомир Левчев тя е била отровена. Той разказва как при едно пътуване до Индия Людмила носела пръстен с камък. И в самолета Левчев забелязал как камъкът си е сменил цвета. Има камъни, които са чувствителни на химически промени и при допир с кожата на отровен човек сменят цвета си. Вероятно Людмила е била отровена, но не от капсула, която гълташ и на мига умираш, а с бавнодействаща отрова. Разговарях с най-близките хора от обкръжението на Людмила – Любомир Левчев, Светлин Русев, Богомил Райнов, Тодор Живков, Иван Славков, Жени Живкова, Ванга. Истина е, че пророчицата приживе е предсказала смъртта на Людмила. Друга популярна теза е, че Людмила се е самоубила. Но според писателя Богомил Райнов това е невъзможно. Защото тя и целият културен кръг около нея са вярвали в едно тибетско учение. Според това учение самоубийството е ужасен грях. Вярвали са в прераждането. Версията на Райнов е, че тя действително се е самоубила, но не нарочно. Той свидетелства за това как Людмила владеела комплекс от упражнения, с които можела да покачва енергия по гръбначния си стълб до мозъка. И според Райнов при едно от тези упражнения е станал инцидентът. Изтласкала е енергията към главата си прекалено рязко. И тази енергия е предизвикала мозъчен кръвоизлив. Според Тодор Живков пък смъртта е настъпила заради нечовешкото изтощение на Людмила. Той каза със сълзи в очите:" Тя в живота, в работата си гореше и накрая изгоря!". А Иван Славков свидетелства за припадъците, които Людмила започва да получава седмици преди кончината си. След автомобилната катастрофа, която претърпява, лекарите имплантират в главата й пластина. И може би тя е дала някакъв дефект. Людмила предприема две дълги пътувания. Едното е до Индия, с Любомир Левчев. После се връща в България, сменя куфарите и веднага тръгва за Южна Америка. И от тая рязка смяна на географските ширини нещо й става. В Бразилия я настаняват в луксозен хотел. Цял един етаж е отцепен специално за Принцесата на България. Но посред нощ тя получава криза – излиза от стаята си по нощница и тръгва из коридорите. Не е на себе си, говори несвързано, въобще не знае къде се намира. Придружаващите я звънят на Иван Славков. И той със специален самолет отлита до Бразилия, за да си я прибере. В България се опитват да я възстановят, но тя вече била доста срината. Това ми разказа Славков.
- Вие самата в коя версия сте най-склонна да вярвате?
- Смятам, че Людмила Живкова е била убита от съветските тайни служби. Хора, близки до Тодор Живков, свидетелстват за непреодолим конфликт между нея и Първия. В Съветския съюз не харесвали разчупването на модела, което Людмила се опитвала да наложи. Опасявали се, че ако един ден наследи баща си, ще изведе България от орбитата на Русия и ще я тласне към Запада. Не одобрявали дори инициативата й " 1300 години България", с която тя повдигала националното самочувствие на българите, в разрез с интернационалния идеал. След всяка постъпка на Людмила Брежнев вдигал телефона и се карал на Живков.
- Как се запознахте с Карамански?
- Водех едно публицистично предаване по БНТ -" Един час със Светослава Стаева". Тогава носех фамилията на първия си съпруг. Исках да заснема интервю с Лора Видинлиева и се свързах с нея. Тя пък ме запозна с хората от най-близкото обкръжение на Карамански – първата му жена Галя Лукановска и двама от най-доверените му хора. Самият Карамански тогава беше в затвора по делото "Богат-бе-ден". Но след излизането му се сближих и с него. Лора и Карамански бяха страшно близки. Наричаха се "брат ми" и "сестра ми". Лора ми уреди интервю с две от момчетата на Кръстника. Направихме го в нейния офис. И понеже те не желаеха да снимам лицата им, камерата фокусира само ръцете им – едри, мазолести. Стана култово интервю! Имала съм много разговори с Карамански. В някои от тях той беше болезнено откровен.
- Не беше ли набеден за кръстник на родната мафия Иво Карамански?
- Нарекоха го така, защото той открехна на занаят всички по-сетнешни главатари на групировки. Като се започне от Васил и Георги Илиеви, мине се през Пашата и Димата Руснака и се стигне до Големия Маргин. Повечето от тях са били в Чехия. Карамански е създал там група заавтокражби. Сред тях единствен Иво развива бандитска дейност още преди 10 ноември. Занимавал се е с чейндж, нелегална търговия с алкохол, държал е проститутки по баровете… По това време останалите са били борци – състезатели. Но приятели на Иво от полицията го предупреждават, че до няколко дни ще го арестуват. Съветват го да бяга в тогавашната Източна Германия. И там Карамански се опитва да дере-бейства, но немските барети, за разлика от нашите, не си поплюват – на два пъти го пребиват тежко. И Иво е принуден да се омете. Така отива в Чехия. Там завърта мащабен бизнес с крадени коли и хазарт. Изкарва така близо година. 10 ноември го сварва именно там. Едва по-късно при него отиват един по един Пашата, Васко Илиев и другите. По това време в Прага цари анархия. А българите стават силно ударна група в автокражбите. Така че самите момчета нарекоха Иво – Кръстника.
- Каква полза са имали партиите от хора като Маргините и Жоро Илиев например?
- Всякаква полза могат да извлекат. Включително и да им помагат по време на изборите. Защото има прослойки в обществото, ромите например, където бандитите са полезни със силовите си методи. Но най голямата полза от групировките беше, че помагаха на партиите с пари кеш. Говори се, че държавата контролира наркоканалите. Всичко това кой да го организира и изпълни?! Групировките естествено!
- Твърдите, че убийството на Карамански не е случайна пиянска свада, а е било поръчано.
- Да. И смятам, че поръчителите на това убийство са от средите на ВИС-2. Натам водят следите. Не мисля, че държавата има пръст в това убийство, защото Карамански беше бандит средна ръка и не застрашаваше държавата. За сметка на това Иво имаше дългогодишни вражди с видните висаджии Злати Златев-Златистия и Васил и Георги Илиеви. Но след смъртта на Васко Илиев Карамански ми каза, че малко преди да го убият двамата стоплили отношенията си. Даже Васко му предложил да работят заедно. Затова смятам, че не братът на Васко, Георги Илиев, а вторият човек във ВИС-2, Злати Златев, има пръст в убийството на Карамански. Защото вечерта след убийството на Кръстника, Златистия вдигна голям купон в Шератон. От радост, заради смъртта на Иво.

В. “Женски тайни”

Коментари 0 за
“Светослава Тадаръкова: Злати Златев – Златистия има пръст в убийството на Карамански”

  1. Колеги, бъдете така добри да публикувате имената на авторите на материалите, които качвате на сайта си. Въпросното интервю с Тадаръкова е мое. Публикувал съм го във в. Поглед, а „Женски тайни“ просто го е препечатало. Благодаря предварително.

  2. Някои знае ли каде мога да намеря КРАСТНИКА И СИЛНИТЕ,може и втора употреба,никаде немога да я намеря

  3. Здравейте,

    искам да Ви попитам дали имате някакви общодостъпни координати на Злати Златев- Златистия , е-mail адрес , skype или icq номер на някого, който би могъл да му предаде извиненията ми по повод на една моя скица, в която беше замесено името и фамилията на му.

  4. Моме, стига си се правила на знаеща, че ме заболя стомаха от смях, като те чета. Или кой те хване те будалка, докато те врътне или си го ударила на свободна развинтена фантазия.

    Кое от двете е, ти сама си знаеш!

    Айде със здраве! ;)

  5. драга Тадаръкова….ще те помоля да не пишеш глупости за кои е убил смешника Карамански… и мислиа също че неси ти тази коиато знае мноо такаче се здържаи от коментари…. не си търси поле за изява с тези хора..гледаи си там палачото Тадаръков и си избери други по достапни теми за теб…………

  6. Кой е и вашият съпруг? Нещо май отново е замесен в далавери. Защо не използвате уменията си на „печена“ разследваща журналистка да изкарате кирливите ризи на господина Тадаръков. Всички са агенти на ДС. А вие?. Господин Соколо не е затворен по обвинение а е внедрен в затвора агент-провокатор. Изобщо защо се правите на току що кацнала от Марс. Защо мен мутрите не ме направят приятел? Стига с тези маскаради!!!

  7. Гжа Тадарькова, имате ли представа на колко години е бил Самоковеца 90 те години?Или стана модерно всички да се правите доверени лица на бивши вече мьртви „мутри“.И престанете да налучквате за каво е бил убит Карамански.До ден днешен никой от всички Вас- меркантилни писарушки не е изнесьл истината,просто защото няма как да я знае!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>