Публикувано на 18.04.2008 / 18:56

Само ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“ влизат в 41-то Народно събрание и в европарламента

 

 

Известно е, че муха и политик се убиват с вестник. По-малко известно, но също толкова вярно е, че партия се убива със закон. И даже не с цял нов закон, а с малка поправка в някой съществуващ. Особено, ако партията е малка и е на ръба на оцеляването. А в България, противно на световния опит, партиите оцеляват само чрез участие във властта. И съответно, пак противно на световния опит, бавно загиват в опозиция. Вместо примерно да укрепват организационно и кадрово именно когато са изхвърлени от властта, но се канят да я вземат отново. То даже естественият ред на нещата е такъв: глутницата е най-сплотена и най-яко работи докато гони плячката, а не след като я хване. У нас е обратното: всяка българска партия извън властта се държи като риба на сухо и често умира от задушаване. Може би защото "слънцето и въздуха" (както казваше алкохолизираният премиер на България през далечната 1948 г. за дружбата с покойния вече Съветски Съюз) за родните партии са нелегалните пари, които само властта може да им осигури.
В тъжната истина, че партия се убива с малка поправка в закона, се убедиха в нощта след евроизборите на 20 май 2007 г. останките от мощната някога традиционна десница в лицето на СДС и ДСБ. Тогава тези партии проспаха на четири пъти – два пъти в правната комисия и два пъти в пленарна зала, една фатална добавка в закона за избиране на евродепутати. А именно, че в разпределението на мандатите участват само партиите, получили поне 1/18-та от действителните гласове, което отговаря на бариера от 5,56%. И вместо да получат два евромандата, тези две партии получиха … две нули. На пръв поглед не е голяма загуба. Но само на пръв поглед. Защото, ако десните бяха спечелили тези два мандата, приносът на България в Европейската народна партия щеше да бъде от ГЕРБ 4 мандата и от традиционната десница 2 мандата. А сега той е от ГЕРБ – 5 и от традиционната десница – 0. А в ръководството на ЕНП не вярват на сълзи и тръшкане по пода, а на реален принос. И когато четири десни партии, членки на ЕНП, дават нула евродепутати, а ГЕРБ – цели 5, то е съвършено ясно кой ще бъде припознат от ЕНП за десен в България. С всички произтичащи от това привилегии за припознатия и щети за отритнатия. Правилото при такива случаи е римско и гласи "Горко на победените!". А римляните са ги разбирали тези работи, освен всичко останало.
Така с малки хитрости могат да се прецакат малките партии. И ако припомняме тази история, то е за да предупредим, че тя може да се повтори. Но не просто като фарс, а като една доста по-голяма неприятност. В резултат на която няколко малки десни партии ще минат окончателно във виртуалното политическо пространство. Което, според някои наблюдатели, може и да не е толкова лошо. За какво впрочем иде реч? Ами за следните две неща иде.
Първо, получиха се сигнали, че вероятно през 2009 г. квотата на България в Европейския парламент ще бъде намалена от 18 на 17 депутати. Това естествено се дължи на демографската катастрофа, която до 50 години ще унищожи окончателно класическата българска държава. Защото народ, който не иска да ражда деца, и с тъпа упоритост си избира управление, които после с все по-нарастваща охота мрази, проявява несъмнено суицидно поведение. А пък историята е пълна със спомени за самозатрили се народи.
От електорална гледна точка новата бройка евродепутати ще повдигне изборната бариера до 1/17, или до 5,88%. Тези почти 6 процента в момента са по силите само на четири партии: ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Така традиционните десни партии пак ще останат без евродепутат, а НДСВ пък ще загуби единствената си евродепутатка. А последствията в европейски план за такива партии-неудачници вече ги анализирахме.
Второ, както е казал мъдрият някога български народ, нещастието никога не идва само – обикновено е придружено от махмурлук и безпаричие. По-конкретно, скочилата до почти 6 на сто евробариера навява на естествената мисъл за вдигане на бариерата и за парламентарни избори от 4 примерно на 5 на сто. Както се казва, за красота, симетрия и малко келепир. А това може да означава, че само гореизброените четири партии ще влязат и в 41-то Народно събрание, което ще го избираме заедно със 17-те евродепутати на 14 или 21 юни догодина. Е, може евентуално и СДС да мине 5-те процента, но в момента шансът за това изглежда "фифти-фифти". А когато на човек не му върви, това хич не е голям шанс. И изобщо, струва ли си да се остави бъдещето на синята партия на някакъв жребий от типа "ези-тура"? Ясно е, че не си струва. И затова десните политици трябва да вземат мерки. А ние, избирателите, можем да им осигурим и теглилки, щото са по-ефикасни.
Горните разсъждения предполагат конкретни политически действия от всички в играта, заявка за което вече направиха някои политически централи. Стои например въпросът ще подкрепи ли НДСВ вдигането на изборните бариери? На пръв поглед – не, защото и сега бариерите изглеждат непосилни за царската партия. Но на втори поглед не е така. Един хипотетичен Либерален алианс за изборите през 2009 г. между ДПС и НДСВ ще спаси част от царските хора и ще ги остави в политиката и в частност в парламента. А и така ДПС ще получи признание като национална, а не етническа партия, от което движението очевидно се нуждае. Друг въпрос е иска ли БСП да се види изправена срещу ГЕРБ и "Атака" в един 4-партиен парламент? Изглежда, че на тези въпроси ще трябва да се отговаря чак догодина, но може да се наложи това да стане и доста по-скоро.
И какво остава тогава на традиционните десни партии, и по-специално на тези, които все пак контролират някакъв електорат? Макар и критикуван, Десният алианс между СДС и ДСБ за общинските избори в София през миналата година следва да се признае за успешен. Така че при едно повдигане на изборните бариери успешният ход за тези две партии изглежда предрешен: И той е формиране на Десен алианс и за двойните парламентарни избори през месец юни 2009. За да стане това трябва да се направят две малки, но трудни стъпки. Първата е да се прекратят споровете за това, кой е по-велик и по-морален, и на кой му е по-голям … електоратът. Тази стъпка е относително лесна, иска се само малко акъл, и даже не акъл, а инстинкт за самосъхранение се иска. Втората стъпка е по-трудна. И нея трябва да я направят някои отдавнашни десни лидери – те си знаят кои. Тази стъпка трябва да е назад и малко встрани. Все пак тук е България и вечни политици няма. То даже в Куба си смениха началника, интересно е ние какво чакаме?

 

Проф. Михаил Константинов

В. “Политика”

Коментари 0 за
“Само ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“ влизат в 41-то Народно събрание и в европарламента”

  1. GERB+ATAKA,
    DA IM BIEM SHUTA NA PARAZUTITE OT BKP,SDS,TEIA MYRSHI NIAMAT PRAVO DA NI RYKOVODIAT,DA VIDIM DALI VOLEN SHTE SPAZI OBESHTANIETO SI DA GI NABUTA V ZATVORA.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *