Публикувано на 25.03.2008 / 19:12

Репортерска държава: Сульо, Пульо, Атанас и аз

 

 

 

 

В началото бе Атанас. Преди Сульо и Пульо.

Атанас е нисък на ръст. Почти джудже. Обаче се е сгушил във великанската сянка на Мавъра Костов. Атанас е ченге, даже генерал. В едни години назад колеше и бесеше, и де който кажеше нещо против Командира, биваше подложен на подслушване, следене и разработки с всякакви екзотични имена. Днес Атанас заедно със Сульо и Пульо е в опозиция. Обаче не се е спрял.

На Атанас му пращат разни интересни неща по електронната поща. Някои пък му ги пъхат направо в пощата. Справки от МВР, дискове със специални разузнавателни средства. Атанас е бог на тия врътки. После облича новия костюм и хуква при Коритаров да ги покаже. Защото Атанас не иска да е Сульо и Пульо.

 

 

 

 

Бойко пък направо ги вика в кметския си кабинет. И ги кара да пишат докато им дойде ума.

 

 

 

 

Пишат ония ми ти корумпирани типове, пишат, подписват се и Бойко вика прокурора, понеже от много ангажименти няма как да го играе и прокурор. Бойко също не иска да е Сульо или Пульо. Бойко е пич. Той има папки. И, а някой от партията му много вземе да знае, скоропостижно му вадят папката.

Бойко не е толкова припкав като Атанас. Обаче само да го засърби някъде, тича при Бареков. И там пак вади по някой лист от някой документ, защото Бойко е информиран. Повече от Атанас.

Бойко обаче не обича някой да го засенчва. И понеже няма как да се ръби много, много на Румен Петков, поради по-особени стари афери, не тръгва директно. Ами с разтегливи активни мероприятия. Бойко е оригинален. И вместо да бие по тиквата на Румен Петков, за да е оригинален забива едно кроше в мутрата на десния си партньор Пламен Юруков. И вади от ръкава клипче, което качва в близък негов сайт, от което трябва да стане ясно на българския народ, че Юруков е контрабандист на кафе.

През това време генерали и висши ченгета от МВР са се преквалифицирали в разследващи журналисти. Сън не спят и непрекъснато белят очи по телевизиите. Надпреварват се да анализират и да пръскат информация – кой с кого, къде и как се срещал, кой на кого шарил и кой на кого не бутал. Такива ченгета в Америка с масур ги целуват. А някъде, поради словохоотливостта им, направо ги убиват.

У нас обаче номерът е да си заветно медиен.

Докато папки, дискове, стенограми от разпечатки на разговори и специално разузнавателни средства хвърчат по редакциите,

 

 

 

 

вътрешният министър и той не остава назад. Той не сядал със Сульо и Пульо на маса.

 

 

 

 

Обаче без да го питат и без бой признава, че се бил срещал с разработвани лица. Обаче регламентирано, в присъствието на оперативен работник. И имало рапорт. И тинтири минтири. По закон. Шеф на спецслужба да се среща с някой бос, лошо няма, те спецченгетата не могат да я пасат информацията по поляните, но вътрешният министър като политичесско лице да се прави на оперативен, това вече съвсем ни обърква.

Шефът на ДАНС Петко Сертов пък, уж е някакво родно ФБР, дето трябва да стои със заключена на фльонга уста, а пред медиите като фолк звезда ни обажда, че вътрешният министър се бил срещал с оперативно интересни лица и ги бил пратил по списък в парламента. Сертов даже изплюва ни в клин, ни в ръкав: “Не мога да коментирам дали депутатът от ДСБ Атанас Атанасов възпрепятства разследването като не ни предава оригиналния диск със записите от специални разузнавателни средства”.

Ей, тоя Атанас ще го направят нещо като Азис в ченгеджийски вариант, а ако вземат да го гръмнат, може и да стане героят на новото време.

Докато родните ченгета не си затвориха устата да ръсят де що се сетят,

 

 

 

 

нова порция компромат полетя по редакционните пощи. Някакъв си “читател”, моля ви се, снимал Коритаров, Атанас и Танов на едно място.

 

 

 

 

С мобилен телефон. Снимките заляха пощите на отегчените редакции и в тях полузадремалите журналисти вече спокойно можеха да си вдигнат краката върху бюрата, да си налеят по едно и да подкарат ганкиното. Защото в държавата всеки беше се вживял вече като репортер или папарак.

На снимката журналистът Георги Коритаров, ген. Атанас Атанасов и бившият шеф на ГДБОП Ваньо Танов си приказват. Е, какво да ги гледаме, като всяка сутрин Коритаров ги събира при себе си същите тези генерали като че ли България е съставена наистина само от Сульо, Пульо и Атанас.

Новината обаче си е новина. И Коритаров я обяснява сочно: “Снимката е направена в хотел “Кристал палас” днес на обяд. Там бяхме с Ваньо Танов и Атанас Атанасов. 10 минути, след като ние пристигнахме, в кафенето влезе главният секретар на МВР Валентин Петров заедно със своя заместник Иван Йовчев. Двамата седнаха на маса, от чийто ъгъл е направена снимката.”.

И каква стана тя? Едните ченгета снимали другите под ъгъл в ресторанта и после пращат снимките по редакциите. Ами поне да се бяха стреляли, бе, мама му страра, това, все пак, звучи по офицерски, отколкото да се замерят с фотографии. Георги Коритаров напомня и, че той е сериозен журналист и затова е нормално да се среща с различни хора. “Един журналист няма нерегламентирани срещи. За разлика от министър, аз мога да се срещам дори с хора, които се намират под оперативно наблюдение или са обект на разработки. За сравнение мога да кажа, че съм правил интервюта с политическото и военно ръководство на Косовската освободителна армия, правил съм интервюта с лидерите на талибанското движение, с лидера на Армията за национално освобождение на Македония – в момент, в който го търсиха силите за сигурност на Република Македония – защото това е моята журналистическа работа. В същото време, когато един министър се появява като посредник на среща между две групировки и дава повод да се уплаши външното наблюдение, мисля, че това е пример за нерегламентирана среща”.



Те това е положението. Коритаров обаче можеше поне да смени част от интериора си рано сутрин, защото все Атанас и Танов да гледаш, можеш да получиш ортикария.

 

 

 

 

Междувременно БСП и тя влезе в ролята на информ-бюро. И рече и отсече, че заставала зад гърба на вътрешния си министър Румен Петков. Понеже той като се срещал с оперативно интересни типове поне не снимал с мобилен телефон. И очевидно не крадял папки със СРС-та от МВР.

Петков обаче и той показа, че владее гадничката интрига и на въпрос дали е запознат с фотосите, разпространени по медиите с Коритаров, Атанасов и Танов, в типичен негов стил отговаря: „Аз няколкократно говорех за техниката на клеветата, клюката и манипулацията. Онзи ден г-н Танов беше любезен да сподели пред същия господин Коритаров, че с господин Атанасов са в обтегнати отношения”. И продължава: „Аз нямам навика да сядам на една маса със Сульо и Пульо. Знам какво ще върви по интернет, след това, което казвам сега. Когато говорим за такъв тип срещи, те се организират по съответен ред. Аз когато се срещам с такъв тип оперативно интересни лица има съответната документация и тя може да бъде проверена във всеки един момент. Когато някой ми каже, ти си се срещал нерегламентирано с този или онзи, с когото се работи, и си се срещнал сам, си взимам шапката и си отивам”.

 

 

 

 

Цялата власт в държавата се е превърнала в един настървен папарак. На медиите вече не им останаха страници за да публикуват щедро разсипаните компромати и фотоси.

 

 

 

 

 

 

На всичкото отгоре никой не иска и хонорар. Само слава. Овации. И телевизионно време.

И понеже и аз минавам за репортер, съм на път да закрия редакцията, защото утре очаквам да получа на редакционната си поща видеофилм със запис на поръчково убийство. От единият ъгъл е снимал Атанас, по средата се е надупил да подслушва ген. Танов, от другия ъгъл брилянтно е преброил дупките от куршумите главния секретар на МВР, докато Коритаров просто под масата се е включил директно по Нова телевизия.

С интервю на живо с убийците.

Шибана държава.

Държава за Пулицър.

 

 

 

 

Веселина Томова

 

Коментари 0 за
“Репортерска държава: Сульо, Пульо, Атанас и аз”

  1. Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
    (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

  2. Статията Ви е чудесна,но като изключим снимката от телефон,не се сърдете на хората.От 20 години са в тунела и лъчът все още не се вижда.А аз смятам,че това е само началото на битката!Смятам,че ще стане много,много по- ожесточена.Все някой трябва да изнася факти и за живите мафиоти.Така,че спокойно можете да си стоите с крака върху бюрата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *