Регистрация
Публикувано на 31.01.2008 / 19:43

Революция или полюция в българската журналистика – избираме сами

Подбрани медийни шефове, придружаващи като на екскурзия до страната на ацтеките държавния глава, ни шастисаха с разкази как Първанов, като един Батман, успокоявал останалите 82-а „достойни българи", както скромно описва пътуващите един от пропрезидентските вестници. Героят в човешки образ Първанов взема съдбовни решения на мига, говори като психоаналитик на останалите, а може и да е пилотирал – предстои да узнаем. За чутовния подвиг няма граници и мълвата долетя като гълъба на Ной до България, секна дъха ни, сграбчи сърцата ни, запулсира в главите ни: Ах, какъв приказен герой, ах, какъв юнак!"

Триумф, който толкова ни просълзи, че от отделените секрети чашата на търпението преля …

В суматохата лъсна кадровия подбор на съпровождащите държавния глава. Главни редактори и тук-там някой първи зам. на избрани медии, един министър за протокола и група близки на Първанов бизнесмени, наричани за по-кратко „постоянното присъствие". Замислено като пореден триумф на държавността и съпътстващата го журналистика, пътуването се превърна във фарс, поне от начина, по който бе отразено: Колесник стърчи във въздуха драматично! Самолетът кръжи апокалиптично! Първанов успокоява 82-а епично! Пилоти зяпат карта до тоалетната трагикомично. Наш човек на борда съобщава истината – символично!

Така усетно и видимо узряха условията за първа медийна революция в България.

Без барикади и развети знамена, без инициативни комитети (всички шефове на които после стават кореспонденти в чужбина или заемат началнически постове) и опозиционна подкрепа, без щаб на революцията, без Смолни и Бастилията, без Ленин, Марат, Янко, Че Гевара и Фидел, без улични боеве и стълкновения с полицията, без бинтовани (в повечето случаи бутафорно, справка – 1997 г., януари) глави на политици, без канарчета и „работнически" дебеловрати отряди.

Революция в мозъка. Революция на духа, на морала, на съзнателното оцеляване. Революция на разума, а не на страстите и адреналина. Не щем жертви, отмъщение и герои. Искаме сбогуване с журналистиката на манипулациите, с платените думи, политически и финансови интереси в медиите. Поне в някакви граници …

Звучи претенциозно и сигурно високопарно. Но ножът опря в кокала. Без глътка нормално слово, ще трябва да сложим противогазите, за да оцелеем още година-две, в агония.

Време е да се спасим сами, сега. Да презрем диктатурата на политико-социално-финансови формации като Съюза на издателите в България, оглавяван пожизнено от Тошо Тошев, оцапаният Съюз на българските журналисти, дефектният СЕМ. Да пратим на бунището в Суходол т.нар. Етичен кодекс на журналиста – лицемерен декрет с някакви правила, които неговите създатели отдавна са презряли.

Не бива диктатурата на посредствеността, сервилността и платената журналистика да продължава. Докараха ни, както казва Румен Леонидов, да се молим: „По-добре жълти, отколкото сиви вестници!"

Неочаквано за своите създатели и очаквано за всички останали, една предозирана пиар кампания покрай ситуацията с президентския самолет отпуши отвращението от поръчковата журналистика. В „24 часа" пък е публикувана уникалната мисъл: „Шансът е обърнал гръб на вицепрезидента Ангел Марин и той не успя да осъществи конституционния си смисъл". Колко жалко, че Първанов не е загинал, нали? Какво жизнерадостно настроение блика от това изречение. Ако на президента някой му е обяснил, че става дума за оригинално мислене или чер хумор – излъгал го е. А и той едва ли е чак толкова нечел…

Написаното ме подсеща за датата 22 ноември 1963 г. Тогава в Далас е застрелян президентът на САЩ Джон Кенеди. Когато смъртта му е установена от лекарски екип, държавният секретар се обажда на вицепрезидента Линдън Джонсън, който в този момент бил на борда на един от президентските самолети. Така във въздуха Джонсън научава, че е президент, което според нашата медия би трябвало да означава, че щастието не му е обърнало гръб …

Има нещо гнило в цялата случка и шумът около нея. Няма как повреден колесник да спре българо-мексиканските или ацтеко-тракийските отношения. Има международна спогодба, която задължава всички страни, в чието въдушно пространство се намира чужд държавен глава, да му окажат пълна подкрепа и помощ, от която се нуждае. Така че самолетът, който върна храбрия Първанов и уплашените до смърт 82 мишки в Лисабон, спокойно можеше да ги откара до крайната точна на дестинацията. Но не би. Позата, че нямало как президентът да кацне под чужд флаг, е неуместна. Саркози пътува в Египет с частен самолет. Случвало се е подобни делегации да летят и с пътнически лайнери. Затова „Монитор" пише, че може би продажбата на „Кремиковци" е причина за обратния завой на Азорските острови. Ще допълним още две очевидни ползи от случката: президентът е герой, а руският таралясник Ту 154 за нула време ще бъде подменен с някое чудо на авиацията. За целта една опасна житейска ситуация трябваше да бъде покрита от добър пиар. Тя обаче бе изпълнена толкова неспокосано, че вместо съчувствие и възхищение, породи ирония и засили недоверието в медиите, ако това въобще е възможно.

Бе смешно като в залата за смях.

Развъртаха ме ловко, с реверанси:

Сред толкова палячовщини – бях

Като на карнавал венециански!

Да се отдам на общия екстаз?

Или да се измъкна от тълпата?

Под тези зверски маски, мисля аз,

Човешки са на някои лицата.

Казал го е Висоцки. Но едва ли и той е допускал докъде може да стигне човешката фантазия, когато трябва да се „свърши една работа".

Революция срещу полюция. Труден казус. Как да сменим мръсния, но затоплен чаршаф, с чистата, но ръбата съвест? Такъв „Аче" обаче няма открит, няма открит. Ще трябва този път да направим нещо сами.

Някой ще каже, че времето на революциите е отминало. Може, но условията за революции, доколкото виждам, са си все същите. Съществуват две класически определения за революционна ситуация. Френската революция от 1789 до 1799 г. сваля абсолютната монархия и раждарепубликанско управление заради разделянето на френското общество на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците) – 400 000 души и съсловие на народа, всички останали около 23 млн. души. Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плащали данъци и се радвали на много привилегии. Което не радвало останалите и в един момент те извадили калъчките.

Ленин пък е казал, че революционна ситуация има тогава, когато управляваните не искат да бъдат управлявани постарому, а управляващите не могат да управляват поновому.

Мисля, че отговаряме и на френските, и на руските условия за бунт. Този път можем да минем и без гилотина, крайцера „Аврора" и революционния трибунал. Промяната ни е жизнено нужна. Не го ли направим, децата ни няма да ни простят, защото свободата и справедливостта са над синовните чувства.

Революция или полюция? Избираме сами. Моментът е назрял.

Освен коментари, може да изпратите своето мнение на електронните ни адреси, публикувани във Frognews.bg. Ще ги публикуваме. Колкото по-силно изкрещим сега, толкова по-надалеч ще се чуе. Без инициативни комитети, без възбудени интелектуалци, без неправителствени организации, без суета и закани. Просто да си кажем думите, които отдавна напират да бъдат изречени. Закъснението и с един ден, ще е фатално. Могат да ни гърчат със заплахи за уволнение, със спиране на заплати и хонорари, но няма как да управляват мислите ни.

Срещу медийната полюция войната е тежка, жестока и често неравна. Но пък и не може чак такава прокоба да тегне над българската журналистика, каквато са шепа самозванци! Нека бъдем поне малко достойни за окото на Гео…

Огнян Стефанов

Frognews.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>