Публикувано на 08.01.2013 / 14:59

Разпасаната либерастия

Колеги ми изпратиха линк към поредното „творение“ на един от най-ярките родни глашатаи на неолиберална идеология, известен у нас под кодовото название „Каролев“! Последният, чрез кърпене на отделни абзаци от статии на ултрадесни американски либертарианци и чрез стъкмяването им като своя статия, ни убеждава, че социализмът в САЩ бил победил, само защото държавата прекалено много харчела за собственото си население!

Тук, обаче, случаят ми напомня за оня сериен изнасилвач, който сочейки с пръст към поредната си нещастна жертва, я нарича „курва и развратница“, напук на всякакъв морал и обществено благоприличие!

И действително, какво е либералната идеология за Америка и защо най-капиталистическата страна в света имаше честта да получи специалното внимание на нашия доморасъл либераст?

Историята, макар и твърде близка по време, трябва добре да се помни, което явно не е по силите на всеки, още повече ако този „всеки“ е врял и кипял в казана на идеологическата обработка, идваща именно отвъд Океана, в процес, превърнал иначе свестни и нормални хора в зомби, способни единствено да повтарят мисли и конструкции, създадени за манипулация и пълно затъпяване на тълпата.

И така, съвременното издание на либералната идеология беше пуснато в масова употреба към началото на 80-те години, когато под шапката на т.н. Вашингтонски консенсус започна разпространението на секстантското учение за пълна свобода на пазарните сили, оттегляне на държавата от стопанска дейност и превръщането й единствено в нощен пазач за бизнес и население!

За целта, на пиедестала бяха поставени такива ретроградни политици като Рейгън и Тачър, които с желязна ръка показаха на света, че с новата тенденция в политическите настроения шега не бива и че оттук насетне парадът ще се ръководи от транснационалния капитал, за когото всички пречки и прегради за експанзия по света бяха свалени!

Стартира небивал по мащабите си процес на преместване на гигантски по мащабите си производствени мощности и финансови потоци, способни буквално за дни да срутят всяко правителство, дръзнало да се опълчи срещу плановете на едни или други спекулативни олигарси от Уолстрийт или Лондонското сити!

Тази непозната дотогава капиталова и производствена емиграция доведе до пръкването на нови индустриални колоси като района на югоизточна Азия, например, но и до пълна деиндустриализация на обширни райони от Стария и Нов свят, заменена от неясни обещания, свързани с изграждането на някакво постиндустриално общество, с размити принципи и механизми на неговото функциониране!

С победата в Студената война, страните от Западната система за разделение на труда получиха временна пауза в загубата на жизнен стандарт за населението си, благодарение на колосалното разграбване на човешки и материални ресурси от победения противник от Изток. Този процес в един момент достигна своите естествени граници, след което постепенно обедняването на средната класа в т.н. „развит свят“ продължи да набира скорост!

Стигна се до кризисната 2008 г., когато се оказа, че средното американско домакинство има дългово бреме от около 130%, спрямо годишните си доходи, положение, което с нищо не се различаваше от многострадална Гърция, „гордееща се“ по това време с това, че съвкупните й задължения спрямо БВП (годишните й доходи) бяха около 125%.

Днес за мислещите икономисти (но не и за каролевци) е ясно, че без това влизане в дълговата яма на страните от т.н. „свободен свят“ и без изтегляне на бъдещо потребление, този свят днес просто нямаше да съществува и на родните либерали щеше да им се налага и до сега да препрочитат заветите на Маркс и Ленин, под благосклонния поглед на Партията-майка.

Либерализъм в икономиката беше последната свръхдоза за умиращото тяло на капитализма и сега, когато вече е съвършено ясно, че разумните средства за лечение са изчерпани, остава само апологетите му да вият на умряло, с надеждата, че някаква свръхсила от небесата ще се спусне и въздаде отново живот на блажено почиващия!

Но в случая важи констатацията: „Надежда всяка вие оставете“! Господарите от Вашингтон вече пределно ясно я разбраха! Единствено техните слуги и папагали от периферията на света още живеят в своеобразен транс, повтаряйки непрекъснато едни и същи мантри за свободната ръка на пазара и други подобни глупости!

Сигурно сте чували за стратегията „Анаконда“ прилагана от американската политическа върхушка за изнасяне на собствените проблеми по планетата и тяхното размиване, по този начин! Данните, които представя „загриженият“ Каролев са именно част от пъзела в тази игра на американския Голиад срещу световния Давид!

Факт е, че Обама е прекалено щедър, от гледна точка на нашите норми за финансова рационалност! Истина е, че парите, за щяло и нещяло, се леят като из ведро! Но това може да си позволи само държава, имаща повече от половината световни разходи за въоръжение и печатаща в неограничени количества от своите зелени гущери, като всеки опит за отказ от приемането им води до „революции“ от типа на либийската, например!

Но тази политика няма нищо общо със социализма (каквито са основните обвинения на Каролев) и с неговите основни принципи: за обществена собственост върху средствата за производство, за морал и справедливост в отношенията между членовете на обществото!

Днес пред САЩ стои основният проблем как с най-малко загуби за СОБСТВЕНОТО население да се стопят колосалните задължения, натрупани в рамките на реализираната през последните три десетилетия програма, останала в историята като „Рейгъномика“ и довела до краха на социалистическата система за разделение на труда!

Някой съмнява ли се, че трилионите долари, емитирани под един или друг предлог, така или иначе, в обозрима перспектива, ще доведат до фактическото обезценяване на непосилните, от днешна гледна точка, американски дългове! Но това ще стане за сметка на останалия свят и на износа на инфлация, която пък, ще стопи спестяванията на нетни донори на световната финансова система като Китай, Япония, Русия и други.

Представете си само: Китай, с цената на огромни човешки, организационни, производствени и всякакви други усилия е успял за последните години да „скъта“ някакви си 3 трлн. щатски долара! Печатната машина на ФЕД  само в рамките на няколко процедури е в състояние да създаде същите и по-големи количества, което от гледна точка на здравия разум напълно обезмисля всякакви напъни за реално производство на каквито и да било материални ценности за износ в доларовата валутна зона!

Така че, всички тези приказки, идващи и от устата на „уважавани експерти“ като агент Каролев са само опит за балсамиране на душата и успокояване на тълпата пред очевидния и крещящ факт, че ОНЕЗИ си оправят проблемите само и единствено за наша сметка!

А ние, ще продължаваме да се чудим защо и как? За радост на кукловодите ни, невярващи на очите си, че стадото може така лесно да бъде водено към пропастта.

Митко Хитов

Коментари 6 за
“Разпасаната либерастия”

  1. Аз не разбрах какво предлага господина със звучното име Митко Хитов. Да се хейти на общо основание е лесно. Да не говорим, че либертарианството няма нищо общо със сегашната финансова система, ама нищо! Туй гусина Хитов няма как да е наясно, понеже в главата му има само идеологии и нищо друго.
    Но все пак го призовавам: какво според вас трябва да се случи гусине, за да се оправят нещата, било в България, било в САЩ, било по света. Да върнем комунизЪма ли?

  2. Господа, винаги когато бъркате науката с политиката грешите от научна гледна точка. Либертарианството не е икономическа теория, а политическа и е далече от научното знание. То е библия, свето писание, научен комунизъм с обратен знак. А материалът на г-н Каролев беше социология или политикономия – какато ви харесва и е с мирогледно значение.Всепак имам въпрос доколкото виновникът участва в дискусията – г-н Каролев, като икономист, политик или делови човек писахте статията си ?

  3. Не смятам, че джафкането по форумите ще има някаакво влияние върху световната икономика. Все пак тя се подчинява на строга диалектика. Моите уважения към активността на г-н Каролев. Без да съм психиатър, я оприличавам на циклофренията на „Жоржи“ Ганчев. За него всичките му критици са „момченца“, които не са чели в оригинал „Капиталът“. Чел съм го още като младеж, преди този юнак да се пръкнал. Да се надявам, че с възрастта ще поумнее. Въпреки, че дълбоко се съмнявам. Защото не иде реч за поумняване, а за целенасочено и платено манипулиране на незнаещите, в угода на махаленските ни неолиберали.

  4. Въпреки всички негативни оценки дадени на Владимир Каролев, аз лично смятам, че неговите идеи имат своето покритие. Ако не беше либералният подход през втората половина на XX-ти век, надали комунизмът щеше да си иде. Според мен всяка от двете основни доктрини има своето време, в което трябва да се реализира. Сега е ред на кенсианството.Подчертавам, че не съм икономист, но изкъсо следя световните икономически тенденции, които ми подсказват, че Китай и другите азиатски „дракони“ и „тигри“ в скоро време ще срещнат проблемите, с които се сблъска СССР преди падането си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *