Регистрация
Публикувано на 11.01.2017 / 20:29

ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ: ДА ПОЛОЖИМ НАЧАЛО НА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА „24 МАЙ“. ВЪПРЕКИ РИСКОВЕТЕ.

ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВОТВОРЕНО ПИСМО ДО НАЦИЯТА И…Т.НАР. „ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ“

Уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, преди всичко е необходимо ние, българските граждани, да разберем, че светът днес преживява твърде сложни ситуации, в които историческото време тече с непознати досега темпове. Буквално пред очите ни се сменят епохи, за което в миналото са били нужни векове, докато в съвременността глобалните промени се извършват за дни. На пръв поглед неусетно, но в същото време достатъчно категорично светът преминава от хегемонията на еднополюсния модел и властта на транснационалните корпорации към все по-отчетливата си многообразност и възроденото значение на собствените национални страни.

Зад широко прокламирания от старите неолиберални елити „сблъсък на цивилизациите“ всъщност ускорено тече процесът на възвръщане на националното достойнство, на религиозните основания и на държавния суверенитет. Идеологемата на глобализацията, зад чиито уж модерен призив за премахване на националните граници стоеше стремежът за печалби на международната финансова олигархия, претърпява фиаско, сравнимо единствено с краха на империите в миналото. Да, светът днес се променя кардинално и старите нации, притежаващи онази неповторима историческа рефлексия, в движение преобразуват стратегиите си и дори започват подмяната на елитите си, за да отговорят адекватно на сегашните предизвикателства към бъдещето.

Къде е България в тази ситуация?

За съжаление, съвременният български политически елит и самата българска нация не дават никакви признаци, че е положено дори началото на осмисляне на цялата сложност на историческото време, в което живеем. Още по-малко се забелязват някакви усилия да бъдат очертани що-годе адекватни перспективи за развитието на държавата в кратко, средно и дългосрочно обозримо бъдеще. Нещо повече, продължава безпомощността на българските политически елити да формулират съдържанията на една съвременна и бъдеща визия за държавата, опираща се на историята; на една модерна, но и исторически обоснована национална доктрина; на един съвременен, но и положен в историята български национален идеал. Цялата тази безидейност, ограниченост и безотговорност на днешните ни политически елити води до това, че нацията не е в състояние да формулира някакво смислено съдържание на българската мечта – българската нация днес няма мечта, а единствената цел на огромното мнозинство от хората е биологичното оцеляване от днес за утре. Тъкмо безсмислието на самото ни съществуване доведе до най-голямата трагедия в съвременната европейска история на България – над два милиона и половина български граждани просто напуснаха държавата, за да търсят препитанието си в чужбина, нещо, което не може да осигури собствената им Родина. Вместо да положат тези усилия, българските политически елити възпроизвеждат абсолютно безсмислените с оглед на бъдещето мантри за принадлежността ни към Европейския съюз и НАТО, към твърде спорните от гледна точка на българската идентичност евроатлантически ценности.

Предавайки с лека ръка отговорностите за собствената ни държава на ЕС и НАТО, днешните български политически елити всъщност преповтарят поведението на нашите елити от миналото, в което отговорността за България се прехвърля на Съветския съюз и на Варшавския договор, а преди това на Германия. В тази последователност е твърде болезнен въпросът, че същите тези „елити“, а и народът като цяло, въобще не проблематизират липсата на българската държавност в продължение на 500 години, битувайки раболепно в рамките на Османската империя. Да не говоря за същата тази смиреност по-рано, 200 години в пределите на Византийската империя… Ако се следва подобна историческа логика, би трябвало да очакваме, че бъдещите ни елити ще делегират отговорностите за нашата държава на Евразийския съюз с оглед обозримото разпадане на Европейския съюз и НАТО. А всичко това ще означава, че българските политически елити и нацията като цяло никога няма да могат да осъзнаят собствената си отговорност за съществуването и възпроизводството на собствената си държава, на нашата Родина България.

Има ли изход от тази историческа драма?

Без да звучи като твърде елементарна пропаганда, аз съм убеден, че мога да ви предложа перспективите за решаването на тези фундаментални за държавата и нацията исторически драми. Още повече, че тези проблеми не са нито „леви“, нито „десни“, а дълбоко национални, не само исторически и съвременни, но и твърде значими с оглед бъдещото полагане на държавата и нацията в света.

Със сигурност сакралната дата в нашата история – 24 май, предполага формулирането не само на историческата и съвременната, но и на бъдещата визия на България и на българската нация като историческият цивилизационен субект на кирилицата и православието. Убеден съм, че подобно исторически оправдано визионерство за държавата може логично да бъде положено в основата на формулирането на адекватна национална доктрина, която да възпроизвежда обоснованата претенция на нацията да бъде културния и духовния център на православния свят с всички произтичащи от това политически, икономически и образователни перспективи за България. Изглежда повече от очевидно, че съдържанието на формулирания на основата на визията и националната доктрина наш български национален идеал би трябвало да е разбирането за собствената българска историческа мисия като културно и духовно средоточие на всички братски православни народи. Може би е вярно обстоятелството, че България не може да бъде икономически гигант, но визията, националната доктрина и националният идеал определено могат да дадат и живот на българската мечта, която винаги е присъствала макар и в дълбините на несъзнаваната национална психика – усещането за българската неповторимост.

Логично е с оглед разширеното дефиниране на визията, националната доктрина, националния идеал и българската мечта, което по разбираеми причини не може да присъства в това по необходимост съкратено писмо до всички вас, а и като имаме предвид съвременната ситуация в света и Европа, всичко това да доведе в съвсем обозримо бъдеще до реализацията на идеята на мнозина български революционери и интелектуалци, от Апостола Васил Левски и Поета Христо Ботев, през Легендарния Лидер на ВМРО Ванче Михайлов, до Големия проф. Николай Генчев – ситуирането на България като свободна, независима и необвързана държава, като културен и духовен център, което по категоричен начин да възпитава в бъдещите елити и в нацията тяхната собствена отговорност за собствената ни държава, т.е. същите тези елити и нацията най-после да се превърнат в реални субекти на нашата собствена българска държава и история.

Разбира се, че си давам сметка за в строго определен смисъл революционния характер на тези мои предложения към нацията и т.нар. „политически елити“. Прекрасно разбирам, че ще срещна съпротивата на традиционните партийни чиновници, които зад маската на нашата „евроатлантическа принадлежност“ всъщност осигуряват само и единствено собственото си и на семействата си бъдеще. Знам, че ще има съпротиви и сред широките народни слоеве, които някак си без да го съзнават са свикнали винаги някой друг да се грижи за собствената ни държава. Ще посрещна отново и отново ненавистта на завистта и на посредствеността, защото прекрасно разбирам, че ограничените им хоризонти на възприемането на света и на българската мисия в историята, настоящето и бъдещето ще им се струва непосилно бреме. Бремето не да декларираш българската си идентичност, защото си играл хоро в студените води на реката, а да осмислиш преди всичко общността, държавата си и после своята отговорност към тяхното безкомпромисно и достойно възпроизводство. И така да възпитаваш поколенията си!

Въпреки всичко това съм твърдо убеден, че най-после трябва да се сложи началото на преосмислянето на нашето място в света, на полагането на българската нация и на българската държава в историята, в настоящето и в бъдещето. И предлагам да положим това начало. Въпреки рисковете.

П.П. Искам да помоля всеки, било политик, било гражданин, който не може да разбере това, което казвам, просто да замълчи! Дискусиите около „НАТО-вската същност“ или „Кремълската ориентация“ на президента Румен Радев, снеговалежите, управлението на Мутрагеньо от Банкя, претенциите на БСП да роди бързо около 2 милиона и половина български граждани в скоро време, напъните на незнайно защо самоименувалите се като „патриоти“ и всички останали подобни политически и журналистически каканижения тук, под това мое обръщение към вас, просто нямат смисъл! Просто аз ви подавам ръка, за да се Возвисите, да се опитате да се проникнете до съвършено различни неща, отколкото да се принизявате до елементаризирането на нашата история, на настоящето и на бъдещето на Родината!

проф. Людмил Георгиев

 

Коментари 15 за
“ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ: ДА ПОЛОЖИМ НАЧАЛО НА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА „24 МАЙ“. ВЪПРЕКИ РИСКОВЕТЕ.”

  1. Сега, новият президент Румен Радев има възможност да разбие тази порочна практика на статуквото. Достатъчно е само да назначи в служебното си правителство хора, които под негово ръководство наистина да проведат честни и справедливи избори. Само тогава ще лъсне истината: че „огромната“ партия ГЕРБ има не повече от 8 – 10% подкрепа- предимно хора тясно обвързани и облагодетелствани от нейната власт. Толкова са русофобите и новобогаташите у нас. Но в никакъв случай 26 или 27%, колкото дават социолозите на ГЕРБ в момента.

    Само че, за да направи това, на Румен Радев ще му трябва подкрепа и от нас. Българският народ трябва да го подкрепи. Както унгарският подкрепи Виктор Орбан.

    Само тогава дългото сбогуване с Борисов и останалите американски марионетки и мекерета в българската политика ще приключи. Веднъж и завинаги! Така че… На изборите през април ВСИЧКИ ЗАД РАДЕВ и… Да живее България!

  2. И аз съм радетел за каузата. Първата стъпка следва да е петиция до парламента за промяна на националния ни празник. И без това 3-ти март е свързан с поредното ни освобождаване от поредното робство и никой от народа не го празнува. Виж, 24-ти май е друго. Най-цветния и радостен ден за народа. Интересното е, че му се радват и децата, а възрастните го тачат. Този празник си е само наш, български. В него не се споменават нито поробители, нито освободители-първите да ни набиват канчето, че не са ни поробвали, а вторите да ни натякват колко пъти са ни освобождавали. Дайте да го направим. Може и с референдум. Убеден съм, че за една такава кауза ще излезе да гласува, целия народ, барабар с тези за които сегашния национален празник е малко неудобен.

    1. В момента 24 май се празнува много по-грандиозно в Русия. И както вървят нещата, само Русия може да съхрани кирилицата. Ния вече сме я отписали кирилицата и ще е много трудно да възстановим изтърваното.

  3. Имах щастието да участвувам в кампанията, с която започна да се популяризира идеята за Обединена Европа – някъде към средата на 90-те години на миналия век. Беше организирана от РАИ и в тази кампания участвувах радиостанции и телевизии от 26 страни, при това – държавни, защото ставаше дума за бъдещи решения на държавно ниво. /Разбира се, у нас се направиха, че няма такова нещо, засилиха се, едва когато „му дойде времето“.Но основната посока беше внушението /според Договора от Маастрихт/ – „единство в многообразието“ – сиреч програма за взаимно опознаване на базата на НАЦИОНАЛНАТА специфика, постижения и идеи за развитие. Точно НАЦИОНАЛНОТО беше заложено в перспективата на бъдеща Обединена Европа. За съжаление това последвалите събития и решения доведоха до пълното заличаване на този истински духовен ентусиазъм, за да се стигне до днешните „мултикултурални“ дивотии, икономически екстремизъм и щуротии от рода на премахването на ж.р. в граматиката, редактиране на приказки и пр. комплекси, в които личи дългата американска ръчица, подкрепяна от съответното заплащане. Затова хората днеспразвиха езва ли не алергия към „европейското“ и целия духовен потенциал се изчрпва с докопване на поредните траншове. Вече виждаме примери на силна национална идея /не националистическа/ в редица страни. Може би за начало трябва точна тази връзка да се разяснява, защото сега се използува баналното клише, че който си обича нацията, е против Европа. А и както е прието у нас – първи около всяка идея се подреждат познатите „сътрапезници“.

  4. Винаги съм смятал, че най-голямата българска грешка бе/е ликвидирането на 24-майският празник. Ще ми се Възкръсването на България да се обвърже именно с тая дата. Дано повечето българи да осмислят правилно днешната ситуация!

  5. Подкрепям и съм напълно съгласна с предложената доктрина. Искам и да съдействам. Какви практически стъпки предлагате? Откъде да се започне и как да се продължи?

  6. България е многообразна страна. В нея живеят повече общности от православната, но най-вече в България живеят българи-християни и българи-мюсюлмани. Нататък няма да продължавам, професоре, сам ще се сетиш, какво искам да ти подскажа. Помисли пак.

  7. Професоре това лято мислех за същото ,което си написал. И за избраността на народите и духовния им корен.Дали едни народи изчезват поради свършване на историческата им мисия или от немарливост. За БОГ.Дали народ се прави от човека или е някаква съкралност , която го свързва поневидим начин.

  8. Преди Девети бяхме „гут“, после „харашо“, сега сме „о кей“, вече е време най-после да направиме нашето „ДОБРЕ“.

  9. Приветствам начинанието на професора !Това начинание трябва да бъде осъществено на всяка цена,за да може българинът да заживее с ново самочувствие,достойнство и чест.Няма да стане бързо,но началото трябва да се положи.Нека Бог ти помага,професоре !

  10. Писала съм го много пъти и на различни места, че България е сигурно една от малкото,ако не и единственната страна в света която няма национална доктрина.

  11. Чудесно, господин Професор. Напълно съм съгласен с Вас и с коментара на Мартин. Но как предлагате чудесната Ви статия да се превърне в действителност?

  12. В.”ЩУРЕЦ” – 1933 год………….. „Пътеводител за България – пътища и безпътие“
    „За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.
    Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.
    Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
    Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
    Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
    Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.
    Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.
    Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.
    Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
    Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.
    България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.
    Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.
    Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.
    В.”ЩУРЕЦ” – 1933 год…

    1. Браво Мартине ! Отлично попадение. Поздравявам и професора за хубавата но много сериозна инициатива. Дано се осъществи.

    2. ПО ДОБРЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ! БРАВО МАРТИНЕ !!!!! Но прави са ония дето казват – който и да ни е „заробил“ хаир не е видял – Византия, Османската империя, Съветския съюз и сега Европейския съюз, с една дума, да му мислят следващите. Който влезе в нашия казан измъкване няма, не че ние ще се измъкнем някои ден от там…..Бойковците са вечни…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>