Публикувано на 12.01.2021 / 10:16

ПРОДАЖНИЦИТЕ ОСТАВАТ В НЕБИТИЕТО. КОМПРОМИСЪТ ИМА ГРАНИЦИ. ЛЕСНО ЩЕ СЕ НАУЧИТЕ ДА ПРЕЗИРАТЕ ПРЕЗИРАЩИТЕ ВИ

„Времето е особено.  Полуграмотните са на почит. Безчестните са богати, честните – нечути. Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото.

Кристиян Таков

Съжалявам, че с Кристиян се запознах твърде късно. Ние не разговаряхме на нашите случайни срещи. Той говореше, аз мълчах. Всъщност бях студент на лекции пред любим преподавател. На последната ни среща аз не го познах, оставаха му дни живот. Болестта беше променила лицето му, но духът беше същият. Весел, закачлив, с шеговита оценка за моите компромиси,  и желание за победа на разума. Исках откровената му оценка за мой голям и тъжен компромис, който си позволих с надежда за обществена промяна. Не получих подкрепа, Кристиян ми обясни кога и къде това е възможно. Беше напълно прав.

Впрочем, ползвайки и неговите тези, компромисът е нужен, но не може да бъде безкраен. Имате право и дори задължение за компромис, когато става дума за лични отношения. Когато не споделяте мнението или поведението на ваш приятел или роднина направете компромис. Направете компромис пред неукия и простоватия с надежда той да се засрами и промени. Компромисът пред управляваща диктатура може да бъде деликатен и незабележим, в името на вашето семейство и деца. Заставайки ясно и съзнателно зад управляващи уроди не е компромис. Доносникът не е компромисен тип, той унищожава съзнателно човешки съдби, той е съучастник в пожелано престъпление.

Компромисът има граници, когато носи обществено значение. Неуспехът на същия е ясен знак. Имате право на повторение, трета възможност няма, вече ще бъдете незначим и презрян. В деня на презрението е възможно да бъдете обсебен от маниакалното самочувствие за правота. В нещастието на подтиснатия ви разум ще бъдете съгласен с всички следващи компромиси и дори отказ от декларираните идеали. Ще бъдете циник, попаднал внезапно в среда на циници, ще изоставите приятели и роднини, ще намерите нови.  Ще бъдете облагодетелстван, ще бъдете разпознаваем мръсник, ще бъдете забравен.

Компромисът като стълба към небето.

Продажниците остават в небитието.

 Велислав Минеков

Коментари 11 за
“ПРОДАЖНИЦИТЕ ОСТАВАТ В НЕБИТИЕТО. КОМПРОМИСЪТ ИМА ГРАНИЦИ. ЛЕСНО ЩЕ СЕ НАУЧИТЕ ДА ПРЕЗИРАТЕ ПРЕЗИРАЩИТЕ ВИ”

  1. По кротко с Кристиян Таков (покойник). Кристиян беше човек с две лица. На едното съм бил свидетел. Бруталното му отношение със студентите. Кратък разказ: Беше извикал студенка да я изпитва по морето, мисля, че беше Царево. Студентката е на поправка. Но на поправката Таков го няма в СУ (работно време) и я вика на бунгалото си. Студенката е скъсана– не е трябвало да се явява на поправка. По мнението на колеги Таков не е женкар. Пиша това от първо лице, без да накърнявам репутацията му.

  2. Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.
    В стаята на Бойко Йуда Борисов дъни чалга, търкалят се пачки и златни кюлчета, бродят курви всякакви-шпионки на този или онзи, гаврят се с тялото на Неграмотника, а българската прокуратура не е разбрала.
    Да живее Tribunal del Santo Geshev de la Inquisición !

  3. Такива сме Овните, признаваме си грешките, което на мен лично ми е трудно, защото мисля, че съм много умна, което, разбира се, не е вярно! Обаче е вярно – шега!

    Цитат: „Направете компромис пред неукия и простоватия с надежда той да се засрами и промени. Компромисът пред управляваща диктатура може да бъде деликатен и незабележим, в името на вашето семейство и деца. Заставайки ясно и съзнателно зад управляващи уроди не е компромис. Доносникът не е компромисен тип, той унищожава съзнателно човешки съдби, той е съучастник в пожелано престъпление.“

    Г-н Минеков, наукият и простоватият няма да се промени, никога, така че никакъв компромис! Също така и образованият и корумпираният никога няма да се промени – никога. Преди време професири от БАН Ръкопляскаха на онзи индивид!

    Не съжалявйте, че напуснахте партията на Кунева…

    Аз също направих много грешки през последните 30 години, по партийна дясна линия, макар че по-възрастни мои приятели ме навираха къде ли не…. Хората ме обичаха искрено, показваха ми грешките, но млада глава, луда глава! Женска глава, както казват съседите!

    Аз не съжалявам и вие недейте. Имаме прекрасни професии. И все пак, борба докрай –
    За много години, г-н Минеков, здраве и късмет на семейството ви!
    Душа и сърце за България!

    Поздрави, Мери!

    1. Минеков, приеми един полезен съвет от сърце.
      Стой по-далече от кацата с лайната!
      Здравословно е!

  4. „Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.
    Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.
    За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).
    Пазете правото. Включително и от закона.“

    Кристиян Таков

  5. за адвоката и задгранично „Севън“ ни вопла ни стон, мното талигентно мнение, но не фата кой е стълбатъ и защо тя не е двукрака,. . . нещо като сексизум и то с доза расизъм защото нищо за въжето, да, за онова въже с едното единственно стъпало дето е маааалко, малко бе, по-ниско от ританатото буре.

    без да се брои ВиФи-то алес горошотино.

    добре че си взе длетата, стълбата и бризента под който художникът завива вечер недовършенаъа склуптора.

    браво на Професора

  6. Повтарям се, но няма значение…
    Харесвам проф.Велислав Минеков. Направи ми силно впечатление, когато се противопостави единствен от цялата Художествена академия с/у даването на някаква почетна титла (мисля, че беше по идея на В.Рашидов) на всестранно-надарения ни мин.председател (при това във време, в което множеството го обожествяваше).
    Разбира се, никой не е идеален. (Нали затова сме хора.)
    Освен това ценя талантливите скулптори. Не ми е никак приятно, че вече няма кой да направи нормален и достоен паметник на нашите царе и герои.
    P.S. Не споделящите мнението ми също имат право. За Вежди Рашидов например „Минекови са неблагодарници“. За Минекови пък Рашидов е „почетен мултак“…Разни хора- разни идеали. Това е!

  7. Това , разкаяние ли е ? Ако е така , добре , макар и твърде късно !
    Ако обаче , не Е ,тогава е страшно !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *