Регистрация
Публикувано на 09.01.2019 / 12:17

ПРИСЪДАТА „ТРУДЕН“

ИВАН ЛАСКИНВ “Театър, любов моя!„ – Валери Петров пише една, много важна реплика, може би от най – генералните като значение, диагноза, присъда в Българският театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: “Колеги ми докладваха, че ви се носи име на “трудна„ актриса!„ …

„Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху изключително рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, “опак„ характер…Характер – необясним, плашещо – отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия…

“Трудният„ артист не се подава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации…Не участва в интрижките по коридорите и гримьорните…Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги…да не кажа никак… Групи, групички, комплоти са му чужди…Привлича се само от такива “зверове„ като него самият…

В началото на пътя си е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага…Щото нали…възпитан е, бачка на 200…/ малко по – късно тая скорост почва да пречи на всички /…

Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер…Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: “Защо имам право да Бъда на Сцената“ …

Нашият професор Коко Азарян казваше следното: “За да стъпиш на сцената, трябва да имаш много основателна причина, мотив…на живот и смърт! Иначе смисъл няма!„ …Та младите години на “Трудният„ артист са още опознавателни за другите, докато дойде първото събрание в което, насред настъпилото мълчание когато например уволняват друг “труден„ и във въздуха жужи като конска муха рефрена : “Ох облекчение! Отървахме се!„ – нашият човек ще стане и ще защити събрата или съсестрата си по “трудност„…

Няма къде да избяга и моментът, когато този бъдещ “трън„ в очите на всички, ще противостои на някой тъп режисьор от сцената заради евтините трикове, които продава като диаманти на съсипаните актьори горе – на сцената…И същите тези актьори ще намразят дразнителя – губи време, идва премиера…пък след нея…някак ще издържим докато сценичното недоносче “падне„ от репертоара…Хаха доста ей такива недоносчета обаче се влачат години, артистите остаряват потънали в блатото им…и лека полека забравят, дори си се харесват там…

В този период “Трудният артист„ вече е изгонен от трупата, или е напуснал сам след година излизащи разпределения, в които името му липсва, но не липсват случайно доловени реплики: “ Страхотен е, обожавам го…ама с него е невъзможно да се работи, бърка се, предлага, всичко поставя под съмнение…“…

Между другото за най – любимият ми актьор / все още жив слава богу / съм чувала от адски близък човек режисьор същите думи! И си седи без работа този гений на превъплащението… Прошка няма! А и той ще си избърше задника с тая ми ти „прошка“!

И така нашият “антигерой„ започва да създава собствени проекти, подлага на Риск всичко, което има…Онзи Риск, който е толкова непознат в институцията наречена Държавен Театър… започва и да пие…първо в компания, след това и сам…Щото скъпи читатели – трябва и да се яде, да се гледат деца…а с частните проекти и рискуването – някак е невъзможно – събуждаш се гладен. От друга страна „Трудният„ не става за никаква друга работа / продавач, чистач, разносвач на пици, офис мениджър и тра ла ла /…

След време идва и умората…Не му се става от кревата отново и отново да търси кинти за свой спектакъл, въпреки наградите за предишния…Нали знаете – наградите в България не означават нищо, не носят нито пари, нито повече уважение, не носят и най – важното: хубава качествена работа…Взимаш си наградата / ако си на щат / и потъваш отново в морето от поносими, малко по – поносими и непоносими разпределения…Никога няма да чуеш “трудният артист„ да се оплаква за положението за което сам си е “виновен„.

Но сутрин все по често се гледа в огледалото и не може нито да се трае, нито да се познае…Започва да пълнее, чувства се като плондер лишен от каквито и да е качества и обаяние…или пък обратното: съсухря се, очите му се превръщат в дупки без блясък, устата се свлича надолу в трагична маска…

Пренася “трудността„ и в семейството си, ако има оцеляло такова…Въздухът не достига за никого там! И пиене ей така за олекотяване на кислорода, въпреки че не е останал вече такъв…На негово място идват мислите за нищожност, негодност, некадърност, излишие…Те будят “трудният„ артист неочаквано трезвен и с прецизността на скалпел му вменяват един единствен изход: Край! Бърз, безболезнен, неотложен Край. Щом сутринта настъпи, или утре, или в други ден…

За Краят обаче нашият човек няма нито сили, нито смелост…щото нали отново децата…как ще го преживеят…как ще живеят…Пък и вероятно някъде в дъното на мозъчно – сърдечната му кутия тлее надеждица… Ще се опита да приеме някоя глупащина…ей така заради самото неиздържимо усилие Налиии…заблуждава се: “Абе таланта ще ме спаси!“…и ще драйфа от гадост, щото не може и да иска…не може да се вклини сред останалите…Някак устните му не са създадени да произнасят неуки словоблудствия…Говори, а чува мъчително беззвучие…Нищо не може да те спаси от бездарието – става му ясно ама на мига!

И така пуска и последната “спасителна„ сламка съвсем доброволно… Обикновенно на тръгване, зад гърба си чува и репликата: “ Всички врати на театри ще са затворени за теб! “ Пропуска я великодушно покрай ушите си…Заплахи! Ама я си ебете майката…Сам не знае, че вече е в Началото на Края…

А навън младите му колеги се възхищават на свободата, която излъчва, невидимия лавров венец, която свети като ореол над главата му докато се движи в мръсната киша по улиците на битието ни… Кълнат се в него…Цитират го / като пукне пък го цитират с преклонение, постват снимки със свещи на черен фон, разплакани емотикони /…

И не! Трудният Артист никога няма да каже дума в своя защита! Ще се държи до финала все едно светът е в краката му…И той Е!… Особено на границата между долната / нашата / и Горната земя!

Като епилог ще кажа, че прочетох коментари на умни мои приятели – тук в ФБ: Ама що е пиел Иван Ласкин, пък и Чочо преди това, пък и Андрей, пък и Кирчо Варийски, пък и Катя Паскалева – те са си виновни…хора като всички други! Какво означавало: Не можел да понесе реалността??? Понасяла се била реалността! И е така…и не е.

Коя реалност питам? На мишите душици, на безропотното мълчание, на удобната пръдня носеща се от посредственото, на пълната арогантна инквизиция към качественото изкуство и таланта?

Та коя е вашата реалност, как живеете в нея?

Знам, че хората които не са набъркали душите и космоса си в нещото наречено Актьорска професия, трудно ще схванат. Те са си тези, които са си…Не им трябва да са Други хора…Не са обсебени от други лица, страсти, престъпления, любови…щото това животно Актьорът си няма свои…

Как се живее, когато всъщност НЕ СЪЩЕСТВУВАШ без своята работа, а Само и Единствено ако бъдеш Друг?!

Няма да отида утре на погребение. Защото знам, че онези средните, четворките, малките екзекуторчета ще реват като платени оплаквачки пред ковчега!

Едно ДС леке от тях, преди страшно много години зачеркна един от най – големите ни режисьори изобщо: Стоян Камбарев / който не пиеше, но отключи болестта си именно заради такива пигмей / Та въпросният “директор“ беше така откровен да етикира Стоян в мемоарите си като “капризно, високомерно, трудно общително в отношенията със директорството режисьорче с жълто около устата“…

Цитата не е точен, но много ясен относно обвинителното определение: “ТРУДЕН„ в нашата професия…НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО АРТИСТА! Приживе! Когато отлети от тоя свят той вече няма нужда нито от сълзите, нито от обясненията, нито от разочарованията ви…

Отървал се е от вас и лети към място в което ще бъде разбран без условности, обичан без срам, аплодиран като смъртонносна лавина!

Кирил Варийски / починал на 42 г. /

Стоян Камбарев / починал на 45 г. /

Катя Паскалева / починала на 57г. /

Андрей Баташов / починал на 45 г. /

Петър Попйорданов / починал на 48 г. /

Иван Ласкин / починал на 48г. /

Ваша:

Касиел Ноа Ашер / жива на 47г. /

Коментари 16 за
“ПРИСЪДАТА „ТРУДЕН“”

  1. Корава стена е тая ,корава а а а а … Пинк Флойд и требе ,даже не знам …

  2. До Andali – Естествено че е така. Затова човек не бива да седи на един стол. Като не ми отърва от някое говедо, моментално си вдигам шапката, след 2 дни съм на друга работа.

    До Исая Манголд – Истината често наранява слабите хора, силните движи напред. Не желая да чувам лъжи, само истината.

    1. Приятелко Мери, болката от раната е по-градивна от сладостта от победата!
      До Петър Стоянов: Този път съм НАПЪЛНО СЪГЛАСЕН И СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАМ С ДВЕ РЪЦЕ КЪМ ИЗРАЗЕНАТА ПОЗИЦИЯ!

  3. искам да попитам защо нямаше съболезнования от МС и Борисов ,такива имаше от Президента ,Фандъкова и Червеният кръст ,та даже и цвете.

    1. На пазара един каза , че през 2009г. Борисов , понеже харесвал Ласкин , му е предложил да го направи председател на съюза на артистите , но той отказал , защото не обичал да се мазни на силните на деня!
      Тогава Тиквата предложил на Мутафчиев и той и до сега му ближе задника , още по-вече че му спаси живота като направи инсулта и му прати самолет в Бургас!
      Обаче наредил на директорите на театри да не му дават силни роли и от тогава Иван даде назад!

  4. Написаното в текста важи не само за актьора, а за всички честни и чувствителни хора с достойнство и морал.

  5. Талантът – санкция на Духа в България
    „пълната арогантна инквизиция към качественото изкуство и таланта?“

    Талантът – с яркостта на непреклнонния
    за сделка със покварена посредственост,
    мишена е на силово бетонния-
    съперник на Божествена ответственост!

    Бетонно – силова и властова посредственост,
    израстнала от талантлива светлост,
    талант пробожда със ръждива следственост
    за неподвластност на безчестна смет-ност!

    Ограбван и заместван от безчестници,
    охулван от покварени мъстители,
    обесван от предатели проклетници-
    талантът е кинжал за осквернители!

    14 ч., 09.01.2019
    София

  6. От няколко дена се чудя дали аз съм с объркани представи, или пак се опитват да ни правят на прости ? „Голям“ артист, кое измерва артиста дали е голям ? Големи за мен са Гец, Никола Анастасов, Васил Михайлов,Татяна Лолова, Масалитинова и много други, сътворили десетки незабравими роли в театъра и киното. „Васко се Гама от село Рупча“ беше хубав сериал, но не е единственият, да не говорим за българските филми с деца. Вчера не спряха да въртят, че „елитът на България“ изпраща „големия“. Кой елит видяхме – Веждичката, чиято любов към алкохола и всичко останало в обществено- политическата му кариера са всеизвестни? Ути с тиганите и тенджерите, Ники Брадърс, доста поостарял , един министър на ГЕРБ, когото едва ли някой е виждал в роли. А хубавото момче в последните 10 години сме гледали само в изцепки по телевизиите, в срамни сцени от едно просташко реалитито, в началото на Фермата и дотук! Лека му пръст и жалко за двете му жени и двете му дъщери! Но не мисля, че се бореше срещу безобразията, не мисля, че е нечия жертва. Уби го липсата на воля и на отговорност към децата му?

    1. Стефанова , или не си гледала много от ролите му и не си попадала на изказванията му за днешната власт , или … не знам точно какво ти пречи да видиш истинския човек в Иван!
      Но , нека това да тежи на твоята съвест!
      Ти дори не спазваш един неписан , но много човешки закон-за мъртвите или нищо или само добро-бог да ти прости!

    2. Супер грозно е,че така деликатно го обвинявате,че не е бил отговорен към момичетата си….
      Госпожо никога в най-новата история но съм чувала интилигентен мъж да се обяснява в любов кэм трите си момичета!!!
      Амаааан от философи,няколко дена!
      Да се спирате вече,че ми писна скверкснословие по адрес на едно почтено момче,амаааан…..
      Стига,познавам алхохолици които пият денонощно,един наскоро живее в чужбина,си повърна част от дроба и след една седмица го вдигнаха на крак….
      Стигааа със този алхохол,погуби го непримиримостта му към реалността в България и възхода на Дебилите!
      Това е!!!

  7. Много съжалявам, че човек като Иван Ласкин си отиде толкова рано, и го разбирам. Такива хора просто искат да си отидат от жалкото ни всекидневие, макар че не би трябвало. Имаш любов, имаш деца, млад си, хубав си. Бори се! Това е положението, такава ни била съдбата! Имало е и по-тежки времена, но хората са се справили. Кирил Варийски ми беше приятел, и той същият – талантлив, красив, с много роли в киното и театъра. Бяха го уволнили от един известен театър, и правилно, не можеш да ходиш на представления пиян. Но директорът и главен режисьор на театъра, много свестен човек по това време, му беше казал: „Спирай и веднага те връщам“. В някаква градинка го пребиха простаци и си замина….

    Та тезата ми е следната – БЪЛГАРИ, БОРЕТЕ СЕ, НЕ СЕ ДАВАЙТЕ НА НЕКАДЪРНИЦИТЕ И ПРОСТАЦИТЕ! АКО НЯМА ХЛЯБ В ЕДНА РАБОТА, ИМА В ДРУГА! БОРБА И ИНАТ МУ Е МАЙКАТА!

    Не си струва да си губим времето в приказки с кретени. МИСЛЕТЕ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ВИ ОБИЧАТ, ЗА ДЕЦАТА ВИ И ЗА БЪЛГАРИЯ!

    Поздрави, Мери

    1. Касиел Ноа Ашер, моя съотечественичке по прародина и приятелко Мери, защо толкова боли от истината и защо е толкова тъжна перспективата?!…

  8. „Коко Азарян да си ходи и да отстъпи място на младите.“ Пък после извинения, допълнения…айде стига. Не са мои думите, но се помнят. Труден ли си, прост ли си – ти си знаеш.

  9. Много силен текст! Аркашките често бедстват материално, но по-страшно е морално-етично-професионалното бедстване поради еснафско неразбиране. И само като си помислите, че някакви нагли чиновници получават десетки пъти повече пари и даже не се помръдват от мястото си, докато не ги подканят да се махнат заради безобразията и некадърността им… Справка от днес – Глосов, но същата мисъл може да се приложи и към редица депутати, министри, всякакви партийци, напипали на хляба мекото. Ето затова си отиват свестни хора, защото не могат да понесат несправедливостите. Демокрация ли?! Боже, боже…

    1. …TZETCO,,GESTAPOTO,,I BOKO,,TIKVATA,,KAKVI ,,DA PRIOBSHTJAT,,OKOLO SEBE SI…,,DUPLI NA KAVALA,,/KAKTO IM SVIRNESH/TAKA,,IGRAJAT,,..VARHU GLAVITE NA ,,DOSTOYNITE,,..V,,TEATARA,,SI IMAT EDIN,,OHLJUV,,/KALIN SARMENOV..

Вашият отговор на Исая Манголд Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>