Публикувано на 01.06.2008 / 20:12

Призраците, които ще ни преследват цял живот

 

 

Вървях един ден и аз като примерен съпруг към пазар “Чаталджа” за да изпълня поръчката на жена ми. Напазарувах и с пълни торби с продукти се запътих към автомобила си. Отворих вратата и изведнъж забелязах на тротоара до шьофорската врата, седнал на тротоара, възрастен човек в окаяно състояние, който гризеше парче сух хляб.

Меко е да се каже, че нещо ме бодна под лъжичката. Вцепених се и на фона на пълните торби с продукти, които носех, просто не знаех какво да направя. Бръкнах в джоба си и с треперещи пръсти извадих банкнота от 50 лева. “Вземете парите и си купете нещо хубаво за ядене”, изломотих, а човекът ме погледна така, че никога няма да забравя в живота си този поглед. В очите му прочетох мъка, злоба, ярост и какво ли не още, може би и мъничко тъга, но най-вече гордост. Той блъсна ръката ми и изкрещя: “Не!”.

Седнах до него на тротоара и се опитах да завържа разговор. Стояхме един до друг – представители на две поколения. Неговото – това, което построи България, това, което сътвори прекрасните ни туристически комплекси и моето – това, което унищожи България, и което продаде черноморските ни курорти на наши и чужди групировки. Това поколение, което съсипа пенсионния фонд и докара до просешка тояга една голяма част от хората в България, които в момента не знаят дали са живи, или умрели.

Защото те просто са едни призраци, които ще ни напомнят винаги за нашите постъпки. Призраци, които ще ни преследват цял живот.

Така и разговор между нас не се получи.

Тръгнах си и да ви кажа честно, много трудно преглъщах вечерта това, което си купих от пазара. Сякаш една огромна топка беше затъкнала гърлото ми.

Гледах тези дни по една телевизия дискусия с трима представители на три пенсионни съюза. Гледах ги и си зададох въпроса – защо всички те не успяха да се обединят през всичките тези години. Нима те, политически разделени на сини, червени, жълти и всякакви, не са с една и съща съдба?!

Гледах ги и внезапно си отговорих – ами не са заедно, защото ако всички те се обединят, ще управляват България. Кой е най-верният и ревностен гласоподавател? Нима не е третата възраст? Нима нашите деца, чийто живот пак ние съсипахме, гласуват? Те – две-трети вече са в чужбина, а една трета се лутат между безработицата, алкохолизирането, дрогата и им е абсолютно все едно кой ще управлява пропадналата ни родина.

Спомням си на последните избори как всички ръководители на тези пенсионни съюзи се биеха в гърдите, че ще се обединят и само няколко месеца по-късно те отново гласуваха всеки, според политическите си пристрастия.

Гледах в това предаване и телевизионна анкета с въпрос: “Ще гласувате ли отново за БСП на следващите избори?”. Резултатите бяха: “Да – 15%, Не – 85%”. Аз съм сигурен обаче, че след предстоящите избори резултатът ще бъде същия, но обърнат наопаки. Защото БСП стяга редиците, ще вдигне пенсиите през май, през октомври, а ако се наложи и през март, НДСВ изчезват от политическата сцена, синята идея е в пълна агония – и тогава какво? Остава това, че голяма част ще гласуват за БСП, една част за “Атака”, а най-опасното е, че голяма маса народ ще предпочетат ГЕРБ.

Казвам опасно, защото ГЕРБ се крепи единствено на пълното убеждение, и то с основание, че ще участва в бъдещото управление на държавата.

Кои обаче са в ГЕРБ? Не отидоха ли там бивши ченгета, които бяха изхвърлени от системата поради съмнителните си интереси, не отидоха ли в ГЕРБ изританите от СДС, поради същата причина, не се ли вляха там и хора от БСП, които партията изхвърли като корумпирани, и на финала не акустираха ли в ГЕРБ повечето от НДСВ, които като видяха, че жълтия кораб потъва, се измъкнаха първи като плъхове? И накрая, да не забравяме всички онези отчаяни българи, които за пореден път ще търсят някъде чудото – спасение.

Бог да пази вас, наши бащи и майки! Страшно бих се радвал да ви видя обединени и единни, но, гледайки лицата на вашите представители в пенсионерските организации и сравнявайки ги с очите на човека, с когото седях на тротоара, в техните очи има всичко друго, но не и гордост и тъга, а само надеждата някои политически сили да ги забележат и да ги купят за своята кауза.

За нещастие предателството е една от силните черти на българския народ.

Бог да пази вас и България!

А мен цял живот ще ме преследват онези очи на човека от тротоара.

Очи – присъда.

Веселин Данов

В. “Народно дело”

Коментари 0 за
“Призраците, които ще ни преследват цял живот”

  1. Много удобно: с едната ръка вземаш, с другата даваш, а в джоба ти „дрънкат семки и бонбонки“
    И уточнявам: Няма злоба или завист…Говорим за МОРАЛ, СЪВЕСТ и още НЕЩО…Вие си го знаете.
    И моля, този път без да ревете!

  2. Може и да е верно, че неговото, на този човечец поколението построи България, и сътвори прекрасните ни туристически комплекси, но по-нататък, г-н Данов, говорете само от свое име. Не и от наше! Не и от мое! Защото този, който „унищожи България, и което продаде черноморските ни курорти на наши и чужди групировки“ не е моето поколение, а хора от една и съща банда, простираща се в две-три поколения и наричаща се БКП/БСП.Това е бандата, която „съсипа пенсионния фонд и докара до просешка тояга една голяма част от хората в България, които в момента не знаят дали са живи, или умрели“.

  3. danov ne sluguva na nikogo!ot pet godini izdarja invalidi ot p4elnik,ispra6ta vseki mesec po 250 lv na sirak, dava pari za samodeini kolektivi, dava pari na nujdae6ti se ot pomo6ti i hrani redovno bezdomni jivotni koito e priotil!

  4. DD -Това да не е ли Данов на квадрат…?
    Избройте ми какво е направил Данов/ или поне половинта от това/, но моля да го уточните..Ако не ви затруднява поне ги номерирайте, за да не се повтаряте

  5. plateni prostaci napravete za horata polovinata ot tova koeto e napravil veselin danov i togava sas svoite imena a ne skriti komentiraite!

  6. Г-н Данов/ младши/ ще се погрижи за снимковия материал.Достоен наследник крепне под бащино крило. Дали сам си печели парите за колите или татко му ги плаща.Сгреших!Та нали Младши е общински съветник при тати, от закуски ги е спестил, милия.

  7. Всеки човек през живота си има неща, от които се опитва да избяга.Колкото по-бързо бяга, толкова те по- настървено се опитват да го настигнат.Г-н Данов, не бягайте от своите „призраци“, защото те цял живот ще ви следват и не със съчинение за “ Най-добрия човек, когото познавам“ на ниво 3-4 клас ще изчистите съвестта си.Не се „заигравайте“ с болката и с унижението на родителите ни.Нито е достойно,а и никой няма да ви повярва.И колкото да се мъчите да избягате от “ гладните очи“, толкова те ще ви преследват.Г-жо Томова,направете рубрика “ Колонката на Данов“.Там г-н Данов ще се упражнява на воля

  8. Лошо написано, даже и без чувство, а и не подхожда за този сайт с претенции за разкриване на неща които не знаем.

  9. Г-н Данов, твърде Небезизвестен сте в нашия град за да демонстрирате такава сантименталност!И вместо да се разплаквате от умиление и да си правите PR по предварително написан сценарий, вземете и си направете си една автоанализ.И ако тогава не се засрамите, язък ви за фамилията и за този който ви я е дал!

  10. Всичко е вярно, но не е от сега и няма да се измени утре.

    Моля за нещо конкретно: искане към кмета за създаване кметство „Кабакум“/премерно/, ремонт пътищата, нови тротоари и спирки от Дървеният мос т и от СУ до „Трифон зарезан“ , чметачи през сезона на тези пътища „до “ и „около“ плажа. Спиране на строителството около „Журналист,“ което и днес продължава.

    Вл.Цанков

  11. нещо маи те одари на съвест ?г-н данов. ами така е като грабихте като невидели сега неможите да ядети мазни паржоли…дано не не ми истриеш коментара другарка томова

Вашият отговор на И Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *