Публикувано на 10.12.2008 / 23:13

Правосъдието – мръсната приказка

 

 

"До януари спешно се нуждаем от максимален брой присъди по значимите дела", заяви министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова на среща с членовете на Висшия съдебен съвет.

Гергана Грънчарова е представител на изпълнителната власт.

Съдебната власт пък по всички правила на демокрацията трябва да е независима. Най-вече от изпълнителната.

Преведена на буквален език депешата на Грънчарова трябва да внуши на съдебната система: Юруш на присъдите, защото трябва да замажем очите на Европейската комисия.

Няма нужда да се сещаме от първия път какво предстои.

Екшън, още по-як екшън и здрави присъди като за световното.

И то по най-бързия начин – до януари.

Ако трябва да си говорим истината в прав текст, в юридическите среди най-добре знаят неписаната максима на съдиите от първа инстанция: “Абе ние ги праскаме, пък да се оправят нагоре по другите инстанции!”.

“Праскането” е в зависимост от зависимостите. Всички се сещат кои.

За първи Европейската комисия щяла да следи и много изкъсо конкурсите за магистрати, защото догодина изтичали мандатите на почти всички административни ръководители на всички нива в съдебната система.

Предстои и избор на нови шефове в прокуратурата и съда.

"Като говорим за пречистване на прокуратурата и съда, трябва да видим как ще стане това", още по-компетентно коментира министър Грънчарова.

От 5 до 9 януари 2009 г. именно Грънчарова ще представи последните действия на България по предстоящия доклад.

Което означава, че някои съдии трябва да развъртят секирата за да “уплашим” Европата.

Министърът по европейските въпроси е поискала и до края на декември от Висшия съдебен съвет да предостави и обобщена справка за дисциплинарните дела срещу магистрати. Вие помните ли да има масирани проверки срещу магистрати?

Главният прокурор казва и нещо изключително показателно: “Солидарен съм с притеснението от качеството на разследването”. И допълва: “То не е добро там, където се прави от дознатели, от следователи и от прокурори, заяви той. Нямам окончателна рецепта, как да го подобрим”.

Борис Велчев счита, че това може да се промени чрез законодателни промени, но и преди всичко чрез по-добър контрол в работата на прокуратурата и повишаване на квалификацията. Е, що не го упражнявате този контрол? Защо сте ги оставили без контрол някои, вживели се в ролята на Вишински и сега се вайкате, че ви куцало разследването?
И какво излиза?

Качеството на разследването – нефелно, а пък се искат светкавични и крути присъди. Е как да стане номера, освен показно, натъкмено и като апликация в картичка за Коледа?

Може ли разследването ти да е рехаво и бездарно, и после да се очаква сериозна присъда? И ако се произнесе подобна присъда, тя поръчкова и в името на “партийната директива” за пред Европа ли ще бъде, или такава, каквато съвестта на съдията и закона трябва да произнесе?

И понеже очевидно ножа е опрял до кокъла, afera.bg предлага съответните ограни да се поразмърдат и да проверят като начало ситуацията в морската столица:

– как работят по разследването съвместно дознател, полиция и прокуратура? Има ли пряко участие в това политическо лице?
– спазена ли е законовата процедура и как, и с какви методи са постигнати т.нар. “сделки”, или споразумения с арестанти и обвиняеми?

– какви са условията на тези “сделки” и включват ли те вече определени условни присъди, които да покрият “домашния арест” далеч още преди да е приключило изобщо разследването?
– оказва ли се психологически натиск върху съдии и по какъв начин за да бъдат постановени определени решения, минаващ под “елегантната словесна форма” – знам, че взимате пари, ако присъдите не това, което искам, ще изгорите…

– направена ли е проверка върху цялостната работа на определени прокурори за да се види как определени полицейски операции минават единствено при “избран” прокурор?

– с какви аргументи са притискани обвиняеми за да свидетелстват и ползват ли се в този тип “разговори” имена на високопоставени фигури от държавата?

– докъде стигат моралните и законови граници във взаимодействието между полицейските органи и определени прокурори?

– всички начини и средства ли са позволени на някои прокурори за да “завържат” дознанието така, че то да изглежда сносно в съда, от който иначе се чакат бързи и яростни присъди?

– допустимо ли е адвокати и журналисти да бъдат с поставени “под контрол” мобилни телефони за да се наслаждават на диалозите им определени прокурори?

Това са само малка част от проблемите, за които всички, работещи в правосъдната система са наясно. За тях обаче не се говори на високопоставените съвещания.

Всички знаят мръсното задкулисие на правосъдната ни система и всички работещи в нея мълчат. Кой, защото е зависим. Кой, понеже гони комплексарска кариера. Кой, обезверен, че каквото и да каже на глас – нищо няма да промени, напротив, моментално ще го удавят в две капки вода.

Всъщност, истината е отвратителна и тя личи по анкети и проучвания. Категорично българското общество поставя на първо място като най-корумпирана съдебната ни система, а заедно с нея и полицията.

Дори и шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев го каза направо – че съдиите нямат нито куража, нито смелостта и подготовката да решават значими дела. Е, застрахова се той, не казвам, че се поддават на натиск или рушвети.

Всички обаче в България знаят не за какво, а за колко става дума.

Да, господин Главен прокурор, абсолютно сте прав – разследването ви е направо печално. Защото не можеш да първо да арестуваш и после по цял ден да ходиш като ампери-куку и да уговоряш, молиш и заплашваш някого за да свидетелства, защото дознанието ти отива на кино.

И на всичкото отгоре някой да размаха пръст на съдията – смачкай го с присъда, има няма доказателства, защото Европата гледа.

Пък, майната и на превръзката на Темида.

Яна Маринова





Коментари 0 за
“Правосъдието – мръсната приказка”

  1. Главният прокурор: “Солидарен съм с притеснението от качеството на разследването. То не е добро там, където се прави от дознатели, от следователи и от прокурори. Нямам окончателна рецепта, как да го подобрим”.
    Главният Прокурор признава нещо много важно: той никога не е изучавал история на Българската буржоазна държава и право, защото е дете на онези, от които започва всичко!! Предлагаме му да се запознае със Закона за углавното съдопроизводство , влязал в сила на 1 юлий 1897г. и Закон за устройства на съдилищата от 12 януарий 1899г и да проведе по тези закони семинар с подчинените си.

  2. По-лошо, пак няма да има присъди.Тези присъди от Европата ги искат-и сигурно са наясно защо – още от приемането ни в ЕС.Но никой не се стресна, никой не се задвижи.Аз не познавам ужасната действителност, очертана в материала.Това, което чета, надминава и най-лошите ми очаквания.И най-високопоставеното лице в системата, Борис Велчев, например, е безсилно да промени нещо.И какво трябва да се направи?Има ли изход от този ужасяващ лабиринт?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *