Публикувано на 21.01.2009 / 17:29

Почернената Елена Джелебова

 

 

Почерниха ме. Не знам защо. Все още съм жива. И дори жизнеспособна. Но не знам докога. Онези, агентите и ченгетата, ме почерниха. От срам, че са такива ченгета. И че всичко на кенеф обърнаха. Скриха творбата ми, скриха и всички нас зад черния декор. Там умирайте, на дъното. Какво друго ви остава? Протестирайте, пищете, ридайте, така поне никой няма да ви види. Вечна й памет на България. Сложиха й покривалото. А аз може да съм Джелебова, но ги разбирам тези работи. Все пак не съм Джамбазка или Джелатска. Не съм дори Коджаюскеселиева. Аз съм една обикновена приятелка на пан Черни. Но дори той не ми помогна. Сложиха ми черното платнище и до юни все така ще си стоя. Картата на моята родина вече не е част от Европата. Европата е много разтревожена, сън не я хваща. Европата е страшно равнодушна и фригидна стара мома, на която хич не й дреме, че вече не сме част от нея. До юни ще е все така. Може след изборите и да ми махнат платнището. А може и цялата ми родина да махнат от картата на ЕС. Какъв кеф ще бъде за някои. Ще махнат черното платнище, но тогава вече никой няма да помни кои парици през коя канализация са минали – червената или синята. Лампичките ще бъдат изгаснали. На мода ще са следващите плъхове.
Питате ме какво ще правя утре. Ще отида на митинг-шествие-протест-подскачане пред Народното събрание. Всяко едно такова мероприятие ме зарежда с много отрицателна енергия. А когато съм заредена, ми идва вдъхновението и виждам своята родина като сбор от много кенефи и канализации. Отварят ми се очите. Под земята всички тръби са свързани. Цветът на тръбите всъщност няма никакво значение. Цветът е за красота. Затова и няма никакво значение над кое клекало е клечал Гоце, над кое Серьожа, над кое ДС Сокола, над кое честитото величество и везирите му. Засрамиха се да им показват интимните местенца и ги покриха с черно наметало. Че то, ако се вгледа човек, ще може и да разпознае кое клекало чие е. И кой колко е изакал. А ако Европата тръгне и да разследва къде точно са пропаднали париците й, плъховете съвсем ще полудеят. Я по-добре така – под платнището. Там им е мястото на кенефите. Скрийте ги да не смърдят! България – това е едно черно платнище. Символиката съвсем загрубя. По-добре си бяхме с кенефите. Поне ни имаше. Сега с тази жалейка ми става мъчно за мен самата и за всички мои близки и приятели. Бог да ни прости! Имаше ни. Живяхме. Подскачахме по площадите. Опитахме се да променим България. Но уви – плъховете са по-жизнеспособни. Те дори при ядрен взрив оцеляват. Те са безсмъртни и безсрамни. Организират си митинги и шествия в своя подкрепа. Докарват с автобуси хиляди мишлета, които да поцъркат в тяхна подкрепа по площадите. Мишките не разбират в какво се забъркват – нали сиренцето в капана им е без пари.
Затова пан Черни не се възпротиви на черното платно. Нека не зяпат отегчените самодоволни европейчета какви нещастия ни се случват на дъното на кенефа. Нека имаме малко свян. Черното платно е добре дошло и за българските плъхове, и за европейските. Там ни е мястото. Пу!, да не е в мойта къща – плюят всички и бягат от нас. Скриха ни. Под черното платно, в земята, майко, черната. Там ще гният нашите черни кърви. И никой няма да ги види. И никой няма да чуе повече за нас. И никой вече няма да ни поиска. Защото ги е срам от нас. Защото не ни помогнаха. Защото плъховете ще ни изядат. Протестирам, пан Черни, не се бяхме разбирали така. Махнете това позорно наметало! Махнете го по-скоро! Нека тръбите продължават да мигат, нека канализациите продължават да се виждат, нека кенефът лъщи с пълна сила! Защото така поне ще бъдем сигурни, че още сме живи! Че още някъде някой знае за нас!
Не го ли махнете – там зад него в тъмното ще ни убият! Тлъстите дебелокосмести бесни плъхове ще прегризат нашите невинни гърла! И нито звук от тях повече няма да се чуе!

 

Елена Джелебова (Николай Фенерски)

www.kulturni-novini.info

Коментари 2 за
“Почернената Елена Джелебова”

  1. това го писах и в друг сайт ама и там дословно се плачеше по същия начин
    какво л-но трябва да си да ти хрумне за родина да нарисуваш кенеф
    Чехия да не се нарисува като разкрачена чехкиня на български плаж
    ако страната в която си се родила ти се струва кенеф като каква космата инсталация ще направиш майка си от която си излязла бе титан на българското изкуство

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *