Публикувано на 27.09.2020 / 16:00

ПОНЯКОГА ЕДИН КАРТОФ Е ПО-ЦЕНЕН ОТ СТО ДУМИ

ПОНЯКОГА ЕДИН КАРТОФ Е ПО-ЦЕНЕН ОТ СТО ДУМИ

Преди дни започнах да раздавам картофи и това предизвика засилен интерес от страна на журналисти от всевъзможни медии. Това е странно, защото става въпрос за съвсем малко количество – планирам да раздам само няколко десетки тона. На фона на цялото производство на картофи в България това е капка в морето. И като финансово изражение не е много – картофите са евтина стока. Но журналистите не ме оставят на мира и искат да разберат защо раздавам картофи. Затова се съгласих да дойда в студиото на „Неделя сутрин“ по бтв и да разкажа как се стигна до това раздаване на картофи.

Там времето беше лимитирано и нямаше как да разкажа подробно и систематизирано. Затова ще го направя тук.

Така… Всичко започна преди много години, когато бях дете. Прекарах голяма част от детството си при баба и дядо на село. В онези времена комунистите се бяха постарали хората да бъдат еднакво бедни и те нямаха какво да делят и за какво да си завиждат. Всичките десет къщи в нашата махала имаха обитатели, които бяха изключително задружни – бабите работеха заедно на тютюневата нива, дядовците пък винаги се събираха, за да си помагат. Не всички внучета прекарваха на село толкова време колкото аз, затова всичките тези хора ми се радваха като на своя кръв.

Аз не случих на родители, но баба, дядо и съседите бяха изключително мили с мен.

Така малкият Димитър растеше сред усмихнати баби и дядовци и запази чудесни спомени от детството на село. После пораснах, завърших гимназия, отбих две години военна служба, постъпих в университет, но учебният материал там не беше това, от което имах нужда – това не беше моето място и го напуснах. Домът на моите родители също не беше моето място и така изгорих всички мостове към миналото си – изчезнах за десет години и никой, който ме беше познавал, не чу нищо за мен.

Дядо почина още когато бях в казармата и през тези десет години единственият човек за когото ми беше мъчно, беше баба. Бях се зарекъл никога повече да не стъпя в Кюстендилско, да не поглеждам назад, но един ден, след десет години, отидох да видя баба.

Баба, милата, беше на върха на щастието. Аз също се зарадвах, но, като оставим настрана баба, това, което видях, ме натъжи – разруха. Тотална разруха. Нямаше ги зелените пасища и ливади около нашата махала, дворовете вече бяха занемарени, къщите – също. Пътят към нашата част на селото беше в окаяно състояние – с дълбоки, кални коловози, стеснен до неузнаваемост от новопоявила се растителност… Хората вече нямаха питейна вода – водоснабдителната система, която изградили дружно през 1967-1969, вече била узурпирана от едно семейство на политически силни на деня, а останалите 50 семейства дори не можели да пият по една студена вода…

Цялата ни държава не изглеждаше по-различно през онази 2002 година, но докато аз, тогава на 33, нямам зад гърба си политическа партия или каквото и да е, и не е по силите ми да променя каквото и да било в България, то някаква си махала вече нямаше да ми бъде проблем. Започнах с пътя – отидох в кметството на общината и попитах кмета какво бихме могли да направим съвместно за този път – аз бих дал част от нужните средства за ремонт на трикилометров участък. Нямали пари. Нямали никакви пари. Нищо не можело да се направи. Наех строителна фирма, закупих първите две хиляди тона каменна фракция и пътят стана проходим, но не перфектен. Налагаше се всяка година да купувам по още хиляда тона фракция, както и да плащам за строителна техника. Последното не беше ефективно и се наложи да закупя собствени машини – самосвал, багер, челен товарач, валяк…

Един ден видях, че на отсрещния баир, където има три къщи, едната от които на кмета, кипи асфалтиране. Отидох да видя – наливаше се асфалт в посока безлюден хълм с три къщи на върха, а в нашата част на селото, където има десетки къщи, общината нямаше нито лев за ремонт…

Отидох в общината и попитах кмета кой е решил да се асфалтира километри път за три къщи, а няма пари за път, който се ползва от няколко махали. Отговорът беше циничен. Тогава му казах, че съм отбелязал докъде е стигнал асфалтът в тяхната част на селото. И ако асфалтирането бъде продължено дори с един метър, ще се постарая всички в тази държава да научат за това безобразие. Спряха асфалтирането, но започнаха всевъзможни проблеми за мен. След години кметът стана клиент на прокуратурата заради онзи път, но разследването забуксувало и спряло.

А аз отремонтирах нашия път и дори асфалтирах половин километър в нашата махала. След това се заех с изграждане на водоснабдителната система – нямаше смисъл да се карам с онези „приватизатори“ на старата водоснабдителна система. Те сами дойдоха при мен десет години по-късно – етернитовите тръби остарели, помпата изгоряла, бетоновите резервоари се рушели. Та попитаха „дали искам аз да я взема“. Отговорих, че мен не ме бива във вземането, а и не ми е нужна – вече всички, освен те, имаме модерно водоснабдяване. А те да си пият със здраве вода от азбестовите тръби…

После дойде ред на сметоизвозването. Никоя власт не се е сетила да организира сметоизвозване за нашата част на селото. Закупих девет контейнера за смет и вече над десет години сметоизвозвам отпадъците на нашата и съседната махала.

След това дойде ред и на пожарогасенето. Иначе дървената мафия нямаше да остави нито едно дърво в района – закупих високопроходими противопожарни машини и изградих система от пожарни кранове.

Междувременно реших проблема със заетостта – всеки човек в трудоспособна възраст в нашата махала е мой служител.

Имам още много неща за решаване, но през декември разбрах за новия вирус и като знам какви хора управляват България, а и света като цяло, си казах, че през 2020 година трябва да произведем повече храни – ей така, за всеки случай. И понеже беше късно за есенници, през зимата закупих картофосадачка, картофовадачка, десет тона качествени картофи за семе, а също така разширихме системата от пожарни кранове, за да можем да поливаме картофите. Та днешното раздаване на картофи беше планирано през зимата.

За да просперира една икономика, е нужно бизнесът и потребителите да имат доверие в утрешния ден. Затова индексите за икономическо, бизнес и потребителско доверие трябва да бъдат винаги над 100 единици.

„Чака ни невиждана криза“ съвсем не е вълшебната думичка, която ще изкачи тези показатели. Възрастните хора, които са преживели много, не заслужават да чуват тази фраза. И понеже аз съм никой и моята дума не може да успокои никого, реших да отгледам и раздам тези картофи. Понякога един картоф е по-ценен от сто думи.

Димитър Димитров

Коментари 29 за
“ПОНЯКОГА ЕДИН КАРТОФ Е ПО-ЦЕНЕН ОТ СТО ДУМИ”

  1. Дай Боже повече хора като Вас, че от крадци и мошеници вече байгън. Успех!

  2. Да помислиш за страдащия,за бедстващия,за гладния човек и да му дадеш храна ! Респект,господин Димитров,за човещината !
    Спомням си,как едни политици и политички откриха кухни и какви телевизии се навъртяха да ги увековечат,какви снимки и изявления,какви долни демонстрации на пресметливото им благородство,какво унижение за хората,които чакаха да се нахранят !
    Затова още веднъж-респект,господине !

  3. Митко,като видя такива хора като тебе заравям 100 метра от тунела ,който копая към Сомалия…
    После пак почвам.

    Караш ме да се чувствам малко по-добре в тая държава пич !
    Жив и здрав!

  4. Поздравления! Вие, наистина сте щастлив човек, щом успявате, въпреки мракобесната система. Аз не успях да се преборя.

  5. На днешния ден през 1918 г. в разгара на Владайското въстание въстаниците обявяват, че монархията е свалена и България става република (т. нар. Радомирска република) с председател Александър Стамболийски.
    Същият ден 102 години по-късно: Хунтата продължава да бие, а Веска не спира да трие…тези, които не са съгласни с нея.Каква ирония е днес да се правиш, че си противник на шайката, а всъщност тарикатски да я крепиш…

  6. Даам!
    След това силно родолюбиво четиво, просто ми се прииска да помечтая за българското бъдеще! Да видя старата сграда на парламента, където с големи букви ще пише: „Чудото се случи след историята за един картоф!“ :)))
    Чест и почитание, господин Димитров!

  7. Браво и поклон. А Караниколов докара един самолет с лечебни фурми и не раздаде нито една. Сигурно ги изядоха в ГЕРБ во главе с Мутрата та да са здрави. Ма такъв е живота по тия ширини. Вече ми е ясно защо никой не ни уважава като нация. Жалко.

    1. Въпросът е КАКВО закара Караниколов и на вращане взе фурмите??????? Дали не са чекмеджета……..

  8. Патриот е – душа дава за наука, за свобода,но не свойта душа, братя,а душата на народа! И е човек с добро сърце,не оставя сиромаси,но не той Вас, братя, храни,а вий него със труда си!

  9. Надявам се да останат и за мен 4-5 картофа, за да ги напъхам на Тиквата в ауспуха !

  10. Poklon, g-n Dimitar Dimitrov! Tova me vrusta vav vremeto na istinskite rodoljubzi, vuzrozhdenzite, STROITELITE na Bulgarija. Ima veche beli ljastovizi, mozhe da sa zjalo jato, DAJ BOZHE! Bulgarija e na kolene, ste se izpravi. Podkrepjav Vi.

  11. Господин Димитров, много красиво е това с картофите. Бъдете здрав, от сърце Ви желая радост и благополучие, да бъде светлина и любов в Живота Ви!

  12. Поздравления към г-н Димитров за обществено полезните дейности. С риск да ме заплюете, все пак нещо липсва според мен в разказа – къде и по-какъв начин е постигнал богатството си г-н Димитров. Също така най ми хареса: „В онези времена комунистите се бяха постарали хората да бъдат еднакво бедни и те нямаха какво да делят и за какво да си завиждат“. Та понеже става дума за картофи – през 1989г. по времето на гадните комунисти, България е отглеждала картофи на площ от 40 хил. ха, а добива е бил 553 хил. тона. Сега засятите с картофи земи са 14 хил. ха, а добива е около 230 хил. тона. Една хубава статия, макар и стара за селското стопанство на България:
    http://georgihadjiyski.blog.bg/technology/2013/05/31/selskoto-stopanstvo-v-bylgariia.1115431
    И накрая един поздрав с бати Киро. Човека е простоват, но пък говори истини.
    https://m.youtube.com/watch?v=RNYSvLZKzuY

    1. Мога да Ви отговоря на въпросите.Ако ги напиша публично,ще ме изядат с парцалите.“Совите не са това което са“-цитирам една фраза от един филм.

    2. В същата насока бяха и моите мисли, след като прочетох горния материал. Браво на господина с картофите, но каква е тази нагласа на богатите хора у нас да пишат неистини за времето преди 89-та година, когато България беше на първите места по икономическо развитие, образовъние, здравеопазване…

  13. Поздрави , Димитре ! Бог да те пази и да ти дава сили и здраве . Сега остава да мултиплицираш ефекта и партия на НЕкрадци да си създадем , та да може още повече да зависят нещата в нашата Родина от такива като тебе !

    Съюз на Анти-Бандитските Сили

  14. Ако всеки един от нас поеме своята отговорност лично като Димитър Димитров то тогава няма да има нито мутри, нито шиши, нито черепи нито отровно трио и пр.
    Смело се пише по социални медии, но в ежедневието сме мишки.
    Та те така.

  15. Поклон пред Вас от мен стареца! Ако имах възможност бих Ви целунал ръката – това заслужава десницата раздаваща добро! Бъдете щастлив, бъдете здрав – дълго, дълго, бъдете обичат от близките си и от всички други. Наистина, докато има хора като Вас, България не е загубена въпреки неистовите усилия в тази посока! Бъдете здрав!

  16. Браво, господине! Да Ви даде Господ и здраве, и сили, и благородство, както и досега!!

  17. има СВЕТЛИНА в ТУНЕЛА…За всеки проблем има РЕШЕНИЕ…ако има РЕШИТЕЛНИ ХОРА…при БОЙКОКРАЦИЯТА Е…Направи си САМ ако можеш …да не ДОЙДАТ да ти го ПРАВЯТ от ГЕРБ…Моите УВАЖЕНИЯ ГОСПОДИНЕ…

  18. Браво, г-н Димитров!
    Докато има такива хора като Вас, България има бъдеще.
    Напук на МУТРАТА бойко!
    Напук на мутромафиотите от ГЕРБ и ОБЕДИНЕНИ МАФИОТИ – ВМРО, НФСБ и АТАКА!

    1. Абе ти, разваления грамофон, явно основната ти задача е да лъжеш и да вкарваш и АТАКА в батака! Да не мислиш,че не съм ти взел мярката! Остави Атака на мира, тя от повече от година не е част от ОП !!!! ИЗГОНИХА Я АЛЧНИТЕ ВОЙВОДИ ОТ РУСЕ И БУРГАС! Пречеше им на далаверите!

      1. До „един“:
        Политическа партия „АТАКА“ е най-мръсната политическа партия-пачавра на прехода.
        Най-големите боклуци в Народното събрание са ДЕПУТАТИТЕ от АТАКА, начело с юридическото недоразумение явор нотев – срам за адвокатската гилдия в страната. Ужким са независими депутати, пък винаги гласуват в СИНХРОН с депутатите на МУТРАТА бойко. Включително и като ОСИГУРЯВАТ КВОРУМ на мутродепутатите на бойко, включително и като подкрепиха проекта за т. нар. „Нова Конституция“.
        Вие от „АТАКА“, сте по-големи ПОМИЯРИ, дори от нищожествата тома биков, антон тодоров-шайката, харизанов и др.
        Само вие от АТАКА, днес, можете да викате на мутрата от Банкя – „БОЙКО КУРВО“, а на другия ден да коленичите пред него и да му правите свирки.
        Разбра ли, бре, бОлене, духач смотан?

        1. До „един“-продължение:
          Та, бОлене сАйдеров, забрави ли, че като ГЛАВЕН РЕДАКТОР на в-к „Демокрация“, преди години беше ГЛАШАТАЙ на Драгалевския крадец иван костов;
          Забравили ли, че след като СДС умря, като водеш в телевизия СКАТ пристана на отрепката от Бургас. Между другото, ако не беше боклука валери симеонов, едва ли някой – след слугуването ти на СДС-умряло, щеше да се сети за теб.
          Забрави ли, че и АТАКА – като част от ОБЕДИНЕНИ МАФИОТИ – ВМРО, НФСБ и АТАКА, участва в КОРОНЯСВАНЕТО на МУТРАТА от Банкя в ТРЕТИЯ МУ МАНДАТ, за което получи доста постове в държавната администрация – в центъра и по места, като и към момента не сте изпуснали кокала подхвърлен ви от бойко.
          Затова, бОлене, късно е да се правите на опозиция, с надеждата отново ДА ИЗЛЪЖЕТЕ лековерният български избирател и пак ДА СЕ НАБУТАТЕ в Парламента – да смучете от кръвта на изпосталелия български народ.
          И накрая, от свирките, които правите на МУТРАТА от Банкя, сте прихванали и срамната му болест, да се правите на луди, да се държите като МУТРИ и да ЗАПЛАШВАТЕ като МУТРИ.
          Искрено се надявам, че мъдрият български народ ще ви покаже ЧЕРВЕН КАРТОН на следващите избори и вие от АТАКА, ще отидете завинаги на БУНИЩЕТО НА ИСТОРИЯТА, където е мястото на всички ПОЛИТИЧЕСКИ ЛЪЖЦИ, КРАДЦИ и ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗМАМНИЦИ.

        2. Депутатите от Атака не подкрепиха проекта за „новата конституция“. А за кворума – той не е прищявка, а задължение на депутата да ходи на работа в парламента и да изразява идеите си, дори и в опозиция.

  19. Защо не коментирате? Няма кого да ругаете…!! И с какво да блеснете! Колко много разбираме от демокрация! Как мразим комунистите. По добро политическо четиво от това на Димитър не съм чел. Просто и ясно. Има и комунизъм и капитализъм. Има и любов, има и труд. Аз завиждам на автора. Благородно Ви завиждам г-н Димитров. Вие ще щастлив човек. Защото щастието не е чувство, а състояние на духа.

Вашият отговор на hahara Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *