Регистрация
Публикувано на 13.03.2008 / 23:45

Поли Пантев: Нека и Бойко веднъж да почерпи!

 

 

Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. “За какво му е този Бойко? – бях подхвърлил тогава. – Той е най-обикновена шушумига”. “Да, ама скоор ще се променят нещата – отговори ми тогава Стуканьов – Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистват сметките с враговете си, без никой да им търси отговорност”.

Тогава си помислих, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма “Ипон”. Тогава отново го беше спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат.

Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеще се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен.

Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар да бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар.

Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки.

- Ние сме гости на рожденния ден на Цветелина – възроптали някои от тях, като повикали управителят.

- Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала.

Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рожденния ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха.

Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижи. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на “Граф Игнатиев”. Казваше се “Long John”. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: “Утре се оправим нещата”.

Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето – Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.

- Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! – изхилил се Поли – Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.

Макар да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банката за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка.

Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я подържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден.

 

 

Георги Стоев

Из книгата “Кръстника 2 – Маргина, Бойко и другите”

Коментари 0 за
“Поли Пантев: Нека и Бойко веднъж да почерпи!”

  1. Na toq Stoev moje da vqrvat samo nai-golemite naivnici.Ot qsno po-qsno e che vsichki tiq knigi sa poruchka ot edni vragove na Majo.Stoev e gravitiral okolo nai-niskiq eshelon v SIK i ne e imal dopir do bosovete.Izvesten e oshte kato Joro „Lokuma“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>