Публикувано на 16.06.2008 / 23:11

Политически кандидати за втора употреба

 

 

Още преди да замирише на море, вече, макар и отдалеч, заприижда ухание за предизборно размърдване. Не че обикновената избирателна единица усеща тази задаваща се по въздуха суетня, не че тази единица вярва на силното си обоняние, за да надуши откъде духа вятърът на промените, а просто политическата ферментация е в ход. И пак ще се намерят люде, които от миналогодишното гюбре ще се опитат да си сварят по домашному партийна ракия. Те са изборно зависими – пристрастени са към никотина на предпарламентарната шетня и на телевизионната логорея.
Затова и местният ни печат отпочна да пали фитилите и да пуска обичайно раздухани слухове за появата на нови сдружения, движения и партийни партньори. Нов политически блок от бивши военни, ексченгета и лявоцентрирани люде цъфна наскоро с говорител Цветан Начев. В инициативния комитет влизали Юлий Абаджиев, Иван Славков, Кръстьо Петков, Иван Гранитски, Найден Андреев, Николай Свинаров и „още няколко души". Явно някой си е поприказвал по телефона с изброените лица и е избързал да побие националния трибагреник на поредното патриотично обединение. Което отново ще разчита най-вече на честните и доблестни офицери и техните съпруги, на читавите, но неуспели досега да се продадат разведки, контраразведки и други векерета.
Подобни опити да се сплотят в едно хора на службите на ДС и пагонлиите от плацовете на родината досега винаги са се проваляли. Не само заради тяхната несподелена непоносимост. А по причина проста – нито едните, нито другите имат понятие от партийно строителство. Те са командвали в държавната система и тях са ги командвали. Извън затвореното си общество те са хора от фабрики и канцеларии, с лично оръжие и спомени лишни.
Появиха се и първите щъркели на други новородени национални обединения и плахи опити за ново препарцелиране на извънпарламентарния бостан. Името на Христо Смоленов пак излезе от небитието. Много преди новият финален мач да е насрочен, част от резервните играчи вече тичат около стадиона, където няма да бъдат допуснати, но се правят, че тренират боси по жълтите павета. Меракът:"Дайте да дадем!" в политическата ни яма се дави последен. Но пак възкръсва, щом заухае на местни, безмесни и често пъти безсмислени избори. Възкръсва духът на джуджетата, които в суматохата се силят да се експонират като великани.
Публиката няма нищо против тези палячовщини. Например набеденият за публичен смешник човечец Йоло Денев, прабългарин и ветеран на националния ни следизборен небосклон, се радва на обилно улично внимание. Улицата няма нищо против и пак да позяпа познати от екрана лица с фиксидея, че мястото им е в парламента.Забележете, не в политиката, не в обществената нравственост и гражданска непримиримост, а тъкмо в махленското ни ритане на малки вратички, обявено елитно национално представителство.
Затова вестта, че отново надигат глава новосъюзените части от бивши милиционери, ексвоенни, разузнавачи, запасняци и случайни хора щеше да бъде нова и дори симпатична, ако не беше комична. Но на практика е фарс. Как честните леви въстават срещу червените частници от една страна, а от друга ще разчитат да откъснат поне 4% от повервалите в Бойко Борисов? Така гладните помияри с лай от разстояние се заканват на дворните кучета. Нали тъкмо на ГЕРБ гръбнакът му е силовашки – прешлен до прешлен, комисар до комисар, ченгел до ченгела, съдия до съдийка, кон до кокошка. Дори цял файтон от знаменитости да се сберат, няма как да подложат крак на новия народен любимец и неговия поход към народовластието. И дори да се надяват на отнемат някоя и друга трохичка от хляба на разколебаните червени легиони, ще се пробват по олимпийския принцип – по-важно е участието, а не победата.
Подобна самодейност няма шанс и пред окопите на „Атака" – последователите є си имат вожд, имат си местни и национални структури, убедени са на 100% на своя безпогрешен избор и няма да изоставят Волен Сидеров, докато не го видят в реалната върховна власт – в правителството.
Останалата масовка от бивши соцгенерали и привърженици на здравата ръка са здраво свързани с червената идея. Съюзът на запасните и резервистите, който формално е официален представител на това съсловие, може и да се буни и мръщи, но чувството му за дисциплина и върховенство на пагона не допуска да скъса синджира и да тръгне през арпаджика в търсенето на нов началник. Въобще размахването на силуета на човека с бивши пагони като бостанско плашило е вече безкрайно архаична и направо нефукционална идея. У нас няма воински елит, надпартиен, финансово мощен и политически грамотен. Има озлочестени и озлобени пенсионирани полковници, на които им се иска и извън казармите и службите да си поиграят на мъже. На мъже, от които нещо зависи. Тъй като те самите са изцяло зависими от скъпите си лекарства срещу високо кръвно налягане и от семейните си портрети, където са в пълна парадна униформа.
Повечето от тях са наясно, че без мощен паричен водопад и без мощна външна подкрепа силна партия в България не може да се получи. Знаят, но се надяват, че на тях това няма да им се случи и с дружни напъни ще литнат и ще прелетят над изборната бариера.
Примерът на царя и неговия спонтанен успех за едно лято и нещо е морално разлагащ. Този проект бе подготвен перфектно и перфидно – от находката на харизматичен и митологизиран играч до договорки и интереси. Шеметният пробив на „Атака" бе хитър и отлично разигран сценарий от поразяващо практични и прозорливи бивши ченгета. Те притежават икономически и интелектуален капацитет и са с ясно изографисан идеен профил – имаме леви убеждения, но сме народополезни капиталисти. „Атака" успя, защото ясно си формулира врага – това е етническият противник. Не социален, забележете, а тъкмо конкретният етнически враг. Всичко това, гарнирано с руска салата и тайни наздравици за вечната българо-славянска дружба, която е близка и до днес до сърцето и разума на доста хора.
ГЕРБ е замислена като партия, която да насмете НДСВ, да ограничи до минимум антинатовските и антиамерикански настроения у населението и като използва силовите противоречия в БСП, да я прати завинаги във вечна опозиция. Днешните парламентарно представени десни партийки, унижени и оскърбени от собствената си алчност, ще бъдат запокитени още по-надалеч – на бунището на историята. По тази обективна причина нишата на дясното поне още 8 години ще носи табелката с подписа на ГЕРБ: "Внимание! Частен имот! Стреля се без предупреждение!"
Партията на Борисов обаче възникна твърде рано и не така изневиделица, но схемата е почти същата точно намерен лидер, мощни спонсори, масов възторг, антиправителствено говорене, с една дума – дружна песен нек да екне, да живей, живей труда на безработните кандидати за депутати.
Времето на военните и тяхната евентуална роля в оздравяването на държавността отдавна е покойник. Разбира се, както на всички уж демократични избори до днес, по време на големия лов за избиратели пред гюметата ще бъдат пуснати дежурните мюрета – живи, механични, пъстропернати, врякащи и крякащи, с умни погледи и празни джобове, в които ще бъдат подхвърлени дребни парици за публичен пукот.
Задаващите се парламентарни словесни битки ще са най-интересните от всички случили ни се досега – умните играчи остават същите, но пионките са различни. Предстои колосално интелектуално и финансово мерене на възможностите, което няма нищо общо с дилетантщината на околотрапезните сервитьори, които се надяват някой от седящите да падне от стола, за да заемат мястото на софрата.

Асен Сираков

В. “Монитор”

Коментари 0 за
“Политически кандидати за втора употреба”

  1. … „Монитор“ не беше ли вестникът на Ахмед Доган? И не е ли негов този соколов поглед отгоре. ТОЙ (ненаказуемият, „великият политик“, „вечният“) над всички, а раята щъка долу в блатото на комунистическата ДС.

  2. „и спомени лишни“. Какво означава това или да гочетем „и спомени пищни“. Разликата е голяма. При едното и при другото статията придобива съвсем друг смисъл.

  3. АКО ПО ВРЕМЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО ИМАШЕ БСП,ГЕРБ,СДС,ЩЯХМЕ ОЩЕ ПЕТ ВЕКА ДА НОСИМ ФЕСОВЕ…

  4. По-точно: Всичко за 1 лев и мъже втора употреба! Включително и активнопишещи!

  5. Г-н Сираков,
    като казвате – Те създадоха и ГЕРБ и Атака…и ЛИДЕР, моля Ви уточнете се. Кои са те? Иначе това за Кукловода който реди картите си го дъвчем от 18 години. Кажете кой е той? ДС? Много е общо…имена, имена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *