Публикувано на 08.01.2021 / 22:08

ПЕЧАЛНИЯТ ОБРАЗ НА СМЕХА*. ВИДЕО: ДИМОВСКИ ЗА ХОРАТА С НАБИТИ НОМЕРА

Карикатурите, които Борис Димовски рисува в студиото на предаването „Всяка неделя“ на БНТ, рубриката „Гореща линия“ (2002-2005 г.), са уникален случай в историята на Българската телевизия от създаването ѝ до днес.

Нестандартно е творческото решение на Кеворкян да покани Димовски за постоянен карикатурист в студиото на „Всяка неделя“.

Също нестандартно е съгласието на Димовски да приеме предизвикателството на тази покана.

Медийното сътрудничество между техните творчески личности в рубриката „Гореща линия“ (2002-2005) на „Всяка неделя“ е красноречиво доказателство за създаването във „Всяка неделя“ на много стойностна, качествена телевизионна журналистика, която и днес респектира със своята умност и дълбочина.

Да бъдеш осенен от творческата идея да поканиш великия Борис Димовски за постоянен карикатурист-коментатор на твоите събеседници в студиото, да предложиш на зрителя своего рода втора/независима интерпретация/осмисляне на водения разговор – с художествените средства на карикатурата, е наистина изключително журналистическо решение.

Но и голям професионален риск, който Кеворк, както обикновено, безстрашно поема.

Всъщност, „творческата среща“ на Димовски с Кеворкян започва още по време на първата „Всяка неделя“.

В онези години се ражда и прочутата карикатура на Димовски, изобразяваща лъв, който има микрофон в края на опашката си.

Именно тази карикатура се превръща в художествен знак на рубриката „Събеседник по желание“, и на самия Кеворкян.

Ето какво казва Кеворкян за работата на Димовски в четвъртата „Всяка неделя“: „Между 2002 и 2005 година Борис Димовски нарисува за предаването ми около 600 портрета. Някои от тях без преувеличение са гениални. Затова винаги казвам, че „Всяка неделя“ е едно велико приключение. А заради хора като Димовски и нещо незаобиколимо… Няма начин да се обясни лекотата, с която той прозира в един човек. Както и удивителните тайни, които изхвърля от него. Не съм срещал нещо, което да обясни гения му… Много пъти се обърквах от неговите портрети. Трябваше да ги разчитам за броени секунди преди края на всяко предаване. А сетне и пет дни не ми стигаха, за да стигна до дъното им“.

Още през 16 век, Анибал Карачи казва, че „добрата карикатура, както всяко произведение на изкуството, е по-близо до живота от самия живот“. Чрез огромния талант на Димовски, Кеворкян приближава телевизионния разговор до самия живот, поставя го в друг, необичаен контекст – на смеха/шаржа/иронията/пародията.

Кеворкян е наясно, че телевизионната машина е неговият най-голям приятел, но и основен враг. Ето защо, ако иска да успее, постоянно трябва да опитомява, да преборва многобройните капани на телевизионната техника, да разрушава и превъзмогва вечните телевизионни клишета.

С други авторски похвати, с оригинални журналистически идеи, които публиката с възхищение приема и споделя.

Кеворкян не се страхува да предлага на зрителя съвсем нови (довчера непознати) неща, той творчески рискува и най-често – печели. Създава огромна телевизионна аудитория на „Всяка неделя“, която и днес остава единствена по своя мащаб и медийно влияние.

Карикатурите на Димовски в студиото на „Всяка неделя“ са органична част от оригиналната формула на телевизионното интервю, която Кеворкян създава в продължение на няколко десетилетия.

Те надграждат неговия разговор в студиото, като го разширяват, придават му нов смисъл, други значения и символика, допълват го с любопитни визуални метафори и алегории.

Един пример: Интервю на Кеворкян с Михаил Горбачов в „Гореща линия“. Особено важно е, какво говори Михаил Горбачов в студиото на „Всяка неделя“, но също толкова е важно и какво рисува Димовски по време на този изключителен разговор.

Димовски въобще не прави карикатура на самия Горбачов, може би защото неговият образ е световно преекспониран – усмивката, прословутият белег, жестикулацията.

За него, като художник – карикатурист, е важен не толкова „човекът Горбачов“, колкото комунистическата идеологема, която придава определен смисъл и значения на неговата политическа персона.

Вероятно поради това, Димовски рисува няколко шаржа на вечните идеологически символи, които Горбачов, като последен ръководител на СССР, (донякъде) е задължен да припознае като свои – идеята на Кремъл за задължителното превъзходство над САЩ в космическата програма/бутилката водка, която задълго „дави“ руския човек/, американският долар, който устремно лети към космическите небеса… Тези водещи идеологеми Димовски събира в първата си карикатура.

Втората карикатура в този много стойностен разговор осмива прочутия комунистически символ, утвърден чрез метафората „сърп и чук“ в скулптурата на Вера Мухина „Работник и колхозничка“.

Димовски рисува не един, а цели два чука, обхванати от сърп, който е продължен в знака на американския долар.

Доларът (а не сърпът и чукът) е водещата идеологема, той диктува световният интерес, всичко станало е банална идеологическа манипулация.

Всъщност, карикатурите на Димовски са много силна визуална илюстрация на поредицата много сериозни въпроси, които Кеворкян задава на Михаил Горбачов в хода на това интервю.

Ето най-интересните от тях:

– „Можеше ли всичко да се развие по друг начин? Вие запазвате империята, геронтокрацията, Варшавският договор, соцлагера – какво щеше да се случи тогава?“;

– „Някой казваше, че историята е добросъвестен лъжец – тази ли фраза предпочитате или другата – че историята е съд“?;

– „Един автор пише, че според думите на (Маргарет) Тачър през

80-те години сте се представили в Лондон като човек, с когото може да се прави бизнес, тоест политика. Но да не би Тачър да визира и някои скрити договорености помежду ви?“;

– „Искам да резюмираме нещо важно – същността на комунизма ли искахте да промените или образа му?“;

– „Мисля, че Малро наричаше генерал Дьо Гол „поваленият дъб“. А вас как да наричаме?“

Карикатурите на Димовски смислово допълват и онагледяват много важните въпроси на Кеворкян.

Дали между двамата е имало някаква предварителна подготовка за всеки разговор в студиото?

Според мен, е малко вероятно, защото всеки от тях безрезервно е вярвал в големите творчески способности на другия, които не изискват каквато и да е договореност преди ефира.

Това е сериозно медийно състезание между две големи творчески индивидуалности, което изключва някакъв предварителен „синхрон“ между въпросите на водещия – и карикатурите на Димовски.

Подобна „подготвена импровизация“ всъщност не отговаря на техния творчески мащаб.

Кеворкян постоянно кара зрителите на „Всяка неделя“ по-активно да мислят, да бъдат нащрек, да спорят и коментират, в хода на сериозния разговор в студиото да осмислят посланията на карикатурите, които се раждат пред очите им.

Да постигнеш този медиен ефект, при това в сериозно публицистично предаване като „Всяка неделя“, в хода на телевизионен разговор, сгъстен откъм смисъл и идейни послания, се иска действително голям творчески хъс и професионален кураж.

Не зная за друг такъв случай в история на телевизията в световен мащаб.

***

*“ПЕЧАЛНИЯТ ОБРАЗ НА СМЕХА. Карикатурите на Борис Димовски във „Всяка неделя“ – Фрагменти от публикуваното наскоро изследване на проф. д-р Маргарита Пешева. Виж в „Медиите на 21 век“.

Корица на изследването: в НДК, за „Клуб „Всяка неделя“, Димовски рисува голямо цветно пано с някои от героите на програмата.

***

Интервюто с Борис Димовски е от 13 юли 2003 г.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN