Публикувано на 11.06.2008 / 20:05

Павел Найденов: Дарина е госпожа Никоя за мен!

 

 

Преди време в столичен вестник излезе интервю с бащата на Илия Павлов – бизнесмена Павел Найденов. В него той разколебава слуховете, че вдовицата на сина му Дарина е богата, а в контекст се усеща леко отношение като към безполезна лентяйка. Това провокира репортер на в.”Шоу” да се свърже със самия Найденов и да научи от първа ръка истината за техните взаимоотношения и др. подробности от семейния "пейзаж" след смъртта на боса на "Мултигруп".
– Г-н Найденов, Дарина Павлова не дойде за панихидата на сина ви Илия Павлов. Пред нас проявихте лоялност и казахте, че имала работа "покрай децата". Това не изглежда твърде правдоподобно…
– Аз съм длъжен пред паметта на сина си да проявявам почтителност към неговата вдовица и да я уважавам като майка на децата му. Що се отнася до отсъствието й на панихидата, дори не съм я питал какви са причините да не дойде. Не смятам, че може да се държи сметка на някого за подобно нещо. Погледнато реално, тя вече е г-жа Никоя за мене, а и дето се вика – всеки момент може да стане жена с друга фамилия…
Е, да, но злите езици казват, че тя е това, което е, благодарение на сина ви…
– Ами, аз какво мога да направя – това е законно положение – съпругата и децата наследяват починалия, не баща му. Можеш ли да й отнемеш това право?! Аз не можех да се боря за наследството на сина си. Няма такова нещо в световната практика. Да не говорим, че тогава не бях в състояние – беше ми все едно какво ще става.
Когато реши да се жени за Дарина, вие не преценихте ли, че не е подходяща за него?
– Е, то тогава и той не беше "подходящ" за никого! Той начеваше още – и двамата бяха г-н Никой. Освен това как мога аз да му казвам кого да харесва?!..
Пред един столичен вестник сте казали, че тя изобщо не е богата, но не работи кой знае колко и е свързана предимно с туристическия бизнес…
– В писаното има част истина, но казана някак си тенденциозно. Дарина си получава рентата, която й се полага.
А не е ли факт, че няма диалог между вас – в противен случай можехте поне да я напътствате да управлява по-ефективно…
– Ще кажа само, че тя не е човек, който може да бъде направляван. Но тя е наследницата, никой нищо не може да й каже. По мое мнение си има нови цели в живота вече – търси нов кръг познанства и сфери на влияние и аз съм последният човек, когото ще попита как да си гради живота и бизнеса оттук нататък. Аз само виждам, че тя търси поприще, в което да си изгради собствено име – в това няма нищо лошо.
– Много хора казват, че в ръцете й всичко става на пепел…
– Да…
Какво прави голямата дъщеря на Илия – Венцеслава? Говореше се, че още приживе на баща си работи за холдинга?
– На книга. Истински не е работила нищо. Да носиш сокчета и да се въртиш в офиса не означава, че вече работиш пълноценно.
Кое от децата най-много прилича на баща си?
– Малкият Илия.
– Всъщност вие май останахте малко изолиран от наследството на сина си Илия Павлов…
– Аз сам си дадох оставката, но участвам в борда на директорите на "Гранд-хотел Варна".
– А така не улеснихте ли нечии ламтежи и не изпуснахте ли юздите на управлението? По думите на стари служители на хотела той е напълно разсипан…
– Ами, какво да ви кажа. Може и да сте права, но тогава аз не мислех какво ще става – смъртта на Илия ме свари неподготвен и ме направи негоден да мисля за друго, освен че съм нещастен и че събитието е невъзвратимо! Може и да са се възползвали от това, може да съм се "дал" без бой – това вече няма значение.
– Говори се лошо за Нели Сандалска – че тя е некомпетентна. Чувала съм бивши служители в хотела да й се подиграват – извинете, но как е повръщала по стълбите пияна…
– Възможно е, и на мен са ми казвали, но това не е най-страшното. По-страшна е некомпетентността в управлението и самочувствието без покритие. Не го казвам специално за нея, а понеже ме питате…
– А ако ви попитам конкретно за нея…
– Ще ви кажа нещо, което съм й казвал в лицето – че е "социално незряла личност".
– Какво означава това?
– Ами, веднъж сама ми сподели, че след брака си запазила името на баща си – ген. Сандалски, "понеже много го обичала". Аз я контрирах, че ако моя жена постъпи така, ще я хвърля от балкона: "Това означава, че не зачиташ достатъчно човека, с когото искаш да споделиш живота до края на дните си!" – й казах. И допълних, че сигурно причината не е само в синовната й любов, ами че има изгода да е "Сандалска", демек, да напомня на хората, че е дъщерята на ген. Сандалски. Тя уж прие спокойно думите ми и отвърна, че "тя никого не задължавала с името си". Аз обаче – корава глава, пак контрирам: "Е, ти и без да ги задължаваш, хората знаят какво означава това!" И това беше разговорът. Леле-мале, на другия ден влизам в офиса и Илия от вратата ме посреща: "Какво си й казал! Плаче, не иска да пътува за Берлин!.." – трябваше да пътуваме заедно по бизнес. Влизам аз, и гледам – Нели наистина плаче, рони сълзи – голяма трагедия. Прегърнах я аз така и й викам: "Нелка, недей така бе, какво толкова съм ти казал. Аз ти казах какво мисля, а пък то си е твоя работа! Мъжът ти нали не мисли така!.."
Това е интересна история, но вие отбягвате въпроса ми за личността на Нели Сандалска…
– В началото я мислех за компетентна. Оказа се, че бъркам – какво да кажа.
Обича да се налага за глупости, което си е чиста симулация на дейност. В "Гранда" бяха преместили една стена, за да разширят малко бара, защото отзад барманите не можеха да се разминават, когато са двама. Хубаво. Тя минала и без да огледа, да се поинтересува с каква цел е направено, казала:"Това да се върне, както си беше!" Човекът ми се оплаква като на зам. – председател на Борда на директорите. Викам му: "Чакай сега малко, недей да пипаш нищо!" И й казвам така:"Там си искала нещо да направят на бара, хората са го направили – много хубаво е станало!.." А тя ме гледа така, сякаш дори не си спомня за какво става въпрос. Напълно възможно е изобщо да не помни какво е казала. Човекът си го остави бара, както го беше разширил, а тя изобщо и не попитала повече за това – минавала оттам и хич и не поглеждала. Направете си изводите сами.
– Това социалистически синдром ли е? Началството да нарежда, просто за да си придаде важност, че е заповядало нещо?..
– Ами, може да се направи такова сравнение. Зли езици казваха, че за да заема такава позиция в "Балкантурист", трябва да е била сътрудник на Второ. Аз не мога да съм сигурен, но има едно нещо, което се знае от много хора в бранша. Като дойде демокрацията, Луджев й изпраща едно писмо за справка за номенклатурните кадри в туризма. И тя му връща едно писмо с компромати за всички. "Услужлива" се показва. Предоставя сведения за хора, работещи в системата на туризма – в Комитета по туризъм, между които сведения, според запознати, които не само не отговаряли на истината, но били нарочно деформирани. Тази липса на лоялност при нея й създаде врагове – трудно ще намерите някой да каже хубаво за нея. Мнозина още се чудят на нейната безпардонност навремето, когато пиеше и ядеше с главния секретар на Комитета – приятели уж бяха, а се опита да го събори от длъжността му. И го направи – стана гл. секратар, като изпълняваше и длъжността председател.
А тази справка, която прави за Луджев, явно е трябвало да й заздрави позициите – показала е лоялност към властта, като е предала колегите си – така ли?
– Само че целта не оправда средствата. Благодарение на справката й много хора ги освободиха от работа. Но това не й помогна – след няколко дни уволниха и нея. Ето защо казвам, че е социално незряла. И съм й го казвал на нея в очите. Хора като нея завършиха по онова време – тя право е завършила, но това не ги направи добри специалисти. Държавното ги разглези, но това не ги научи как да правят бизнес в частното. Тя дойде при нас на работа, защото синът ми не беше наясно с много неща в началото. В хотела, както ви казах, все намираше нещо да ядоса хората и да ги обърка. Преди това работи като какво ли не – и преводач беше по едно време.
Вие знаете ли за онзи скандал между Сандалска и Съюза на българските журналисти заради един договор, който тя бе сключила със съюза – за комплекса на СБЖ в курорта "Дружба" край Варна. Беше се опитала да развали този договор, като усетила, че няма да й провърви бизнесът, само с едно извинително писмо…
– Чувах за това нещо. Даже се говореше, че може да е сключила договора, а пък да има друг, заради когото го е направила и той я е прецакал – това също е вероятно. Тя никак не обича да губи пари. То никой не обича, ама при нея е страшно.
– А вие не взехте ли хотела на "Дружба" също покрай приватизацията?
Разбира се, това не е тайна – аз никога не съм го крил. Аз съм прагматичен човек. Сантиментален съм посвоему и за истински съществени неща. За това каква загуба е за мен смъртта на Илия не искам да говоря…
Вие ли го напътствахте в бизнеса? Мнозина мислят така…
– В началото, като всеки баща – да – всичко беше на моята глава. Търсеха се празни ниши в бизнеса, за да не тръгне на загуба. Но после той се справяше по-добре от мен – беше много чаровен, хората му вярваха.
Мнозина коментират, че бизнесът му е бил един балон – бартерни сделки без пари в наличност…
– Може и така да се каже – всичко отиваше в инвестиции – в строителството предимно.

Едно интервю на Еми Мариянска

В.”Шоу”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *