Регистрация
Публикувано на 24.03.2008 / 23:22

От Доган с любов

 

 

В Букурещ някога Чаушеско изгради дворец насред немотията на обеднелите румънци. За стотиците салони в президентския дворец на Саддам Хюсеин още се носят легенди, а и източните вождове по принцип са си разточителни. Покойният велик вожд на Туркменистан Сапармурат Ниязов още приживе си изгради статуя от чисто злато. България напоследък страда от дефицит на велики вождове. Посетилите Дръндар обаче знаят, че това е само на пръв поглед.
Всяка сутрин баба Юркие тътри количка с празни пластмасови бутилки до мегдана на селото. Пълни ги от чешмата и после бавно ги дърпа обратно към старата си къща. Количката се опъва, тежка е. На баба Юркие и животът й е тежък, та е свикнала. Едното й дете починало съвсем младо от рак. Синът й е във Варна, а дъщерята – в Турция. Останали са си сами с дядото и няколкото кравички и овчици. Млякото от тях продават, но парите стигат колкото да се купи храна на животните. Пенсията е малка, едва стотина лева. Та по тази причина, от икономии, баба Юркие пълни бутилките с безплатна вода, за да пои добитъка.
Друга една баба – Алиме, разхожда бастуна си наблизо. Тя пък има счупен крак, но няма пари да отиде в болница да го излекува. Местните лекари са го наместили някак си и й казали да не се залежава, за да не вземе да окуцее съвсем. Двете старици може и да нямат пари,

джобовете им да са празни, но пък очи пълни

Къщите им се намират до едно истинско съкровище – цяла чудесия. Сред калища и гьолове, в съседството на изоставени и порутени бараки, покрай свободно разхождащи се магарета и всякакъв друг селски инвентар са хвърлени няколко милиона лева. Ей така на земята са излети купища пари, с които иначе 150-те жители на Дръндар биха живели охолно и предоволно. Колко точно милиона лежат на това място – никой не знае, а и не смее да пита. Пък и парите не са просто оставени. Насред селото за няма и две години върху цели 14 дка е изникнал истински дворец – точно както Пушкин го е описал в приказката за цар Салтан. Високи медни кули с накацали по тях златни петлета, яркосини керемиди, разкошна фасада, вълшебни прозорци. Около него се е ширнал огромен двор със ситно подрязана трева. А вътре са пръснати кукли на всякакви приказни герои. "Кракът много ме боли, ама сутрин като се събудя, като изляза отпред и като видя това хубаво нещо, и ми става драго. Олеква ми и все едно съм излекувана", обяснява баба Алиме.
Освен че е на най-централно място в селото, личен е и инвеститорът на това велико съоръжение. Сам лидерът на ДПС Ахмед Доган го е поръчал, платил и одобрил. "Той поиска да купи общинската земя. Беше организиран търг и го спечели. Бързо го построиха", радва се кметицата Зюмбюл Али. Доган обещал, че това ще е детска градина. И то много специална, защото не само ще изпълнява европейските изисквания за полагаща се територия на подрастващите, но и ще ги преизпълнява поне стотина пъти. В Дръндар и околните селца, където на година се раждат по пет-шест деца, всяко новоприето в двореца-градина ще се чувства царски. Там има не само достатъчно място за игра, а

всяко дете ще разполага с по един цял етаж

Но тъй като вождът на ДПС от много време не се е появявал в селото, а и никой нищо не им казва, дръндарци все повече се съмняват дали тук наистина ще има детска градина. Един друг хората се лъжат, че това ще е я сарай за отбрани активисти на движението, я училище за мюсюлмани. Дори и у кметицата Али се прокрадват съмнения за истинското предназначение на постройката: "Първоначално, когато Доган кандидатства за мястото, каза, че ще е детска градина за две групи. Но аз не съм говорила с него отдавна. Това си е частна собственост. Предполагам, че ще е градина". Според първоначалния план сградата трябва да има собствено локално парно, кухненски блокове, огромни помещения за игра, обучение и за детска спалня. Оформена е и стая за свиждане, защото градината би трябвало да е седмична. Засега обаче дворецът пустее и дори в двора не припарва жива душа. В това село хората са или пенсионери, или безработни, но вкупом бедни и всички много се надяват чудесията час по-скоро да заработи, независимо за какво ще се ползва, за да се отворят работни места.
Дръндар е малко китно селце в Североизточна България на 30 километра от Варна. Името му идва от стара турска дума, с която са наричали майсторите, производители на вълна и памук. Думата трябва да е толкова стара, че в селото, където иначе живеят само турци, никой не може да я преведе. Животът тук се точи бавно. Хората нямат друг поминък, освен да гледат животни и реколта. Безработните чакат на опашка да ги включат в програмите на социалното министерство за трудова заетост. И тук

казанът за варене на ракия е по-посещаван от местния храм,

в случая джамия, която дори си няма ходжа. На пръв поглед – място като много други в цялата страна. Причината за този интерес у лидера на ДПС точно към това село обаче е много сантиментална. Макар и роден в близкото Пчеларово, Доган прекарва почти цялото си детство в Дръндар, където се местят родителите му. Къщата им си стои там и до днес, а от двора й се е отворил чуден изглед към бляскавия дворец. Зетят на Доган пък държи ключовете за някои от важните обществени сгради.
Но дори и това не е всичко. Дръндар се оказва люпилня на не един и даже на не двама апостоли от ДПС. Оттук е заместникът на партията Касим Дал, чиято сестра Зюмбюл пък е местен стожер на движението и вече управлява селото пети пореден мандат. "Тя е много окумуш и ачигьоз", хвали я баба Юркие и всъщност обяснява защо на всички избори кметицата печели все по 80-90% от гласовете. Зюмбюл Али действително е изключително интелигентна и оправна жена и говори български по-добре от мнозина българи. Тя обаче се е примирила, че ДПС никога няма да я прати депутат в София. "Много ще станем", отвръща скромно с приведена глава сестрата на Касим Дал, когато я попитат защо не се е кандидатирала досега за парламента.
В Дръндар е роден и друг, макар и не толкова известен, но не по-малко важен активист – Рушен Риза. Освен в комисията "Кушлев" той доскоро се изявяваше и на финансовия фронт на ДПС като съуправител на "Либерална инициатива", едната от фондациите, чрез които движението усвоява пари от неправителствения сектор.
Именно в Дръндар са положени и основите на правата и свободите на турците в България. Веднага след като излиза от затвора в Пазарджик, Ахмед Доган събира на 24 декември 1989 г. в селото всички по-изявени политически затворници от турски произход. На сбирката е решено да се основе ДПС като независима и самостоятелна политическа организация, което е осъществено месец по-късно във Варна. Така Дръндар е неотменна част от живота на ДПС вече години наред, а Доган често го вмъква във важните напътствия и завети към избирателите: "Моделът на моя живот е модел на развитието на ДПС –

от дръндарските реалности през варненските потайности

Един политик трябва да има визия за бъдещето и затова започнах да променям фасона на Дръндар. Европа поставя много високи изисквания – да бъдем отворени, с изправени глави, а не с нашето дръндарско мислене. То няма да ни доведе до Брюксел. Трябват ни по-големи амбиции на щенията".
От този ред на мисли става ясно защо Доган не се е ограничил само с един дворец в подлежащия на поправяне фасон на Дръндар. Миналата година селото се сдоби и с чисто нова джамия на мястото на порутената стара, строена през далечната предосвобожденска 1870 г. Официално средствата за градежа – 212 210 лева, са осигурени от правителствената комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи със съдействието на областния управител на Варна и дирекция "Гражданска защита", а плочките за двора и обзавеждането – от турски бизнесмени. Неофициално всички знаят, че и това е дар от Доган, чието име хората тук изговарят с едно особено изражение на лицата, сякаш споменават божество. Пътуващите виждат минарето на новата джамия далеч-далеч преди на хоризонта да се покажат първите къщурки. Липсата на ходжа въобще не се е усетила като проблем, тъй като, макар и изцяло турско, мераклиите да ходят на молитва в това село не са чак толкова много.
Покрай откриването на джамията е асфалтиран и основният път, водещ до селото. Дръндар е част от бедната община Суворово, чиито шосета са нанизани от дупки и порутен асфалт. Но на 5 километра преди и след Дръндар асфалтът е по всички европейски изисквания.
В общинския център от десетилетия така и не могат да намерят пари за изграждането на пречиствателна станция. 150-те селяни от Дръндар обаче имат. Построили им я миналата година. Всички знаят с чия благословия. Иначе официално парите са отпуснати от общината. Но и това не е всичко. Пак миналата година селото се е сдобило и с канализация. Засега включването в нея е безплатно. От общината обяснили тази екстра с липсата на точни изчисления колко да е таксата.

Местните вярват, че Доган непременно ще им я опрости.

Пълната промяна във фасона на Дръндар, набелязана в речите на Доган, обаче се очаква да се случи някъде към края на тази година. Тогава ще започне изграждането на нещо наистина невиждано и нечувано по селските хоризонти на България – истински екзотичен парк с бахчисарайски фонтан и летен театър. Колко точно ще струва тази пищност, отсега не се знае, но от архитектурния й план се вижда, че едва ли ще отстъпва по цена на близкия дворец. Замисълът е паркът да започва от джамията и да прекосява цялото село, като другият му край опре в двореца. 12-те хиляди квадратни метра площ ще се изпълнят с "алейна мрежа, богато озеленяване, фонтан, открита естрада и кафе. Идеята на екипа е да се съчетаят традициите на местното мюсюлманско население с вижданията за модерен парк". Това е обяснено в описанието на проекта, който архитектите Иван и Златан Атанасови вече са предоставили за одобрение от инвеститора – частна фирма. Но и за тази придобивка е ясно кой е добрият чичко с парите.

 

Божидар Божков

В. “Сега”

Коментари 0 за
“От Доган с любов”

  1. А защо да го спира, Доган ни спасява от казуса Косово. Нека си прави замъци

  2. какво чакат всички българи?на всички им е все едно!няма кой да го спре!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *