Публикувано на 15.07.2008 / 15:24

Откуп

След трафика на хора, оръжие и наркотици;
След контрабандата на всичко – от петрол по време на Югоембаргото до цигари, маратонки, джинси и детски играчки;
След покупко-продажбата на политици, магистрати, полицаи и партии; След безнаказаната търговия с гласове и връщането на феодализма в държавата;
След процъфтяването на порочните връзки между политика и престъпност;
След сриването на държавата под диктата на мафията и олигархията;
След „еволюцията” на мутрите до зле преоблечени, но добре овластени бизнесмени;
След 150 публични убийства от 1992-а насам и нито едно разкрито;
След пълното омаломощаване на МВР, съд и прокуратура и превръщането им съучастници на престъпността;
Вдъхновен от своята съвършена недосегаемост, престъпният свят откри, въведе и усъвършенства нов бизнес:

Отвличането

До сега бяха отвлечени 15 души. Похитителите (най-малко – двойно или тройно повече от похитените) са все така неразкриваеми.
15 души бяха отвлечени, малтретирани, инквизирани. Като животни. Някои се върнаха живи – с един или два пръста по-малко, но живи. Не казвам здрави. До края на живота си те няма да забравят униженията, гаврите, насилието, болката. Те ще продължат да живеят в страх, с чувство за вина, с разбита самоличност. Ще се движат по улиците в непрестанен ужас и ще се будят в кошмари.
Тези 15 души имат семейства, роднини, близки, приятели, колеги. Колко прави това? Животът на всеки човек е свързан с още 50 или 100 души. Този ад се стоварва върху тях, върху техните дни и нощи – в тлеещия страх за деца, бащи, майки, братя, сестри. Това прави 1500 души.
Някои от отвлечените не се завръщат.

Похитителите

Терористите на Ал Кайда взимат заложници-чужденци, обикновено – християни (европейци или американци), инквизират ги, принуждават ги да променят своята вяра, поставят неизпълними политически условия на техните (или на други) държави, обезглавяват ги пред окото на видеокамера, записът услужливо тръгва по Ал Джазира, за да нахлуе в живота на милиони хора. Целта на терористите не са парите. Те се доказват политически. Брутално. За да предизвикат ужас и усещане за безпомощност у „врага”. За тях това не е бизнес, а политика, политически инструмент.
Дълги години специализирани чеченски банди се прехранваха и въоръжаваха с пари от откупи. Бяха се усъвършенствали в отвличането на европейци и американци, държаха ги в подземия, кладенци или просто – в дълбоки дупки, изкопани в земята, и периодично изпращаха на техните близки отрязани пръсти и уши. Докато платят. Без гаранции, че отвлеченият ще се завърне жив. Обикновено не се завръщаше, за да не разкаже какво е видял. Убиваха го 5 минути, след като са получили откупа. Перверзията и гаврата не знаят граници. Никой не знае колко хора изгубиха живота си там. Целта на чеченските банди бяха парите, а политическите внушения – попътен бонус.
През март 1978 г. на улица “Фани” в Рим “Червените бригади” организират засада и след кървава престрелка отвличат Алдо Моро. Лидерът на Християндемократическата партия отива на заседание на парламента. Премиерът Джулио Андреоти трябва обяви състава на правителството, в което за първи път са включени представители на левицата. Алдо Моро никога няма стигне до парламента. Исканията на похитителите са политически – да бъдат освободени от затвора членове на „Червените бригади”. Правителството отказва. На 9 май трупът на един от най-мъдрите италиански политици е открит в багажника на кола, паркирана до централата на ХДП. Това политическо престъпление има и своята официално неназована цел – да бъде осуетено желанието на умерените десни и умерените леви да управляват заедно. За крайно десните и крайно левите подобно желание е предателство.
Всяко отвличане, всяко взимане на заложници, е престъпление умишлено, планирано и организирано. То е професионално. То е мотивирано. Политически, финансово, за разчистване на бизнес-терен, за отмъщение (пример – някой отмъщава на бившия си бизнес-партньор или бивш затворник отмъщава на своя следовател, съдия, прокурор, надзирател, съкилийник) или заради удоволствието от самото издевателство.
Каквито и да са мотивите на едно похищение, неговите автори са еднакво жестоки, брутални, перверзни, асоциални, враждебни към останалия свят. Свят, който искат да контролират. Да властват над него. Чрез насилие и унижение над един беззащитен човек, над паникьосаните му близки и над цялата държава. Заради болезнени амбиции, или защото не могат да контролират собствения си живот, или защото искат и те, поне веднъж, да бъдат забелязани. Да играят главната роля в тоя живот, в своя живот.

Жертвите

До момента отвлечените заложници в България принадлежат към заможни или богати семейства, с успешен бизнес и обществен авторитет. Поне засега няма отвлечен политик, нито негов близък. Засега.
Днес взимането на заложници в България е „просто бизнес”. Средство за принуда и изнудване, за лесна и бърза печалба. При това – обилно гарнирана с екшън, с приключение като на кино, с повишен адреналин, с възможност да отреагираш гнусните си комплекси върху един беззащитен човек, да го смажеш от бой, да унищожиш личността му, да го накараш да пълзи в краката ти и да ти се моли като на Господ, да го подчиниш на собствената си извратеност, да му отмъстиш за нещо, което той и не подозира. Без риск за самия теб!
Утрешният ден ще бъде по-страшен, отколкото си представяме. Трагедията на семейство Бончеви е жестоко предизвикателство към държавата. Ако похитителите на Ангел и Камелия не бъдат разкрити, задържани и осъдени, вратата към масовото взимане на заложници ще зейне. Утре всеки един от нас, или неговото дете, или неговия баща, може да се озове в едно подземие – вързан, безпомощен, изтезаван, пребиван.
Утре може да бъде отвлечен всеки. Не е задължително да е богат. Достатъчно е да е известен, за да бъде набелязан за жертва. Достатъчно е да са му виждали физиономията в телевизора. Може да е журналист, може да е политик, може да е шоумен, може да е музикант, може да е издател на вестник. Все едно. С еднакъв успех може да е собственикът на кварталното кафене или лекарят от горния етаж, или учителят. Или децата им. Всеки е еднакво уязвим и застрашен. Никой не е защитен.
Днес взимането на заложници е бизнес, източник на печалба. Утре може да се превърне в политика, в спорт, в надхитряне и надиграване с държавата. В подигравка с държавата. Която и бездруго е станала за посмешище.

Законът

Законът предвижда:
– Затвор от 1 до 6 години.
– Затвор от 3 до 10 години, когато:
похитителят е бил въоръжен; похитителите са двама или повече от двама; жертвата е бременна жена или лице под 18 години, или се ползва с международна защита; отвлечените са двама или повече от двама; похитителят се занимава с охранителна дейност или е служител в такава организация, или се представя за такъв; когато е от състава на МВР или се представя за такъв; когато похитителят действа по поръчение на организирана престъпна група.
– Затвор от 3 до 12 години, когато последиците от отвличането са изключително вредни.
– Затвор от 5 до 15 години, когато „деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост”.
Това предвижда чл. 142 от Наказателния кодекс, Глава втора – Престъпления против личността, Раздел ІV – Отвличане и противозаконно лишаване от свобода.
Какво предвижда чл. 142а:
– Затвор до 2 години за този, „който противозаконно лиши някого от
свобода”
– Затвор от 1 до 6 години, ако похитителят е длъжностно лице
– Затвор от 3 до 10 години, когато: е отвлечена бременна жена, малолетно или непълнолетно лице; „деянието е извършено по мъчителен и опасен за здравето на пострадалия начин”; отвличането е продължило повече от 2 денонощия.
Какво предвижда чл. 143а:
– Затвор от 1 до 8 години, за този, „който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице”.
– Затвор от 2 до 10 години, когато похитителят „заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда” на похитения.
Максималната присъда е 12-15 години.
Минималната – 1 година.
Представете си какво ще стане, когато (дано!) похитителите на семейство Бончеви бъдат заловени. Много просто. Ще се признаят за виновни. Ще бъдат съдени по бързата процедура. И ще получат 1, максимум 3 години затвор. Толкоз.

Велислава Дърева

Всеки ден

Коментари 0 за
“Откуп”

  1. М-да! Добре е обаче да се даде пример и с палестинските другари, които отвличаха чужденци на поразия за да съберат пари за „каузата“. Пример – олимпиадата в Мюнхен. Също и колумбийските „партизани“. Но на другарката не й отърва да си спомни подобни неща. На тази възраст може и да е забравила, кой знае!

  2. Г-ЦЕ ДЪРЕВА, ТЕЗИ БАНДИТИ СИ ГИ СЪЗДАДЕ, ОБЗАВЕДЕ С МИЛИОНИ И ПОКРОВИТЕЛСТВА И СЕГА, ВАШАТА ПАРТИЯ. ТАКА, ЧЕ МЛЪК !!!

  3. Докато адвокати пишат законите, така ще е. Днес видях в нашата скъпа столица един хайдушки адвокат как си пазарува на кило джи ес еми и карти, за да обслужи престъпните си клиенти. Вън адвокатите от парламента, за да се карантинира обществото ни от техните мухливи идеи, които не виреят нийде в Европа. Там защитават правата на пострадалите, а у нас – на разбойниците. Тихомълком си въвеждат правна защита от адвокат, едва ли не задължителна за какво ли не. А данъкоплатецът следва да плаща за защитата на правата на бандитите. Поинтересувайте се за разните му медиации и др. под.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *