Публикувано на 27.01.2008 / 13:46

Образът на “Големия шлем”

През зимата дойде Путин – без Людмила, но с Медведев. Големият мечок уреди българска премиера на малкото мече, което пък долетя аварийно (нямаше го в първоначалния списък на делегацията). Двамата се явиха в по две качества едновременно. България трябваше да преговаря със сегашния президент като с бъдещ премиер и със сегашния вицепремиер като с бъдещ президент. Плюс цялата тежка артилерия на руската енергетика.

Нямаше брежневски трикратни поцелуи, нито мощни скандирания „Вечна дружба!”, за „КПСС-БКП!” – и дума да не става. Първанов пръскаше ослепителни усмивки. Станишев и Медведев се харесаха светкавично, като да са ходили в едно и също училище. Путин остана непроницаем. Чаша червено вино, никакви цигари, никакви волности, никакви жестикулации, никакви външни емоции, никаква показност, концентриран, събран, съсредоточен, сдържан, лаконичен. Ледената маска се разтопи в храма „Св. Александър Невски”, докато получаваше благословение от патриарх Максим, а вълшебното песнопение „Достойно естъ” отекваше меко в сенките на катедралата. През това време преговарящите вече бяха преминали през тънкия лед. Резултатът – 8 договора наведнъж. Три от тях – „Белене”, „Бургас-Александруполис” и „Южен поток” получиха почетната титла „голям шлем”.

Я да видим как изглежда „големия шлем” за България, Русия и ЕС

1. През лятото Първанов каза, че за нас дилема „Русия или САЩ” не съществува. През зимата каза, че дилемата „Русия или ЕС” е фалшива. И така след 6 месеца завърши това кратко изречение. И двете цитирани от дилеми са: а) фалшиви, б) ултимативни и рекетьорски по отношение на България, в) принадлежат на миналото, г) обслужват идеологемите и предразсъдъците на „Студената война” и ги възраждат, д) служат за разделение и противопоставяне, е) превръщат България в арена на жестоки битки между интересите на великите сили, в инструмент и разменна монета в тези битки, ж) ограбват икономическия и политическия суверенитет на България и я превръщат в подчинена, зависима и безлична територия. За 45 години българските политици почти докараха България до 16-а република, после с нестихваща сервилност се вживяха в ролята на губернатори на 51-ия щат. Който се държи като васал, няма приятели, още по-малко партньори. Има само господари, които се правят на покровители. Най-после, на 18-та година от прехода, България балансира своята политика: от едната страна – ЕС и НАТО, от другата – трите стратегически договора с Русия. Защото това е един от основните принципи на българската външна политика – баланс на интересите и превръщането на кръстопътната ни география от проклятие в шанс.

2. До визитата на Путин българските преговарящи бяха световно известни с това, че не преговарят, а се съгласяват; че дават мило и драго, още преди някой да им го е поискал (и дори – без да им го е поискал); че са готови да погубят и опозорят държавата заради чужди интереси; че всъщност се трудят неуморно и с пот на челото не за българските интереси, а за някакви чужди и в частност – за своите лични. Самоотверженото слугинство на Костов и Михайлова затри 1-и и 2-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, а безпримерното лакейство на Паси и Кунева уби абсолютно безопасните 3-и и 4-и блок. Така България подмени суверенитета с васалитет. За първи път от 18 години българско правителство показа характер, защити националния интерес, постави преговорите с Русия на ръба на бръснача и отвоюва равнопоставеност в проекта „Южен поток”. До оня ден нито едно правителство не беше откопчвало от Русия този знаменателен 1 процент. Справка – договорите с другите държави, които участват в „Южен поток”, „Северен поток” и „Син поток”. Този 1 процент е гаранция за икономическия суверенитет на България. Пък и за пари в държавната хазна иде реч. И една добавка – успехът в преговорите опроверга твърденията и подозренията, че БСП е неспособна да разговаря с Русия равноправно и равнопоставено.

3. С проектите за АЕЦ „Белене”, „Бургас-Александруполис” и „Южен поток” България се върна на голямата енергийна карта. Върна я Русия, не някой друг. Предишните правителства се подчиняваха безусловно и безропотно на безумни ултиматуми „Или ЕС, или АЕЦ!”, „Или АЕЦ, или НАТО!”, „Или Ирак, или НАТО!” и прочее наглости. Ултиматуми, родени в главите на безграмотни и надменни сюзерени и вдъхновено повтаряни до премала от серия български политически пудели, хамстери и прочее домашни живинки. Така, за чест и слава на ЕС, ЕК, поименно известни комисари и ядрени хищници, България беше изритана като мръсен помияр от енергийната сцена, беше натирена в един ъгъл – да скимти там на тъмно и студено, да се моли за ток като просяк и на някаква мъждива свещ да чете стари приписки за това как някога е била енергиен център на Балканите. Българската енергетика беше съсипана заради чужди политически и икономически интереси – с европейско лицемерие и българско подобострастие. България беше превърната в изтривалка. До оня ден от нея се очакваше само още едно себеотрицателно действие, само още едно доказателство за пълно подчинение – да легне и да мре. Защото наистина виснахме на ръба на енергийната пропаст. Обаче – Путин пристигна с гръм. Като Радецки на Шипка.

4. Да, България зависи от руския газ. Точно толкова, колкото целият ЕС зависи от руския газ. В същото време и Русия, и ЕС зависят от България. Русия – защото тръбите минават през България. ЕС – защото от балкански енергоразпределитен център България се превръща в европейски. Русия зависи от ЕС, защото иска да продава своя газ и да печели от това. Ах, колко изненадващ, дори нахален изглежда в слепите очи на нашите самоотвержени русофоби стремежът на Русия да печели! Според тяхното височайше разбиране Русия трябва само и единствено да губи. И България, и Русия, и Европа щяха да изгубят, ако Путин се беше вкопчил в споменатия 1 процент. По-добре е да се откажеш от 1 процент, отколкото да жертваш цял проект и да се върнеш от последната си президентска визита с провал. За Путин това е толкова недопустимо, колкото да изпие бутилка водка.

5. С „Южен поток” Русия затвърди своята позиция на най-мощен енергиен субект. На някого това може и да не се харесва. Щом е така, да си намери газ от другаде. Но няма откъде. И всички плачат по пет пъти на ден на рамото на Путин и викат „Дай газ, дай газ!”. И всички искат тръбите да минат през тяхната територия, и ако не минат – сърдят се. Ей на, Румъния помрънква нещо на тема „руска енергийна експанзия”. Ако българското правителство беше достатъчно глупаво и сервилно, че да пропусне своята Сталинградска битка, сега румънците щяха да пишат анализите, които пишем ние, пък ние, от своя страна, щяхме да мрънкаме жаловито. Така си е. Иначе някои наши скъпи приятели в ЕС хем искат руски газ, хем ако може да не е руски, хем се притесняват, че американците се притеснявали, че видите ли, европейците напоследък разговаряли все по-мило и любезно с Русия.

6. С „Южен поток” Русия изпревари „Набуко”. От 10 години „Набуко” седи на хартия, а ЕС не прави нищо. Докато ЕС пише енергийни програми, Русия си следва своята програма. Докато ЕС повтаря колко е стратегически проектът „Набуко” (и той е), Русия си следва своята стратегия. Една българска поговорка илюстрира прекрасно принципите на пазарната икономика – „Който изпревари, той ще натовари”. България няма никакво намерение да се отказва от „Набуко”. Напротив, тя е стратегически играч и в този проект. Принципът е „Колкото повече, толкова повече”, както казва Мечо Пух. Няма излишни газопроводи. Има ненужни и глупави предразсъдъци. След 2 години потреблението на газ в Европа ще нарасне с 40 %, след още 2 – двойно. Европа няма намерение да мре. Засега, обаче, „Набуко” е преди всичко гениална опера и съвсем не е газопровод. И не е ясно кога ще стане. Особено ако САЩ решат да сложат едно ембарго на Иран. И тогава Европа ще зависи не от руския газ, а от политиката на САЩ. Европа печели от „Южен поток”, защото сега ще може спокойно да пее „Va, pensiero, sull’ali dorate” („Лети, мисъл, на златни крила”), докато чака знаменитият хор на евреите от „Набуко”, да прелее в хор на газопроводчиците.

7. Русия влезе в Северна Европа през Германия, в Централна – през Унгария, в Южна – през България. Не с танкове, а с газ, нефт, ядрена енергетика. И с политика. Путин възкреси могъществото на Русия, възвърна нейния авторитет и върна достойнството на руския народ.

Това притеснява всички, които дълги години изповядваха сталинския мисловен шедьовър – „Има Русия – има проблем. Няма Русия – няма проблем”. Така им харесваше, това ги устройваше. Докато разбраха, че истината изглежда иначе – „Няма Русия – има проблем”. Главното притеснение е, че Путин превръща газа в политически инструмент. Естествено. Някой да си представя Русия като благотворително дружество? Или САЩ – като манастир за благородни девици? Хайде холан!

Само едно нещо не можа да направи Путин. Къде? В България. Но за това ще ви разкажа утре. Очаквайте с трепет „20 души на Орлов мост”!

20 ДУШИ НА “ОРЛОВ МОСТ”

 

 

Добре, че дойде Путин, та събуди спомена за онова дивно време на див антикомунизъм и сладостна русофобия, подмлади десницата с 18 години и обедини опозицията в железен юмрук. И се прегърнаха братски Сугарев, Костов и Сидеров, заприиждаха в боен ред всякакви световно неизвестни блюстители на свободното слово, даже разколниците изплуваха из небитието. Класическо раздвоение на съзнанието демонстрира ГЕРБ – докато лидерът Бойко се прегръщаше с Лужков, председателят Цветан протестираше с изменено лице срещу Путин. И понеже българските десни руския не го признават за език, гнус ги е от него, пък и CNN не отбира от лозунги на кирилица, наместо да викнат „Путин, иди домой!”, ревнаха гороломно „Putin, go home!” Ти да видиш!

България потрепери, Брюксел се просълзи, а Вашингтон изпадна в умиление. Па като се огледаха и преброиха юнаците – 20 души на „Орлов мост”! (Ех, Путин, ех, Володя, само толкова ли можа!) И още 20 – в градинката на „Кристал”. Като ги нямаше в таз историческа градинка, когато му беше времето, отидоха сега – хем да компенсират някогашното си фатално отсъствие, хем да си поиграят на дисиденти със задна дата, хем с надеждата някой да им врътне два шамара, че да писнат „КГБ! Убийци!”. Но тъй като не бидоха удостоени с подобно внимание, потърсиха утеха и упование в паметника на Стефан Стамболов. Пък той взе, че им проговори с гласа тоя, дето даде парите за паметника, а именно – Димитър Иванов (оня, същият).

3 дни от телевизор на телевизор и от радио на радио шестваха всевъзможни истеричави маргинали, обладани от месианската идея да алармират демократичния свят, че България е в опасност, че „кървавата ръка на КГБ” е стиснала България за гърлото, че България стене под „руски ботуш”, търпи теглилата на „руско робство” и „съветски империализъм, че „убиецът и олигархът Путин” се „черкува охолно в църква, символ на руското военно-имперско владичество” (за храма „Св. Александър Невски” става дума), че „Путин се е самопоканил в България”, че утре „ще пороби целокупна Европа” чрез екологична катастрофа – това ново коварно оръжие на съветския шпионлук. Обаче в България има едни здрави антипутински, антикагебистки и антируски сили, едни демократи, едни защитници на европейските ценности, които ще спасят човешката цивилизация от путиновата газопроводна диктатура и петролопроводна инвазия.

И като нямаха какво друго да измислят, съсредоточиха се в дълбокомъдри изкуствоведчески анализи за концерта и особено – върху лицето Кобзон (което винаги ми е приличало на застаряла primma donna, но не и на формулата на урана). Отдадоха се на остатъчен антисъветизъм, забравяйки факта, че СССР отдавна го няма. Удариха го на антикомунизъм, понеже не знаят, че Путин е по-голям антикомунист от целокупната българска десница. Изявиха своя решителен антикагебизъм, без досега да сме чули някакви антицереушки вопли по адрес на Буш-баща, примерно.

Накрая обявиха, че драматичните преговори съвсем не били драматични, а един добре режисиран спектакъл (от Никита Михалков, може би), в който българската страна изобразявала героизъм и даже – опит да демонстрира вярност към ЕС и НАТО, а руската страна участвала в този спектакъл с братско разбиране и съчувствие. Ако вресливите русофоби на свободна практика си бяха направили труда да прегледат руските вестници, щяха да прочетат, че преговорите с България ще бъдат много тежки и е напълно възможно Путин да се завърне без договор за Южния поток.

И кои пищят най-силно срещу „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” и АЕЦ „Белене”?
Тези, които продадоха „Нефтохим” на Русия за мизерните 100 млн. долара, погребаха четири блока на АЕЦ „Козлодуй” и отвориха българското небе, та „Стелт”-овете на воля да си бомбардират Белград. Които се хвалеха – „ние изтръгнахме България от съветско-руската сфера на влияние и я ориентирахме на Запад”. Които преди 10 години не допуснаха руския посланик на Шипка на 3 март. (Така де, какво общо има Русия с освобождението на България от турско робство! Само дето заради нас са погинали 200 000 руски солдати и ни един американски рейнджър.)

Които покровителстваха разколниците с благородната цел – да изтръгнат Българската православна църква от зловредното руско влияние. Които отпразнуваха с триумфални фанфари договора с „Газпром”. Които твърдяха, че „любовта на българите към Русия е просто мит”, че сега „страната преоткрива себе си и напълно естествено е, че неин приятел е САЩ” и щяха да съдят СССР.

Които изхвърлиха от българското училище руския език като вражески и днешните български деца не знаят нито кой е Толстой, нито кой е Висоцки, нито кой е Никита Михалков, но в същото време „знаят”, че във Втората световна война САЩ са воювали срещу СССР.

Които ни убеждаваха, че кирилицата и православието са най-големите грешки в българската история, щото били руска направа (прости им, Господи, те наистина не знаят какво говорят), че трябва да пишем на латиница, да взривим паметника на Съветската армия в София, да преобразим пловдивския Альоша на гигантска бутилка кока-кола, а на Шипка да турим паметник на Сюлейман паша. И по този начин веднъж завинаги да се освободим от руската тирания и да направим своя цивилизационен избор.

Докато българската демокрация беше невръстна, мислехме, че все един ден ще преболедува дребната шарка на русофобството. Българският преход навърши пълнолетие. За разлика от десницата. Тя предпочита да живее в миналото и все повече придобива образа на една политическа гротеска. Особено с жалните си антируски спектакли по градинките, с усърдното отричане от предишния Голям брат и коленопреклонно вричане на новия такъв. Лишена от власт и влияние, поразена от идеен недоимък, българската десница остана само със своите фобии и главно – със своята русофобия. Прочее, Фобос е бог на страха и има много мрачно CV – той е син на Арес (бог на войната) и брат на Деймос (бог на ужаса).

Иначе нашите първосигнални русофоби твърдят, че всъщност са най-искрени и чисти русофили. Да, те обичат Русия. Но имат някои дребни изисквания. Русия да е слаба, жалка, разбита, отчаяна, разкапана, да се откаже от себе си, да се отрече от историята си, да зачеркне интересите си, ако може да се разпадне барем на три части (че да се сбъднат мечтите на Соломон Паси), а най-добре – да бъде любезна да изчезне. Затова органически не могат да понасят Путин, който възроди Русия, върна я на световната сцена и отново я превърна в незаобиколим фактор.
В десетки документи ЕС определя Русия като свой стратегически партньор. Според българските десни това не се отнася за България. Единствено. В проекта „Северен поток” участват Русия, Германия и Холандия. В проекта „Син поток” участват „Газпром” и унгарската фирма МОЛ. В проекта „Южен поток” участват Русия, Италия, България и ще пренася газ до Румъния, Унгария, Словения, Австрия и Гърция. Някой да е нарекъл Холандия „руски васал”? Някой да е нарекъл Ангела Меркел „руско мекере”? Някой да е нарекъл Романо Проди „национален предател”? Някой да е нарекъл Австрия „руски троянски кон”? Не. Щото си нямат десница като българската, да им отвори очите. Обаче имат интереси и си ги защитават. Българските десни са убедени, че за България е предателство да има интереси, различни от интересите на новия сюзерен. А туй, че Русия най-нагло си позволява и тя да има интереси, си е направо престъпно.

Ех, ако всички тия газопроводи, нефтопроводи и потоци не бяха руски, а нечии други – американски, шведски, бразилски – различно щеше да е. Щяха да са най-прекрасните, най-демократичните, най-правилните, даже най-естетските тръби. Но не! И сега – срам! Срам и грях за българското правителство. Само че нашите русофоби не протестират на „Дондуков” 1, където се помещава правителството, а тръгнали да гонят Путин по градинките. Барем Синият поток да беше минал през България, та да влее нови сили на синята идея. Но и таз химера угасна. Е, как десните да обичат Путин? Как да го признаят за велик? Ми той една хилава десница не можа да обедини! Поради кагебистко коварство, естествено. Защо, ти, Путин, попари единствените представители на цивилизацията в България? Лошо, Владимир, лошо!

Велислава Дърева

Всеки ден

 

Коментари 0 за
“Образът на “Големия шлем””

  1. Г-жо Дърева,казвате,че ако нефто и газопроводите били други , а не Руски,то и доверието в тях щяло да бъде друго.Разбира се,че ще бъде друго доверието! Вие това ако не сте разбрали … ! Скарали се Норвегия и Швеция и хоп-подаването на газ за З.Европа е спряно … как си го представяте … ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *