Публикувано на 15.02.2008 / 20:11

Нравствените терзания на Командира

 

 

“Кабинетът на тристранната коалиция трябва да си отиде, защото неговата корумпираност нанася тежки вреди на българските граждани и уронва авторитета на България като член на Европейския съюз". Това се казва в мотивите за четвъртия вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев. В мотивите пише още: „Докладът на Европейската комисия доказва твърденията на опозицията, че липсват резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Няма наказани, няма осъдени. Кабинетът се разобличи сам. Веднага след санкциите на ЕК, министри се опитаха да убедят Брюксел, че не злоупотребяват с пари на европейския данъкоплатец, но получиха красноречивия отговор, че няма значение дали са европейски, български или дори общински пари".
Вотът на недоверие търси политическа отговорност от БСП, НДСВ и ДПС заради нанесените щети на цялото общество и опетняване името на България, казаха още от опозицията. Коя опозиция? Костов, Софиянски, Ралчев… все борци срещу корупцията. На Софиянски, например, много би му отивало да се качи на парламентарната трибуна и да се провикне: „Няма наказани. Няма осъдени!" Или пък на Костов, който не можеше да понася да се говори за корупция, докато беше премиер, би му прилягало също да извика: „Кабинетът се разобличи сам". Думи, които самият той преди десет години би посрещнал с повдигане на вежди и с репликата: „Има независима съдебна власт. Не можете да искате от мен да се превръщам в прокурор и съдия. Не можете да ме карате да вярвам на слухове. Дайте ми доказателства". Така говореше Костов като беше министър-председател, а настойчивите въпроси за безобразията на управлението си наричаше „нравствени терзания". Сега за мое изумление самият той се е разтерзал нравствено именно по темата за корупцията. Тема, която не признава и никога не е признавал за валидна. Какво стана с този човек, не знам. Но знам, че е проява на абсолютно нахалство и безочие от негова страна да иска вот на недоверие за корупция и то редом със Софиянски. При това без нито един конкретен случай, без нито едно доказателство и с общи фрази от рода на „уронване авторитета на България" . Че кога тя е имала авторитет? И каква е тази комунистическа фразеология? Корупцията е лоша, защото се излагаме навън. Корупцията е лоша само, когато я практикуват другите. Когато я упражняваме ние, я наричаме прагматична политика. А всички, които се възмущават по неин адрес, са интелектуалци-моралисти, които не стават за политика. Това беше възгледът на Костов, докато беше премиер. И той не е тайна за никого. Най-малкото за онези, срещу които ще има наглостта да се изправи, за да ги пита за корупцията. Предполагам, че ще му се смеят и то си е за смях. Жалкото е, че това безобразно управление има карикатурна парламентарна опозиция. Жалкото е, че в нея има свестни и компетентни хора, чиито потенциал въобще не може да бъде използван заради егоизма и липсата на всякакво чувство за мярка на бившия Командир.

 

Явор Дачков

В. “Политика”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *