Публикувано на 30.09.2008 / 8:15

Николай Слатински: Така съветвах президента за Бойко Борисов!

 

 

За обществените процеси у нас Бойко Борисов е феномен, особено явление, несъмнено ярка фигура, която е без аналог и прецедент за годините на Прехода. Поради това винаги съм следял неговите изяви с интерес и дори с любопитство. А понеже беше главен секретар на МВР в предишното правителство, дейността му попадаше и в сферата на моите отговорности като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов през петте години на първия мандат (2002-2006 год.).
Аз неизменно полагах опити да изградя нормални, работни отношения с ген. Бойко Борисов. В един момент ние се виждахме по-често и дори от моя страна имаше проявено искрено желание да станем – поне донякъде – приятели.
Воден бях от убеждението, че като по-опитен от него в политиката (а аз винаги гледах на това, което той прави и през политическата призма), бих могъл да му бъда полезен. Пък и в системата за националната сигурност той беше новак, лаик, почти аматьор и моята помощ можеше да не бъде за пренебрегване.
Имаше месеци, когато Бойко Борисов откликваше на протегнатата ми ръка. Вероятно, защото неистово се стремеше да получи третата си генералска значка. И се надяваше, че като е близък със секретаря на президента по националната сигурност, това би помогнало много за сбъдването на огромното желание. А аз осъзнавах тази му страст, всъщност – този негов комплекс, и се опитах да му окажа съдействие, защото исках той да се освободи от обзелата го фикс-идея и да се посвети с още по-голяма енергия на преките си задължения.
Освен това виждах, че дейността му се посреща добре от обществото, а в началото и от почти целия състав на МВР, където той внесе свеж въздух, озонира атмосферата, нравеше се на редовите полицаи с готовността си да застава зад тях, да ги брани от политиците.
И още нещо – така тръгна от времето на Йордан Соколов и Богомил Бонев, че полковниците в МВР, които ставаха генерали, получаваха веднага 2 звезди (в МВР няма бригадни генерали) и така Бойко Борисов беше равен със своите колеги (и негови подчинени) в МВР с генералско звание, а в същото време стоеше с 1 звезда по-ниско от суетно кипрещите се със своите 3 звездички няколко генерали от БА.
Ето защо си позволявах понякога да лобирам пред президента Георги Първанов, пред премиера Симеон Сакскобургготски и пред министъра на вътрешните работи Георги Петканов – да произведат генерал-майор Бойко Борисов в генерал-лейтенант и тогава нещата в МВР ще се поуспокоят.
След като Бойко Борисов получи лелеяната трета звезда, той – както е прието у нас – вероятно реши, че е постигнал каквото е можело да се постигне от нашите отношения и рязко охладня към мен.
А може би и някой от президентската администрация, вкл. самият президент да му е споделял за принципните, а понякога остри критични анализи, които съм изготвял за състоянието на нещата в МВР и за дейността на главния секретар. Имал съм поводи да констатирам, че написаното в материали, и то изготвяни в 1 екземпляр за президента, са „изтичали” до обектите на моите несъгласия или критики, което винаги съм си го обяснявал с нравите на някои хора от най-най-близкото обкръжение на президента.
Това неизменно ме е възмущавало, защото аз подготвям своите становища и проучвания не за да плета интриги или да говоря зад гърба на някого, а за да бъде президентът адекватно информиран за процесите и събитията в системата за сигурност или, по-общо – за явления и факти, пряко засягащи политическата система и сигурността на нашата страна. Поради което се налага да бъда достъчно обективен, конкретен и прям, да назовавам нещата с най-верните и най-точните им имена и не е честно написаното и споделеното от мен да „изтича” към тези, за които то се отнася. Е, чак за такива сакрални и съкровени тайни не става дума, но защо да бъда прекалено излишно излаган на риск?
В добрите периоди на нашите отношения с Бойко Борисов съм видял и чул доста неща, които сигурно биха прозвучали атрактивно за хранещите се с по-пикантни гозби наши медии. Но те си остават засега само мои, те са част от дневника, който аз си водих всеки ден през тези 5 години.
Бих искал да споделя, че при всичките ми задръжки, нсъгласия и – честно да си призная – опасения и страхове за България, ако Бойко Борисов и „ГЕРБ” дойдат на власт, поне за времето, когато двамата общувахме и си пиехме кафето заедно, аз съм останал с немалко позитивни чувства и спомени за Бойко Борисов като човек. Той има в себе си редица добри черти – мъжкар е, мисли бързо, схваща веднага, дава си сравнително ясна сметка за своите уязвими места в интелигентността, не се срамува да се учи, да се вслушва в съвети, дори явни пропуски във възпитанието си (имам предвид това – как да се държи, как да се отнася към хората, какво може и какво не бива да прави и говори), той успява с една подкупваща искреност някак да олекоти, да им придаде естественост и така да кара човека, с който общува да не се „връзва”, да ги прощава, да ги подминава.

Тук предлагам немалка част от онези материали, подготвяни от мен за президента, в които Бойко Борисов е бил обект на анализите ми.
Ако се опитам да направя някои обобщения, валидни за повечето от тези материали, то с риск донякъде да се повторя, бих казал следното:
● Първо, винаги, от самото начало, съм препоръчвал на президента да не гледа на Бойко Борисов само като на главен секретар на МВР, а и като на човек с неимоверно големи и очевидни политически амбиции.
● Второ, винаги, от самото начало, съм се опитвал да възпра президента от това – и той, волно или неволно, да спомага за създаването на мита „Бойко Борисов”.
● Трето, винаги, от самото начало, съм искал да убедя президента да знае и да назовава нещата с истинските имена, вкл и за дейността на Бойко Борисов като главен секретар на МВР.
● Четвърто, винаги, от самото начало, съм се стремял да предпазя президента от това силно негово желание (толкова непонятно за мен) да действа политически заедно с Бойко Борисов.
● Пето, винаги, от самото начало, в анализите си за президента съм разглеждал Бойко Борисов не като алтернатива, а като диагноза за българското общество.

18.10.2002 год.
Накрая, проблемът със самия Бойко Борисов.
От една страна, логично е той да има една звездичка повече от своите преки подчинени. От друга, не можем да се правим, че не забелязваме високия му рейтинг. Щом е демокрация и приемаме избора на народа като най-мъдър, би трябвало да се съобразим с всенародната любов, каквото и да си мислим за нея. На трето място, казах Ви и в личния разговор, че за мен наистина не е важно дали котката е бяла или черна (синя, жълта или червена), важното е да лови мишки.
И накрая – като контра-теза за размисъл, ние трябва да сме много внимателни когато даваме рамо на Бойко Борисов, за да не си посипваме косите с пепел един ден. В тази връзка нещо в мен винаги се съпротивлява, когато каним Бойко Борисов на заседания на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), като по този начин му даваме изключителен статут на институция сама по себе си, а също така поощряваме двувластието в МВР. Не от ревност съм с резерви винаги, когато той получава среща с Вас, стига да я пожелае по-настойчиво. Между държавния глава и един главен секретар има огромна дистанция – както между армейския генерал и подполковника или майора!

13.01.2003 год.
Интервюто на ген. Бойко Борисов в “Труд” има две много важни страни.
● Външната е с елементи на инфантилна, до истерия болезнена реакция, че не взе участие в КСНС. Като разбра, че не е поканен, си е поръчал това интервю, или Валерия Велева се е явила като по поръчка.
С цялото интервю, на характерния му народен и смесващ истини с измислици език, Бойко Борисов прави това, което прави толкова много време – да руши авторитета на институциите и да работи изцяло за своя имидж. Разбира се, авторитетът на институциите и без Бойко Борисов е много разклатен (чувствам го из улиците като виждам световното отчаяние на народа ни). Бойко Борисов хвърля семена в плодородна почва. Но проблемът е, че той вече се е взел изключително на сериозно и от два месеца се е превърнал само в PR генерал, а не в главен борец с престъпността. Отдавна предупреждавам да се внимава много с него, защото след като е създаден мит, нашият лековерен народ може да поиска най-сетне поне един мит да стане реалност.
Моят съвет е: докато не са изчерпани всички възможности, да се държат добри отношения с Бойко Борисов, да не влизате в конфликт се него и да се опитвате да му влияете. Той е колкото уникално явление, толкова и диагноза на нашето общество. Той е реалност. И да го нямаше, народът щеше да го измисли. Страната, държавността, демокрацията са много болни. Държавата е разядена от корупция и от престъпност. Криминализирани са отношенията на бизнеса с властта. Самият знам как някои среди с огромни капитали и всякакви методи на действие “сондират” дали и какво знам (защото се предполага, че аз знам твърде много, тъй-като в страната има три сектора, които са опасни и с вечни скандали – МВР, т.е. престъпност; ВПК, т.е. тереми, кинтекси; спецслужби, т.е. гномове и активни мерприятия – и това са точно моите сектори). И поради това тези среди и то чрез човек вътре при нас, ме петнят – профилактично, като така ми нанасят огромен морален ущърб на единствения капитал, който съм натрупал през годините – името си.
Искам да кажа, че нито един политик, дори държавният глава не може да излезе без сериозни пробойни от публично обяснение с Бойко Борисов, защото зад него стои огромна подкрепа сред народа.
● Вътрешната страна на интервюто на генерала показва отново и то вече с карти, свалени на масата, тежката криза в МВР.
Писах ви преди няколко дни и пак ще го напиша: Г-н президент, много съм разтревожен от това, което протича под “партизанското име” структурни промени в НСС. Вие правилно казахте, че тези промени са закъснели. Но моята логика бе малко по-друга – мисля си, че трябваше да произнесете още 2 фрази:
1. В никакъв случай обществото не трябва да си помисли, че при тези промени вече не ще се работи по вътрешната и икономическата сигурност, които са сред най-важните отговорности на всяко едно контраразузнаване.
2. Независимо от строя – демократичен и тоталитарен, има задачи, които се вършат от всяко едно контраразузнаване (това най-силно го доказаха САЩ, като създадоха Министерство на вътрешната сигурност и запазиха при това независимостта на ФБР и ЦРУ).
От НСС до мен идват обезпокоителни сведения, че касите на Вътрешна и Икономическа сигурност се изпразват и всичко отива в архив. Дори да приемем, че при структурните промени основните линии на работа някак си ще се запазят, то без дела на оперативен отчет какво ще прави подобна служба? Когато тяхното оперативно стопанство е сдадено в архив, оперативните работници ще стоят пред празни каси, бюра и папки и ще гледат в една точка…
Хора, на които съдбата на НСС не им е безразлична ми казват: Вие там в президентството или нямате никаква информация, или се правите, че не виждате фактите, когато те ви бодат очите?
Нека не страдаме от синдрома за всесилния Иван Костов. Може би е по-редно да мислим в посока за взети превантивни мерки цял един кръг от лица да си имат защитени интереси при част от ръководството на МВР…
Впрочем, в малка България всички интереси са много обвързани и това трябва да прави дори президентът много бдителен, за да не хвърли сянка върху високия му и заслужен авторитет някой партиен приятел – с връзки с този кръг лица или други дейности – крупни присвоявания, приватизации под масата, контрабандни канали и др. тъмни дела.
В заключение, президентът трябва да следи отблизо промените в НСС. И да наблюдава и анализира отблизо процесите в МВР.

22.04.2003 год.
●Лично аз изпитвам силни съмнения в качеството, целите, дори в съществуването на доклада на ген. Бойко Борисов. Ако в МВР имаше реална воля да се води борба с престъпността, то защо трябваше по такъв драстичен начин да се посегне на направления “Вътрешна сигурност” и “Икономика” в НСС? По-скоро това е римейк на тази така хитра теза “ние ги хващаме, те ги пускат”. Само че сега вече до съдебната система се нарежда и президентът: Казахме му, него го питайте той какво направи; ние нашата работа си я свършихме!
● Аз за себе си съм си казал, че Бойко Борисов е не само мит, но и диагноза за нашето общество. Но това, което не мога да приема е, че той е присвоил правото да бъде хем във властта, с всичките и публични права и привилегии, та дори и гарантирания медиен шум, хем да бъде опозиционер Nо. 1, човекът, който си позволява унищожителни критики за цялата политическа система. Т.е. той ползва в пълна мяра, дори без мяра всички негативи на властта, без да носи и най-малкия негатив от нея, парадирайки с неуважението си към всичко, свързано с нея. Той си е извоювал периметър, който няма и не и имал никой друг у нас. Всички имат вина за сегашното дередже, само той няма – никаква. Ако в МВР някой постигне нещо добро, Бойко Борисов е пръв, за да обере активите от свършеното. Ако в МВР има лоши процеси, те се дело на отделни полицаи, “с които се разправяме веднага”. Всъщност, системата в МВР е прогнила и кой друг, ако не министърът и главният секретар трябва(ше) да работят за нейното лекуване.
● Аз съм абсолютно убеден, че Бойко Борисов има много сериозни амбиции в политическия живот на страната и дестабилизирането на ситуацията у нас работи в негова полза, защото той като мит и облик вирее върху чувството за безизходност и масовото упование в силната ръка и твърдия подход. Не бих твърдял, че Бойко Борисов прави този перфектен PR изцяло на съзнателно, осмислено ниво, но тук е голяма ролята на интуицията, на подсъзнателния нюх. А ако минем през отрицание на системата, ще бъдат отречени най-вероятно и всички нейни ключови фигури, каквато е несъмнено президентът. В този смисъл от самото начало не изключвам вероятността един ден Бойко Борисов да се яви като изключително сериозен конкурент при идните президентски избори. При това той умело съчетава както хитрата популистка риторика на един Лукашенко (който единствен гласува в парламента на Белорусия срещу акта на разпускане на СССР), така и проамериканската риторика на Лех Валенса (безкрайно съм далеч в другото да го сравнявам с тези двама президенти). Само като прочетем пламенната му проатлантическа реч в Националната спотна академия (просто най-подходящото място за подобна реч), ще видим, че Бойко Борисов твърдо е заложил на САЩ, при това с лозунги на нивото на комсомолската му нереализирана амбиция: “Дружба от векове и за векове с USA!”, “Американската армия е несъкрушима и легендарна!”. С това той не само разкритикува позицията на президента, но и записа нов плюс в опозицията си спрямо него, поставяйки го както и в “онова” интервю в “Труд” в ролята на мекия, колебаещ се, не съвсем реформиран довчерашен социалист (т.е. комунист), в контраст с него – твърдия, решителен, взел правилната страна, надпартиен и неучастващ в политически котерии борец за националния интерес.
● Умело, може би и без да го е очаквал непременно, Бойко Борисов успя да прехвърли топката в чуждото поле. Сега България е разбунена, той отново е бунтарят, който “им го каза”, “постави пръст в раната”, “нарече нещата с истинските им имена”. Но колкото и да пишем по казуса “Бойко Борисов”, трябва да си кажем, че това е точно Голата истина. Т.е. не бива само да сочим като всички останали Кой го казва, а да си дадем сметка Какво той казва. Народът знае, че това е точно така и понеже не вярва вече, че нещо може да се промени, той иска поне да чуе, че някой назовава нещата с истинските им имена. И, доколкото мога да съдя от срещите с редовите хора, това за тях не е малко. То ги кара да се чувстват поне отчасти удовлетворени.
● Президентът не може да се включи в радикалните гласове за крути мерки. Но щом го въвличат в политическа игра, той трябва, поне аз така си мисля, да връща топката като в политическа игра, а не само да мисли в категориите на президента. Което означава да слиза от Държавния Олимп и да рискува отчасти да бъде опръскан от ежедневната кал на простосмъртните политически играчи. Петър Стоянов загуби изборите и защото постоянно държеше да се вижда как президентът е над тази суета, че е не само над партиите, но и над ежедневните събития – някаква изключително важна фигура, символ на държавността, която живее в по-различно измерение, където са държавните глави, където са Клинтън, Блеър, Аснар. Но животът долу си тече по свои правила, които недопускат никой да се отчужди от насъщните нужди, както и от неизбежните борби. Ако аз говоря, че би трябвало да бъдем заети с по-стратегически и по-дългосрочни въпроси, то е за да компенсираме ежедневната суета, а не за да се откъснем от нея и да се произнасяме епизодично и така да оставяме впечатление, че се спускаме отгоре за да кажем някоя истина и после пак да се завърнем в тишината на покоите.
● Затова президентът, като всеки президент в първи мандат, не може да не бъде и в политическите битки, да не се бори ежедневно за своето преизбиране. Казват, че ще му пратят доклад. Аз не бих казвал, че съм запознат с него по телефона. Такива неща не се обсъждат по телефон. Сигурно би било добре да се каже: Да, Бойко Борисов се опита да ме запознае отчасти със съдържанието на въпросния доклад, но аз предпочитам това да стане на среща с министъра, Бойко Борисов и директорите на службите, защото от чутото не стана ясно доколко подобен доклад наистина има, доколко Бойко Борисов. не е споделил с медиите, може би малко изпреварващо събитията, едно много добро намерение, което, ако се осъществи по законосъобразния начин, би могло да проясни изключително важни неща и процеси. И след това президентът да настои този доклад да бъде направен, да го изисква, да не оставя МВР на спокойствие. Така се прехваща не само инициативата, но и уважението на обществото. Иначе се участва в игра на кьорфишеци – при нея като не се направи доклад, вината няма да е в Бойко Борисов, а в политиците, които на са му позволили.
● Бойко Борисов трябва да бъде бит на терена на политиката, където той не играе по никакви правила, заиграва с първични емоции и нужди. Това е безкрайно важен проблем за страната, обществото и всеки българин: кому в края на краищата ще принадлежи бъдещето на нашата демокрация: на безотговорен, недовъзпитан и попривършил интелектуалното си израстване, почти несъзнаващ националните интереси и стигащ до безпринципност популист, или на отговорен, възпитан, непрекъснато работещ над интелекта си, дълбоко осмислящ националните интереси и печелещ авторитет и уважение сред народа с принципността си държавник.

25.04.2003 год.
Оставката на Бойко Борисов би трябвало да се оцени главно политически. А тъй-като ако тя бъде приета, Вие трябва да издадете указ, няма как да не се окажете въвлечен в този проблем и ангажиран с него.
1. Президентът не може да коментира една оставка, преди да се е запознал с нея. Въпреки че той многократно е подкрепял усилията на МВР и в частност на Бойко Борисов в борбата с престъпността и често се е срещал с него, прави лошо впечатление, че Бойко Борисов подава своята оставка без да проведе разговор с президента. В края на краищата силният човек не занимава обществото с личните си комплекси и терзания, а и в такъв акт като оставката той трябва да остава на нивото на своите огромни професионални и етични отговорности.
2. Оставката на представители на властта е част от политическия процес и не бива да се хиперболизира, да се смята като нещо безпрецедентно, заплашващо демократичните устои на страната.
3. Не може да се изключва пряка връзка между оставката на Бойко Борисов и изявлението му за т.нар. Доклад. Но съдържанието на този Доклад е много далеч от казаното от Бойко Борисов и от критериите на президента към подобен тип доклади. Представеният Доклад сам по себе си не предполага такава реакция и дава основание да се мисли, че Бойко Борисов е подвел обществото, пораждайки у него много силни очаквания. А и самото прибързано обявяване на доклада по медиите, преди той да бъде предоставен на висшето ръководство на държавата не е в духа на добрите демократични практики и не заслужава похвала.
4. На оставката на Бойко Борисов може да се гледа и като на една напълно критична самооценка за резултатите от борбата с престъпността. Колкото за тях да бе обвинявана съдебната система, МВР споделя отговорността за неудовлетворението на обществото и чувството за несигурност у редовите граждани, обществото и държавата. Да се надяваме, че без честото за нашите нрави очернителство, ще бъде направен трезв анализ за дейността на Бойко Борисов и тя ще получи една изчистена от емоции и медиен PR справедлива оценка.
5. Изцяло в правомощията на правителството е да прецени какво отношение трябва да се вземе по повод на оставката, но в същото време, то не може да игнорира факта, че всяка оставка е и личен акт. Никой не може да бъде накаран насила да дава своя принос в най-сериозната борба, която води обществото – с престъпността.
6. Оставката на Бойко Борисов обаче не бива да прави приключен въпросът с т.нар. Доклад – президентът и след нея продължава да очаква пълен анализ на обвързаността на организираната престъпност с управлението и за онези случаи, в които прокуратурата е сезирана от МВР за корупция във високите етажи на властта. В такъв доклад не бива да се пропускат цели нива от организираната престъпност, вкл. повечето от нейните от нейните най-изявени представители.

27.04.2003 год.
С мелодраматичната оставка на ген. Бойко Борисов цяла България получи тема за размисъл, разговор и разпри и на заден план отидоха даже светите Великденски празници. Това доказа – на Бойко Борисов трябва да се гледа преди всичко като на политик.
При всеки изход от водевила с оставката, Бойко Борисов ще спечели:
● Или оставката няма да бъде приета и това ще го издигне на пиедестал – само че на жив бял кон – на който той ще влезе в МВР и тежкò му тогава на министъра.
● Или оставката ще бъде приета и народът ни ще си каже: “Ето, Бойко Борисов посочи истината за свързания с мафията политически елит и този елит не му прости, изхвърли го – него, мъченикът на битката с престъпността, националният герой.” А Бойко Борисов беше (и сигурно ще продължи да бъде) хем Робин Худ, хем във властта!
След това, което Бойко Борисов каза и направи в предаването “Неделя 150”, ако зависеше от мен, президентът щеше още в неделя незабавно да покани премиера Симеон Сакскобургготски, вътрешния министър Георги Петканов и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов – с Доклада за връзките на политици с престъпността и то веднага!
Аз не бих се поколебал също незабавно да върна на МВР Докладната записка и да им кажа: “Не, не струва! Ако това е, което МВР знае за престъпния свят, значи МВР просто не е на нивото на отговорностите си!”
В тази обидно непълна и семпла записка липсват цели звена от организираната престъпност. Най-важното – тя драстично се разминава с това, което Бойко Борисов обяви по “Неделя 150”.
Защо обаче народът ни целокупно почти застана на страната на Бойко Борисов, на “човека с най-високия рейтинг в държавата”?
Отговорът (или част от него) е в процесите, протичащи у нас през последните 10-15 години. Нашето общество необратимо се деинтелектуализира, става все по-ниско технологично и все по-малко образовано (дори грамотно). То гледа сапунки, порно и екшъни, които не искат умствено усилие; слуша пошъл фолк и рап; не чете дълбоки книги. Да видим например кой главно вече пътува сутрин от Перник за София – това са секретарки, продавачки, мацки, охранители и редови бачкатори, а не като преди – студенти, преподаватели и инженери.
Всичко, което отхвърля действителността и чувства в себе си поне някаква способност, умение и воля за по-добър живот – бяга от България. Коя държава би издържала на подобна селекция!?…
Смазан от страха за утре, зает само с оцеляване народ ще си пада по Бойко Борисов…! Бойко Борисов е отрицание на онова, което потиска хората – а именно – убит дух, разядена психика, разбито самочувствие, смачкана полова потентност.
И друг път съм писал – Бойко Борисов е диагноза на нашето общество. Но и аз не съм предполагал колко точно е това мое твърдение! Това е много сериозен повод за размисъл за президента.
И Георги Първанов, и Бойко Борисов в съзнанието на масите (ще) са антиподи на сегашния политически елит. Твърде вероятно е пътищата им да се пресекат и те да се окажат главни политически противници. В този бъдещ техен сблъсък:
● Бойко Борисов ще се възприема като отрицание на статуквото, а Георги Първанов – като част от това статукво.
● Бойко Борисов минава с лекота през идеологическите и политическите разделения, а Георги Първанов – трудно, почти невъзможно.
● Бойко Борисов е първичен, мъжкар, решителен, а Георги Първанов – деликатен, размишляващ, изчакващ.
● На Бойко Борисов не му пука от нищо, сече директно, кара напряко, а Георги Първанов се съобразява с ред неща, маневрира, говори витиевато.
● Бойко Борисов е човекът от народа, а Георги Първанов – човекът от политиката.
● Бойко Борисов се е борил с престъпността, настоявал е за промени, не е виновен, че нищо не се направи, а Георги Първанов свикваше съвети-говорилни и носи вина, че нищо от това, което искаше Бойко Борисов не бе направено.
● Бойко Борисов има висок рейтинг, извоюван самостоятелно, а Георги Първанов има не лош рейтинг, но главно заради институцията.
● Бойко Борисов е нещо още неопитано, той е самата противоположност на начина, по който страната беше управлявана досега, а Георги Първанов няма как да се дистанцира от досегашното тотално неефективно управление.
● Бойко Борисов е с ореол на мъченик, страдалец, биткаджия, а Георги Първанов търпи минуси от отрицанието, с което се гледа на привилегиите на властта – охрана, ритуали, приеми, плюс критичния в края на 5-годишния мандат на президента популистки въпрос: и какво толкова той направи?
● Бойко Борисов разполага с финансови средства, които ще му позволят да изгради екип вън от политическата система, та дори и задкулисен, а Георги Първанов може да има екип само от системата – по партийна линия и най-много в президентството.
● Бойко Борисов е символ за домодерна постдемократичност – ако можем да употребим такъв неологизъм. Това е знакова аполитичност на обществото, ясен отказ от съпричастност към партийността и към самата политическа същност на демократичния процес.
В тази ситуация президентът не може да си позволи директен сблъсък с Бойко Борисов. Ако все пак Симеон реши да приеме оставката му, за Бойко Борисов има само една възможност – да се яви на изборите за кмет в София – не най-доброто място за подобна изява. Слава Богу, до президентските избори има много време. Но и то не е съвсем гарантирано, ако се тръгне на решителна промяна на политическата система (напр. към президентска република).
Даже опасността “Бойко Борисов” да е тук преувеличена, обществото ни показва болестни симптоми на мислене, то става податливо на внушения…
Президентът трябва да се бори с тази тенденция, защото отсега нататък тя подмолно ще подяжда неговите шансове за втори мандат.

22.06.2003 год.
Моето опасение е, че ние – в президентството – можем да загубим умението да виждаме нещата с очите на обикновените хора и да започнем да си мислим, че все още живеем в реалността, а всъщност – да се откъсваме от нея.
Политиците трябва да гледат по-далеч от обикновения човек, но пък не бива да губят умението да виждат и като него.
Дълбоко в мен не разбирам – как така държавният глава ще рита публично топка – и ще го показват запотен, доволен от футболните си умения…
Боя се, че това олекотява институцията и не отговаря на лидерството, от което народът отчаяно се нуждае. Този тип шоу е патент на Бойко Борисов. А каквото е позволено на Бика, не е позволено на Юпитер…

02.11.2003 год.
Като добри партньори, западните служби изказват публично високата си оценка за нашите успехи, но имат остра критика към работата на системата на МВР – за корупцията и кадровата политика там.
До нас това не достига. Държат ни в неведение. Хората в МВР започват да не ни вярват – смятат, че ние сме наясно с всичко, но си мълчим.
И редови кадри, и на по-високи нива критикуват действията на главния секретар, неговия стил на работа, присвояването на успехите от техния труд, мачкането, на което ги подлага, административния натиск, който им оказва…
Но ген. Бойко Борисов е многократно по-информиран от нас и чрез подчинените си служби ни държи неинформирани. Той е концентраторът на информация в държавата, най-информираният човек в нея.

30.11.2003 год.
Вестта за новия връх на президентския рейтинг съвпадна с разговор на чаша бира с няколко преподаватели и студенти от Варненския свободен университет на тема: “България след 3 години и ще преизбере ли държавата на Бойко&Слави тогава Георги Първанов?”.
Струва си да се чуят някои акценти и моменти от тази импровизирана дискусия, защото и преподавателите бяха разумни, и студентите – умни:
● Зад усещането за липса на реално управление, всъщност се крие усилващата се власт на една антинационална плутокрация.
● Върху събитията у нас се наслагва влиянието на външни фактори, които толерират (и стимулират!) тревожни процеси:
●● Размиване на идентичността.
●● Разбиване на българското в гена на държавата; умишлено превръщане на ромската детеродна машина в демографска бомба със закъснител; натрапване на подражателски инстинкти и “ценности” от най-ниските нива на нравствената скала; шаржова десакрализация на сакралното; захранване на липсата на достойнство – с очерняне чрез фарс и гротеска на всичко и всеки с някакви качества и стойности.
● И у нас, но като че ли с по-силна мощ, се проявява общата нагласа за маргинализация на политическото, на политиката, на политическите личности.
●● От една страна, политиците сами са виновни, защото убиха представата, че най-напред милеят за благото на народа. Той сега все по-често е доволен от тях ако освен преследване на лични интереси, правят поне нещо и за него, т.е. нагласите са да се мисли не какво е пропуснато да се направи заради корупция или личен егоизъм, а за това, което все пак е направено (синдромът “Софиянски”).
●● От друга страна, обсесията от потребителството, хипериндивидуализмът, тази агресия срещу колективистичното, пораждат у участниците в демократичните процедури (а тези процедури са всъщност един a priori процес на колективно съ-действие) безотговорност, анонимност, злосторие и изява в тъмната стаичка за гласуване на анормални чувства, които иначе излиятелят им се бои или срамува да покаже на светло.
● Промиването на мозъци, изчегъртването на националното, унификацията водят до обезличностяване на политиката ни – в нея обезличностените инжектират своята обезличностеност.
● Загубата на мерило за истинските стойности ще подкопава традиционните нагласи и модели на поведение. Президентът е традиционен, правилен, предвидим, един от народа, можеш да си побъбриш с него. Президентът реабилитира обикновения нормален човек. Даже и международната активност на президента се разглежда и като едно естествено любопитство на обикновения нормален човек – кой не иска да види свят, да попътува насам-натам.
● Обикновените нормални хора са внушаеми. Лесно е да им се внуши: “Какво ще направи един като тях? Нищо – та кой ще му позволи да направи нещо?”.
● Затова могат да вземат връх нетрадиционни модели на поведение – на тези, които ако всички са надлъж, хоризонтално, те застават нашир, вертикално. От типа на Слави и на Бойко.
● Слави забавлява, а не решава проблеми на хората. Докато Бойко е от точния тип – на който традиционните, правилните, хората на Статуквото му пречат. Той самият е разбил собственото си статукво. Сега идва да разбие и общественото. Той е напук на традиционното. Той е Крали Марко, Чавдар Войвода. Плюс харизмата – par excellence отрицание на традиционното.
● Това не е фобия на мислещите хора от Бойко Борисов, а търсене на типаж – на утрешен покорител на жадни за наказателен вот безотговорни електорални нули.
● Главното ядро от нови избиратели сега е на 15-20 години. Какво устойчиво-традиционно имат те в главите си? Израстват в уязвяваща интонационна и нравствена среда. Те са с дебалансирана ценностна система, без котви в настоящето, с далеч по-малко отговорности, затова са и доста по-безотговорни. Искат удоволствия, които не предполагат умствени усилия. Те не четат – на тях им смилат интелектуалната храна, докато тя заприлича на дъвка. Засилва се придобитото плебейство.
● Слави е говорител на плебса: “Да, не съм много възпитан, не зная английски, не мога да работя с компютър… Но майната им на учèните – аз пък ще ги понапържам!” Бойко също не знае английски, не може да работи с компютър, но и той “се харчи”!
● И двамата, всеки по своему, са с лесно разбираем дискурс.
● Да добавим добрата база за национализъм – едно убежище в желанието да се самоуважаваш като отричаш Статуквото. И като съпротива срещу посегателството към идентичността ти.
● Дължината на вълната на отхвърляне на традиционните, устойчиви модели би могла да се простре отвъд тези три години до следващите президентски избори и така да не засегне сегашния президент – което да се окаже огромен шанс и бонус за него. Но това не снема от дневен ред нуждата от анализ на започналото, изчезване на класическите форми на политиката.
● Ако продължи това превръщане на публиката в апатичен и безотговорен фактор в демократичната игра, ако продължи и това й (само)анонимизиране, това разделяне на действието от отговорността за него, то ще се засили ролята на случайни, емоционални и ирационални фактори. А това само ще придаде изключителност на нетрадиционните модели на поведение.
● При такива тенденции, шансовете на днешния президент за преизбиране и нов мандат едва ли ще нараснат осезаемо.

29.02.2004 год.
Годишният Сбор на министъра на вътрешните работи беше още една възможност за мен за контакти с ръководния състав на МВР, на всички регионални дирекции на вътрешните работи (РДРВ) и национални служби в това министерство.
Неизбежната политизация при оценката на работата на МВР (министърът е член на правителството) и хиперактивността на главния секретар изкривяват реалната картина на нещата там.
Гайките в МВР са завъртени повече от поносимото, направо до пръсване и сриване. Абсолютното мнозинство от хилядите му служители работят на и отвъд ръба на издръжливостта си.
Най-малко всеки втори е с т.нар. пост-травматично стресово разстройство; амортизацията, износването, умората са пълни.
Бойко Борисов задава неистов темп, юрка ги, иска резултати, обикаля като летящ холандец. Това е динамика, която дава позитивен ефект и често МВР е като добре смазан механизъм. Ала Бойко Борисов и директорите на национални служби са компенсирани за това пренапрежение. Те имат престиж, известност – особено Бойко Борисов – две генералски звезди, високи заплати и пътувания в чужбина…
А от психологията се знае, че компенсаторните механизми имат мощен мотивиращ, релаксиращ, антидепресиращ ефект.
На по-ниските етажи в МВР нервността, умората и напрежението са сравними, но са малки възможностите за изпускане на парата.
Директорите по места живеят с мисълта, че са временни, те постоянно балансират между министъра Георги Петканов и главния секретар Бойко Борисов. Натискат ги областният управител, лидерът на НДСВ и/или ДПС, кметът, тамошните бизнесмени, които като правило имат и сива дейност и силови средства. А в града нито началниците в РДВР, нито редовите оперативни работници, нито семействата на едните и другите са надеждно защитени, макар че работата им е да пипат там, където е рисковано и където се засягат големи интереси.
Добре е президентът да намери повод за слово, в което да благодари на полицаите за тяхната тежка, изпълнена с риск и напрежение работа. Това е не само справедлива оценка, но и морален дълг към тези десетки хиляди хора и семействата им.
Освен “отгоре”, има и други гледни ъгли за системата “МВР”. И там политиката, човешките слабости на министър или друг шеф отиват на заден план, а се редят нощи без сън и дни без отдих, в ежедневна битка с изкушенията и естествения страх.
За разлика от военните, които нерядко имитират дейност, а често седят в кабинети и провеждат учения на хартия, полицаите тичат след бандити, охраняват, разследват и правят всичко, което на Бойко Борисов му хрумне да им нареди. И го вършат обикновено без хленч, като истински войници. Макар че и при тях техниката е архаична, раздрънкана, че имат напр. само два вертолета – един с изтекъл и един с изтичащ вече летателен срок.
Е, и в МВР има мърша, но без да я оправдавам, ще кажа, че често тя е такава заради силната несигурност в утрешния ден, заради заплатите – далеч по-малки от рисковете и съблазните, дебнещи наоколо, заради политическите своеволия и чистки.

02.05.2004 год.
Среднощното Антитерористично учение в софийското метро даде много поводи за разсъждения и богата храна за изводи.
Вън от съмнение, това Учение трябваше да бъде проведено и въпросът за провеждането му бе не Дали?, а Защо чак сега?
Навярно, ръководството на МВР ще направи своя анализ, за да подобри готовността си за противодействие на тероризма.
А какво мога да кажа аз, като пасивен зрител на Учението?
● Това според мен бе колкото Учение, толкова и Шоу, може даже да се каже, че то бе по-малко Учение, отколкото Шоу. И широкото му медийно разгласяване като зрелище, и нагласата на журналистите (пък и на редица от преките участници), дори поведението на ген. Бойко Борисов сочеха, че всъщност стратегически се преследва PR-елемент.
● В центъра на събитията, както многократно с изтъкваше и извикваше на глас, беше Щабът, ръководен от ген. Бойко Борисов. А Щаб от генерали какво друго е, освен Генерален щаб на МВР! Така главният секретар изигра една отдавна мечтана роля, за пълния блясък на която му липсваше само още една генералска звезда.
● Методите на ръководство на главния секретар могат да нанесат големи щети в случай на реална кризисна ситуация. При гасенето на пожара в Министерския съвет, ген. Кирил Войнов, директор на НСПАБ, храбро скочи в огъня и даже греда разби веждата му. Но при по-тежко положение подобно, дори героическо действие застрашава да обезглави операцията, да я остави ръководство, без координация и без контрол.
● В кризисна ситуация лидерът не трябва да отделя прекалено много време на това – как изглежда, какво впечатление създава, а да се концентрира върху преките си функции. Той трябва да бъде подготвен от теоретическа, методическа и практическа гледна точка да ръководи действия при криза, без да плаща висок данък на неизбежните съпътстващи егоцентрични и суетни мотиви, защото иначе има място за опасения, че решенията, които той ще взема ще бъдат силно личностно и емоционално оцветени – за сметка на професионализма и трезвия анализ и разчет. Но се знае твърде отдавна, че именно високият професионализъм, стратегическото мислене и възпитанието в дух на поставяне на общ(ествен)ите интереси над личните са надеждна защита от доминирането на его-то на лидера в екстремална ситуация.
● Кадровият подбор за високите нива в МВР е издигнал за шефове на някои служби хора, в които преобладава изпълнителят и затова, в присъствието на ген. Бойко Борисов те понякога започват да се обезличават и да се превръщат в негова свита. Довършва ги отношението на министъра като към обикновени, зависещи от него пешки.
● Отново се оказа, че за МВР борбата с тероризма е чисто ведомствена задача, като мястото на останалите институции е зад сцената, в миманса или най-много в поддържащите роли. А и някои от тях, напр. прокуратурата, взеха Учението на шега.
● На Учението имаше много публика, журналисти щъкаха сред пожарникари, антитерористи, червенокръстци и при всеки шанс пъхаха микрофон пред лицето на ген. Бойко Борисов. Така службите си гонеха предварително зададените задачи и едва ли в суетата чуваха каквито да е заповеди и указания. Така че координацията и бързата реакция при промяна на ситуацията си останаха предимно на книга.
● На Учението ги нямаше военните. Когато се борим срещу тероризма извън страната, разчитаме на Армията (и то – поне на книга – в изпълнението на полицейски функции). Но когато се борим срещу същия този тероризъм в страната, на сцената е само МВР. И едната ръка няма да знае какво прави другата. Нищо чудно скоро да дойде покана за ново Учение, този път организирано от Генералния щаб. А пък един ден току виж се провеждали 2 аналогични Учения – от МВР и ГЩ – в двата края на страната…
● Струва ми се, че Големият отсъстващ на това Учение бе Гражданска защита – поредното силно доказателство колко зле структурирана, координирана и управлявана е системата ни за национална сигурност. В това й насипно състояние очевидно ще излизат на повърхността лични противоречия, амбиции кой кого да “прилапа” и да командва, кой какви фондове да “прибере”.
● Учението показа колко трагично оборудвани са службите на МВР и колко безпомощни ще са те, особено Пожарната, ако се случи нещо. Метрото също е строено така, че ще бъде капан в такава ситуация (напр. хората с носилките ще се изпопребият в тъмното от железа между и край релсите)…
● Общество го нямаше, с него не се работеше. А паниката при терористичен акт може да донесе огромни щети – какво се е случило, как става евакуацията, колко и кои са убитите, кои и къде са ранените…

29.08.2004 год.
Във времето на зачестяващи терористични актове, у нас има едно звено, което по название трябва да се бори с тероризма – това е Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ).
В СОБТ сравнително неотдавна бе сменен командирът и на мястото на известния със своите добри отношения с главния прокурор Филко Славов, сложиха много порядъчния професионалист Георги Узунов. С тази смяна СОБТ бе стабилизиран, а момчетата се сплотиха.
Въпреки това обаче, състоянието на СОБТ – психологическо, кадрово, ресурсно, мотивационно – никак не е задоволително.
Момчетата не крият, че им остава една-едничка надежда – президентът. И президентът е морално задължен да откликне.
Впрочем, това трябва да стане и поради опасностите, които дебнат страната. Тероризмът е с много грозно лице, той пълзи към нас и щом правителството и МВР нехаят за СОБТ, то нека поне нашата институция да застане лице в лице с момчетата.
Казах “МВР” не случайно. МВР е като мащеха за СОБТ и се държи към него сякаш СОБТ му е доведено дете. Това отношение на МВР е трудно да се разбере, макар че отчасти може и да се обясни – защото СОБТ мина през различни фази, сред които бе използването за щяло и нещяло, че даже и за политически поръчки, а пък сега махалото е залитнало в обратната посока.
Без ген. Бойко Борисов, другите висши началници в МВР представа нямат за какво служи СОБТ или не им пука за него – те най-често са случайни, за кратко време в МВР, МВР за е тях е стъпало в кариерата или в бизнеса.
Много по-неясен е проблемът с Бойко Борисов! Не зная какви са истинските му мотиви да води тази политика на принизяване и дискредитиране на СОБТ – с помощта на верни медии и чрез дирижиране на кампания от слухове. Но се ширят различни версии, предположения и спекулации:
● Бойко Борисов се бои от СОБТ, понеже СОБТ може лесно да премаже съзвездието “Ипон”, което както се развиват нещата, може да се превърне в първа частна армия, заела се с охранителна дейност в половин България.
● Бойко Борисов е имал преди време – когато е бил от другата страна на барикадата – разправии със СОБТ и затова не го обича.
● Бойко Борисов не се ползва с особено уважение и доверие в СОБТ, тъй-като момчетата най-добре от всички са наясно с него, а за тях 2+2=4, те не цепят басма никому, казват всичко в очите.
● Бойко Борисов не се ползва с авторитет в СОБТ като специалист в много от въпросите на вътрешния ред.
● Бойко Борисов не държи на СОБТ, защото не може да го използва без разрешение на министъра.
Какви са главните проблеми на СОБТ?
● СОБТ води много напрегната ежедневна подготовка (видях една демонстрация), а ги мъчи бездействие, никой не ги ползва за нищо, чака се акт на тероризъм – но как ще действат те тогава, без проверка на способностите в реални действия. При това законът позволява използването им в помощ на МВР в редица ситуации!
● СОБТ е изключително зле оборудван, в МВР все за него нямат и лев, ако в СОБТ си купят нещо – правят го със собствени средства. Случи ли беда като тази в Москва, в Дубровка или се наложи акция от какъвто и да е друг род, момчетата направо отиват мърцина, разчита се главно на умения и самопожертвувателност – като пушечно месо.
● Държавата се е дезинтересирала от СОБТ – там не се чувства подкрепата й, напротив – тя допринася за демонизирането на СОБТ, като спомага каквото и да стане, да се приписва на баретите.
● Заплащането в СОБТ е малко – до 500 лв. А момчетата са млади, с 1-2 деца, от провинцията, без жилища, затънали в кредити и дългове. Това ги кара да работят за бизнесмени “докато ги хванат”. Така че картината е като в НСО – и наказанията и уволненията не са решение, защото причините остават, а те са социални, парични.
Президентът би трябвало да отиде в СОБТ, да се запознае на място с дейността на Отряда, с проблемите и задачите му.
● Това е Отряд, който е изключително важен за страната. СОБТ се нуждае от подкрепа, внимание, грижа и контрол. Момчетата са патриоти, всеотдайни, готови на всичко заради България.

20.03.2005 год.
Оперативният сбор на министъра на вътрешните работи бе поредният повод за среща с ръководството на МВР в София и регионалните дирекции и за някои много интересни изводи.
● Отново се убедих, че президентът греши като нито веднъж не е участвал в тези сборове. Предлагал съм такова участие, а и на министър Георги Петканов веднъж си позволих да намекна, но явно няма голямо желание и от двете страни. Затова от висши МВР кадри се чуват стандартни недоволства [по адрес на президента]: “Не сме пингвините [от Антарктида] или разни съмнителни с произхода на парите си собственици на заводи, но пак си заслужава да бъдем уважени, видени и изслушани.”
● Директорите в МВР и РДВР се страхуват, че след изборите и особено ако БСП е на власт, ще има жесток кадрови кадрил.
● Усеща се умора на директорите на РДВР от ген. Бойко Борисов. Това са хора, които са 24 часа, 7 дни в седмицата в режим on-line, някои от тях – които са в региони с висока престъпност – се чувстват амортизирани, смятат, че докато в правителството, в парламента, в раздуващата се колосално бюрокрация хиляди си живеят живота, то те – тридесетина души, да са стотина дори, се намират в постоянен стрес. И отгоре на всичко славата и признанието за труда им се присвояват от един-единствен човек. Тази драстична несправедливост можеше да бъде търпяна докато Бойко Борисов правеше добрини за системата, бореше се за нея. Сега обаче, сърдят се директори на национални и полицейски служби, той говори като политик, употребява МВР за собствените си цели.
● Равносметката за Георги Петканов е по-скоро малко под средната. Давал го е доста ларж, но пък не е направил особени поразии.
● За този състав на парламента критиките са просто масови.
● По отношение на президента има раздвоение – като човек той е искрено уважаван, а за съпричастността му към МВР, към службите и борбата с престъпността оценката им е не е висока.
● Сборът мина скучно, защото не беше добре подготвен. Всички мислят за изборите – министърът си замина след първия ден, зам-овете изобщо не дойдоха. Темата на сбора бе зле подбрана и се въртеше около задачите на МВР във военно време и отчасти при кризи, без яснота какво да се прави и как да се реорганизира. Ген. Бойко Борисов чете доклад, в който не бе вникнал, а хората масово се разсейваха.
● Сборът беше отбиване на номер най-вече заради теорията – главите на участващите се пълнеха с идеи за ролята на МВР в отбраната на страната, а по света все повече преминават от вътрешни работи (обществен ред, безопасност) към вътрешна сигурност (homeland security). Затова далеч по-важно би било да се анализира участието на армията (и винаги с допълваща роля!) – в опазването на вътрешната сигурност. А в Европа се водят много сериозни дебати въобще за понятието “отбрана”.
● Директори на РДВР поставиха ребром и въпроса за стреса, в който работят полицаите и за необходимостта от система за ранно сигнализиране на нервни синдроми, на вероятно изпадане в “черна дупка”, за предстоящо сриване на психиката, изобщо за навременна диагностика на такива симптоми. Зачестяват случаи на психически кризи, отклонения и разстройства сред полицаи и дори на самоубийства. Ние не си даваме даже сметка за честотата на самоубийствата, а ето – напр. в Перник за седмица-две се самоубиха двама полицаи.

27.03.2005 год.
В предизборния хаос в системата за национална сигурност стават събития, които я подкопават и смачкват допълнително.
“Държавникът с най-високия рейтинг” ген. Бойко Борисов заяви, че поредният разстрелян човек бил … агент на полицията. Това може да е дилетантска грешка на човек, достигнал до пост в йерархията на МВР, който изисква много висок професионализъм. Но то при всички случаи е удар по агентурния апарат на МВР и няма да се отрази добре на оперативната работа в борбата с престъпността… Доста лаическа проява е да се “освети” дори мъртвият агент. Проследявайки неговите контакти, новите му работодатели биха могли да си направят не малко верни изводи и с това да се застраши животът и на други агенти на полицията…

14.04.2005 год.
Неотдавна повдигнах въпроса за недоволството в МВР от начина, по който главният секретар ген. Бойко Борисов използва своя пост за трупане на политически дивиденти и фактически той все повече политизира МВР.
След обявяването на водачите на листите в НДСВ, ситуацията е на път да ескалира. Сред професионалния състав на МВР има напрежение и с право, защото са налице безпрецедентни условия за политизация.
В този смисъл президентът не би трябвало вече да остава безучастен.
Независимо от законовите положения, които още позволяват главният секретар да съхранява поста си, моралът и националната сигурност са достатъчен повод да се иска незабавно освобождаването на Бойко Борисов.
Казвам това не толкова и не главно защото Бойко Борисов в последно време води сред подчинените си кампания срещу президента (той се опита и в предаването на Коритаров да хвърли камък в градината на президента).
Моето разбиране за националната сигурност ме кара да повдигам този въпрос – едно от най-деполитизираните по замисъл министерства има министър и главен секретар, които са най-висши партийни функционери!
И ако министърът не е проблем все пак на президента, то за главния секретар президентът е отговорен, защото се назначава с негов указ.
Тук обаче влизаме в казус, на който също съм обръщал внимание и тъкмо поради него президентът е в двусмислена и доста слаба позиция.
В нашата администрация има хора (уважавани от мен), които в разрез с нейната надпартийност, продължават да работят в нея, въпреки че са обявени за водачи на листи. Така че повдигне ли президентът въпроса за изключителната неприемливост да се политизира така силно МВР, то ще му бъде възразено да погледне най-напред в собствения си двор.
Някой би казал, че преувеличавам. Че сигурно се водя от свои лични предубеждения. Пак ще поясня, че възраженията ми са само принципни.
И съм принуден да го направя, защото мнозина почтени хора в МВР ме виждат (може би наивно) като канал за комуникация с президента и ми споделят, че във всичко има морал, а ситуацията в МВР е перверзна.
Във връзка с това ми се струва належащо президентът час по-скоро да освободи като свои съветници и секретари всички, които участват в парламентарни листи (аз поне, ако бях приел да съм в депутатските листи, щях веднага да си подам оставката, защото имам съвест и чест).
И тогава, на базата на този абсолютно порядъчен и принципен подход, президентът ще е с развързани ръце много ясно и категорично да се обяви срещу всякаква намеса на политическите амбиции в системата за национална сигурност. Ситуацията в МВР от 3 дни е в разрез с всякакви демократични норми и тя не бива да бъде повече търпяна нито минута.

03.05.2005 год.
В оставането засега на ген. Бойко Борисов като главен секретар и липсата на становище по този безпрецедентен случай (за всичките години след 10 ноември) от страна на президента има навярно и политически мотиви – които не мога да коментирам поради това, че те, първо, не са от моята компетентност; и второ – понеже политиката не е най-силното ми място.
Ала от гледна точка на системата за национална сигурност ситуацията е тревожна и това ме кара отново да повдигам този така важен въпрос.
Изключително високият рейтинг на ген. Бойко Борисов е създал положение, при което този човек е извън правилата, етиката и законовите норми. И затова като главен секретар на МВР (едно от най-деполитизираните по същността си министерства) си позволява да действа и да се произнася като политик. Но доскоро с редки изключения той го правеше малко или много като политик по принцип и политик без партийна принадлежност.
Сега обаче Бойко Борисов в характерния си стил на пълна безнаказаност, на право на своеволие, действа като обявен за водач на партийна листа – това е вече прецедент, който в името на демокрацията и националната сигурност не бива да бъде толериран, най-вече от държавния глава.
Още повече, че самият Бойко Борисов непрекъснато и с повод и без повод се “закача” с президента, с което трупа на чужд гръб (и пост) плюсове за собствената си персона. А да си представим, че отсега нататък стане практика всеки пореден главен секретар да се изявява като политически трибун, водач на листа, мащабен стратегически трибун и пропагандист!
Съвсем отговорно мога да кажа, че с толерирането на това поведение президентът натрупва пасиви сред личния състав в системата на МВР.
Съгласно чл. 197 от Закона за МВР: “Главният секретар и директорите на националните служби се назначават от президента на републиката по предложение на МС.” Това значи, че за разлика от главния секретар на МО, законодателят е преценил, че президентът е сред хората, които носят отговорност за избора и дейността на главния секретар на МВР.
Нещо повече, разшифровайки дадените на главния секретар на МВР правомощия, законодателят е преценил също така, че това са сериозни правомощия и именно затова е предвидил подобна процедура, по която да се назначава човек на този пост. Което показва, че законодателят не отделя човека, заемащ поста и неговите правомощия от процедурата, с която този човек се назначава. Т.е. абсурдно е да се мисли, че може да има временно и.д. главен секретар на МВР, който да бъде назначен с решение на МС или, още повече, на министъра! Защото ако това беше възможно, то нищо не пречи на правителството, което и да е то, да си назначи и.д. главен секретар на МВР през всичките години на мандата и така този човек да заема този пост и да упражнява тези си правомощия без санкцията на президента. А ако продължим една подобна логика, можем да предположим, че по същия начин би могло да се процедира и по отношение (най-малкото) на всички национални служби в МВР и МО.
И тогава впрочем не е нужно да се дирят кардинални решения, с които да се минимизира ролята на президента в националната ни сигурност!
Практиката подсказва, че най-вероятно ще бъда от последните, които ще научат как и дали министър Георги Петканов и президентът са решили този казус, но предполагам, че не бива да се отхвърля вариантът, при който в МВР да се назначи и.д. главен секретар без да уведомят президента.
Не изключвам, че поради възникналия прецедент, разрешение на този спорен казус може да се търси и пред Конституционния съд. Проблемът е правен. Убеден съм, че експертизата на нашите юристи несъмнено е с пъти по-качествена от моите разсъждения, които се свеждат до идеята, че дори да се назначи и.д. главен секретар на МВР, това не може да се направи без указ на президента. Нещо повече, аз не намирам логично обяснение, с което да се мотивира и възможността за оставането на Бойко Борисов в системата на МВР по време на изборите, като той си вземе отпуск! Възможно ли е така да направи напр. ген. Иван Чобанов? Абсурд!
Чл. 200, ал. 2 от ЗМВР: “Държавните служители не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет”. Ето и чл. 201, ал. 1.: “При постъпване на служба в МВР офицерите и сержантите полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.”
Моето тълкуване на нашето законодателство сочи, че всеки един от системата на МВР, който се е политизирал, напуска тази система и за да влезе после отново в нея, трябва отново да изпълни с чл. 201, ал. 2.
Разбира се, цялата тази аномалия щеше да бъде разрешена от само себе си, ако ген. Бойко Борисов по собствено желание беше напуснал МВР в момента, в който от деполитизиран главен секретар той се превърна в остро политизиран партиен кадър и кандидат за народен представител.
Личната оставка е въпрос на личен избор, лична етика и морал. А това са дефицитни категории, както за нашата политика, така и за Бойко Борисов.
Президентът и сега не може да влияе съществено върху политиката за сигурност. Но това не означава да не отстоява принципите, на които се базира тази политика, на които се гради националната ни сигурност.
Президентът може да вземе отношение по казуса, като заяви ясно, че в морален план сегашното положение на ген. Бойко Борисов е силно уязвимо.
Още повече, че Бойко Борисов е непредвидим – той показва явни симптоми на мания за величие и явни синдроми на личностно надценяване, което крие риск от нови изненади, за сметка на президента. И на сигурността.

16.05.2005 год.
На казуса “Бойко Борисов-Главен секретар-Кандидат за депутат” не би трябвало да се гледа само и единствено от юридическа гледна точка.
Впрочем, едва ли има и една-единствена юридическа гледна точка. И затова свидетелстват както различията между компетентни юристи, така също и противоречията между Закона за МВР и Избирателния закон.
Имах възможността като гост на едно частно празненство да се убедя какъв жив интерес предизвиква този казус, а заедно с него и позицията на президента сред известен брой висши офицери в системата на МВР.
Вярно е, че там приведоха абсурдния за мен факт, че има решение на Висшия административен съд, според което главният секретар на МВР не е … държавен орган и това решение поражда различни спекулации.
А още по-вярно е, че тези висши кадри на МВР смятат, че изобщо не е редно – морално и законно – ген Бойко Борисов да остава в системата на МВР като кандидат за народен представител, излизайки за изборите в отпуск.
И след дискусиите ми с тях продължавам – дори още по-убедено – да смятам, че назначаването на нов главен секретар – временно или не, ще трябва да стане с указ на президента. Самият този безспорен факт вече подсказва възможните отговори на някои изключително важни въпроси.
1. МВР не може да има двама главни секретари, единият от които да е в отпуск – поне аз не съм в състояние да намерил това в Закона за МВР.
2. Ако новият главен секретар се назначи за определен срок, то какъв ще бъде този срок? – президентът не може още отсега да го предугади. А това обезсмисля временното назначаване на главен секретар, макар и да се припомня напоследък, че вече – при друг президент – е имало подобен прецедент (което не прави този прецедент правно издържан).
3. Законът, гражданският контрол, самата демокрация строго изискват деполитизация на професионалния състав на МВР и МО. В този смисъл за офицерите, камо ли за най-висшите служители на тези ведомства (и спецслужбите!!), членството в една партия не може да се тълкува тясно – дали лицето чрез молба и записване членува в някоя партия. Защото членството има две измерения – едното е навътре – във и към партията – то е формалното членство; а другото е неформалното членство: то е навън, към обществото, т.е. как обществото възприема даденото лице.
Нима ако хора от ръководството на една партия формално я напуснат и станат главен секретар и директори на спецслужбите, то обществото ще смята, че министерството и службите са деполитизирани? Ето защо заемането на първото място – дори не в 1, а в 2 депутатски листи на една партия е de facto членство в нея. Кой повече проваля изискването за деполитизация на МВР – дали един редови партиен член или de jure не членуващ в партия главен секретар – обаче кандидат за депутат?
● Тази логика се потвърждава и от колебанията и терзанията на самия Бойко Борисов. Той не е убеден, че има правното основание да остане и по време на изборите в МВР, опасява са дори да не би изборът му да бъде оспорен и той да се окаже изигран – хем да популярността му да бъде изконсумирана от НДСВ, хем да отпадне от парламента, хем да остане извън системата на МВР, хем да се размине с министерската си мечта.
● И премиерът, доколкото е вярна информацията, е получавал доста съвети, че няма да е юридически издържано МВР да има двама главни секретари през изборите, но се опъва, защото много държи на генерала.
● Наясно е, разбира се и Георги Петканов, ако може да се съди по слуховете, че е разсъждавал върху хипотезата Румен Стоилов да го замества не само като министър, а и като поел функциите на главен секретар, още повече, че той като зам.-министър наблюдава дейността на службите.
От мнозина се очаква какво ще предприеме президентът, но се налага мнението, че той няма да предприеме нищо и ще подпише каквото му се предложи от правителството, “защото силно се грижи за рейтинга си”.
Допуска се, че за президента няма да е особен проблем да подпише всяко, дори оспоримото и-или укоримо, предложение, защото той вече е подписвал подобни укази – напр. за генералското звание на Нонка Матова.

21.07.2005 год.
Моето отношение към Бойко Борисов като главен секретар е заявено отдавна и личното ми мнение е ясно – изборите създадоха ситуация, в която Бойко Борисов би могъл да не продължи да бъде главен секретар.
Факт е обаче, че това не е само личното ми мнение. Трудно е да се изброят моите срещи и разговори, в които множество служители от МВР – бивши и настоящи, представители на неправителствени организации и просто почтени хора, настояват да запозная президента с настояването им той да прояви характер и да помогне с неформалното си влияние за да бъде изваден най-сетне Бойко Борисов от ръководния елит на МВР.
Зная, че и с други мои колеги са водени подобни разговори с молба – да говорят с президента и да потърсят съдействието му за тази кауза.
Основните притеснения са свързани с това, че Бойко Борисов е в двулика позиция – и от страната на МВР, и от страната на структури, действията на които са отвъд закона. По този начин той деморализира силно МВР, обезверява служителите му, действа деморализиращо и демотивиращо.
Даже се говори за поет от Бойко Борисов пред президента ангажимент да не се кандидатира за президент…
Друг е въпросът, че винаги съм възразявал да се гледа на Бойко Борисов като на главен секретар, защото той постоянно действа като политик и като такъв не може да се очаква спазването на каквито и да е обещания.
През цялото време откак е главен секретар, Бойко Борисов демонстрира, че може да бъде приет от президента когато си пожелае, стига само да вдигне телефона. И това е част от едно поведение, с което Бойко Борисов показва на народа и политиците, че не той трябва да се съобразява с нормите, правилата, институциите и отговорностите, а всички те вкупом трябва да се съобразяват с него и той винаги и всякога е бил над тях.
Нима и президентът не се съобрази не толкова със закона и морала, а с Бойко Борисов, като допусна в разрез най-малкото поне с принципите на гражданския контрол и императивните изисквания за деполитизация на МВР, да подпише укорим и уязвим указ, позволяващ на Бойко Борисов да е и кандидат за депутат (силно и нарочно демонстрирана политизация), и главен секретар на МВР в отпуск. Този компромис на президента беше посрещнат с крайно противоречиви чувства от експертите и почтените хора – от огромно разочарование до остра ирония и жлъчен сарказъм.
Удивителното е, че президент, парламент, правителство и министър са принудени да се извъртат и шикалкавят – за да угодят на Бойко Борисов.
Безпрецедентно е главен секретар на МВР да говори непрекъснато за лоялността си не към България и нейните институции, та дори не и към министър-председателя, а към Царя. Това ерозира нашата държавност, защото така постъпва не кой и да е, а човекът с най-висок рейтинг у нас.
Всичкото, казано дотук не е свързано с влошаването на моите лични отношения с Бойко Борисов. Впрочем, те се влошиха едностранно и без да има някакво спречкване, без публично да съм казал нещо лошо за него. От индиректни индикации (но да не прекаля с позоваването на слухове) знам, че това се дължи на изтичане на информация от сградата ни – за писани мои становища и споделяни в много ограничен кръг коментари.

19.09.2005 год.
По принцип необходимостта да дам становище по оставката на ген. Бойко Борисов от заемания от него пост е лишена от всякакъв смисъл.
● Казусът с тази оставка вече не засяга професионални проблеми на МВР, не е от сферата на националната сигурност, а е чисто политически въпрос, касаещ политическата кариера на досегашния главен секретар.
● Многократно в становища съм изразявал категоричното мнение, че оставането като главен секретар на Бойко Борисов започва да става вредно и деморализиращо, поради приятелства с хора от “тъмната страна на луната”.
● Въпреки 4-5 важни операции, приписвани като заслуга на Бойко Борисов, той постоянно се изявяваше и като политик и винаги съм твърдял, че на него трябва да се гледа като на човек с огромни политически амбиции.
● От преди 3 години съм писал, че няма да се учудя ако Бойко Борисов се бори (за нещо повече от кмет на София) вкл. за президент на страната.
● Оставката е консултирана вече с президента и не виждам защо пак президентът трябва да обслужи чрез лична среща един главен секретар и огромните му лични амбиции и още по-огромното му негово лично его.
Накратко, оставката на Бойко Борисов трябваше отдавна да е подписана.

05.11.2005 год.
Кметските избори в София доказаха това, което от години пиша: “На ген. Бойко Борисов трябва да се гледа първо като на политик.” И той е вече такъв. За да се роди този политически Франкенщайн спомогна и президентът.
На 27.04.2003 год. писах, че е вероятно президентът и Бойко Борисов да са главни политически противници и посочих десет преимущества (възможни) на Бойко Борисов над президента. И сред тях че:
● Бойко Борисов ще се възприема като отрицание на статуквото, а Георги Първанов – като част от това статукво.
● Бойко Борисов минава с лекота през идеологическите и политическите разделения, а Георги Първанов – трудно, почти невъзможно.
● Бойко Борисов е човекът от народа, а Георги Първанов – човекът от политиката.
● Бойко Борисов се е борил с престъпността, настоявал е за промени, не е виновен, че нищо не се направи, а Георги Първанов свикваше съвети-говорилни и носи вина, че нищо от това, което искаше Бойко Борисов не бе направено.
● Бойко Борисов е нещо още неопитано, той е самата противоположност на начина, по който страната беше управлявана досега, а Георги Първанов няма как да се дистанцира от досегашното тотално неефективно управление.
● Бойко Борисов е с ореол на мъченик, страдалец, биткаджия [сега и като кмет с време колкото да свърши нещо добро за София, ала без да обере негативите], а Георги Първанов търпи минуси от отрицанието, с което се гледа на привилегиите на властта – охрана, ритуали, приеми [и ордените!], плюс критичния в края на 5-годишния мандат на президента популистки въпрос – и какво толкова той направи?
● Ще добавя, че Татяна Дончева бе разгромена от Бойко Борисов, а тя минава за принципен човек и не типичен партиец, докато за Георги Първанов десните изобщо няма да имат колебание да се обединят категорично срещу него и зад Бойко Борисов.
Още нещо: Бойко Борисов е много по-адаптивен, модерен, чува съвети – ще има заместник-кмет човек с увреждания, а вероятно ще сложи за заместник-кмет и ром.
Друг самоцитат от тогава: Бойко Борисов е символ, знак на аполитичността, на отказа от съпричастност към партийността, на отказа от самата политическа същност на демократичния процес. А обществото е с болестни симптоми на мислене, което е все по-примитивно и по-податливо на внушения. С тази тенденция в обществото президентът трябва да се бори – тя подмолно и ежедневно, ще подяжда шансовете му за втори мандат.

05.03.2006 год.
Засилва се тревогата, че президентът действа реактивно и коригира в движение поведението си, върви след, а не пред събитията. И все още смята за главната писта, по която може да бъде надбяган (умерено) националистическата, а не анти-партийния, не-системния кандидат, отрицателя на статуквото.
Поради тази преценъчна грешка, президентът в серия слова преиграва с национализма. Това се възприема за индикация къде той чувства своята слабост или дори като гузна съвест.
Адекватно, макар и интуитивно реагира Бойко Борисов. Той настоява “Трябва да търсим промяна на това статукво”! Бойко Борисов отличава ясно причината от следствието и целта – от средството. У него национализмът (“хора с различен етнос, но които знаят, че в България живеят българи”, или “да защитаваме българското и националното”) е опаковка, игра на тънката струна на хората.

18.06.2006 год.
Вече сред обществото и медиите е постигнат консеснус, че президентът е в разгара на започналата негова изборна кампания.
Без да се налага от нищо една такава стратегия, тя води до възприемането на всичко, което той прави като предизборни действия, с което ангажиментите, идеите, заеманите позиции, а оттук и самата институция “държавен глава” твърде олекват.
Държавникът не е този, който с умислено и състрадателно лице говори само това, което според обикновените хора е в дневния им ред. Този дневен ред е страшно важен, но той не е всичко. Защото има и други сериозни неща, от които също зависи дневният ред на обикновените хора, но те не винаги го разбират.
Заплахата „Бойко Борисов” за президента е много сериозна и е антисистемна.
Като искам да подчертая, че заплахата от феномена „Бойко Борисов” е много по-голяма, отколкото просто опасността той да победи на президентските избори!
Президентът трябва да мисли не само за преизбирането си, а и за последствията, който феноменът “ Бойко Борисов” носи на страната ни и на демокрацията.
Бойко Борисов почти успя да внуши вече, че президентът е № 2 на изборите и ще спечели само защото той, Бойко Борисов, не иска да участва на тези избори. Това е много голяма обида към президента, която не би трябвало да бъде преглъщана така тихо и безропотно.
Цялостното поведение на Бойко Борисов като кмет показва колко рисковано е човек със сромен управленски опит (и самооценяващ се и оценяван от твърде много хора доста безкритично) да застане начело на институция, където ежедневно текат процеси, където работата не трябва да спира и от която институция са зависими редица бизнеси и дейности.
Бойко Борисов като кмет е … засега много слабо ефективен в не малко ключови направления, стотици фирми и хиляди хора се мятат като риби на сухо, защото са вложили ресурси в проекти, начинания, сделки, а кметът им ги е спрял поради свои си някакви мотиви.
Бойко Борисов все още действа по настроение и издава вътрешно противорчиви заповеди. Дори да приемем, че той настъпва отдавна преплетени интереси, не можем да сме глухи към набиращите сила упреци, че като че ли новото ръководство на Столична община полага усилия не да пресече корупцията от времето на Стефан Софиянски, а по-скоро да я приватизира… Защото хватката на корупцията в Общината явно не е освободила обикновения човек от задушаващата си примка.
Общината много често действа на празен ход… В нея се работи бавно или на забавящи се обороти. В час, като професионалист бил единствено Минко Герджиков. За някои от заместник-кметиците се говори като за пилета в кълчища. В същото време кметът си прави партия.
Засега всеки бизнесмен (напр. строител или търговец) гледа да мълчи и се мъчи да си решава проблемите сам – къде с връзки, а къде – с подкупи. Но ударите, които проявите на управленска неадекватност нанасят на бизнеса в столицата, чрез спрените проекти, по които са вложени и de facto закопани пари – това лесно може да прерасне в кризисна ситуация. И тогава пострадалите и губещите бизнесмени ще започнат, дай Боже – по законите на гражданското общество – да се самоорганизират и обединяват. И въпреки страха си – да противодействат!
Вярно, рядко има проспериращ бизнесмен, който да не се е занимавал с подкупи, с укриване на данъци и със закононарушения, но от много места се разраства недоволството: “Този кмет ще ни опропасти, няма ли кой да го вразуми, да му обясни как се управлява Община?”
Няма нищо по-рисковано за България от това – една личност да се самопровъзгласи у нас за институция.
Моето лично мнение е, че президентът трябва да се пази от сделки с Бойко Борисов. Подобни сделки в края на краищата се оказват само или рушвет, или рекет. Победата след този тип сделки е винаги пирова.

Николай Слатински

www.nslatinski.org

Коментари 0 за
“Николай Слатински: Така съветвах президента за Бойко Борисов!”

  1. Нещатата отиват все по на зле.. с новият правилник поделението на най елитните боици в страната отива към жандармерията! Тези заплати за нищо не стигат вече,остарялото оборудване и липсата на работа направо съсипват момчетата.Понеже другите държави са „глупави“ отделят наи-много средства и внимание за такива звена.. А някои ден ще потрябва и тогава не се знае колко и какво ще е останало от СОБТ
    НЯКОИ ДА НАПРАВИ НЕЩО!!!

  2. Уважаеми Lor !

    Ако аз съм съветник на Президента
    по НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ,
    естествено че ще правя анализи,
    международни и вътрешни.
    Що се касае за преизбирането му,
    ако преценя, че той има данни
    и не е подвел избирателите си,
    защитава и достойно представя България
    на Международната сцена.
    Да!

    Дори ще му давам съвети какви любовници да си подбира,
    ако има нужда,
    защото представете си ,
    Президентът заспи
    в обятията на една красива жена
    и започне да бълнува държавни тайни!!!!
    А тази любовница не си държи езика зад зъбите?????
    Знаете ли какви удари може да нанесе върху НС????

  3. Не питам за Бойко.Питам: Работа ли е на серкретаря по НСигурност да прави анлизи и дава съвети относно Преизбирането Му. Без значение кой мъти водата Бойко,Волен,Яне все тая, говорим за принцип.Длъжността е достатъчно висока. Та нали Президента участва твърде сериозно във формирането на външната политика, а от нея до голяма степен зависи НС. А Той го съветва.

  4. Националната сигурност
    не се влияе от преизбирането на Президента!
    Вярно е,
    че ако един Президентски мандат е успешен,
    той може да бъде повторен.
    Но това зависи от доверието и желанието на избирателите.
    Ако Конституцията разрешава ,
    дори и трети мандат.

    Избирането и преизбирането на дадена личност за Президент на РБългария е грижа на партията, която издига кандидатурата му
    или от Инициативен комитет, когато се явява като независим кандидат.
    Има ли данни Бойко Борисов за Президент?

    Категорично НЕ !

    Дори за кмет не става!

    Той е медиен продукт .
    Нищо повече!!!!!

    С уважение: Д.Димитров

  5. Засегната ли е НСигурност по някакъв начин , ако Президента не бъде преизбран? Иначе, прочетох някои от „страничките“ и съм впечатлен. Човекът си е заслужил заплатата, ама да имаше кой да го чуе. И все пак, грижата за следващия мандат не е ли работа на политическите Му, съпартийни сътрудници?

  6. Господине, Госпожо!

    Затруднен съм да определя пола Ви!
    Ако криете името си,
    то явно има големи причини!!!!

    Езикът Ви е за „Женския“ пазар,
    „Сточна“ гара
    или някоя долнопробна кръчма!!!!!

    Такива като Вас
    СЕ ЛИГАВЯТ С БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК!

    ЖАЛКО, МНОГО ЖАЛКО !!!!!

    ГРЕХОТА Е
    ДА СЕ ЛИГАВИТЕ С БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК!!!!!

    С ЕЗИКА НА БОТЕВ И ЛЕВСКИ !!!!!

    ЕЗИК ЗА ГОРДОСТ !!!!!
    ЗА ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ!!!!!

    В БЪЛГАРИЯ И В ЧУЖБИНА!!!!!

    ЛИГИТЕ ВИ ТЕКАТ !!!!!

    Ох, КАКВА ГАДОСТ!!!!!

    Препоръчвам Ви
    да посетите Четвърти километър.

    Там ще Ви помогнат!

    С уважение: Димитър Димитров
    Google: 212procenta.com

  7. Николай Слатински E
    A/-DOLNA CHERVENA LESBIIKA
    B/-SVETLO SINIA KURVA
    C/- STZEPEN PEDERAS
    D/- I TRITE/ KATO GOTZE/

  8. Уважаеми(ма) Lor,

    Секретарят по Националната сигурност
    трябва да анализира
    всички проблеми,
    които касаят сигурността
    на ВС на РБългария,
    Световните процеси.
    На България също.
    И своевременно да информира
    Президента.
    И Президентът да може да вземе
    своевременно и най-точното решение
    или позиция.
    Ако кметските проблеми
    засягат
    Националната сигурност,
    трябва да отдели внимание и на кмета.

    Но защо вече не е секретар?!
    Не ми е известно!
    Той си знае!
    Аз бих посветил на кмета ББ не повече от 5 минути.
    Но ако има информация,
    касаеща НС,
    то много повече!
    Google: 212procenta.com

  9. Като,че ли най-голямата грижа на Секретаря по Национална сигурност е осигуряване на втори мандат на Президента. Всички съвети бият в тази посока. За НСигурност- нищо по същество.То като няма трети мандат, айде… между нас- край.

  10. Simpatiata kam B.B i reitinga mu sa izklyu4itelno zavisimi ot jenskata logika i zatova se lansira imidja mu na supermen . Decata oba4e ne mu vyarvat na falshivia mu imidj.

  11. Господин Слатински е изразходвал много слова!
    Максим Горки беше казал,
    „Нямам много време,
    затова ти пиша дълго писмо…“
    ББ е медийна звезда.
    Въздух под налягане като политик!
    Нисък интелект,
    самовлюбена камара мускули!!!!
    Нищо особено!
    Все още се чудя,
    защо го избраха за кмет?
    Не се справи с боклука,
    мият се улиците в центъра,
    само когато президентите Буш и Путин
    бяха в София.
    За другите му „успехи“ не ми се говори!!!!

    С уважение: Димитър Димитров

    Чети Бойко Google: 212procenta.com

    Учи се.
    Може би ще разбереш нещо!
    Много се съмнявам!!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *