Публикувано на 27.02.2009 / 19:44

Николай Слатински: Ловната дружинка на Първанов управлява държавата

 

 

Г-н Слатински, защо ви уволниха от Академията на МВР?
– Основната причина бе моята книга “На вниманието на г-н президента” и рубриката „Така съветвах президента” в моя сайт. Там изразявам позиции по националната сигурност и показвам какви са били съветите ми към президента. Но няма лични нападки. Спечелих конкурс за доцент в Академията на МВР по всички закони на страната. Макар и да съм доцент по национална сигурност, винаги предпочитам да се явявам на конкурс. В продължение на близо година министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът Румен Марков отказваха без основание да подпишат заповедта за назначението ми. Водеха война на изтощение. Държаха ме на заплата 550 лв., разчитайки, че ще си тръгна. Само че аз не подвих опашка и започнах да давам гласност на тази разправа, породена от политически причини. Беше ясно, че съм в ръцете на ректора, който впрочем е на моето място като съветник по националната сигурност на президента. Друг е въпросът дали той има право да съвместява две такива длъжности. И министърът, и той са приятели на президента. В началото на тази година в нарушение на всички закони ми подмениха статута – от служител на съвместител и ми прекратиха договора. На фона на проблемите в България, това е дребен проблем, но помага да се разбере какви хора ни управляват. Обърнах към редица държавни институции, искам да измина пътя тук преди да стигна до Страсбург.

Откъде тръгнаха проблемите ви с президента?
– В моята книга и в сайта си съм написал, че съм работил не за моя земляк Георги Първанов, а за моя президент. Бях секретар по сигурността на моя държавен глава. Исках той да е максимално информиран по всички наболели проблеми на националната сигурност, да има позиция по тях и да не бяга от проблемите. Знаех, че не съм там, за да му казвам колко е велик. Колкото по-актуална и прецизна информация получаваше от мен, толкова повече ме отдалечаваше.

Как се разделихте?

– След пет години работа по 16 часа на ден, той ми отдели 5 минути. Казах му: “Само не ми предлагайте да бъда посланик.” Не съм отишъл там, за да постигна нещо като кариера, на гърба на държавата. Винаги съм обичал и искал да преподавам на млади хора. Оказа се, че чрез протежета на президента ми се отнема и тази възможност.

Кога написахте книгата”?
– Сайтът и книгата възникнаха по времето когато министър Миков трябваше да ми подпише заповедта за назначението. При спечелен конкурс (обявен и чрез „Държавен вестник”) отказът да подпише е правен и административен абсурд.

В материалите си за какво писахте?

-Мен не ме интересува президентът като човек и как прекарва личното си време. Но когато той ловува, пътува или танцува с някой, който е част от олигархичния кръг, или от бизнес-елита, той слага клеймо: “Този човек е чист.” Държавният глава натоварва държавата с изпирането на съвестта на дадена персона. Човекът Първанов може да ловува, ако иска и с Ал Капоне, но президентът Първанов не трябва да ловува с човек, който не може да обясни как за 15 години е направил 150 млн. лв. Нито с някой, към който обществото има подозрения за нечисти дела и нечиста съвест. Мястото на Първанов е в „ловните” полета на Интернет, а не член на дружинки ала Пенчо Кубадински.

Предупредихте ли го за това?

– Многократно. Писах му материали и по тези проблеми, и по аналогични с тях, които също касаят националната сигурност. Аз реагирам, когато ми се струва, че държавният глава се засмуква от привилегиите на властта и пилее времето си, за да живее щастливо, докато народът е нещастен. Исках да му променя мисленето за лидерството и ценностите. В една нормална и подредена държава президентът може да си позволи да бъде и обикновен човек, но в държава на кръстопът, той трябва да надскочи себе си, да е необикновен. Исках приятелски да го предупредя за рисковете на властта. Тя изкушава. Винаги има опасност да те „засмуче” – днес може да се опиташ леко да промениш някоя позиция в медиите, а утре вече можеш да стигнеш да забраняваш медии. Днес може да се опиташ да чукнеш по носа, някой който много знае като мен. Утре може да се смириш, ако някой го удари с нещо по-сериозно. Днес е хубаво да имаш няколко лъскави костюма, утре приемаш за нормално да имаш няколко пъти повече. Днес си казваш “Какво лошо има ако при посещение в чужбина направиш разходка до природна забележителност?”. Идва момент, когато си организираш официални посещения заради тези забележителности . След това си казваш, че няма нищо странно при държаавна визита да идеш и на лов. А после ще дойде моментът, когато да си организираш сафари, което маскираш като държавна визита.

Как е ставало?

– Опитвах се да го предпазя от тези съблазни, писах му и срещу увлеченията му в лова. Когато България има броени минути да се модернизира, за да стигне страните от ЕС, президентът няма време за лов. Една лекарка в Перник ми каза: “Това е неморално. Как ще ме разбере моят президент, когато ловува с пушка по-скъпа от годишната ми заплата?” Написах му и за това – да чуе, дори да го заболи.

– Каква пушка има?

– Не знам, но колегите казваха, че пушките са невероятни. С този вид пушки това не е лов, а чиста проба хладнокръвно убийство на животни. Лов е това, което е правил моят дядо – отива с пушка-чифте, с два куршума. Да, ловецът убива. Но той е срещу мечката сам и след първия неуспешен изстрел, има право на още само един. А тук – подкарват ти елен или архар и ти хладнокръвно го убиваш. Така не може да прави моят държавен глава – убеден съм в това.

Кои са част от „ловната дружинка”?

– В президенството така наричахме хората, които реално управляват България. Вярно е, че те не просто обвързват и балансират интересите си, но са много често заедно и на лов. Те са спечелили от прехода и са богати. Подреждат си страната такава каквато я искат. Ако можех да им дам съвет, бих им казал, че щяха да са по-щастливи и успешни, ако се опитат да бъдат елит на една подредена държава, в която и на останалите им е добре да живеят. Проблемът тук е, че държавният глава трябва да има лична хигиена на контактите си. Освен това не можеш да ангажираш държавни институции със собственото си хоби.

Как?

– Те не отиват двама души на лов с пушки, ангажира се НСО, ангажират се хора от местната власт, ангажира се държавата да организира лова. В началото е просто покана, а после става естествено. Предупреждавах го за всичко това. Когато отново стане обикновен човек, може да ходи и да бъде с когото иска. Предупреждавах го и за политиката с ордените. Бях против ордена на Ахмед Доган. Основният принцип е, че държавен орден се дава за държавни заслуги, те се дават на доказани хора, направили изключително много за България, иначе нямам нищо лично против Иван Славков, Петър Манджуков или дори Ахмед Доган. Изразих несъгласие с ордена на Ахмед Доган и се оказах прав – не случайно след това Доган шамароса президента като му хвърли държавното отличие. Предупредих президента да не “бабува на тройната коалиция”, буквално тази фраза употребих в своя анализ. Виждах желанието му, а и желанието на другите да го намесят в тези процеси. При първите две завъртания на рулетката, президентът по конституция няма роля, не разбирах защо от първата нощ той трябваше да бабува на коалицията.

Как стана?

– Трябва да си проверя в дневника, но помня, че написах първия си материал, когато обявиха резултатите. Това влизаше в разрез със стратегията, която му предлагах за ДПС. Бяхме на коренно различни позиции. Аз му казвах, че Доган ще го задуши в прегръдката си. Неговата стратегия бе, че без ДПС не може да постигне нищо и затова трябва да е, меко казано, добре с Доган. Смяташе, че това са малки разходи, които ще се върнат с голяма печалба под формата на гласове за втория мандат. Предлагах той да води национална политика, да отстоява активно интересите на страната, да казва истината по отношение на корупцията (по която той не зае нито веднъж принципна позиция с имена и факти на базата на огромната информация, с която разполага), вкл. в ДПС и когато дойдат изборите, да се види, че е безалтернативен.

Как се държат с Първанов подчинените му?

– Повечето му пееха оди колко е велик, гледаха го в очите. Аз съм се опитвал да запазя достойнството си, дори и критичен, винаги съм му желал доброто, никога не съм го подвеждал.

Първанов търси ли различни мнения?

-Мога да говоря за първия мандат. Много рядко сме се събирали, президентът общо-взето не обича дискусии. Въпреки това предишната администрация произвеждаше идеи. Имаше хора като Никола Карадимов, Златин Тръпков, Петър Странчевски, и сега там е Андрей Бунджулов – мислещи хора. В сегашната администрация той привлече хора, които представляват институции – ректора на УНСС Борислав Борисов, когото уважавам, ректора на Академията на МВР и още някои. Идеята му е, ако има проблем, да ползва институционалния им капацитет. Когато Първанов възложи на Румен Марков становище, той го прехвърля върху подчинените си в Академията на МВР, за ни му го подготвят. Но не се получава, защото колегите не знаят какви са целите и стратегията на президента, не знаят какво иска да се каже, какво иска да се внуши. А и не разбирам защо трябва да му се пишат становища безплатно? Отказах на Марков да му върша работата, да продължа да бъда нещо като „секретар в сянка”, защото не разполагам с цялата информация и няма как да сглобя целия пъзел. Затова идеята се провали.

Как минаваха обсъжданията?
– Казах, президентът не е човек, който обича дискусии, в които мисълта тече свободно, има сблъсък на характери и интелекти. Ако ще е дискусия, то е било за да кажем какво мислим по нещо, което президентът предлага. Разбира се, принципните хора, например като мен и Карадимов си споделяха мнението с риск да останат изолирани, а повечето от другите му казваха неща, чийто контекст е, че президентът е велик: “Ще ги занитиш шефе!” Затова докато през първите две години екипът все пак се събираше на дискусии, Първанов правеше силни, запомнящи се обръщения , а след това вече не – мина на лекции пред внимателно подбрана аудитория и добра режисура, когато дори е ясно какво е добре да се пита и какво не. Предлагах му да се правят мозъчни атаки, да има винаги човек, който да отстоява противоположна идея – не.

Кои са хората от близкото му обкръжение?

– Т.нар. “Вътрешен кръг” – Бойка Башлиева, Красимир Стоянов, Тодор Велев и още 2-3, някои от тях са добри хора. Президентът винаги пита каква новина ще произведем? Смятах, че важното е каква работа ще свършим. Проблемът на тези хора е, че президентът се е пристрастил към тях. Затова най-приятелски му казах в едно интервю миналата година да се освободи от тях. Те му създадоха среда, в която той се чувства значим, те започват и приключват деня с оди за него. Винаги той е голяма работа. Създават му среда на непогрешимост, на умение да намира верните решения, те са пленени от неговата интуиция. Смятат, че е интуитивен лидер. Сега и ген. Никола Колев е в този кръг. Той е вицепрезидент де факто, а уважаваният от мен Ангел Марин де юре. На практика тези хора приватизираха президента от България, обсебиха го и му изкривяват реалността.

Той навреме ли идва на работа?

– Не мога да кажа. В началото той демонстрираше феноменална работоспособност, но някъде след втората година започна да се променя.

Какъв човек е президентът?

– Изключително суетен. След втората година започна акцентът на показността, не на това което ще каже, а как ще го каже – да отрепетира жеста, усмивката, костюма, позата. Започна да се преръща повече във форма, постепенно ми се губеше съдържанието и това е било тревожна тема на мои анализи. След втората година спряхме да се събираме, започна високомерието спрямо нас. Ако президентът каже, че това, което някой му е написал го е раздразнило, за някои от обкръжението му това е сигнал да започнат да мачкат съответния човек – изпитвал съм го нееднократно. В началото той имаше силни послания. Когато започна войната в Ирак той ми харесваше, беше диалогичен, силен. Фразата “Аз не приемам тази война”, бе фактически изкована от Карадимов и от мен. Виждахме, че човекът в него се бори, той отхвърляше вътре в себе си тази война, но разбираше, че това е геополитика. Бореше се дори със собствената си склонност да няма принципи или поне да не държи на тях тогава, когато му е по-изгодно да се откаже от тях.

Защо смятате, че Първанов няма принципи?

– Това е характерна черта за българския елит, не само за него. Колко пъти вече позициите – пред очите на цялото общество са сменяни диаметрално – вчера „Против” ДПС, днес „За”, вчера „За” Милошевич”, днес „Против”, вчера „Против” НАТО, днес „За”, вчера „Против” базите, днес „За”, вчера „Против” войната в Ирак, днес “За”. Това не е личен недостатък, това е системен дефект на политическата класа. Ако нямаш кауза, принципите са нещо досадно, което ти пречи.

– Кой се грижеше за прическата и за костюма на президента?

– Не знам. Лично аз загубих бройката на костюмите, в които съм го виждал. Шокирах се от вратовръзките, от часовниците, от обувките. Пак казвам, не съм сиромахомил, реагирал съм негативно по тези въпроси, защото живея в реалния живот, виждам как милиони българи водят неистова битка за свързване на двата края и това ме е мотивирало да говоря истината.

Много часовници ли имаше?

– Не съм ги броил, не разбирам от марки, като човек с един часовник може би и повече от два часовника са ми се стрували много. Но съм се чувствал винаги неловко и притеснено от този блясък, който започна да се появява след третата година. За мен бе увлечение по формата, но не трябва да забравяме откъде сме тръгнали. Признавам, че ние с него се оказахме много различни хора и това сигурно ме прави субективен. Явно има неща, които не мога да разбера. Точно както не мога да разбера как така ние много преди 1989 г. четяхме “Фашизма”, „Лице”, неформални вестници, издания на перестройката и прочие, а Първанов точно тогава е влязъл, дори наистина по благонравен повод в контакт с ДС? Все едно на 8 септември да откриеш фабрика…

Вярно ли е, че сестрата на Зорка Първанова и съпругът й живеят в резиденцията?

– Няма как да знам, не бях и не бих искал да бъда от “Вътрешния кръг”. Те бяха като сектантско общество. Там не можеш да проникнеш, ако не си от тях. Пак казвам, личните неща никога не са представлявали и най-малък интерес за мен. Искал съм президентът да работи за България, останалото си е негов личен свят. По-важното за мен беше да му направя например анализ на организацията на работата ни, на организационната ни култура. Моят извод беше, че при нас, във времето на мрежовите структури е създадена архаична строго вертикална администрация – от типа – на върха Господ, а под него няколко пророци. Тези няколко „пророци” буквално ни пречеха да видим държавния глава. Само като си представиш, че за да говориш с него, трябва да ги видиш, курдисали се пред кабинета му, трябва да ги преодолееш, и ти се отщява. Затова пишех много анализи. Не обичах и приемите например. Отказах да ходя на тях, защото видях колко грешни пари се трошат за подобни панаири на суетата. Конкретният повод бе, когато чух зад мен, че някой си пълни чинията и яде шумно. Обръщам се и виждам един голям български поет, чито стихове съм чел и знал наизуст. Човекът беше просто гладен. Използва случая да се наяде. Нещо ми секна. От една страна хайлайфът дошъл да се здрависа с президента и да си покаже скъпите дрехи и от друга – обеднелият български интелектуалец, на когото сега му е паднало да си хапне. Най-грозната гледка за тези 20 години преход.

Имате ли обяснение защо Първанов напоследък акцентира върху енергетиката?

– Мислил съм в четири посоки. Първата е, че той иска и след края на мандата да остане ключов фактор в политиката. Може би търси начин да се вплете в кръга на тези, които и след 2011 година ще продължат да решават съдбите на България,. Тези, които могат да щракнат с пръсти и да получат от собствения си политически елит плоския данък например. Може би опитва да изгражда контакти, да се вплита в приятелства с хора, които докато играят тенис или отстрелват глиган, решават някой „държавен проблем”. Втората причина навярно е, че властта гарантира един много голям лукс, с който свикваш и после не искаш да отвикнеш. Трета причина може да е, че реалните пари, реалният бизнес у нас са в енергийно-суровинния сектор – тръбопроводи, АЕЦ и т.н. Четвъртата причина би могла да е, че той не можа да убеди Запада и ЕС, че е един от тях, един като тях. Много секретари се опитвахме да го европеизираме, да му отворим пътища и да му създадем лични връзки в Европа и САЩ,но той не можа да изплете мрежа от контакти със Запада. Затова навярно чисто човешки си го тегли към среда, където се чувства признат, а тя е предимно русофилска.

– Ще ви заподозрат, че говорите като обиден човек?

– За всички неща, за които говоря съм му писал още докато бях секретар. И тогава, и сега моите съвети са били не само експертни, но и приятелски. Приятелят не е този, който те гледа покорно в очите и ти казва неистини, а този, който те гледа смео в очите и ти казва истини. От тази гледна точка аз бях за президента най-добрият му приятел през първия мандат.

– Има ли нещо вярно в информациите на жълтата преса за връзките му с известни жени?
-Подобни теми абсолютно никога не са представлявали интерес за мен. Нито съм се интересувал, нито съм имал възможност да знам каквото и да било. Исках държавата ни да има държавник като държавен глава. Преболедувах тази илюзия и днес се боря за това – да върнем президента обратно на гражданското общество, на голямата кауза, наречена „България”. Но това няма да стане без негово желание. Дори да е подвластен на високия стандарт, на ловните дружинки и близкото си обкръжение, той трябва да да се хване за косата и да се издърпа нагоре – като барон Мюнхаузен.

 

в. “168 часа”

 

Коментари 0 за
“Николай Слатински: Ловната дружинка на Първанов управлява държавата”

  1. Това онзи Николай Слатински – радикалдемократа от Перник ли е?
    Това онзи, които напусна ВНС с другите 49 демократи ли е?
    Как се оказа професор в Симеоново?

  2. Няма никаква разлика между Доган и Седефчов. И единият, и другият са жалки селянчета, живели мизерен, селски живот, лишен от цивилизацията на големия град, където вероятността да попаднеш на хора е много голяма. Ето за това единият желае да си купи космическа ракета, а другият се е вживял в образа на Калигула. Нищо чудно, че го е ударил на безразборен секс. Страшното е, че простотията им е безбрежна, като океан, още по-страшно е, че са правоверни комунисти, а най-страшното е, че си вярват сами. Бог да пази България!

  3. Това е вечната история на един простак, докопал се до власт и как експлоатира тази власт за своя угода.

  4. Президента се оприличи на лидер,който е завършил школата на Моргентау-сащ,където основният приоритет е бил винаги ИНТЕРЕСЪТ!!!!!
    Морала и всичко друго са на последно място.Сам Вие г-н Слатински сте ни преподавали за тази школа.За съжаление ,това е основното предимство на управление в България,но не интересът за държавата ни ,а за личният интерес и за благото на собственото състояние да се умножи,възможно повече.Така също и дпс подкрепиха тази теза и няма човек,който да не знае или да не вижда тази болка!!Но идва ново време в,което всяка тъмнина ще се освети и виновните ще идат на съд.

  5. Президента споделя с вицето – искам да проверя как живеят българите. Има ли опасност, ако отида в Родопите да ме гръмнат? Най-много да те нагостят.
    Отива без предупреждение. Хората не са подготвени и го посрещат с боб чорба.
    Първанов пита: нямате ли мръвки? С тия малки пенсии не можем да купим прасе. Казва на съветника пиши им едно прасе.
    …нямате ли яйца? С тия пенсии… Пиши им 10 кокошки.
    … нямате ли млеко? С тия пенсии… Пиши им една крава.
    Ех имаме зелева чорба.
    Докато жената отива за зелева чорба той пита :вярно ли родопчаните са мъже и над 80?
    …С тоя рядък боб… пиши му един Х..

  6. Всички приказки за президента ПърваНов и за СтаниШеф сса ала-бала. Какъвто е народа такъв ни е и президента и министър-председателя. Колеблив или нагъл и циничен, лъжеи се крие като мишка в дупките и чака на … гуме да гръмне нещо за лапане.
    Сега идват пак избори. Народа ти имаш думата покажи характер, доблест, достоинство и чест – изритай ги тези доказани крадци от управлението.

  7. Никога не съм харесвал Слатински,но това което прочетох тук(168 часа),отговаря на истината.Жалкото е,че Седефчов се оказа много,ама много просто момченце от Пернишко,което намерило цицка(пост държавен) яко суче,та чак ще припадне от кеф!И всичко,което споменават тук и там и излиза като информация за Гоце си е вярно-и за забежките му по евтини курви,от които лепва трипер,и за това,че е бил Доносник на ДС,и това,че е безкрайно суетен и болен от нарцисизъм,и това,че е крайно властолюбив и лицемер.Просто това селянче не заслужава да ръководи БЪЛГАРИЯ!Жалко ни,че той ни управлява…

  8. Прочетох написаното!
    Рядко чета два пъти даден материал!
    Ще бъда откровен с Вас!
    Когато горяха портрета на д-р Желев
    на пл. „Батенберг“ и м-рът на отбраната подскачаше като нестинарка от радост,
    Вие къде бяхте?
    Аз го защитих!
    ЗАЩО ЛИ?
    Можете да прочетете в пресата!
    Когато президентът Стоянов
    размаха документ с Опертивна информация
    пред камерите в ТВ,
    аз казах:
    Той няма да има втори мандат!
    Президентът Стоянов дори няма достъп до такава И.ция! А той я използва за предизборни боричкания!
    Когато Първанов се кандидатира за президент,
    аз го подкрепих! Защото има качества!
    Вие за съветник-НЕ!

  9. Не е приел тлъстия пост посланик…Каква разлика между Слатински и Едвин Сугарев!!

  10. Пезевенк. Изтървано от иначе внимателно следящи партийни друрари човече.
    Изтрървано, та ДРЪНКА!
    ДРЪНКА в БГ, дрънка в ЕС, РАЗДРЪНКА СЕ И В РУСИЯ, къде ли не ДРЪНКА!
    Но дрънка на КУХО!
    Празен ЧАЙНИК!
    Откъде го изпомпиха? Ама това е БКП.
    Там няма ЕДИН свестен човек СЕГА.

  11. бих искал да имам човек като Николай Слатински за президент. А Първанов? Просто се оказа просто момче. Но не е това най-пагубното.

  12. Безсрамно е човек да се самозабрави. В тази партия не беше решен въпроса за моралните ценности и много от честните хора като Вас
    Г-н Слатински бяха отстранени и обезвредени по различни подли начини. Напълно съм солидарна и със изказаните от колегите по-горе мнения.
    Дали ще му просветне на Първанов, зависи само от него.

  13. Г-н Слатински, мисля че сте имали прекомерни очаквания за развитието на Гоце. Има два начина да разкриеш истинсакта същност на един мъж. Просто трябва да наблюдаваме поведението му като се сдобие с парите/властта и когато се напие. От вашият разказ разбирам, че когато Гоце се е сдобил с власт/пари е решил, че не трябва да носи гнусната маска на благоприличието. И сега го виждаме в натюрела му – нагал селянин със забежки към лукса, помпозността и величието. Бракониер. В обществото, в гората и полето. Колко ли такива пришълци от средновековието ще има да търпиме още?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *