Регистрация
Публикувано на 06.12.2018 / 9:25

НИКОЛАЙ БАНЕВ ОТ ЗАТВОРА В AIX-EN-PROVANCE: АПАШИТЕ В „БЪЛГАРИЯ НА МУТРИТЕ“ СА В РОЛЯТА НА СТРАЖАРИ. НЕ СЕ КЕФЕТЕ МНОГО, ИДВАМЕ СИ ПО-СТРАШНИ ЗА ВАС ОТ ВСЯКОГА!

НИКОЛАЙ БАНЕВНа страницата си във Фейсбук https://www.facebook.com/n.banev/ Николай Банев публикува свои записки от килията в затвора в Aix-en-Provence, Франция.

АФЕРА публикува вякои от тях:

Les oiseaux s’envolent

30.11.2018г.

От тясната ни затворническа килия с Жак-Шарл, моя съкилийник – марсилец, роден в селцето Учан (колко българско звучи) на остров Корсика, се вижда изоран склон със зелена все още гора по билото му и голямо имение сред гората. Под прозореца ни са двете „променади”, където в тясното, обсипано с всякакви всевъзможни отпадъци пространство, всеки ден сутрин и следобед пушат, спортуват или се разхождат затворниците. Затворът е едва на шест метра – без грам ръжда на бодливата тел, обсипала с отрезвяващите си спирали билата на затворническите склонове.

Гъсти ята отлитащи птици още по на юг от южна Франция се стрелкат нагоре-надолу между изораните склонове и нашите, скрили зад билата си множеството наклонени човешки съдби.

Мрачният ранен следобед с прииждащите и отстъпващи за малко, талази бурен дъжд сякаш не пречат на птиците да вият своите неразбираеми за човека пируети и всякакви други фигури от висшия пилотаж.

Аз пък за тези почти 40 дни в затвора, подобно на птиците, се върнах към нормалното, заложено от природата човешко ежедневие, което бях изгубил след „великите демократични промени”, настъпили в страните от „социалистическия пионерски лагер”.

Ежедневните елементарни и повтарящи се действия, свързани с грижата за собственото ти тяло, собствения ти режим, собствената ти програма, сякаш възродиха в мен навици и усещания за детството и юношеството. Тясното пространство, решетките на прозореца, металната врата сякаш освободиха полета на душата ми, на забравените фантазии на младостта. Сякаш ме подмладиха с някаква отвара от изгубени през забързаните и натоварени години възприятия, мирис и детайли.

Колкото и странно да звучи, в някаква степен съм благодарен на целящите моето страдание и вопли палачи. Всъщност сега си давам сметка, че съм живял много по-кратко от моите връстници, затиснат от планините предизвикателства, задачи, борба с вятърни мелници, вникването и решаването на хиляди човешки (оказаха се чужди, а не мои) проблеми. Вечно нетърпящите отлагане служебни казуси, битките на Давид с Голиат, гадостите на потайните агенти и озъбените мутри; предателството, злобата, завистта, ненаказуемите вредителства и кражби на изменниците; наглостта и постоянството в рушителството на облечените с власт врагове…

Всичко това и още хиляди пъти по толкова сякаш се стопи в сумрака на последния ноемврийски следобед.

Боже, благодаря ти, боже!

Отново съм свободен като птиците, подчиняващи се само на природните закони. Отново съм човек, а не г-н Банев – началникът, шефът, „държавата” (както ме наричаше един от нашите стари директори), спестовната касичка, червеният кръст, инвеститорът – за сложната и многолика система, която ръководех и която продължава да ме товари неистово със заплетените си и решими пак със загубата на цялото ми лично време исторически, сегашни и заложени в бъдещето проблеми.

Разбрах, че мои верни момчета са успели да възстановят профила ми във Фейсбук. Дано това мое прозрение да могат да ви го изпратят преди да се върна в снежна София, заедно с Евгения в Понеделник късно вечерта. И дано то да провокира интереса ви към моите затворнически откровения, които се появиха на бял свят, родени от вътрешното ми освобождение зад решетките на затвора в Aix-en-Provence.

Който и каквито въпроси има към мен от десетките хиляди акционери, от бившите ми колеги, от приятелите, от младите, за които моите записки са история – нека да ги задава. Сподвижниците ми от антитоталитарната организация на евразийския клуб и приятелите ни ще ги обработват и надявам се ще могат да ми ги предават в следствения арест.

Поглеждам навън. За щастие на затворниците, които са излезли от втората си променада, дъждът е спрял. С него са отлетели и птиците, като моите 40 затворнически дни на възраждането ми. Скоро и аз ще отлетя от тук с надеждата за дългоочаквани промени в родината. И с мъничко тъга….

Че les oiseaux s’envolent. (Птиците отлитат).

30.11.2018

Aix-en-Provence

За БСП и нейната капитулация

01.12.2018

Все още от затвора в Aix-en-Provence

Понеже всичко е протяжно в милата ни родина и моите затворнически записки с начало 26.10, може би са видели бял свят, рано тази сутрин българско време.

Дано повече хора ги видят и прочетат, защото във влачещото се безвремие на мутрите, малко сериозни и реалистични неща могат да се прочетат или видят.

Монополът им (на мутрите) е вече е толкова естествен за нацията, колкото и е естествено заливащото ефира гангстерско бръщолевене на Борисов и първолашките сричания на свитата му.

Нищо от тази бутафорична четири-сезонна картина нямаше да е мизансцен на живота в България, ако БСП не беше в дълбока, тридесет годишна криза на същността си.

Сега, когато имам време за листа и химикала ще се опитам да направя относително кратък анализ на продължаващия вече 30-33 години агонистичен залез на една едно-милионна партия, имаща огромна заслуга за индустриализацията на страната, за инфраструктурната и модерност, за високото ниво на масовата образованост на нацията.

Кризата в БКП и нейния резерв ДКМС (Димитровски Комунистически Младежки Съюз) започна с избирането на Горбачов за ген.-секретар на КПСС. Увлечени от неговите (всъщност на добре подготвен екип) идеи за „гласност” и „перестройка”. Четящи книгите му по ленински път с продължения. Преминали през борбата с отрицателните явления в комунистическите партии в соц.-лагера – лебедовата песен на Андропов. Ние партийните и комсомолските дейци, очаквахме с ентусиазъм свежия полъх на по-голямата демократичност, на отварянето към света, на тържество на народовластието.

Указ 56 даде силен импулс за развитие на гражданската икономическа инициатива. Новите постановки на политбюро, на БКП за собственика и стопанина, правото на трудовите колективи да избират ръководствата си.

22-то и 35-то постановление. Големите младежки инициативи и обекти, като Странджа Сакар, Република на Младостта, 5-ти и 6-ти реактор на АЕЦ Козлудуй, АЕЦ Белене, развитието на пограничните и селските региони. Развитието на ТНТМ, авангард на новите технологии. Всичко това носеше усещането, за активни промени, за надежди и по-широки перспективи и хоризонти.

Да. Имаме и процеси, като възродителният, които носеха ретроградност и тревожност. Които нанесоха морални, а и големи материални и професионални щети на страната ни. Имаше и глупости, като Горбачовият сух режим. Но до 1986-87 година някак си те се тушираха от огромните образователни, професионални и материални резерви на социалистическия лагер и респективно на България.

БКП преживя сложен, но много кратък за такава партия „обновителен” процес.

Тя използва стройните редици на привикналите с манифестациите нейни членове. Отказа се за миг от „диктатурата на пролетариата”, от ръководната си роля в държавата, прие плурализма, многопартийността, като демократична неизбежност.

Преименува се. Отрече се от идеологията и идеологемите си. Приватизира розата и прикутка „Катето и Начко” да развяват нейните нови знамена – порозовели и отвели праха на миналото без свян и грижа за неговите скрижали и тотеми.

До тук перфектно. Каква адекватно променяща се, каква модерна лява партия – ще възкликнете.

Уви, да сменим абревиатурата си, лозунгите си, партийните книжки на членовете си – не стига. Не е достатъчно, като анонс за бъдещето. За полагане темелите на новите цели и задачи. За животворното обновяване на членовете. За увличането на привърженици, симпатизанти, любознателни, любопитни граждани и особено младежи. Мимикрията не е силата на левите партии. Стареенето без запленена от мъдростта и честността младост, не е силата на левите партии.

Заключените в килера на забравата

- хроники, лутания, успехи, провали, вътрешни идеологически борби;

- подчинеността или отхвърлянето на чужди наставления, изисквания, заповеди;

- тактическите „маньоври”, донесли удовлетворение или разочарование;

- „снишаванията” и върховете;

- Стотиците хиляди съдби в захвърлените кадрови партийни досиета. Съдби, вплетени в корените до оредяващите цветове на надстолетното дърво.

Забравянията по принцип не са силата на левите партии. Те обикновено имат герои, примери, важни жалони по пътя си.

Какво притежава БСП от всичко това?

Единствено верен брояч на партийните конгреси – но за партия от чието минало, БСП публично се отказа;

- Партийна история? Голямо безмълвно бяло петно;

- Именити в национален и световен мащаб основатели и дейци от Бузлуджа до 10.11.1989 година липсват;

- Хронология на заслугите за развитието на България или тъмни страници от историята на страната до 10.11.1989 г. няма;

- Спокоен, задълбочен и всестранен анализ на плюсовете и минусите? На постиженията и боксуванията? Да го правят историците, когато не остане жив свидетел за по-сигурно изпълнение на евентуалните бъдещи поръчки.

Всъщност какво е БСП в момента? Ни рак, ни риба. Нито е изконно българска, нито е исконно социалистическа.

Ще разясня веднага защо ви пиша тези богохулни редове, за много от старите партийни членове.

Първо:

Без каквато и да е дискусия във време, когато навсякъде бяха разлепени фалшивите карти с концлагерите на БКП и вървяха призиви за кожите на комунистите по стените, тогавашното предателско за мен ръководство на БКП императивно, промени името на БКП в БСП и постави своите уплашени и напълно дезинформирани от лъжите на враговете (в това число и на близки партии, като БСДП на Дертлиев) членове да избират или сменят членските си книжки или прекъсват членството си в партията. Такива като мен не подновиха членството си в БСП, каквато беше депешата по стар вождистки начин „отгоре”. Но дисциплинираните и притиснатите до стената за вини, които не притежаваха, членове на БКП масово „подновиха” членството си. В какъв смисъл се подновяваше членството, никой така и не обясни. А и нямаше нормално обяснение. Защото между идеологията и практиката на БКП и БСП, разликата беше колосална, антагонистична и невъзможна. Освен ако в партията не беше протекъл сериозен, масов анализ на миналото и вникване в същността на предстоящите партийно-поведенчески и социално-икономически промени пред страната.

Но такъв процес не само не протече вътре в партията. Напротив, експлоатирайки добрите страни на развития социализъм, новите „стари” дейци на партията си бронираха местата в народното събрание.

Без горда история, с постоянно вменявани вини далеч във времето, с неподготвени за жестоките и безчестни битки за власт лидери- БСП се капсулира в рамките на членската си маса – все още в активна житейска възраст.

Не посмя да разгърне страниците на своята богата и многолика история . Не се отвори към младите. А и такова „отваряне”, поради ретроградната отбранителна позиция на централното и местни ръководства. Младите имат нужда от заразителни примери, както от миналото, така и от настоящето. Партията се отказа от „срамното” си минало, но с дейците от това минало еволюираше (по-скоро деградираше) в настоящето.

Младите с инстинкта си следват модерното, интересното, иновативното, обещаващото… В БСП нямаше кого и какво да следват. Дори спомените на бабите и дядовците за безгрижните години, през които са живели, не бяха достатъчни да провокират интереса към БСП, която публично се беше отказала от тези спомени и се сещаше за бабите и дядовците им, малко преди поредните избори.

Социалистическа БСП се оказа единствено за част от ръководителите си, които изпълнили съответните си задачи (останали тайна за членовете) получаваха съответни назначения според заслугите. Явно заслугите са били големи, защото доста големи назначения в България и в чужбина видяхме.

Защо не е социалистическа партия БСП?

Въпреки че Станишев оглавява ПЕС, партията която той и предшественикът му Първанов превърнаха в опозиционно джудже, е социалистическа единствено според партийните документи и членството си в ПЕС.

Ще обясня защо:

1. В комплот с ДПС, което има идентични проблеми, БСП прие 10 процентовият плосък данък. Това е толкова социалистическа и социална мярка, колкото и пенсиите на пенсионерите в България са пенсии.

Прогресивното подоходно облагане и сериозни данъци за монополите, хазарта, спекулантите – това са социалистически лостове за повишаване на пенсиите и възможностите на публичните институции и социалните фондове.

2. БСП прие валутния борд и кастрира финансовата, инвестиционна и социално насочената независима политика на държавата.

3. БСП не посмя нито веднъж, когато беше на власт да отвори икономиката към печеливши пазари. Не можа да даде шанс на приоритетното развитие на българския бизнес в страната, не подкрепи вълната от иновативни стартове, не насочи държавните поръчки към българските производители.

4. Допусна геноцид над своите членове и избиратели:

- морален – за вменени вини, за които не са виновни.

- Материален – за кризата през 1997г. и под диктат отвън приемането на последващи анти-социални и ограничаващи развитието на българския бизнес закони.

- Геополитически- не защити геополитическия избор на своите членове нито в политическата, нито във военната област.

- Социален – изостави българските пенсионери на ръба на оцеляването.

5. Допусна на власт да дойде партия – слуга на чужди интереси.

6. Десет години не намери в себе си сили и другари, с които да отслаби мъртвата хватка на мутрите и да създаде условия за тяхното изгонване…

7. И до ден днешен преживява криза на идентичността, криза на демократизацията на управлението си, криза на откъсване от пъпната си връв – своите отрудени, обеднели, напъдени от мутрите и тоталитарната власт на ГЕРБ членове и избиратели!

В безвремието на дните

Всъщност затворническото ежедневие във Франция досущ прилича на „свободния” живот в България. Стражари и апаши; прокурори, играещи ролите на „лошите ченгета”; съдии които сънливо чакат да свърши поредното тегаво заседания; адвокати, точещи калъчките около някой по засукан арестант; семейства, тръпнещи в очакване за едночасово свиждане на 15 дни; разходки и оскъдно хранене под час; и подмолен нелегален поток под крехкия (на вид дебел) лед на официалните правила и порядки.

Нещо да не ви напомня за българската протяжна действителност? Може би само в едно е разликата. Апашите в България са в ролята на стражари. И за това в „България на мутрите”, цари моногамие. Апашите са и апаши и стражари.

А дните си текат. С тях изтича и топлата млада българска кръв. Влива се в други вени – навсякъде другаде по света – само да не тече в ръждивите вени на своето пленничество. Може би Мексико и някои африкански държави приличат по нещо на България, в този срамен, но спасителен за много хора процес.

Чудя се какво ни превърна масово в такива национал-нихилисти? Мутрите да са – не са. Те действат на първо сигнално равнище. Експлоатират безусловните рефлекси и то успешно. Но да предизвикат по-дълбоки обществени пренастройки и осъзнати еднотипни масови решения и действия – едва ли.

Ние да сме си такова племе – номадско? Ок, но във вените ни тече много повече славянска, от колкото прабългарска кръв. Ще възразите: И мутрите бяха много по-малко, но превзеха държавата, която би трябвало да принадлежи на многото. И с право. Ако обаче прабългарската номадска кръв във вените ни предизвиква бягството от територията България с България на българите е свършено. Може би като Тракия, ще остане географско понятие. Но къде са траките?

Едно свободно, жежко, смело перо (няма да ви кажа кой го държи) ни запита с Евгения веднъж: Вие поне имате възможност. Защо стоите тук, да ви мачкат, събарят, горят?

Тогава все още бях ербап и смятах че мутрите са временно явление – грешка по пътя на нацията.

Но когато Евгения се кандидатира за евродепутат, когато видях колко завист и злоба се изписа и изговори по неин адрес – нормалната, образованата, работеща съпруга и майка. И когато аз умишлено, като социологически сондаж, се кандидатирах за президент, тогава разбрах какво значи мутрите да си имат медии, мутрите да и имат ченгета, мутрите да превръщат в бутафория всичко, до което се докоснат.

Защото дори президентските избори бяха бутафорни. Организаторите им нагло демонстрираха надменното си неуважение към избирателите. Дори любимецът на народа – победилия в изборите Радев, се поддаде на провокациите и не участва практически в публичните дебати, заедно с колежката си – кандидат от Герб.

Герб си бяха подготвили мюрета, с които да превърнат изборите в това, за което ви споменах и успяха. За кой ли път? Но не луд този, който изяжда баницата…

Безвремието на дните е голямата трагедия на родината ни сега! Безвремието не ражда прогресивни идеи, не ражда герои, не ражда промени към по-добър живот на хората. Не ражда дискусии, не ражда спорове, не ражда прозрения. Ражда сенки в мъглата, потайност, притворност, безконтролност, грабежи, насилие, инквизиция.

Безвремието е „манна небесна” за мутрите и сладко ложе за техните коалиционни партньори и „опозиционни наблюдатели”. Но най-тежката рожба на безвремието сред което живеем е безверието, безверието сред мало и голямо. Сред образованото или не. Сред богатото и бедното.

В безверието на преживяването в родината ражда надеждата за по-добър живот някъде по-далече от нея.

Надежда за младите и горист за тези, които остават в родината си.

А дните си текат, идват празници. За едни – сити и самодоволно весели, за други, като изоставените в безвремието – скромни и тревожни.

Добре че все още първото поколение след десето ноемврийски емигранти си идва за празниците в родината. Има вече второ и трето поколение, които са родени в своите родини. Безвремието на прародината им не ги привлича и не ги интересува.

И ние с Евгения, вероятно по ирония на съдбата, точно на Никулден ще се върнем в родината.

Нейният рожден ден „отпразнувахме” във френските затвори, моят имен ден, ще отпразнуваме в нашите.

За кеф на враговете ни, но за надежда на приятелите ни и на техните приятели.

Така че не се кефете много, пазители на безвремието. Идваме си по-безстрашни и по-страшни за вас от всякога.

Доскорошна среща в мъглата на вашето, не – на всеобщото безвремие.

Ние както знаете, сме с ярки петромаксови фенери. Виждат се от далече, въпреки мъглата. А тези ,които ще прогледнат ,за да ги видят, ще стават все повече. Ще работим за това!

До скоро – в България, на всичките ни приятели и на техните приятели, и на приятелите на техните приятели!

2 декември

Затворът в Aix-en-Provence

5 декември Затворът в Aix-en-Provence

За политическото статукво в европейска България

Ще бъда пределно искрен в това, което ще ви напиша, както винаги. За това и винтчетата в тоталитарно-командно-криминалната-валстова машина в България се завъртяха „работно” и се опитаха да ни затворят устата с Евгения, че и белезници да ни сложат възможно по-далече от мястото на техните жертвоприношения.

Политическата обстановка в България е като френското ементал. С много дупки, във формата на балончета под що годе гладката повърхност.

Няма да откривам топлата вода и да ви анализирам „очевидни” за повечето образовани българи недостатъци на витринната ни демокрация. По-скоро ще се опитам да анализирам, какво държи във форма челичните мищци на статуквото. И защо въпреки всеобщото недоволство от хала ни в обществото битува усещането, че няма алтернатива на статуквото.

1. Умните, образованите, студентите, професионалистите в различните области с относително добри доходи не искат да се занимават с политика. За тях това е мръсна дума- понятие свързано с хлъзгавост, нечистоплътност, зависимост, компроматност, корумпираност.

2. За цяла каста „изборджии” политиката е бизнес. Тези хиляди труженици на политическия изборен фронт са всъщност аполитични. Те имат стройно подредена система от „агенти”, които от своя страна са тартори в своята семейна или приятелска среда. Тази каста се използва без изключение от всички политически партии, които имат „ресурс”, тоест безотчетни пари, с които да си осигуряват гласове. Колкото повече – толкова повече.

3.Имаме си цигани.

Ходещи на училище през социализма задължително в основно, много от тях в професионални и излизащи от КЕЧ-а в казармата (строителни войски) задължително с професии. Но това беше 30 години по-рано. Сега те са перфектните гласове срещу заплащане, срещу опрощаване на някоя и друга кражба или по-голям зулум, тоест който е на власт в момента – негови са циганите.

4.Имаме си и мъртви души. Гогол ще ахне, ако възкръсне в нашата политическа действителност. За тях- мъртвите души, няма архиви, сървъри, преброявания.Те са по-живи от живите и гласуват за този, който организира и контролира изборите.

5.Имаме си и медии – свободни да разпространяват каквото им наредят. Те си имат специални задачи за изборите. Да обстрелват всяка твар, дръзнала да полети самостоятелно на някъде. Без значение на посоката. Да я оплюят, да почернят, да разкъсат за назидание на останалите и за наслада на поръчващите екзекуцията. Технологията на изборите включва и по-драстични хардуер и софтуер от рода на малко „кютек”, малко „следствен арест”, малко „бързи присъди”, плашене на гаргите, пускане на хрътките в купом и т.н. и т.н.

Ето един пример, олицетворяващ мобилността на статуквото. Защото в България танцът на антиподите надскача физическите закони, дори надминава по смелост теорията на относителността. В България на непреходните „политици на прехода” статуквото е мобилно, то не е застинало в скрижал, а се премества във времето и пространството, поглъщайки като черна дупка всичко с по-слаба гравитация на неговата.

Примерът е следният. Той е особено показателен за силата на статуквото и за равнището на морала на засмуканите от него. Имах, смятам приятел. Работяга. С добър семеен бизнес. Муши-трънка, пъргав, неуморим. Беше потомствено ляв и активист на БСП. Дори се кандидатира, като кандидат от БСП и спечели общинските избори в една стратегическа за региона си община. БСП го припозна като неин верен и обещаващ войник и го издигна за зам. председател на областната партийна организация. Голям партиен шеф. Не щеш ли. Дойдоха ГЕРБ на власт и преди първите за ГЕРБ кметски избори моят дотогавашен приятел се кандидатира отново за кмет, но като кандидат на ГЕРБ. Не ви ли учудва много? А трябва или вече сте привикнали на политическото чергарство на прехода? Който е привикнал и се е примирил да не чете – няма да му е интересно. Каква беше причината за чергарството на моя бивш приятел? Елементарна за прийомите на ГЕРБ. За двайсет хиляди лева укрито ДДС или нещо подобно – с изнудване, че ще му намерят още нещо и ще го тикнат зад решетките за дълго, като рецидивист. И моят бивш приятел клекна. Вярно е – дойде да ми каже и да ме попита за мнението ми. Аз го посъветвах да не върши глупости, защото ще му излезе име на ренегат, ще опетни семейството си и т.н. Но заплахите на ГЕРБ бяха по-силни от моите аргументи. Сега от затвора си давам сметка, че съм бил наивник. Неговата БСП не направи грам усили да го спаси или да му помогне поне. За БСП това е практика. Тя не е застанала твърдо зад нито един свои „провинен член”.

А моят бивш приятел, подобно на Рейзи, когато стана кмет от ГЕРБ, се обърна срещу мен и компаниите на АКБ Форес, регистрирани или работещи в „неговата” община.

„Нищо лично, просто бизнес!”, както пунтират успешно героя на Марлон Брандо, не по-малко мащабни мафиоти на власт.

„Нищо лично, просто take all” – преповтаря за нас с Евгения сега рефрена си и Бойко Борисов. Рефрен от някогашния му кабинет в софийското кметство, където ме покани за минута, преди да сложи подписа си под нашето брачно свидетелство с Евгения през 2006година.

Но за първия опит за „take all”, родил рефрена, ще ви разкажа от софийския следствен арест. Там може би ще започна гладна стачка за пречистване на паметта и за предпазване от „новичок”. Защото рефлексите на Държавна сигурност са в генератора на „черната дупка” на днешното политическо статукво. Знае ли човек какво може да му се случи в ареста на заключените тела?

Хайде сега по-весело! Идват празници, с тях и надеждите. На празници надеждите винаги са по светли и по възможни.

До скоро, приятели, в България!

Afera.bg

Коментари 41 за
“НИКОЛАЙ БАНЕВ ОТ ЗАТВОРА В AIX-EN-PROVANCE: АПАШИТЕ В „БЪЛГАРИЯ НА МУТРИТЕ“ СА В РОЛЯТА НА СТРАЖАРИ. НЕ СЕ КЕФЕТЕ МНОГО, ИДВАМЕ СИ ПО-СТРАШНИ ЗА ВАС ОТ ВСЯКОГА!”

  1. Банев, Не е трудно на младини, човек да стане КОМУНИСТ – дори бих казал, че е повече от естествено и присъщо на младостта. Трудното е, както е не само в твоя, а в милиони случаи, до КРАЯ ДА ОСТАНЕШ!

  2. Емануил Йорданов с експресни разкрития за
    борбата с олигархията – ще има ли наказания и присъди след
    акциите срещу богаташки фамилии:
    - Фамилиите Баневи, Арабаджиеви, Стайкови…
    Бяха ли известни по времето, когато вие бяхте
    вътрешен министъри защо не се е действало
    тогава?
    - Имаше ги. Баневи се появиха с боновата
    приватизация още от времето на Жан Виденов. Да
    не забравяме обяснението на хора за назначаването
    на милионери още в първите години на прехода от
    страна на БСП.
    - Как да разбираме това назначаване на
    милионери?
    - Като адвокат мога да кажа, че преди 1989 г .
    най-сериозните богаташи бяха високопоставени
    партийни функционери и милиционери. След 11
    септември най-едрите бизнесмени бяха завършили
    Висшата школа в Симеоново.
    - Ще има ли присъда след тези ударни акции?
    Каква е прогнозата ви като адвокат?
    - Няма да има присъди. Ще се появят доста
    популярни адвокати. Е, ще има и други колеги.
    Най-известните адвокати не могат да поемат
    толкова голям обем работа.

  3. Преди да забогатее Николай Банев е бил щатен комсомолски секретар и инструктор в организационния отдел на Окръжния комитет на Комсомола в Хасково. Стига до пряко подчинен на секретаря на ЦК на ДКМС Красимир Премянов. Бащата на Николай Банев – Йордан Банев, е най-младият официално признат активен борец против фашизма и капитализма в Хасковско заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. Логично след Девети септември станал разузнавач, работил в Гърция. Неговата сестра – Янка Банева (също активен борец против фашизма и капитализма), е майка на телевизионерката от Нова тв Люба Кулезич. За 50-годишнината си червеният олигарх Николай Банев получи поздравителна телеграма от новия премиер Бойко Борисов. Областният управител на Добрич Ердинч Хаджиев тихомълком харизал на Банев терена от 300 дка, върху който е изградено ваканционното селище “Русалка”.

  4. Ай стига сте го оплаквали този влашки циганин. Титлата „бан“ май беше влашка, нъл? Фамилията Баневи, Банчеви обикновено носят циганите роби, които са били собственост на някой бан защото нямат фамилия на бащи и дядовци. Влахови, Влашки, Власакиеви са били държавни роби.
    След освобождаването им от робство, окончателно 1856г Османската империя настанява много влашки роби на територията на България. Много влашки роби също се заселват във Франция, Италия, Англия.
    „Англичаните“, които купиха къщи в моето село са 4 поколение такива, иначе прадедите им са били влашки роби, те го казаха.

  5. Николай Банев e човека, който законно и без последствия ограби повече от 100 хиляди българи, изхвърли на улицата след лошо управление още 30 хиляди души и прати в небитието куп родни предприятия.

  6. Съгласявам се с Георги Софийски. Странно защо АФЕРА дава толкова много място на лицето Банев. Не казва нищо съществено, правейки опит за философстване по много наболели теми, част от които е самият ТОЙ…милият и белят Банев.
    Който е имал търпението да изчете публикуваното от „Афера“ се е почувствал прекаран…Вярвайте ми. Загуба на време е да четете Банев.

  7. Прочетох едни много объркани мисли на Банев. Скача от факт на факт в един несвързан танц на мисълта. Това е отчаян опит да се прави на интересен. Много верни неща казва, но, интересно защо, той не се счита за част от „лошите“.
    А Банев е именно от лошите. Омайните му бръщолевения са трудно разбираеми и затова слушащият / четецът / отсява само лошите истини, от които той самият е потърпевш и съвсем рефлекторно се съгласява с Банев. Това са способи на демагогията и Банев ги владее добре.
    Обаче, за всички е ясно, че той самият е „мутрите“, крадците и убийците на човешки съдби.
    Много смешно е, че се обръща кум своите приятели…Повярвайте, Банев НЯМА приятели, защото когато ги ме имал ги е „прецаквал“ и сега е сам със себе си. Няма да се учудя ако и Евгения го зареже, защото тя е същият злодей, но много по-неприкрит и първичен злодей.

  8. Може и да не е чист като утринна роса и идеален,но от всички управляващи най-страшен терор и унищожение на нацията,държавата,настана при герберите и който и да дойде на власт,ще е по-добре от сега.
    И засега не виждам по-сериозна опозиция от БСП,останалите са със смешни гласове и нямат шанс,някой трябва да направи нещо,защото страната ни умира в буквалния смисъл.Нещата са сериозни… и страшни.

  9. Едно от обвиненията към Банев е за длъжностно присвояване. Такова обвинение чака да бъде отправено към Надежда Михайлова – Нейнска, сегашен Посланик в Турция, а за длъжностни щети в особено голям размер и спекулация със служебно положение към Меглена Кунева, към Екатерина Захариева, към Румяна Бъчварова – сегашен Началник на Кабинета на Борисов и десетки други политически лица в днешна България. Посочените основания са малка част от основанията за обвинение към тях.

    Основания да иска Прокурор, но се иска и Прокурор! Прокурор означава държавен обвинител без бариери от протекции за нарушителите на държавен и обществен интерес. Четирите посочени лица са с протекции, някои от тях
    са от тъмни лобита. Борисов е виновен за назначаването на Надка Неинска за Посланик в Турция, на Кунева за Министър на образованието, на Захариева за Външен Министър, на Бъчварова за Началник на Кабинета му. Прокуратурата не смее да си свърши работата заради Борисов и лобитата на тези вредни лица, чиито само материални щети за България са десетки милиарди. За не материални щети да не говорим, те са неизрмерими!

    Следователно, обвиненията към Баневи биха имали правен и обшествен смисъл, ако макар и късно прерастнат в обинения към посочените лица и десетки други подобни политици на основание общи вреди.

  10. Строители на капитализма:
    Николай Банев – комсомолецът приватизатор

    Роденият в Любимец през 1959 г. Николай е от семейство, което е сред комунистическия елит на тогавашна България. Баща му, Йордан Банев, е най-младият официално признат за активен борец против фашизма и капитализма в региона заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст.

    През 1991 година получава протекциите на ген. Тодор Бояджиев и разрешение да търгува с оръжие. В ония мътни времена на отмиращи стари закони и липсващи нови това означава много пари пари.
    През 1996 година взема заем от 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест” и участва с масовата приватизация посредством фирмата си “АКБ Форест”.
    През 1997г. над 100 хил. българи внесоха инвестиционните си бонове в приватизационен фонд „АКБ Форес“. Години по-късно потърпевши разказват, че никой от тях не е видял и една стотинка дивидент.

    Николай Банев попада и в телеграмите на американски посланици от София до Вашингтон, публикувани от Уйкилийкс. Вярно, мястото за него е твърде малко, но определенията са точни и съкрушителни:

    КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.

    Така днес той е милионер, а стотици хиляди негови служители са на улицата, предприятията му до едно са или във фалит, или продадени, или разграбени и не работят. Но Николай Банев и последната му съпруга не са за ожалване – имат милиони, които им осигуряват охолен живот и участие в светската суматоха.

    16 Август 2009

    Премиерът Бойко Борисов изпрати кратка, но съдържателна телеграма до рожденика Николай Банев, с която го поздрави за юбилея му.

  11. Добър анализ. Личи обида, че партията не го защитава, пък трябва щото нейните пари управлява. И Бойко уж другар, който го оженил и той не помага. Това е Че Гевара и Георги Димитров в едно. Упс забравих милионите, които е скрил от партията в кутия за обувки. Не така другарю партията ти е дала възможност да крадеш от хората, ама скриеш ли от партията те погват бойните отряди – толкоз просто и логично. Не знам какво ни чака -втора вълна честни частници?

  12. ВАЖНОТО Е ЧЕ МАКАР И КЪСНО ВСЕ ПАК Е ОСЪЗНАЛ ИСТИНАТА. СЕГА АКО Е ИСТИНСКО НЕГОВОТО ПОКАЯНИЕ ДА РАЗКАЖЕ ВСИЧКО ОТ А ДО Я НЯМА ПОВЕЧЕ КАКВО ДА ГУБИ..ДА ПОЧВА ДА ПИШЕ И ГОВОРИ..ДА РАЗПЛЕТЕМ КЪЛБОТО НА ЗЛОТО В КОЕТО СМЕ ОМОТАНИ ОТ ШАЙКАТА НА БАЙ ХУЙ И ЗЕЛЕНИ ТИКВИ ОТ БОСТАНА.ДАВАЙ КАТО СИ ПОЧНАЛ НЕ СПИРАЙ МОКЪР ОТ ДЪЖД СЕ НЕ БОИ…..

    1. Изложението не е покаяние. То може да е ретроспективно анализиране с елементи на вярност, може да е горчиво признание, но не и покаяние. Покаянието е трудно и рядко. То задължително е самообвинение, срам, призната вина и плач от потрес пред Бога от себе си, от своите грехове. И ако това налице, то тогава започва делото на покаянието – поправка на себе си и на греховете и към другите и Бога: спекула, лъжа, кражба, измама, възпозлване, сладострастие, метресни наличности, доносничество, плагиатство, ‘поръчки’ за сасипване на хора чрез служби и агенти, разгулен живор за сметка на държавни средства, безумни управленски решения чрез користна селекция от надеждни подходи, криене на надеждното и раздаването му на свои пешки. Това е малка част от основни грехове, които са добродетели на властта.

      Няма покаяния. Както няма и християни във властта. Защото няма покаяния в нито един от властта. Няма християни. Напротив. Това на Бог е ясно и Божият гняв е налице ката ден и за тази измама.

      Рядкост е каещият се, достойно, вярно каещият се. Той се поправя, поправя греховете си. Такива за сега няма във властта. Разширявам изказа на проблема за покаянието за едната яснота.

      Напр. ако Цецка Цачева се беше покаяля, че лъга с гарва с паметта на дядо си, то тя би викала: „срам ме, че ви лъгах и че заплюх дядо си с корист и имама!“ Цачева би била отвратена от себе си и не би приела да е Министър дори на търкалетата след такава публична лъжа. Поне това. Пък Борисов не би трябвало да я поглежда за тази лъжа, но не. ..И лъжкинята пак измени на България – със зашитата на Ист. конвенция именно защото е лъжкиня, т.е. няма ресурс за служене, само за ходове под натиск и без акъл! Цачева е едно от полетата на Божия гняв за Борисов, заслужен Божи гняв, не празно, а мътно пространство! Така – за …покаянието, ако някой дръзне да мине в покаяние.

  13. На запад са по уредени държави и икономики, не защото са лизали задни части на богатите, а точно обратно – ритали са ги. ЧЕТЕТЕ ИСТОРИЯТА ИМА .. капитализма, народността, силната държавност и ред на запад идват от просветеният абсолютизъм, който ражда и демокрацията там, без държава няма собственост и народ, и благоденствие.

  14. Въобще не съм му чел глупостите. Не знам защо му се дава глас. За мене е боклук, съсипал предприятия, човек с нисък интелект, вложил откраднатото в най-нелепите неща – дрехи, коли, жени, кич на квадрат, и НИЩО съществено. Демонстрант на охолство, пълен охлюв.

  15. Същите, които създадоха мутрите, създадоха и такива като Баневи. За българския народ и мутрите, и Баневи са просто едни крадци на народни пари, а крадците трябва до един да отидат в затвора.

  16. ЗА РАЗМИСЪЛ:
    а защо в Русия хайдуците /олигарси, народни изедници и обикновени престъпници/ когато откраднат държавни пари или такива на частни спестители, след успешното им превеждане в англо-американски банки и бягство на запад, веднага биват обявявани за „опозиционери“ на Путин от нашите чорбаджии – евроГейците…

  17. ГЕРманиязаБългария, идва на власт за да разчисти място за атлантическата олигархия. Живковистите, родната олигархия, взе народната собственост и уби държавата, но сега е техен ред да бъдат премахнати. Чудите ли се на левите и анти американски залитания в Южна Америка, или на Путин и Орбан, това е реакция на самозащита на родната олигархия. Родната наша прекалено се нагъзи, пък и винаги е била ялова за борбеност, само се подмазват и следват външният „приятел“ до като той е жив.

  18. РАЗПЛАКАХ СЕ. ДОБРЕ БЕ ЧОВЕК, СЛЕД КАТО СИ „ПРЕОДОЛЯЛ“ ТОЛКОВА ТРУДНОСТИ В ЖИВОТА СИ, ТО НЕ БЯХА ПАРТИЙНИ ВЕЛМОЖИ. МУТРИ, МАФИОТИ, ЧЕНГЕТА И ДРУГИ, МОГА ДА КАЖА ЕДНО: „БАНЕВ, КАТО ТО ВИДЯХ ИМЕНИЯТА И КОЛИТЕ, И ПУРИТЕ, И ДРЕХИТЕ И…., АМИ, ЧЕ ТО И АЗ ИСКАМ ДА „ПРЕОДОЛЕЯ“ ТЕЗИ ТРУДНОСТИ БЕ ЧОВЕК! ИСТИНАТА Е ЕДНА И ТЯ Е, ЧЕ СЕ НАМИРАМЕ В ЕТАП НА РАЗЧИСТВАНЕ НА СМЕТКИ МЕЖДУ МАФИОТИТЕ НА ПРЕХОДА, КАТО МАФИОТИТЕ, КОИТО СЕГА СА НА ВЛАСТ НЕ ДОПУСКАТ ДРУГИТЕ МАФИОТИ ДО ГРАБЕЖА НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ. А ТЕ НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ ИМ НАБЛИЖАВА КРАЯ (ПРЕЗ 2020 ГОДИНА) И ЗАТОВА С КРЪВ И ЗЪБИ СЕ СТИСКА ВЛАСТТА И СЕ КРАДЕ КАТО ЗА ПОСЛЕДНО. ТОВА Е ИСТИНАТА!

  19. След предната орална любов с интервюто на Бойко Борисов, Слави Трифонов сътвори нова гнус в полза на властта.
    Нападна Първата дама, защо пътувала заедно с президента до срещата за климата в Полша.
    И това как са я включили в делегацията се превърна в национален проблем.
    Все едно Радев единствен е отишъл там с жена си, никой друг политик не го е направил.
    Всички са сами.
    Съвсем очевидна е злобата на Дългия престъпник срещу президента, и лакейническото отношение към Бойко Борисов.
    Който ползва държавен самолет дори за вътрешни пътувания, и вози любовниците си във всякякви делегации, под фирмата на „съпровождащи журналистки“.
    Това никъде няма да го видите, само Президентът виновен.
    Може би защото народът обича Президента, и не понася Дългуча, страдащ от нарастващо бездарие и сриващ се рейтинг.

    1. Че какво очакваш от един скопен педал, обкръжен от курви и педали?Морал?Забрави.

  20. НЕ!НЯМА ДА СТАНЕ! Мога да им съчувствам единствено за унизителния начин по който им развяваха парцалките …………..не се прави така, всички знаем!Но……………НЕ!ИНАЧЕ ДУМА ОТ ТЕЗИ ПИСАНИЯ С НАПУДРЕН ВИД /ТОЧНО КАТО ТЕЗИСИТЕ НА КОНГРЕСИТЕ, ЕДНО ВРЕМЕ/ НЕ МОГАТ ДА МЕ ТРОГНАТ И ВПЕЧАТЛЯТ!КРАДЕЦА ДА МИ ВИКА ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА……….ТЦ, НЕ СТАВА!

    НЕ ПРОБУТВАЙТЕ ЗА ГЕРОИ БАНЕВИ!!!!!!!!

  21. А, защо мълча по времето,когато шайката герп вероломно превземаше държавата?

  22. Дотук – литературни упражнения. Чакаме фактите и доказателствата, дървата, които жертвата на мутрите Банев сам ще хвърли на кладата, която му готвят…

    Спукана ни е работата, щом Ченалова и Банев се оказаха „борци“ против статуквото.

    1. Не, бе, Боко тиквата е борецът срещу корупцията . Да живее мутренската му шайка. Всички останали са маскари.

  23. Moje bi pyrvia ,koito shte se zastypi za Banevi,shte byde Ruskia poslanik!Napravete si izvodi kakyv „GEROI“e Nikolai Banev!

  24. дуфалак, дуфалак - вчера аках днеска пак (О. Гиржикоф) каза:

    Говедо, га яди кифтета ни рива…

  25. До какво доживяхме… Олигарх да се прави на жертва. Оплетени са като свински черва. Ако не го бяха погнали още щеше да раздава акъл по телевизиите, а жена му да се прави на бедна. НАГЛОСТ!!!

  26. Дали Банев е най-големият хайдук и престъпник на прехода? Имаха ли право да му разбият дома и да извадят на показ имуществото му? А после описаха ли всичко и заключиха ли вратата? Леле, още един, който ще смъкне кожата на България в Европейския съд, и това обезщетение ще е по-голямо и от другото, на Иванчева и Петрова. Божиите мелници мелят бавно, но сигурно.

  27. Може би нов 9 септември или 10 ноември, в краен случай една освободителна война, ще се наложи…….

  28. Това момче е готово да поведе Българската революция и да смени системата

  29. Да разбираме ли, че най-после се намери някой, който да приеме хвърлената ръкавица на мафията и ни предстои да станем свидетели на новогодишни изненади?
    Ну-ну!„

    Честит имен ден на всички, които носят името на Свети Николай!

  30. Преходът е към класово съзнание. 40г. е реален срок. Елитът още не знае, че не е народ. Народът още не знае, че богатият на бедният не вярва. Бедният още жали богатият и работникът работодателите. Голяма воня е съчувствието на бедният българин към транспортният бизнес.

Вашият отговор на 1 Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>