Публикувано на 28.04.2008 / 19:54

Награда “Варна” – аз на тебе, ти на мене

 

 

Ежегодно постоянната комисия по култура в Общинския съвет – Варна като един Олимп се напъва да роди най-достойните, които трябва да бъдат отличени с голямата награда “Варна” за принос в културата и изкуствата. И от напъна, обикновено се пръква мишка. В най-добрия случай.

Всяка година раздаването на наградите предизвиква скандали не заради суетата на този незабелязан, или онзи недооценен “гений на варненското изкуство”, а поради тотално профанирания и порочен принцип, по който се раздават наградите.

Всъщност, сценарият е канализиран от един несменяем културтрегер в морската столица, чието име е Панко Анчев. Въпросният Анчев е председател на постоянната комисия по култура в местния парламент, перманентен общински съветник от листата на БСП и лицето, за което във Варна не съществува нито един талантлив творец, освен онези от вярното му лично стадо. Което пъпли около него и дели сус-пай от всеки гласуван културен проект.

Въпросният Анчев е известен и като бивш директор на варненското книгоиздателство по времето на социализма, в което същият не издаде нито една книга на варненски автор, върна стохосбирката на гениалния Борис Христов и се прочу сред литературното съсловие в морската столица като “сатрап на варненската литература”.

И тогава, и сега, точно това лице определя кой аджеба е талантлив във Варна и кой заслужава акламации, и кой не. Едно е сигурно – дори и Леонардо да Винчи да се яви в морската столица, Анчев ще го отреже, просто защото не е от неговата партия, не от неговия близачески кръг, изтъкан от войнстващо бездарие, и не е послушен, и сив като него.

За да бъде всичко “обективно” и тази година комисията по култура в местния парламент си определи жури, което да номинира бъдещите удостоени с голямата награда “Варна”. Те, разбира се, пак бяха определени от лицето Анчев и верният му антураж в комисията. В журито има читави люде, но очевадно е, че нито един от тях няма извисен глас със собствена позиция, който да тропне по масата и най-накрая да каже, че целия този културен цирк, разиграващ се всяка година във Варна е пълна порнография.

Тези дни с платено съобщение в местните медии бяха публикувани номинациите за голямата награда “Варна”, определени от въпросното жури. Съобщението завършва повече от “демократично”: “Мнения и оценки за номинираните творци могат да се дават в средствата за масово осведомяване от творчески съюзи и сдружения, институти на културата и отделни граждани”.

Четейки номинациите, с изумление установяваме, че тази година няма номинация за литература. “Културната” комисия и посоченото от нея жури очевидно изобщо не четат книги, тъй като ако го правеха, щяха да знаят, че варненският писател Атанас Липчев издаде две страховито талантливи книги, а поетът Валери Станков няколко безумно талантливи стихосбирки. Тези творци обаче ги няма в номинициите, защото лицето Панко Анчев не може да ги понася. А не ги понася, просто защото е бездарен. Надали трябва да се обяснява на някого защо бездарието е войнстващо и как бяга като дявол от тамян, от таланта.

Във Варна докато е жив комунизма на Панко Анчев и той е пожизнено в Общинския съвет, шанс някой талант да вземе награда “Варна” няма. До тази година наградата за литература беше присъждана само посмъртно и понеже умрелите свършиха, а живите таланти не са по вкуса на другаря Анчев, награда за литература … просто не се отсъжда. Затова пък имаме номинация за художествен превод. Или: тинтири – минтири.

Наградата за театър отива в куклената актриса Диана Цолевска. Диана е великолепна актриса, но смущаващото е, че приятелката и – шефката на Кукления театър Вера Стойкова е в журито по номинациите. И понеже някак трябва да се излезе от положението, че нито един драматичен артист не е номиниран, лично председателят на местния парламент предлага да бъде удостоен с Почетен знак за заслуги към Варна драматичният актьор Данаил Мишев.

Почетният знак за заслуги няма нищо общо с наградите “Варна”, но понеже и самият червен патрон на Панко Анчев, председателят на Общинския съвет и БСП Борислав Гуцанов знае какви тъпоумни каши бърка партайгеносето му, се стига до създаване на нови награди. Белким отличим и “неправилните”.

Миналата година пак поради идиотските шуробаджаначески маниери, които бяха демонстрирани с капризите на Панко Анчев, дори и самият варненски кмет си измисли  своя награда за да излезе от конфуза на “културната” комисия.

Наградата “Варна” за танц  отива не у някоя балерина например, а в корепетиторката на балетния състав. А наградата за публицистика в предаване на Радио – Варна, чийто шеф участва в журито по номинациите.

В номинациите не попада и поетът, журналистът, и шоуменът Кирил Аспарухов, въпреки че е предложен във връзка с 60-годишния му юбилей от Народно читалище “Христо Ботев”, от Фондация “Листопад на спомените”, от актрисата Грациела Бъчварова и от целия екип на телевизия МСАТ. Панко Анчев не обича и Кирил Аспарухов. Панко Анчев обича единствено себе си, ако изобщо може да обича.

Председателят на Обшинския съвет в морската столица ще връчи за 24 май почетни знаци и на концертмайстора на Варненското Оперно – филхармоничното дружество цигуларя Борислав Дончев, както  и на директора на Радио Варна Енчо Чакъров. Очаква се и кметът да раздаде награди и за някои негови любимци, които не са попаднали в номинациите за Награда “Варна”.

Така преминава провинциалната слава във Варна.

Всяка година едно самозабравило се културно джудже дирижира номинации и награди, и в тях фигурират единствено личните му протежета.

Регламентът на избирането на журито за номинации и на лауреатите на наградите е скандално порочен, и отразява единствено комплексите на определен кръг културтрегери, сънуващи, че са гении и будещи се обикновено с единия си крак отвит.

Никой от културната комисия и измисленото от тях жури не си мърда и пръстта да издири, прочете, гледа и опознае истински талантливите хора на морската столица. Защото талантът не се бута с лакти, нито се блъска по културните институции за да го номинират. Само бездарието е войнстващо и то точи лиги за награди.

Ужасяващото  обаче е друго – че Варна, която има претенциите да се превръща в европейска столица на културата е оставила съдбата на изкуството си в едни шкемебджийски ръце. Миришещи на чесън.

 

Веселина Томова

 

Коментари 0 за
“Награда “Варна” – аз на тебе, ти на мене”

  1. КОМИСИЯТА ЗА КУЛТУРА – КАК СЕ СТРУКТУРИРА? КОЙ Я СТРУКТУРИРА? ЗАЩО В НЕЯ ФИГУРИРАТ УЧАСТНИЦИ В ДРУГИ КОМИСИИ? ТОЗИ ЧОВЕК СЕ НАДСМИВА НАД ПОЧТЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ НА ВАРНЕНСКИТЕ ТВОРЦИ. СТАНА ИЗВЕСТНО, ЧЕ ЕДИН ЧОВЕК НА ИЗКУСТВОТО Е НОМИНИРАН, НО ВМЕСТО 3 000 ЛВ. – МУ ДАВАТ 500 ЛВ. И ТОЙ ОТКАЗВА.
    АМИ ВЕСЕ – УЧРЕДЕТЕ ВИЕ ЕДНА АЛТЕРНАТИВНА НАГРАДА – ПОНЕ ИМАШ ПОЗНАНИЯ И ВКУС! ВИЖДАМ – И ВЛИЯНИЕ. ХАИРЛИЯ!

  2. И в Шумен всяка година културтрегери се борят за Наградата на Шумен. Да се чудиш какъв престиж е това, след като повечето от хората не се интересуват дали си титулован, а дали си човек и оставяш следа в живота си. Тази година обаче деморализацията на тази Награда постигна един от върховете си. Тя беше дадена на Димитър Дъбов. Оставям мислите, които пробужда, да си ги напишете , вие, читателите на този сайто.

  3. Председателят на Общинския съвен небезизвестния Гуцанова раздава средства за ремонти и реновиране на отделения в МБАЛ Св Анна също по симпатии. Така на доцентката уролог която е оперирала баша му даде 1.5 млн а на други престижни клиники отказва далеч по-малки суми. Това е червената правда. Тези хора са се вкопчили в столовете си и няма пускане. Некадърни и нахални ето това е червената опасност.

  4. Кой го избира този Панко за председател на комисията?! Махнете го нали знаете, че комунистите докато не бъдат изритани, никога не се махат сами. Те не знаят думите „оставка“ и „съвест“. Те са царе на превратите и затова му спретнете един и на него! Не може да няма начин!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *