Публикувано на 24.03.2008 / 22:30

Мистерията с кораба “Хера” – ядрени глави в товара, или десант при секретна военна операция

 

 

На 1 август 2007 година министърът на транспорта Петър Мутафчиев пред конференция на тема “Бъдещето на морския транспорт” във Варна казва: “Подготвили сме всичко необходимо за извършването на втория оглед на кораба "Хера". При възникването на евентуални проблеми вече сме провели разговори с главния прокурор за организирането на посещение на държавно ниво в Турция".

Осем месеца по-късно втори оглед на потъналия кораб “Хера” обаче така и не последва.

Военни източници на afera.bg, пожелали обяснима анонимност твърдят, че

турската страна категорично и безапелационно отказва да бъде направен втори оглед на кораба. Защо?

Същите източници коментират, че още при първоначалният оглед от турска страна са били покрити много странни обстоятелства и са заметени следи. Защо?

Според военните експерти, мистерията около потъването на кораба “Хера” най-вероятно е свързана с изключително важен товар, който е пренасял. Според тях е бил извършен десант във връзка с превозването на ядрени глави в товара с въглища, за което със сигурност са знаели турската страна и най-вероятно американския им партньор. “Такива операции са секретни и за тях не се говори”, лаконични са източниците ни.

Абсолютен факт е обаче нежеланието на турските власти да бъде проведен втори оглед на потъналия кораб от българска страна.

На 12.02.2004 година , малко след полунощ моторен кораб “Хера” отплава от пристанище Южний. Корабът официално е натоварен с 11751мт въглища и отплава за пристанище Гебзе, Истанбул.

На 13.02.2004 година в 7 часа сутринта “Хера” се намира на 10 морски мили от входа на Босфора. Там корабът е спрян от турските морски власти и по-точно от Служба “Управление на трафика”. От турската служба твърдят, че корабът трябва да изчака в открито море, понеже времето било лошо и проливът е затворен.

Според морски специалисти това разпореждане е в грубо нарушение на чл.2 от Конвенцията от Монтрьо, която урежда режима за плаване на търговски и военни кораби през Босфора и Дарданелите.

“Хера” изчаква като плава срещу вятъра и вълната с малък ход на 8 мили от входа на пролива в продължение на пет часа, докъм 12,30 наобяд. Междувременно капитанът на кораба няколко пъти иска незабавно влизане в пролива,тъй като кораб от типа на “Хера” може само известно време на удържа на силния вятър и вълнение, за разлика от големите кораби.

За изследователи на трагедията е напълно необяснимо и защо същата турска служба зокато държи в открито море “Хера, пропуска 11 други кораби за времето от пет сутринта до обяд същия ден.

По същото време на около две мили от “Хера” видимост се намира и българският кораб “Вежен”, чийто капитан Явор Миланов разбира ситуацията, в която се намират колегите му и забелязва военни хеликоптери. Именно капитанът на “Вежен” в 12,20 часа дава сигнал на турската служба, че “Хера” се преобръща, че вижда кърмата на кораба издигната на повърхността, а след десет минути вече твърди, че “Хера” не се забелязва над водата.

“Вежен” вече са се приближили на около 800 метра от трагедията. Според разказите на очевидците, те забелязват бял плот с човек върху него да минава наблизо до кърмата на “Вежен”. Вече при влизането си в пролива от “Вежен” забелязват и, че два катера и един буксир на спасителната служба без да излизат от Черно море са се прибрали обаптно в стоянката на Истиние.

На 14 февруари 2004 година , в 14 часа, се прави и първата среща между Баръш Тозар, шеф на турската служба “Управление на трафика”, Стефчо Минчев, Стоянка Минчева и Сефа Ашчиоглу – агент на кораба.

Баръщ Тозар представя действията на Спасителната служба, но, според наши морски специалисти лъже, че двата катера и буксира са стигнали на мястото на инцидента, но не са открили нищо, след което са се прибрали. Той некоректно представя времето на поискване на разрешение за влизане от капитана на “Хера”, посочвайки 11,50 часа, което всъщност е 9,30 часа.

Два дни по-късно е спуснат подводен робот за оглед на кораба, но поради технически проблем, операцията е прекратена 17 февруари. На мястото на инцидента застава и спомагателен кораб на турските военноморски сили който трябва да подготви за спускане подводен робот.

На 18.02. на борда на военния кораб A378 се качват Пейчо Манолов, Стефчо Минчев, консулът Руско Георгиев и Баръш Тозар. Специалистите вече са направили снимки като част от тях са предоставени на българската страна. Филмовият материал е с продължителност 14 минутикато са заснети предимно главна палуба от района на хамбар 2 до надстройката. Липсват обаче снимки на носа и хамбар 1. Междувременно продължава издирването на оцелелите от кораба, но то претърпява тотален неуспех.

На 9.03.2004 година стартира водолазната операция за достъп до кораба и изваждане на телата на загинали моряци. Фирмата, която осъщестявява тази операция е “Кортек” и е близка до Баръш Тозар като изпълнява само държавни поръчки.

Открити и извадени са телата на главният механик Петър Жеков Колев, втория механик Олександр Серафимович, третия механик Олексий Левченко, електротехника Никола Спахиев и стажант-механика Христо Милков.

Снимките, които са направени веднага след изваждането показват, че телата в никакъв случай не са престояли във водата 40-43 дни, български патоанатоми твърдят, че телата са били във водата не повече от четири дни. Аутопсията обаче не се извършва в присъствието на български патолог, а само от турски лекари.

Месец преди да отплава корабът “Хера” е минал основен ремонт, а след трагедията при извършените разчети се стига до извода, че корабът има достатъчна местна и обща здравина, както и необходимите и достатъчни мореходност и плавучест.

След трагедията в интернет морски изследователи публикуват и сателитни снимки, чиито данни са получени от данни са получени от разузнавателен спътник. Сателитните снимки за 13 февруари 2004 година, направени от 12,15 часа до 12,40 часа местно време за координати 41-19.5 N 29-13.3 E

показват кораб “Хера” с курс 210 градуса и скорост 10.2 възла, две турски подводници от дясно на “Хера” и една руска подводница между тях.

Според твърденията на тези морски източници е била извършена военна операция, в хода на която, едната турска подводница на пълен ход се е забила в десния борд на “Хера” в района между хамбари 1 и 2. Този удар е отклонил рязко носа на кораба в ляво и е станал причина за потъването на кораба. Екипажът пък на руската подводница е напуснал аварийно като само един човек е използувал белия плот, който е бил забелязан от “Вежен”. На последните две снимки се виждало, според същите източници два военни хеликоптера, които кръжат над потъващия “Хера” със спасителна мисия. Данните сочат, че е имало аварийна ситуация и с турската подводница.

След трагедията роднини и близки на изчезналите моряци предприемат действия по откриването на близките си.

Близките на моряците се обръщат с молба към Европейския Парламент за съдействие. Депутатите Моника Фрасони и Хелене Флаутре внасят парламентарени въпроси към Еврокомисията и Съвета на министрите. Въпросите са: Повдигала ли е Европейската Комисия този въпрос пред правителствата на България и Турция? Не счита ли ЕК, че поведението на българските власти представлява очевидно нарушение на човешките права? Това поведение съвместимо ли е със статута на България като страна-кандидат-членка на ЕС, която предстои да приключи преговорите? Приема ли ЕК, че България прилага към нейните граждани тайни правила, които са в явно противоречие с Копенхагенските критерии? На 19.11.2004година и.д. Комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген отговаря на питането на депутатките.След като се е запознал с материалите и доказателствата, комисарят еднолично решава да приключи случая като въпросите на депутатките не се предават на правителствата на България и Турция. Г-н Ферхойген отговаря вместо тях. На 12.11.2004 година предложенията за поправки към доклада на Европейската Комисия за прогреса на България са направени и Предложение 35 настоява правителството на България да положи всички усилия за разследване съдбата на 14 изчезнали моряци от кораб "Хера".

В писмо до българските институции близките на изчезналите моряци от “Хера” пишат: “В многобройните изяви на директора на Морска Администрация кап. Манолов има само едно вярно изречение – цитираме:

“Толкова бързо кораб може да потъне само ако е ударен от друг кораб” – край на цитата.

Това не е един, не са двама, а 14 души. Удавници изплуват и сред океана, защото биологичните закони са еднакви за всички, а тук става въпрос за брегове отстоящи на 2-3 км от мястото на инцидента. Босфора е наистина дълбок, но не чак толкова много когато става въпрос за прикриване на неистини. Срамота! Какво омерзение! Каква липса на елементарна човечност господа министри! Тук ние няма да се спираме върху гибелта на 5-та моряци. Това не е предмет на цитираното по горе писмо, но това не значи, че няма истина за тях. Има я ! И тя е зловеща!”.

Патолози от Норвегия потвърждават съмненията на близките, че телата на загиналите не са престояли във водата повече от седмица. Това са същите патолози, които провеждат аутопсиите на загиналите от кораба "Рокнес" на 19.01.2004 край Берген. А по по повод скандалните манипулации с доклада на турската морска администрация от държавните институции, близките заявяват следното: “Не можем да приемем доклада на турската морска администрация като сериозен. Той е изготвен едностранно, без съдействието на другите заинтересовани държави. Докладът не спазва формата и съдържанието на Кодекса за разследване на морски аварии. Не са установени всички фактически обстоятелства по инцидента-най-важните-горепосочените свидетелства, които установяват мореходността на кораба, въобще липсват. Не са разпитани свидетелите на инцидента-капитана и екипажа на “Вежен”. Включени са скандално-неистински елементи на разследването.”

Морският експерт к.д.п. Никифор Герчев също пита българските власти – 1.Предоставени ли са на турската и камбоджанската администрации, данните с които разполага нашата по инцидента с “Хера”, респективно показанията на Капитана и екипажа на м/к “Вежен” и други?
2. Верни ли са изводите и заключенията в доклада на независимата турска комисия по разследване на морския инцидент с кораба “Хера”?
3. Знаят ли, че тази комисия е наистина независима (а не както е у нас) и не подлежи на контрол от турското министерство на транспорта, за което министър Мутафчиев, твърди, че “подхождало с разбиране по поставения от него въпрос за “Хера”.
4. Има ли вероятност да са живи, липсващите 14 души от екипажа, които по закон се водят за безследно изчезнали? (В същност, ако толкова се вярва, че те са живи, защо се настоява да се извади кораба.)
5. Биха ли изразили ясно своето мнение по въпроса, дали евентуалното изваждане на кораба ще покаже причините за гибелта му, или те могат да се изяснят по много по нискостойностен начин?

И коментира, че ако тези въпроси не са зададени “трябва да се знае, че тяхното мълчание за всичко около “Хера” не само, че е първопричината за системното “извиване ръцете” на държавата, за създаването на неетичен морален конфлик и условия за довеждането на един трагичен инцидент, до границите на междудържавна криза. Такова укорно мълчание вече се превръща в нещо много по сериозно.”

Никифор Герчев прави разрез на поведението на българските власти по отношение на “Хера” и по-остро: “ Деликатното и не съвсем дипломатично твърдене, че “не получаваме достатъчно съдействие от турска страна” от една страна, както и други по остри изказвания изнесени в пресата, придружени от мълчаливата подкрепа на тезата от ИА”МА”, от друга страна, биха могли да се приемат, като обвинения за прикриване на истината за гибелта на кораба от турските власти. От гледна точка на международните морско правни инструменти, недоизречените фрази би могло да се разшифрират приблизително така:

1.Турската страна не е провела операцията за издирване на оцелели живи хора от екипажа на “Хера”, по правилата на IAМSAR, “SAR 79” и своя закон за морско спасяване.
2. Нейна подводница (или някаква друга) е нарушила международните правила изискващи подводните лодки да се движат в границите на териториалното море, само в надводно положение и е предизвикала сблъскване.
3. Турция е нарушила собствения си закон за морско спасяване, според който “при операции за спасяване най важната задача в мирно време е спасяването на човешки живот”.
4. Турция има някаква вина за гибелта на кораба и екипажа, поради което “отказва да съдейства достатъчно активно”.
5. Ако както твърдят близките на екипажа, че те са живи, а всъщност не се появяват повече от две години и половина, значи са отвлечени и държани в робство. Такова действие не може да стане при този инцидент без участието на държавата в чийто териториално море се е случило отвличането и е акт на пиратство по нормите на международното морско право.”

Всъщност изваждането на “Хера” от дълбочина 75 метра не е никакъв проблем за съвременните морски технологии. Има ли воля обаче за изваждането му?

Морският експерт Никифор Герчев казва, че историята на морските катастрофи е показала, че боговете на морето никога не спят и рано или късно раздават възмездие.

Истината обаче за друг трагичен инцидент на моторен кораб “Елена” също остана забулена в мистерия. Тогава на борда на кораба “Елена” морякът Петър Попов уби двама души и взе за заложници останалите. По-късно Петър Попов бе арестуван и стана ясно, че е изпаднал в умопомрачение. От какво обаче? Оказа се, че момчето е изпаднало в ужас и страх от това, което е видяло. Тогава една от хипотезите бе, че корабът е трябвало да бъде потопен за да се вземе застраховката , а на борда е имало контрабанда стока. Виждайки какво ще се случи, Петров обезумява и стига хваща ножа. Случаят потъна в мълчание, направен бе опит да бъде обяснен с вътрешно-терористичен акт сред екипажа. Какво уплаши обаче младият Петров така и не стана ясно.

Корабът “Елена” е на бившия депутат Георги Агафонов, собственик на банка “Славяни”. Фирмата му “Балкан енд блек сии шипинг ко” го купува от “КМД” ООД, но дружеството, регистрирано във Варна, е фалирало през 2002 г. Преди това то е било регистрирано в Пловдив. “КМД” е закупило кораба от държавния БМФ. Фирмата, която го притежава в момента, се представлява от сина на Агафонов.

Корабът е отплавал за грузинското пристанище Поти. На борда му имало 7 контейнера с цигари. Документите обаче сочат, че той идва от украинското пристанище Феодосия и вози 2 хил тона метални кнюпели за бургаския металургичен комбинат “Промет” и 7 контейнера с цигари. По предварителна информация цигарите са били на склад във Варна на временен внос. Оформени на режим транзит, те е трябвало да бъдат изкарани и вкарани отново с цел да се избегне плащането на мито. Според специалисти става въпрос за чиста контрабанда. Непосредствено преди инцидента машините на кораба са спрели да работят, прекъснато е било електрическото захранване. Една от версиите, по които се работи е, че корабът е трябвало да бъде потопен, заедно със стоката, а собствениците да получат застраховки за щетите.Заради бурното море животът на моряците, които е трябвало да достигнат брега със спасителните лодки, е бил в опасност. Моторният кораб “Елена” е нает за този рейс от “Трансатлантик”. “Трансатлантик фрейтърс инк”-САЩ се води принадлежност на “Свободна безмитна зона” АД, а неин представител е Дойчин Дойчев, който е управител и на “Борд Марин”. Капиталът на “Трансатлантик” е 100 % американски. Регистрираната дейност на фирмата е обработка на товари, а мястото на стопанската й дейност е територията на България.

На финала един прелюбопитен детайл: един месец след потъването на “Хера” е отвлечен морския бизнесмен Рубин Коцев.

На 17 март 2004 година Рубин Коцев, собственик на фирма "Ахилеос меритайм", е отвлечен пред дома си във Варна. Ден по-късно полицията засича анонимно телефонно обаждане до семейство Коцеви с искане на откуп от 1 милион евро. Коцев е държан в плен 9 дни. На 26 март той е захвърлен от автомобил край Девня и сам отишъл до местното РПУ. Платен е откуп от 500 000 долара. Четири дни по-късно са арестувани четиримата варненци Антонио Тунджев, Валентин Христов, братята Георги и Петър Петрови и чеченеца Умар Джумбулатов, който впоследствие е експулсиран в Русия.

Самият Рубин Коцев обявява, че зад отвличането стои бившият му партньор Тургут Тунджел. Той наел турския мафиот Седат Пекер, като му платил 75 хил. долара. Сумата за откупа била осигурена от бизнеспартньори на Коцев от Русия.

Според някои наблюдатели между истинската причина за потъването на “Хера” и отвличането на Рубин Коцев червената нишка е именно мистериозния товар и турската връзка…

Веселина Томова

Интервю с адвокат Владимир Шейтанов четете в "Интервю"

Коментари 0 за
“Мистерията с кораба “Хера” – ядрени глави в товара, или десант при секретна военна операция”

  1. За Александър Каменов /Сашето/ член на Студентският съвет в Технически университет-Варна и стажант на кораб Хера, Кака ти си най-достойният, и най-добър колега когото познавам, родителите ти могат само да се гордеят с тебе, ние те чакаме, където и да си.
    кака ти Кети и колегите от Студентския съвет на ТУ-Варна

  2. КРАЙ ТУРСКИТЕ БРЕГОВЕ ДЕЙСТВА Т.Н. „СИСТЕМА 071“ ЗА ОГРАБВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ КОРАБИ. ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1978. ПО КОРАБИТЕ НА ГРЪЦКИЯ ТЪРГОВСКИ ФЛОТ БЕ ПУСНАТО ЦИРКУЛЯРНО ПИСМО ЗА ПОДОБЕН СЛУЧАЙ С М/К „СЕЙНТ НИКОЛАС“-ПИРЕУС.

  3. da se natiska, ako tirabva politi4eski, da se iska ogled umriaha dobri mom4eta tam, Bulgari, na6i priateli istinata triabva da se razbere,triabva politi4eska volia ot derzavata.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *