Регистрация
Публикувано на 10.04.2018 / 16:52

МАМА ОТЛЕТЯ ОТВЪД, ЛЕКА КАТО АНГЕЛСКО ПЕРЦЕ. СБОГОМ, МАЙЧЕ!

надежда томоваДнес 10 април 2018 година – мама, Надежда Томова, предаде Богу дух.

…А Смъртта запърполи от Велики Понеделник.

Каква Голгота бяхме изживяли ние двете с мама, каква Голгота издрапахме!

Седмица преди Смъртта да се промуши през прага на вратата, мама удивително се подобри. Все така си лежеше – трета година на легло, с единия крак свит като на щъркел, непонятно и за нея защо, но се усмихна и внезапно, точно както го правеше винаги критично към мен, рече:

-Виви, напълняла си…

Аз, която никога не поглеждах закуски, вместо да се храня, се тъпчех със солети и разни тестени боклуци, защото се страхувах, колко дълбоко се шубелисвах, че губя контрол, губя контрол, че не знам какво да правя със себе си, че не знам какво повече да направя, защото бях направила всичко.

Мама бе тази, която ме бе повела по пътя на книгите, от бебе, приказки, книги, книги, книги, онова неповторимо и с нищо несравнимо възторжено усещане, когато мама се връщаше вкъщи с куп нови книги и се карахме кой първи коя да прочете… Внезапно мама ме погледна с очи, отправени не към мен, а нанякъде втурнати, и промълви стиха на Димитър Методиев: „И всичко пак ще се повтаря, но не за мен, но не за мен…“

…И точно на Велики Понеделник „внезапно“ Смъртта я гепи властно за рамото.

Първо бе острата, злостна, враждебна към света, криза – нечленоразделните вопли и викове, трескавите ръце, които събираха одеалото на топка, въображаемото разкъсване на нещо, с яд, с нетърпение, нещото не се разкъсваше, мамицата му, а мама бе като в делириум.

И после притихна.

И после тялото с ужасяваща скорост започна да се променя и да става това, което всъщност е – обвивка. Носът и изтъня, очите мътно се взираха напред, чуваше ме, разбираше ме, но тук това беше само опаковката… Слава на Бога, тя, една от най-хубавите жени навремето, нямаше никакво съзнание за онова, в което се бе превърнала опаковката.

-Майче, обичам те, чуваш ли меееее… – галех я по челото и стисках тъничката и топла ръка.

Кимна.

Тя още не пускаше ръката ми, не пускаше ръката ми, която за нея бе Този, пуст да опустее, Живот. Толкова дълго се бе противила, толкова яростно се бе хванала за гърба ми, и аз я носех, ругаех, обичах, плачех, но свято я носех, а сега вече, като че и бе все едно – отдалечена, черупчица от изсъхнал орех, но все още не пускаше нишката… И с протегнати ръце – изсъхнали като клони, но пък какви криле!, посягащи да достигнат Нещо, в което се взираше, Нещо, невидимо за мен…

Велики Вторник, Велика Сряда, Велики Четвъртък, Разпети Петък, Велика Събота, Воскресение Христово, Светли Понеделник от Томината неделя, Светли Вторник… – спря да се храни, само капчици вода, тихичка като калинка се изнизваше по Онзи път и промълвяше или името на татко, или „нямам сили“…

Диафрагмата ми бе на топка. Като в миксер се въртеше тази топка –присвиване, безвъздушност, прималяване, върти се кълбото до клаустрофобия…

Точно, както при татко, двайсетина дни преди Смъртта да затрополи и по нашия калдъръм, пак разсипах солта, пак я разсипах тая сол, да и се не види макар. И вгледана в микроскопичните кристалчета още тогава разбрах – това беше.

Идва краят.

Какви бяха тия знаци? 40-те дни на татко бяха точно на Бъдни вечер. С мама от Велики Понеделник, двете заедно, извисявахме на гърба си тежкия кръст на Голгота. Палех свещици пред Христос и се молех като в унес – упокой душата на мама…Ами ако съм се грижила за Христос, обичайки, но често гневейки се на избора си? Ами ако тя се е поверила в ръцете ми – на Христос, обичайки, но често гневейки се на избора си? Нали така казват – че всички носим Христос в себе си? Тогава защо не го познаваме, когато гледаме в другия?

Топеше се.

Тъничка като свещица.

Затулвах с шепи лъкатущещото и пламъче, почти го притулвах, парех дланите си, само и само да го запазя, да не угасне, и си повтарях „нейните“ думички, соломоновите, които носех изписани на пръстена си – „И това ще мине…“.

И като мине – какво, какво, бе, като мине?

Година по-рано, мама спокойно ми разказа:

-Пак го видях Оня отгоре, и той ми вика: „За какво си дошла? За тебе е още рано“. А аз му казах: „За вас може да е рано, ама за мене е много късно. Тежко ми е, искам да видя роднините и приятелите си…“ Той нищо не каза и изчезна. Същият, който преди седмица го видях Горе, тогава нищо не ми каза, като му казах, че искам да си отида у дома…“

Мама все искаше да си отиде У Дома. През тези дълги години на деменция – закована за леглото – тя все ми казваше, че не се чувства, че е в дома си и иска да се върне У Дома.

-Няма да плачеш, никакъв траур няма да носиш. Радвай се на живота свободна, не искам да затъваш в мъка, да ме оплакваш, обещай ми, ти си силна… – заръчваше ми с категоричен глас, тогава, когато за пореден път си мислехме, че умира.

Колко пъти си мислеше, че умира тази крехка мъничка калинка, свита върху декубиталния дюшек, и колко корава излезе, за да ме изведе докрай в Моята Голгота, писана ми и избрана от мен.

На Разпети Петък се усмихна…

-Така те искам, да се усмихваш… – светнаха и моите очи.

-Добре, но преживях някои неща…. – промълви мама.

Нататък… – с бяла кърпичка, точно от онези, които мама някога ми пъхаше в джобчето, когато бях малко момиченце, потопена в студена вода и галех лицето. По няколко капчици вода от шишенцето, като биберон…

-Христос Воскресе, майче…

-Воистинааа… – се отронва от устните и. –  Гледай си работата…. и отвреме на време да идваш…

-Ти ще идваш при мен, майче, обещай ми да идваш при мен… – давя се в сълзи.

-Обещавам, айде иди да си гледаш работата… – допряла лице до нейното чувам шепота и.

И после вече няма сили и да прошепва. Унесена, вече е някъде Там… С кърпичката, напоена с вода, галя лицето и. Изведнъж отваря широко очи и ме гледа с тях дълго – с очи, които като че искат да ме запомнят! „Обичам те, обичам те, мамо, обичам те…“ мълвя, задавена от сълзи. Тя гледа право в мен и устните и се опитват нещо да изрекат и… не могат. Сили за думи вече няма. Думите вече не означават нищо.

Последните послания са от най-важния език – на очите и на тишината.

После я пуснах.

Затвори очи и дълги, дълги, дълги часове само сърцето, само сърчицето на мама още бе Тук – дълбоко, хриптящо, насечено поемане на въздух… Точно като изкачване на планина.

Това беше.

И тя отлетя Отвъд лека като ангелско перце.

…Преди много години мама ми сподели един неин знаков сън. Чула Глас, който и казал: „Не е страшно да умреш.То е като да изкачваш планина, уморен си, задъхано стъпваш, силите те напускат… не се страхувай…“. Дали Гласът и се бе явил в отговор на страха и не от смъртта, а от това КАК ще се случи?!

…Някога, когато бях малко момиченце, като се карахме с мама, и когато тя ядосано ми редеше: „Ти ще видиш като умра, какво е без мене…“, аз завъртах зелените си комбали и безгрижно отговарях:

-Ти никога няма да умреш. И от Там ще ме дърпаш за ушите и така ще ми показваш, че си до мен…

Откъде накъде съм ги знаела тия неща, кой ми е слагал тия думички в устата, само Господ знае.

Няма да плачеш…

Ех, майче, нали знаеш, че никога не съм те слушала?

Сбогом! До следващия живот.

Веселина Томова

Коментари 107 за
“МАМА ОТЛЕТЯ ОТВЪД, ЛЕКА КАТО АНГЕЛСКО ПЕРЦЕ. СБОГОМ, МАЙЧЕ!”

  1. Веселина, не Ви познавам лично, но искам да изкажа искрените си съболезнования! Бъдете горда, че сте това, което сте и то до голяма степен на майка Ви. Невероятно трогателно и истинско писмо. Оригинална, както винаги, дори и в тази мъка. Много хора сме с Вас, без дори да подозирате. Дерзайте смело и още по- борбено, заради МАЙКА Ви дори, сте длъжна да продължите. Ние сме с Вас! Майка Ви също ще бъде пак до Вас неотлъчно!

  2. Моите съболезнования!Светла и памет на Вашата майка, отгледала и възпитала достойна дъщеря и българка! Поклон!

  3. Искрени съболезнования! Нека душата на майка Ви бъде в светлината и намери покоя на Божия дом! Ще минава времето и спомените ще изплуват още повече и липсата й ще бъде по-голяма! От смъртта на баща ми изминаха 27 години и ми липсва със същата сила като първия ден! Доволна съм, че идва в сънищата ми и зная, че е при светлината! Така ще бъде и при Вас: ще идва в сънищата Ви бяла, сияйна и спокойна!

  4. Съжалявам за загубата Ви. От известно време се опитвам да проумея как сте съхранили баланс, обаче не мога. Ние не сме забелязали нищо, но… откъде сте намирали сила за ежедневието и за битката? Веселина! „Те“ не са вятърни мелници. „Те“ са реални чудовища. И имаме нужда от теб. Заради тях!

  5. Толкова е хубаво, че сте се грижили за нея…Аз нямах тази възможност….Точно когато реших, че вече имам всичкото време на света за нея, напуснах работа, бях си в къщи , радвах се, че ще си живее вече при мен, защото видимо остаря и беше немощна, нейното време за мен свърши….Месец след това просто сърцето й спря. Внезапно, неочаквано за мен, не и за нея може би, защото си бе подготвила всичко за изпращането. Не успях да се сбогувам с нея, не успях да й благодаря както трябваше, не успях да се погрижа за нея, както заслужаваше. Толкова е тъжно, защото си мислим че ще бъдат до нас винаги, а осъзнаваме, че след тях просто сме ние. Толкова е тъжно , че душата им е млада , че като погледнем към тях и виждаме на лента детството ни , че не можем да спрем стареенето. Съболезнования г-жо Томова и кураж ! Няма да спре да боли никога, просто ще се научим да живеем с тази болка докрая. И постепенно ще стигнем до извода, до който бе стигнала мама : “ Този свят вече не е за мен, маме…. Моят свят вече отдавна се пресели в отвъдното….Вашия свят ми е чужд….“

  6. Моите най искрени съболезнования Веси.Преживял съм всичко това.Моите и двамата са горе.Единствено което ми е помагало е да си спомням само най хубавите моменти когато са били с мен.И че ги е имало.Трябва да се живее Веси,трябва!Кураж,ти не слаб човек!

  7. Съболезнования, Веси! Светла памет и мир на душата на майчицата ти! Сила от Бог с теб!

  8. Приемете моите съболезнования, госпожо Томова! Мир на праха и!
    Тежко е, но това е законът на живота. Бъдете силна!

  9. Най-искрени съболезнования! И кураж – да посрещнете тази трудно поддаваща се на описание самота, която изпълва душата, когато и двамата родители са вече отвъд…Дано са на по-добро място.

  10. Съболезнования.

    Моята мама е с Алцхаймер. Гледам си я лично аз, защото мама е свята.

    Още веднъж съболезнования, Веселина Томова. И моите почитания за благородството, че си гледала своята мама. И не си я оставила на грижите на чужди хора.

  11. Бог да прости г-жа Надежда Томова!

    И да дава сили и смисъл на г-жа Веселина Томова по пътя ,който си е избрала.
    Мисля ,че би могла да събере и издаде един сборник със свои художествени текстове,тъй като определено има талант и за това…

  12. Съболезнования и най-искрено съпричастие в мъката Ви! Господ да Ви дава сили да посрещате дните без майчица!

  13. Светли пътща небесни,мир на душата и на майка Ви ,която е родила ,отгледала и възпитала дъщеря като Вас Веселина,умна, смела ,предана българка!

  14. Нямам думи, мила,
    да кажа какво чувствам, четейки това, какъв гърч и раздиране ме разпарчетосват! Мога само да плача и да вия от болка срещу тази отвратителна несправедливост- Смъртта, защото и аз имам майка, която не искам да загубя в Този, също толкова несправедлив Живот! Треперя от страх всеки ден и предпочитам да умра от него, преди ужасът да се случи, за да не изпитам това, което изпитваш сега. Нито Обич, нито каквато и да е философия не могат да помогнат на такова страдание и да дадат обяснение на такава огромна нелепост и парадокс, че гадната Смърт обезсмисля Живота, пък бил той и гаден, с гадния въпрос – Защо тогава живеем?!… Остава единствено плахата надежда, че може да има и друг живот след това…., дано…., но ако няма, всичко е абсурдно, как ще видя пак Мама, а трябва!…..

  15. Бог да прости скъпата ти майка Весе а на теб да ти дава сили и за напред.Поклон пред памета и.

  16. Приемете и моито съболезнования, дано да е отишла на по-добро място!

  17. Моите съболезнования. Поклон. Тъжно е, но трябва да продължим.

  18. В мъглата на скръбта

    Загубих се в мъглата на скръбта.
    Течаха времената, без да ги усетя.
    И сякаш дишането свърши.
    Сърцето секна своя ритъм
    и спря до там,
    където беше ти.
    Къде си, мамо?

    И времето започна своя ход назад.
    Потърсих те в картината, изписана от мен.
    С усмивка ласка, и очите черни.
    Лавина от слънца, звезди в небето тъмносиньо,
    и плодовете зрели – твоят свят, и мой.
    Къде съм, мамо?

    Къде сме, мамо?
    Ти и аз.
    Очите ти са живи и слънцата са безброй,
    И цвят, и плод , и небеса.
    Така те виждам и усещам.
    Оставаш там,
    ще дойда аз,
    кога,
    не знам.

    Слънцата от твоята картина.
    Проблясват и раздират всичко.
    Изплувам бавно от мъглата на скръбта.
    Започвам пак да дишам.
    Сърцето влиза в ритъм.
    Ще дойда аз,
    кога,
    не знам.
    Сега съм тук.

  19. Бог да я прости госпожо Томова никой никога няма да запълни празнината в теб от нейната липса тя е твоят живот на дете което винаги иска да се “гушка“ в мама.От тук нататък много пъти ще се чувстваш самотна,съжалявам но това е самата истина.Изгубих майка си много млада преди 23 години и ми липсва ……

  20. За дълъг път
    се готви мама,
    шепне си…
    слуша нощта.
    В тихата болка под рамото
    се е унесъл
    света

    още са топли
    стените,
    мек е на масата
    хляба.
    още белеят душите ни
    там сред цветята
    пред прага.

    нежат скулите
    зрака,
    думи
    в гърлото стягат,
    няма раздяла с
    очите и,
    с майката
    няма раздяла.

    дълъг път
    идва към мама,
    тате я вика в съня.
    в обич
    бездънна
    през рамото
    се е понесъл
    света.

  21. Искрени съболезнования г-жа Томова!

    ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА СЕ РАЗДЕЛЯ НА ДВА ПЕРИОДА -

    ДОКАТО Е ЖИВА МАЙКА МУ И … СЛЕД ТОВА!

    Моята замина през 1991 г. Загубата, празнотата е неизразима!
    Никакво време не лекува тази празнота.
    Никакво!
    Мама си е МАМА!

    Затова скъпи хора – колкото можете по-често се виждайте
    с мама, може ей така, само за по 5 минутки, както се казва….

    Мир на праха й!
    Спокойствие на духа й!
    Светлина на душата й!

  22. Искренни съболезнования,Госпожо Томова!
    Независимо,от това че майчицата ви се преселва в един по добър свят,раздялата е болезнено тежка!
    Покой на душата и,и Кураж на Вас!

  23. Съболезнования. Тялото все някога умира, но квантовата реплика е вечна защото е енергия. Тя винаги ще бъде някъде около теб.

  24. Не мога да лъжа. Както и да ми се иска в такива моменти.
    Знам по себе си кое е единственото, което остава за живите.
    Липсата.
    Шибаната, гадна, проклета Липса.
    И Липсата тръгва с тебе, не изостава дявол да я вземе, ни на крачка от тебе. Върви навсякъде след тебе, като сянка.
    Ти бягаш, тя подтичва след тебе.
    Ти спираш, тя също, обляга се с цялата си тежест на рамото ти.
    Не й пука, че направо ти се подгъват вече краката.
    Понякога, когато се умори да те гони, Липсата ти се покатерва на гърба и се налага да я носиш нататък, като раница … не като гърбица.
    Понякога я мразиш, понякога се преструваш, че я няма.
    Понякога я приемаш, понякога даже се сприятеляваш с нея, когато се усетиш, че тя тая Липса ти е останала единствената и последна връзка с Този, който си е отишъл.

    Съжалявам за загубата ти мила Веси, дано поне да отиват някъде душите на мъртвите.
    Някъде, изобщо някъде, където и да е, но да е някъде.
    Е, ако им остане време някой път, да проявяват добротата да се появяват на тия дето остават тука да теглят каруцата.
    Както искат да се появяват – като сън, като аромат на цвете, като внезапен порив на вятъра, като съвсем некучешкия внимателен поглед на някое улично куче …

    Моите съболезнования, Веси.

  25. Искрени съболезнования ! Бог взема при себе си добрите хора на големите празници ! Мир и покой на душата и !

  26. 2012 година, месец август и моята майка си отиде, също както и твоята – издъхна
    в ръцете ми, дишайки на пресекулки, сякаш изкачваше висока планина…Диханието
    и ставаше все по-слабо, в един момент изпусна въздух и това беше краят…
    Всеки път, когато отидех да я видя и казвах – Цветенце, (името и беше Маргарита),
    не виждаш ли, че Той има друга работа и не иска да те вземе…
    Но в тоя ден, нещата бяха други – сутринта, когато се видяхме, тя ме погледна
    с оня топъл майчин поглед, нищо не каза, само посочи с показалец нагоре…
    И до вечерта се пренесе в отвъдното…
    Хода на гробището – там са баба, дядо, майка татко…Говоря с тях, те не ми отговарят…
    За мен те са още живи…докато аз съм жив и те ще са живи с мен…
    Живот…Има го като опция и умирането…нищо не е вечно…
    Бог да прости нашите майки, бащи, роднини…
    Господи, дай мир и покой на душите им!
    Искрени съболезнования!

  27. Толкова тъжно, Весе! Бог да я прости! Кураж на теб и вяра за среща в другия живот!

  28. Моите съболезнования! И аз загубих моята на 07.12.2017. Много боли, жестока е раздялята. За съжеление процесът е необратим. Искрено ви съчувствам.

  29. Съболезнования и от мен – не съм Ваш любим читател, но не мога да бъда безразличен към преживяванията Ви. Човек, който може да напише такива редове не може да бъде лош човек! Ще преоценя много от своите мисли, най-вече несподелените с никого ,за Вас г-жо Томова. Кураж!

  30. Светла й памет! Господ бог прибира само заслужилите да бъдат ангели, а нас изродите ни държи тук за назидание.

  31. Съболезнования!Който го е преживял ,ще разбере докрай написаното.

  32. Уважаема г-жа Томова,скъпата ви майчица се е преселила в по-добрия свят,но надежда не умира!Моите искрени съболезнования и нека Господ Бог успокои душата и.Амин

  33. Тъгата е част от радостта на живота. Веселина, бъдете щастлива че сте имали родители които се обичаха

  34. Приеми искрените ми съболезнования! Мир на душата на майка Ви Весе!

  35. Дръж се, Стрелецо! Доказала си неведнъж, че си боец. Ние винаги сме те подкрепяли и ще го правим и за напред.

  36. Весе, не мога да спра сълзите. Лек да е пътят на твоята майчица. И аз загубиж мама. Няма ден и вечер, без да виждам нейния образ и да не мисля за нея. Вярвам, че и оттам, където е, тя е с мен, помага ми и ме вижда. Само тази мисъл ми стопля душата, връща спомени, и радостни, и тъжни, но благодаря на Бог, че имах такава майчица. Светла да е паметта и да им е светло там, откъдето пак са с нас! Съболезнования.

  37. Съболезнования! Винаги при такива случаи съм казвал, че са се спасили от човешката суета, глупост и простотия и са минали в по-добрия свят, където ще отидем всички…

  38. Приемете моите съболезнования!
    Мъката е огромна и вие правилно ни я показахте , както и надеждата , че там горе…няма да е край.
    Моя баща си отиде също на втория ден от ВЕЛИКДЕН и аз като вас го гледах безмълвна и знаех , че това не е той.
    Дано, дано да е истина това , че има къде да се върнем , и няма да е край а продължение на нещо друго.
    Но все пак раздялата и тежка ,и вие по свой начин трябва да съберете сили и да продължите.

  39. Съболезнования Веси!Бъди силна, мила!Дори и на онзи свят майка ти ще бъде винаги с теб и ще бди над тебе!
    Казват, че умрелите по Великден са праведници, явно и майка ти е праведен човек!

  40. Бог да я прости жената. Съболезнования! Да знае, че има една достойна и изключително талантлива дъщеря. Трябва да е горда с Вас госпожо Томова! Кураж и живота продължава.

  41. Мъчно ми е, скърбя с вас. Бог да ви дава сили и кураж. Тези неща трудно се изживяват, раната кърви дълго. Знам го от личен опит.

  42. Моите съболезнования, Веси! Когато майките си тръгнат, болката ни свлича на колене!
    Господ я е прибрал на свят ден. Мир на праха й. На тебе – кураж.

Вашият отговор на Маргарита Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>