Регистрация
Публикувано на 23.01.2019 / 19:23

ЛЪЖАТА И ЛИЦЕМЕРИЕТО – ОПОРАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

българия„Повечето от почтените хора са преминали преди това през разузнаването“.

 Збигнев Бжежинснки

Предполагал ли е някога Збигнев Бжежински, че някои от комунистическите държави ще го цитира начело? Сигурно не! Преди повече от 50 години, през есента на 1969 г., бях постъпил току-що в Икономическия техникум в Стара Загора (сега Търговската гимназия). Беше една събота и в третия час имахме физическо възпитание. Отидох до учителя Бенчев и отказах да се включа в отбора за часа му, защото за цяла седмица не бях успял да прочета една статия. Трябваше буквално да я разуча от списанието „БТА – По света“. Селският ветеринарен лекар Атанас Минчев, който ми беше настоятел, ми даваше отделни материали и после в съдота след обяд и в неделя, като се прибера на село, педантично ме изпитваше. Статията касаеше Збигнев Бжежински и неговата тогавашна „антидемократична роля“ като съл противник на социализма и комунистическата перспектива на Източна Европа и СССР. Бжежински беше много сложен философ. Още повече прагматичен политик от висока американска класа. Малко хора в България можеха изобщо да разберат тогава за какво става дума. Няколко години по-късно, след 1969 г. – през 1977 г., той стана съветник по националната сигурност на президента Джими Картър. Като такъв успя да вкара СССР в Афганистан, предизвиквайки края на утопията ни за равенство и братство. Збигнев Бжежински бе уникум като подготовка, стил и последователен перфекционализъм на антикомунизма му, прокламиран, моделиран и реализиран в най-пълната му мяра само за 20 години.

Ястрбът на Студената война – Збигнев Казимеж Бжежински бе човекът, когото политиците от целия свят строго следиха. Ако беше жив до миналата година – 2018 г., щеше да навърши 80 г. Като автор на глобалната антикомунистическа стратегия и на няколко теории, доста смело и точно прогнозира до къде ще стигнат държавите от Източна Европа. Президентът Картър бе рядко впечатлен от новата концепция за американска хегемония и твърде много му се доверяваше във формирането на външно политическата стратегия на САЩ.

Бжежински бе крайно десен при републиканците, т.е. – при самите „ястреби“. Но това не му попречи да бъде категорично против войната в Ирак, запалена от Джордж Буш – Младши. Войната в Ирак Бжежински оценяваше като огромна политическа грешка, от която Америка е нямала никаква нужда. Тревожеше го липсата на анализ за края на ерата, в която свършва световното господство на САЩ, но чак през април 2016 г. публично призна за това. В същото време, приложи концепцията за разширението на НАТО на Изток, но не познаваше в детайл възможностите на олигарсите от Източния блок. Бжежински бе изненадан от огромната манипулация и лъжите в посткомунистическите държави и рязкото обедняване на техни жители. Той разчиташе особено много на държавната регулация и бе учуден много от бързите темпове на раздържавяване и липса на геостратегически контрол в първите години на Прехода в Русия и другите източни страни. Въпреки това, след разпада на Съветския съюз, за който той има твърде голям и съществен принос, изненадващо, през 2001 г. Бжежински заяви: „Моята прогноза за по-дълъг исторически период е оптимистична, защото съм уверен, че Русия се променя. Демокрацията е едно от главните условия за разцвета на Русия. Аз мисля, че това ще се случи след Путин. Можете да считате това за исторически оптимизъм, но аз съм уверен, че сближаването на Запада и Русия е неизбежно и в резултат на това сближаване – Русия ще има огромна полза“.

В случая обаче, да не виждаме силата на Русия днес, значи сме слепи. Да сме само против Русия днес, не е логично. Да отричаме онази голяма политика, която касае Русия, не е нормално. Затова трябва добре да се изучава Бжежински – сериозно и издъно. За да не се повторят грешките и да не се злоупотреби с времето.

Ние, българите, злоупотребихме с последните 30 години – нито се съобразихме с прогнозите, нито отчетохме реалностите, в които пропуснахме изгодите за държавата. Колкото и да не вярвахме, трябва да споменем, че в такива случаи големите политици следват желязната логика и удачно, съобразявайки се с интереса си, прогно зират бъдещето си. Дали ще вземем за пример Чърчил, или Джон Фитджералд Кенеди, разбираме, че онова което са конкретизирали чрез своя интерес в Русия, е било и в тяхна полза. За големите политици от ранга на Бжежински, приоритет са големите, фундаментални проблеми на света, а не конкретизацията с детайли от малки държави като нашата. Дори и когато президентът Петър Стоянов го награди с орден „Стара Планина – Първа степен“ през октомври 2001 г., Бжежински прие това с уважение, а не по заслуга. Той гледаше на България като на Задунайска република. Бжежински беше убеден, че ние трябваше да вървим към цялостно ново преустройство, но не вярваше, че това се прави точно и последователно. Той знаеше всичко за България, за дейността на премиера – марксист Иван Костов, за масовата приватизация и утопията на Румен Гечев, за бандитизма, за разбитата индустриална инфраструктура. Тогава елитът на България имаше лошо отношение към него. Всички ранни политолози бяха заредени с прокомустическата схема за образа на Бжежински като откривател на „новия Виетнам за Русия“ – Афганистан. И понеже определената ненавист и недоброжелателност към него, която той фронтално чувстваше и разбираше, не ни отдели онова сериозно внимание като оценка и база за нашия преход. Призна само отношението ни към Косово и ролята на България за спасяването на българските евреи. Прескочи прехода, защото в този дублиран момент се нуждаеше от обвързването на целите с разбирането на новите водачи за онзи преход, в който държавата да е водеща.

Нашият преход в края на управлението на иван костов и старта на Царя, бе в патова ситуация. Натрупването на капитала във всичките му форми вървеше с пълна сила. Колкото капиталът успяваше, устояваше и се замогваше, толкова държавата упадаше. България промени изцяло пазарния си цикъл, отказвайки се от регулативните схеми на държавата. Вместо държавата да продуцира стил към други пазари и да гарантира друг инвестиционен интерес, тя заработи по програмата на Александър Божков за „щастието“ на червените барони. За разлика от Чехия, Унгария и Словакия, ние издъно унищожихме производствени мощности на лека и тежа промишленост, където днес щяха да се запазят над милион и половина работни места. А това щеше да отвори и друга ниша към пазарите ни в Изтока и в Арабския свят, там където бяхме пробили по време на комунизма с огромни загуби. Силата и прогнозите на Бжежински тогава ни трябваха много, както и сега. Иначе защо беше нужно да съсредоточим целия национален стабилитет в ръцете на 20-30 олигарси. Това е фундаменталната грешка в политическата ни реалност. Идва времето, когато вторачилите се в себе си олигарси и огромните си печалби като злоупотреба от държавата, ще започнат да се самоизяждат. Така е било и в другите държави. Спомнете си и за Италия. Вижте само начеващата война на между Валентин Златев и Кирил Домусчиев и преценете колко е важна тя за нашата истина! Както наскоро столичен сайт удачно отбеляза: „Ситуацията изглежда патова, а изходът на битката е непредсказуем. Така е, когато олигарсите съвсем си повярват и превърнат държавата в заложник на корпоративните си игри“.

И тогава се питаме – вярно ли е това, което съобщава Валентин Златев за многото танкери, безконтролно влезли в пристанище Бургас – управлявано и стопанисвано от Домусчиев? Или пък онова, което прави господарят на КРИБ, за да установи всевластие като преподчиненост на част от българските работодатели!

Започнах началото като спомена ми като ученика от Търговската гимназия и за утвърждаваща ни омраза тогава и в последствие срещу Збигнев Бжежински. После, когато станах комунист, на ненавършени 19 години, още повече трябваше да мразя Бжежински! А днес, 50 години след това, аз и моите събратя трябва да обичаме и венцехвалим Валентин Златев и Кирил Домусчиев, да браним тяхното богатство. Има ли тук парадокс? Има, и още как – грамаден, не голям! Ние, които защитавахме някаква социална идея за някакво равенство и братство, днес сме в разлома. Ние не можем да повярваме, че Бжежински е бил толкова точен, толкова прогностично ясен, проектирайки нашето утре. Той е проумял твърде рано, че нашата двуличност през комунизма като утопия ще доведе до голямата ни лъжа. А тя е благодарение вече на доказалото се лицемерие към държавата.

Въпреки всичко, ние не можахме да се включим изцяло към очакванията на Бжежински, за наше огромно съжаление. Може би българската народопсихология е далеч по-сложно разгадаема, а също и далеч по-сложно прогнозируема. В това отношение психиатърът д-р Николахй Михайлов направи в началото на 2017 г. една удачна класификация на някои характерологични черти на българите по време на прехода. Макар звучащи тежко и унижаващо, твърденията на психиатъра са твърде точни, а и най-вече навременни. Той изрично посчва, че „Българинът е смален човек. Прегънатият свиква със своето нищожество. Кодиран е да оцелява в дребнодушен режим. Масовият човек у нас охотно разменя свободата за сигурност.

Бедата е, че след краха на комунизма „разкрасяващото огледало на лъжата“ не беше счупено, а само си смени рамката“. 

И тъй като ние често си служихме с „разкрасяващо огледало на лъжата“, до 10-ти ноември 1989 г. и след това – явно и неявно, включихме – лицемерието. Като прагматика, то даде определени резултати в началото на прехода. Кандидат червените барони твърде хитро и нагло се помъчиха да покажат някаква затревоженост за новото утре. Но много бързо усетиха, че част от тяхното проживковско крило след убийството на Андрей Луканов ще ги забави в забогатяването и се втурнаха вкупом. Това уби атхок утопията на масовия българин. И както удачно посочва д-р Михайлов – „Масовият човек охотно размени своята свобода за сигурност“. Макар че тя сигурността изобщо я нямаше. Къде е била?

-В запазването на работните места?

-В запазване на стандарта на живот?

-В запазване на условията на труд?

-В запазването на сигурността на социалното осигуряване или само в лъжата?

Никъде! Едва сега, 30 години от прехода ние четем обратната страна на надеждата и онази сигурност, на която се надявахме. Масово се отрекохме от 300-та политически партии, масово отбелязваме, че 450-те частни болници и лаборатории не ни лекуват, а ползват достатъчно добре бюджета, масово осъзнаваме, че за моловете ни трябват далеч по-сериозни доходи. И тук вече сравнението не ни дава мира. Нима лъжата и стартовото лицемерие се превърнаха в онази лелеяна мечта като опора на българската демокрация. И тогава започва оплакването. И неслучайно след Костов, Царя, Станишев и Доган, оплакванията станаха твърде много и уж неразбрани. Да, точно тогава, същият Збигнев Бжежински, за когото по-горе стана дума, през 2009 г. пред Чешката национална телевизия изрично и остро заяви: „Източноевропейците да престанат да се държат като малки деца и да започнат да решават проблемите си сами, а не да пътуват до САЩ, за да се оплакват от руската агресия. Например, Москва се опитва да възстанови влиянието си в Източна Европа, като използва икономически интереси…………. Не трябва да се драматизират нещата, а да си дадете сметка, че щом има такъв проблем, отговорността за неговото решаване е на самите вас – източно европейците“.

Добро утро. Ако наистина осмислим сериозно мащаба и гордостта на Бжежински с това, което казва психиатърът д-р Михайлов, не виждаме от другата страна на барикадата. „Не“ гордият силен и смел за действие българин. Макар че е с държава от над 1300 г., със 700 г. робство, няколкото века на странни боляри като господари, 2 Световни войни и половин територия за последните 100 г., 50 г. комунизъм с утопия за равенство и той – българинът бил вече друг. Нищо подобно. Той, българинът, както посочва д-р Михайлов е коренно различен от това, което казва и очаква Бжежински, за да се оправя сам.

Той, българинът е „прегънат вече със своето нищожество. Българският човек е исторически подмятан, докато накрая, види се, е успял да се презре. Прегънатият наистина после свиква после със своето нищожество“.

И то е заради лъжата. Лъжата и лицемерието, което се ползва за основна опора на българската демокрация, е най-силният самоунищожителен на самоизява, като оценка и на действие на днешния българин. Българинът повярва на всички – на политици, на олигарси, на всички, от които зависеше бъдещето му. Но днес разни като Иво Прокопиев доказват, че са психодеформирани, за да не носят съдебна отговорност за многото милиони, които получиха и похарчиха. Други свръх богати министри, трети – крупни земевладелци и богаташи разпределяха държавата почти 3 десетилетия като на изполица и заем. И това състояние съвсем не е за подценяване. Това състояние беше без оценка. И днес също няма оценка. Това състояние не дава за нищо гаранция, защото демагогията на лъжата го е завладяла напълно, а лицемерието го е прихлупила.

По едно време преди 45-50 години угриженият български селянин гледаше в каскета на Тодор Живков с някаква надежда за някаква нова сила или поне за някакво приказвано псевдо равенство. Но по-късно започнаха строежите, купиха се апартаментите и хората си отдъхнаха за някакъв частичен успех. Днес всички сме наполовина в чужбина. Няма я оная надежда.

Има я само лъжата! Има я само лъжата, гарнирана с политическо лицемерие, което е явно и безкомпромисно за всички. Трябва да се мисли и да се работи твърде целенасочено. Организацията на академиците, организацията на българските родолюбци, силата на единението трябва да се мащабира по друг начин. На масата на сцената на първо място трябва да се обяви – как е излъган българинът? Защо е излъган и може ли да бъде толкова лъган?

Може ли българската демокрация да бъде обяснявана само с лицемерие и нагла лъжа? Възможно ли е да претворим друг стил за ползуваното безпаричие и да се организираме само следейки? Първо – на нашия интерес, който може да промени съдържателния елемент на стила на очакванията, или по-скоро вече заработената демокрация! Трябва да заработим друга демокрация!! Трябва да си решим демокрацията не с фалшиви лъжи на олигарсите, а само с реална работа! Работа, работа и много работа от всички здрави и годни български граждани ще доведе до промяна на стила за възприемане на демокрацията.

Трябва да осъзнаем най-важното – след 30 години лъжи, Демокрация без работа няма. И фалит на онези посредствени олигарси. Фалит, заради грубата лъжа с държавата и закона. Фалит, заради замяната на държавата в закона.

Това е единственият ни шанс за промяна на дилемата – за коя ли демокрация съкрушихме доста от постигнатото, макар и с много мъка? Новото отрицание е далеч по-тежко като философията на прехода. Дано да го осъзнаем и приемем – само и само като „отрицание на отрицанието“. И тъй като ни убеждават, че изразът „дано“ е доста вече ненадежден, остава да се осланяме само на истинската работа. На многото работа, в името на новия българин в нова България като държава!

Кольо Парамов

Коментари 18 за
“ЛЪЖАТА И ЛИЦЕМЕРИЕТО – ОПОРАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ”

  1. Той и Маркс е бил голям мислител, но в края на краищата нищо от това, което е казал не се е сбъднало.

  2. Медийната активност на Кольо Парамов и всичките му заигравки с коментаторите показват, че СЪМ НАПЪЛНО ПРАВ В ОЦЕНКИТЕ СИ ЗА НЕГО!

    И пак да го посъветвам, съвсем безплатно: Ченге долно, научи правописа поне на родния си език!

    1. Г-Н ИСАЯ МАНГОЛД,СПОРЕД ПОСЛЕДНИЕТЕ МЕДИЙНИ ЕВРОПЕЙСКИ ПРЕПОРЪКИ И ОБЩИ ЗАКОНИ,ВИ ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ,ЧЕ ОБИДИТЕ ПУБЛИЧНО В МЕДИИ СЕ ПРЕСЛЕДВАТ ОТ ЗАКОНА…..НЕ МЕ КАРАЙТЕ ДА ВИ ПРЕДИЗВИКАМ ДА ДОКАЖЕТЕ ДАЛИ СЪМ,,ЧЕНГЕ ДОЛНО,,,,СЛЕД КАТО НЕ ВИ ХАРЕСВА МОЯ СТИЛ И ПРАВОПИС,НЕ ГО ЧЕТЕТЕ…..ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ВИ ОФИЦИАЛНО….МОЛЯ ВИ….ПОЗДРАВИ.К.Парамов

  3. дъвката на либерастите – „демокрация“ е древногръцка дума и означавала народовластие, но на практика е била диктатура на част от хората върху останалите… защото право на глас са имали само свободните и имотни въоръжени елински мъже – а това означава, че на дискриминация са били подложени несвободните /робите/, чужденците, жените и джендърите, гърците без имущество, а също и гърците които не притежават оръжие или поради физически недъг не са в състояние да носят такова…

  4. Кольо Парамов, каква демокрация? Такава няма в България от 1944 г. до ден днешен. А след 1989 г. е пладнешки обир от клонингите на БКП, та чак до тяхнта прислуга, която в момента „управлява“ бездържавието.

  5. ПИТАМ: 1. ЗАЩО СЛЕД КАТО БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ Е НАМАЛЯЛ С 2 МИЛИОНА ДУШИ НИЕ ПАК ИЗДЪРЖАМЕ 240 ДЕПУТАТИ, ВМЕСТО 180? 2. ЗАЩО ИМА ДЕПУТАТИ ПОД 40-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ И КОЛКО СТАЖ И ОПИТ ИМАТ ТЕ, ЗА ДА РЕШАВАТ ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЪРЖАВАТА? 3. ЗАЩО ИМА 51 УНИВЕРСИТЕТА, КОИТО ПРЕВЪРНАХА ОБРАЗОВАНИЕТО В СТОКА И ДИПЛОМИТЕ СЕ КУПУВАТ 4. ЗАЩО ИМА 400 000 ДУШИ ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ И КАКЪВ Е НЕЙНИЯ ПРИНОС ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА 5. ЗАЩО СЕ РАЗРЕШАВА НА ХОРА БЕЗ ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ ДА ГЛАСУВАТ И СРЕЩУ „ЗАПЛАЩАНЕ“ ДА ИЗБИРАТ КОЙ ДА НИ УПРАВЛЯВА? 6. ЗАЩО СЕ РАЗРЕШАВА НА ПОЛУБЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, ЖИВЕЕЩИ ПОСТОЯННО В ЧУЖБИНА ДА ГЛАСУВАТ И ДА ОПРЕДЕЛЯТ СЪДБАТА НА ДЪРЖАВАТА БЕЗ ТЕ САМИТЕ ДА СА ПРЯК ОБЕКТ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НЕЙНАТА ТЕРИТОРИЯ?

  6. Да,така е, „Яков“…

    Р Е Ш Е Н И Е № 14/ 04.09.2007 г.
    Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
    Три имена Кольо Петков Парамов
    Дата на раждане 02.08.1954 г.
    Място на раждане С. Змеево, обл. Ст. Загора
    Вербувал го служител Валери Александров Груев на 12.06.1979 г.
    Ръководил го служител Валери Александров Груев
    Структури, в които е осъществявано сътрудничеството Управление „Гранични войски“-ДС
    Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството Резидент
    Псевдоними Яков
    Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Картон обр. 4; рег. дневник; протоколи рег. № 34/ 20.03.1990 г. за унищожаване на лично дело ІА-3243 и рег. № 61/ 22.05.1990 г.
    Снемане от действащия оперативен отчет 1986 г.
    Публична длъжност или публична дейност Народен представител в 36-о Народно събрание

    Едно не мога да разбера – как се оставяме вече толкова десетилетия да ни манипулират БКП, ДС и техните метастази?!… Ние мислещи хора ли сме, или стадо? Или всички играем на свирката „интереса клати феса“?!…

    1. УВАЖАЕМИ ИСАЯ МАНГОЛД,ТОЧЕН СИ…..ОЩЕ ПРЕЗ 2008 ГОД.АЗ ПЪРВИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДЛОЖИХ В ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ДА СЕ ДАДЕ ПРАВО НА ЗАСЕГНАТИТЕ ДА ИМАТ ПРАВО ДО ГОВОРЯТ ЗА СВОЯТА ДЕЙНОСТ КАТО ОБЯВЕНИ ОТ КОМИСИЯТА…..ДО СЕГА НЯМА ОТГОВОР….АЗ ИСКАМ МОЕТО ГОЛЯМО ДОСИЕ ДА СЕ ПУБЛИКУВА ЦЯЛОТО….ТОВА КОЕТО Е ПУБЛИКУВАНО Е ДУБЛИРАЩОТО МИ ДОСИЕ….И ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ КОЙ Е ПРАВ….ВИЕ-КАТО СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ,ИЛИ АЗ КАТО ФАКТИЧЕСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛ……АЗ,К.ПАРАМОВ,РАБОТИХ ЗА БЪЛГАРИЯ Я ВИЕ ГОСПОДИНЕ/ГОСПОЖА ВИ Е СТРАХ ДА СИ НАПИШЕТЕ ИМЕТО….СТРАХ ВИ Е…..ВИЖТЕ СЕ БЪРЗО ДО ОГЛЕДАЛОТО….СТРАХ ВИ Е…ПОЗДРАВИ…..К.П.

      1. Не ме е страх, НЕуважаеми Парамов, това е истинското ми име! И когато се гледам в огледалото, виждам единствено и само себе си, с това име от раждането ми до днес!
        И никога, в нито една от седемте държави, в които съм живял, не съм бил в друга роля!

        Аз разбирам, че всяка държава, във всички времена си има своите служби с хората в тях. Но тези хора не бива да се пишат за морални стожери на обществото в други исторически условия, нали?!

        1. УВАЖАЕМИ ИСАЯ,АКО ТОВА ВИ Е ИСТИНСКОТО ИМЕ -ИЗВЕНЯВАЙТЕ….НО,КАТО НЕ РАЗБИРАТЕ ОТ РАБОТА НА СЛУЖБИТЕ,ЧЕТЕТЕ И СЕ УЧЕТЕ…..В ,,АФЕРА,,ИМА ЕДИН МАТЕРИАЛ–КЛОЛЬО ПАРАМОВ–КАПИТАЛИСТ? ПРОЧЕТИ ЗА НАУЧИШ НЕЩО ПОВЕЧЕ….ПОЗДРАВИ.ЧЕСТЬ ИМЕЮ….К.П.

          1. Кольо е един доносник на ниско ниво, през ония години всичко се донасяше…
            Казвал ми го е лично шефа (през 1985-6, когато работех още в Ст.Загора) нещо като предупреждение,
            споделял е и други неща:
            Например ако изкарваш някой лев с допълнителен труд (по ТНТМ), съм предупреждаван, че ДС ще следи парите, които се разпределят да не надхвърлят основната заплата на всеки участник, независимо от принуса му към проекта независимо колко голяма е ползата от проекта.
            Второ, шефовете на отделните звена са ги пращали по църквите да бройкат кои служители ги посещават, особено една
            „съботнянска“ църква

        2. „Но тези хора не бива да се пишат за морални стожери на обществото в други исторически условия, нали?!“

          Сега ако се пробвате да дефинирате непротиворечиво, повтарям непротиворечиво, какво е това „исторически условия“ или „морален“ стълб или стожер ;-) може и да ви се вържа :-) на тезата.

          Защото аргумента ви той е бил „комунист“, значи е лош, е точно същия, като той е бил „фашист“, значи е лош. Както виждате само думичката фашист и комунист са заменени. А второто бе основното кредо преди 10-ти :-) .

          Иначе автора не е прав за доста неща, включая и за Бжежински, за което ще му цитирам американец и то републиканец :-), който направи не кой да е а шефа на ЦРУ за смях, иде реч за Майк Рупърт :-) .

          https://www.youtube.com/watch?v=AeFnRAZapUY

          Ако автора не е наясно кой е Бжежински и участието му в „световното задкулисие“ значи не си е прочел уроците докрая. Макар и според мен там той да играе по скоро ПиАр роля, като повечето *логични „професори“ . „Академията“ е част от голямата игра, Както ВПК и други подобни компоненти. Именно те ви пробутват днес Ф16 и подобните на КТБ далавери. Но преди това ви инсталират такива като Бойко Борисов на власт :-( .

          1. Ето ви уваваеми авторе Естулин, дядо(КГБ) му е спасил доста хора от Сталин ;-)

            https://www.youtube.com/watch?v=h04XlQSLBe8

            Билдербергите си имат сайт, т.е. не са „вече“ конспиративна теория, както ми се налагаше да споря с много нашенски идиоти по форумите, които ми го вадеха като основен аргумент, че те р’ш ли не съществуват :-)

            Знаете ли на кой клуб бе член „проф.“ Тодор Вълчев :-) ???

          2. Намерих го :-)

            https://www.youtube.com/watch?v=mjZsHENlCC4

            Работата по първи приоритет винаги е най-трудна и най-печеливша в дългосрочен план. В „Срещи с Буров“ имаше един пасаж в който банкера Буров обясняваше как Рим си е възпитавал „новите“ управници от превзетите провинции. Как мислите дали ние българите сме били продукт на такова „промиване“ на мозъците ;-) .

            Симеон Велики в коя философска школа е учил, а ? Виж Вениамин е друга по-интересна история.

            Така, че д-р Михайлов просто е чел по прецизно Историята, но проблема му е че това което той е констатирал е факт известен още на римските императори, ако не и египетското жречество ;-) .

            За Баце да не питам, той е философска трагедия :-) .

          3. Г-Н АНОН,ПЕРФЕКТНО……МОЛЯ ТЕ КАЖИ НА ГОРНИЯ ФИДЕЛ,ЧЕ НЕЩО СЕ Е ПООБЪРКАЛ ЗА МОЕТО ДОНОСНИЧЕСТВО…ОТ 20.9.1972 ДО 10.10.1992 АЗ СЪМ В ЗЛАТОГРАД И ПРЕЗ 1985-1992 СЪМ ЗАМ.ДИРЕКТОР НА ,,ГОРУБСО,, И НОР НА РО НА УГВ….КАКВА СТ.ЗАГОРА,КАКВО ТНТМ,КАКВИ ЧЕРКВИ И ДРУГИ НЕСВЪРЗАНИ ГЛУПОСТИ……ИНАЧЕ,ВАЧАТА ФИЛОСОФСКА ЧАСТ ПО ОЦЕНКАТА НА МОЯТА СТАТИЯ Е ТОЧНА И ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОВА…..ТАКИВА КАТО ГОРНИЯ ФИДЕР СА НА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА…..БЛАГОДАРЯ ВИ….К.Парамов

Вашият отговор на Кольо Парамов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>