Публикувано на 18.02.2008 / 14:19

Лидерът на ГЕРБ – Варна съвсем се ошашави, ще съди държавата в Страсбург

 

 

Както вече е до болка известно, становището на Комисията по досиетата бе, че лидерът на варненските гербери е бил щатен служител на Държавна сигурност в периода от 1 юни 1990 г. до 16 юли 1991 г. След обжалване на Димитров, на финала Върховния административен съд потвърди становището на Комисията по досиетата.

Човекът на Бойко Борисов в морската столица обаче днес отсече, че делото е поръчково и по него са допуснати фактически нарушения по доказателствения материал. Димитров се оплака на пресконференция, че в досието му било записано с молив и без подпис “полковник – Държавна сигурност” и каза нещо фундаментално: “Дори да бях щатен служител на Държавна сигурност, не бих се срамувал от това, защото във Варна служителите на ДС бяха най-добрите следователи и те не се занимаваха сп политически дела”.

Защо е този продължителен хленч тогава?

Павел Димитров оглуши орталъка, че не бил принадлежал към Държавна сигурност, води дела, загуби финалното и продължава да занимава обществеността със себе си, запътил се е и към Страсбург, където ще съди държавата. Лидерът на ГЕРБ – Варна на всяка цена иска да му повярваме, че няма нищо общо с ДС, но на 31 юли 2007 година пред в. “Черно море” той дава интервю, в което твърди различни неща. Публикуваме дословно отговорите му тогава:

“Павел Димитров, лидер на ПП ГЕРБ – Варна:

– Г-н Димитров, наскоро националното ръководство Ви гласува доверие и Вие бяхте избран за общински и областен ръководител на ПП ГЕРБ – Варна. Представете се за хората, които все още не Ви познават.

– Завършил съм висше юридическо образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност право. До 1992 г. съм работил в МВР и в следствието. В следствието бях до 31 май 1990 г. по щат на Народната милиция, а от 1 юни 1990 г. бях назначен за началник на Следствения отдел. И тук може би е моментът да спомена,че именно защото бях началник, от Комисията по досиетата механично ме причислиха към Държавна сиурност (ДС), без да съм бил назначен и без въпросът да е разгледан професионално и компетентно. Но затова ще кажа по-нататък. Иначе два пъти съм избиран за член на Висшия съдебен съвет (ВСС), и то именно когато бях началник на Следствения отдел в периода от 1990 г. до 1992 г. Тогава председател на ВСС беше Светослав Лучников, а главен прокурор Иван Татарчев. Ако съм бил щатен сътрудник на ДС, никой нямаше да ме държи във ВСС. Спомням си, че по това време някои хора бяха отстранени от съдебния съвет именно, защото са били щатни служители на ДС. След като доброволно напуснах следствието през 1992 г., започнах да работя като адвокат и до този момент съм адвокат, като съм специалист в областта на наказателното право. Бил съм член на Управителния съвет на Адвокатския съвет, бил съм и съдия в дисциплинарния съд на адвокатите. Занимал съм се и с обществена дейност. От една година работя за каузата ГЕРБ. Това е, общо взето. Женен съм. Имам тридеца – двама синове и една дъщеря. Имам и трима внуци.

– Стана дума, че бяхте набеден за сътрудник на ДС. Възнамерявахте да сезирате ВАС за това. Докъде стигнахте с опровергаването на информацията?

– Първо ще уточня, че не ме обвиняват, че съм бил сътрудник на ДС, а държавен служител. Разликата е доста сериозна. В тази връзка искам да обърна внимание и да обясня на онези медии, които доста злостно третираха този въпрос по отношение на нашия устав. Коментираха, че щом съм бил свързан с ДС, според устава на ГЕРБ трябва да бъда освободен като председател на местното ръководство. В устава пише, че

подобни длъжности не могат да се заемат от тези, които са били щатни или нещатни сътрудници на ДС. В моя случай не става въпрос за сътрудник, а за щатен държавен служител. Разликата е огромна и това трябва да е ясно. Всъщност ще е добре да проследим нещата в хронология. На 5 юли бяха оповестени имената на 10 щатни служители на ДС от ВСС през периода 1990 – 1991 г. За мен бяха написани само два реда, че съм бил на длъжност в Окръжното упраление на МВР – Варна, и че през през 1992 г. съм напуснал доброволно. Доста по-късно получих решението на Комисията по досиетата и тогава разбрах в какво се състоят нещата. То е написано малко по-подробно и аз ще ви го прочета. Всъщност ме свързват със структурата на ДС като щатен служител от 1 юни 1990 г. до 1991 г. т.е. в период от 1 г. Вижте какво е записано в решение № 6 от 5 юли т.г. на комисията: "Със заповед № (няма номер), от 1 юни 1990 г. Павел Димитров е преназначен от Народната милиция в началник на

Следствения отдел при Главно следствено управление". През 1990 г. обаче Главното следствено управление вече не съществува. Още през 1979 г. с указ на президента, или по-точно на Държавния съвет, Главното следствено управление се закрива и се създава единното следствие т.е. Националната следствена служба, която съществува и до момента. В решението пише, че съм получил звание полковник от ДС. От януари 1990 г. обаче ДС започва да се закрива. Първо се закрива Шесто главно управление, след това идва най-важното, което касае мен. През февруари 1990 г. се закрива Второ главно управление, в което бяха на щат началниците на следствените отдели. И именно от това механично ме свързват с ДС. По мое време обаче Второ управление вече беше Служба за защита на Конституцията. Година по-късно тази служба стана Национална служба за сигурност, която и в момента съществува. Т.е. аз няма как да бъда на щат от 1 юни1990 г., след демократичните процеси, към ДС, защото тя вече не съществува. Но тъй като на 16 юли 1991 г. окончателно и де юре с указ се закрива ДС, са ме вкарали в този период като служител на ДС. Освен това не е вярно и че съм полковник от ДС. Аз съм полковник по Закона за всеобщата военна служба. Това е записано и в удостоверението, което ми е издадено. Искам да добавя и че когато съм бил на щат към Националната следствена служба (НСлС), тогава нямаше длъжност по ДС. Освен това получих отговор на запитването ми до НСлС на 24 юли и то гласи, че през 1990 г. политически дела вече не съществуват и затова в НК и НПК те не се разделят на такива. Такава глава няма в НК. Към момента събирам документация за делото си във ВАС. Надявам се, че то ще се насрочи за септември или октомври и ще приключи успешно. Мисля че съм единственият, който е обжалвал решение на Комисията по досиетата. Считам, че юристите ще се задълбочат в този казус и ще уточнят, че аз наистина не съм бил служител на ДС през този период от 1 година.”

Дали Павел Димитров е бил щатен служител на ДС или не очевидно няма никакво значение, тъй като самият Димитров твърди, че в устава на ГЕРБ става дума за сътрудници на ДС, които не бива да заемат ръководни длъжности, а не за щатни служители на Държавна сигурност.

Неистовостта, с която продължава да ровичка в тази тема, прави лоша услуга на Павел Димитров. От една страна, бившите щатни служители на ДС във Варна умират от смях и откровено му се подиграват, от друга – темата вече е досадно скучна. И от трета – щом като няма нищо срамно в това да си бил щатен в ДС, защо е целият този мелодраматизъм на всяка цена да се изкараш, че едва ли не, си бил дисидент.

Ако варненският гербаджия имаше читави пиари, още повече, че самият Бойко Борисов се държи непукистки на тази тема, досега поне десет пъти да бяха запрели Димитров да спре дотук с цялата тази истерия.

Защото от ДС, или не – мъжът е пич, когато не писка.

Останалото е онази приказка за “кой ми …. в гащите”.

 

 

Веселина Томова

Коментари 0 за
“Лидерът на ГЕРБ – Варна съвсем се ошашави, ще съди държавата в Страсбург”

  1. Трябваше да го пипнат този измамник.Не случайно цяла варна го мрази.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *