Регистрация
Публикувано на 11.05.2019 / 8:11

КУРШУМ ЗА ЩАСТЛИВЕЦА

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВМоже би най-ужасяващата грешка с фатален край в световната литературна история, това е убийството на Великия Щастливец – Алеко Константинов, станало на днешния ден – 11 май в далечната 1897 година край пазарджишкото село Радилово.

За мен Алеко е българският Гогол.

Целта на покушението, всъщност, не е бил Алеко, а неговият спътник Михаил Такев, адвокат и политик, който остава невредим.

Двамата, приятели и колеги от Демократическата партия, се срещат случайно в Пловдив на 8 май, където имат дела – по това време Щастливецът работи като адвокат. Такев кани писателя в родния си град Пещера, за да отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий.

Вечерта на 11-ти, на връщане от Пещера към Пазарджик, те се отбиват за кратка почивка в село Радилово, където са били и сутринта.

Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада. Само дни след трагедията, заговорът се разплита. Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков. Причината е абсолютно прозаична – между жителите на Пещера и Радилово отдавна тлее вражда заради спорна гора и земя. Освен това кметът ненавижда Такев, тъй като са политически противници. Минков решава да се възползва от сгодния случай и да организира покушение срещу депутата.

Съдебният процес срещу престъпниците трае само пет дни – от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков, са осъдени на смърт. Тъй като Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.

Алеко Константинов е автор на пътеписите „До Чикаго и назад“, „Какво? Швейцария ли?“, „През марта на Чепино“ и на фейлетоните: „Бай Ганьо“, „Миш-маш“, „Разни хора – разни идеали“ и др.

Поклон пред Гения, нека се свети името и великото му перо!

Валери Станков

11 май 2019 г.

гр. Варна, 8, 00 ч.

Коментари 19 за
“КУРШУМ ЗА ЩАСТЛИВЕЦА”

  1. Висока философия е сродени да са Алеко и Гогол, бих добавил Чехов с “Няма нищо по-страшно, по-оскърбително, по-тъжно от пошлостта“ Нещо ги сродява през жанровите посоки, високият духовен сан, във висши ранг, отвращение. Пошлостта отнема бъдещето

  2. В дискурса на времето е маловажно Такев ли Цветанов ли уби мъченика иронимен щастливец, разликата е в имената, а не в същностността на блатната държава и ней зависимите институции, блатния борд е в смяна, всичко да се смени за да не се промени. Насетне, при същи нрави времето се сменя

  3. Вероятно злото е повече йерархия нежели сила, социални катаклизми лесно го елиминират, и порочната реалност поръчител палач рухва и бликва от дълбоките недра народната вода

  4. Сега обаче, днешните, които са даже „по-католици и от Папата“ искат да „изхвърлят“ от учебната програма Класиците на българската литература и да прокарват идеите „мулти-култи“, атлантически ценности, джендър идеология и всякаква друга упадъчна поп култура за да направят децата консуматори олигофрени. Това са предатели на собствения си народ.

  5. Христо Ботев, Гео Милев, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Алеко Константинов и още колко много! Каква ли щеше да е литературата , живота ни, ако бяхме спасили тези пратени ни от бога духовни титани? Земята на погубените поети! Понякога се срамувам…

    1. И още – Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Пею Яворов, Пеньо Пенев…

      Нашата поезия е най-значимата поезия в Европа, защото е единство на думи и дела. Но днес няма нито едно литературно свестно списание за българска поезия и литература, не е печеливша.

      И няма кой да издаде поне двата тома на „Видрица“, „Оптимистична теория за нашия народ“…

  6. Велик българин, интелектуалец, писател! В краткото си творчество създава символ, който описва нашенеца от минало и сегашно време. А и за бъдеще. Всичките му творби са пълни с оригинален хумор, осмиване и подигравка на това, което е било и винаги ще бъде псевдо. Поклон пред паметта му! Представете си този човек да беше творил още 30-40 години какви велики произведения щеше да остави след себе си…

  7. Един от най-талантливите писатели, интелигентни, образовани и красиви мъже в България. Любим мой автор. Защо ли винаги съм си мислила, че не е грешка.

    1. До „Мери“: Никога няма да разберем за тази „грешка“. Както и никога няма да разберем кой поръча изнасилването и убийството на Виктория Маринова – журналистката от Русе и през колко посредници е минала тази поръчка. За полицията и за прокуратурата, случаят удобно приключи със задържането на Северин Красимиров. Кой е поръчителят? Такъв няма! ЗАБРАВЕТЕ! Вероятно така е станало и при Щастливеца.

  8. Много неща могат да се изпишат за Алеко, за политическите нрави тогава и конкретно за този случай, но ми позволете да изразя следното мнение: В периода 1897-1898 година в България е имало правосъдие, а днес правосъдие не съществува!

  9. Възможно еволюцията обрича честен, умен на осъдена съдба, инак маймуната нямаше да се превърне в човек. Невъзможно е божествено с любов творение да погива от зло. Навярно в паралелно време живее истински живот

  10. Бай Алеко ,бай Алеко ,ако беше тука сега ,какво ли щеше да напишеш за бай ти Ганя …

    1. Една мя епиграма отпреди 50 години:

      Бог-високо!
      Цар-далеко!
      А убиха и Алеко!
      Босия

    2. Ще напише да се гръмнете и двамата с глупавият ти господар борисофф,но преди това ти да му оближеш насраният ГъС!

  11. Анон , ти вече на изписване ли си от психиатрията?
    Нищо лично , само питам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>