Публикувано на 07.04.2008 / 14:44

Куршум в главата за мишената Георги Стоев

 

 

Хроникьорът на подземния свят, който беше лют враг на Бойко Борисов, Любен Гоцев и Младен Михалев – Маджо бе прострелян с куршум в главата и два в тялото около 12,50 часа пред хотел “Плиска” в столицата. Години наред той пишеше без някой да го обезпокои сериозно и точно в взривоопасната ситуация, която тресе МВР и държавата, бе гръмнат.

Стоев е бил в кафене, близо до хотела, където имал среща с двама души. Писателят на ъндърграунда е подготвял книга за организираната престъпност и срещата е била заради новото издание. На нея пристигнал само един от двамата души, който е и пряк свидетел на инцидента. Георги Стоев живее наблизо до хотел “Плиска”.

В момента, когато е излизал от кафенето двама души са стреляли по Стоев като единият куршум е попаднал в главата му, а други два – в тялото. Писателят е бил откаран в “Пирогов” в крайно тежко и критично състояние.

Георги Стоев написа поредица от книги, в които разкри механизмите на подземния свят. Главна мишена в хрониките му на ъндърграунда бе Младен Михалев – Маджо и ген. Любен Гоцев, наричан от него Кръстника на мафията.

Последното участие на Стоев бе в предаването на bTV “Сеизмограф”, където той разказа, че се е свързал с шефа на “Убийства” Ивайло Спиридонов, с когото е бил разработен план как Стоев да свидетелства за това, че Маджо му е поръчвал убийства. За планът е бил уведомен градския прокурор Николай Кокинов, който пък праща своя подчинен прокурор Чавдар Ангелов. Целта според Стоев е била разработката да бъде извършена без знанието на вътрешния министър Румен Петков. Прокурорът Кокинов обаче уведомява главния прокурор Борис Велчев, Велчев звъни на вътрешния министър Румен Петков, а Петков моментално вика при себе си ченгето Ивайло Спиридонов, зада го пита защо прави това разследване без да го е уведомил. “”Предадоха ни!”, казва по-късно Спиридонов на Георги Стоев и така всичко приключва.

В “Сеизмограф” хроникьорът на мутрите каза още, че според него Будимир Куйович е на ниско ниво в престъпната йерархия и негова роля се фаворизирала излишно от властите. “Няма жив, или мъртъв бос, който да не е сътрудничил на спецслужбите. Всичките бяха вербувани още от ДС. Аз също съм сътрудничил и съм бил викан на частни разговори”, коментира Стоев.

Според него Куйович е посредник на Сретен Йосич, а в България със синтетичната дрога се занимава Брендо, зад който стояли братята Маргини.

За Галевите Стоев каза, че знае за тях от изчезналия Кирил Цветанов – Буята, който му бил разказвал, че ке държат пазара на дрога в Югозападна България. Според писателят срещата между вътрешния министър Румен Петков и Галевите е била за да бъде договорен мир в региона.

Стоев разказа още, че с Алексей Петров са имали пререкания през 1996 година, когато Петров е вкарвал проститутки в хотел “Хранков”, за които е отказвал да плаща, а по това време Стоев е ръководел казиното в хотела.

Георги Стоев коментира, че бизнеса в България със синтетична дрога силно се преувеличава от полицейските власти и това е рекламен трик пред Европа – вижте ни колко много дрога хващаме. “Това беше рекламен трик на Бойко Борисов”, уточни Георги Стоев.

Стоев бе и основният източник на починалия автор на вулгарните романи Христо Калчев. След смъртта му, той продължи да пише саги за подземния свят.

Георги Стоев твърдеше, че е работил дълго време за Поли Пантев, от който има и подарък пръстен с надпис, който бе илюстрация в една от книгите му.

Стоев извади на бял свят и истинския облик според него на Бойко Борисов. Ето какво пише за него в една от книгата си “Кръстника 2 – Маргина, Бойко и другите”:

“Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. “За какво му е този Бойко? – бях подхвърлил тогава. – Той е най-обикновена шушумига”. “Да, ама скоор ще се променят нещата – отговори ми тогава Стуканьов – Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистват сметките с враговете си, без никой да им търси отговорност”.

Тогава си помислих, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма “Ипон”. Тогава отново го беше спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат.

Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеще се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен.

Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар да бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар.

Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки.

– Ние сме гости на рожденния ден на Цветелина – възроптали някои от тях, като повикали управителят.

– Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала.

Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рожденния ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха.

Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижи. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на “Граф Игнатиев”. Казваше се “Long John”. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: “Утре се оправим нещата”.

Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето – Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.

– Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! – изхилил се Поли – Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.

Макар да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банката за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка.

Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я подържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден.”

За Бойко Борисов Георги Стоев пише и отделна глава, в която споделя какво е изрекъл за него Димата Руснака:

“Димата Руснака ми звънна някъде около единайсет вечерта. По принцип говореше бързо и трудно му се разбираше, но този път надмина себе си – стреляше думите в слушалката като картечница. В общи линии разбрах, че ме кани възможно най-бързо в горичката пред ресторант “Тополите”, която беше на около стотина метра под дома му.

Да се обажда късно и да кани на срещи, беше нещо нормално за него. Всички знаехме, че по цели нощи вилнее по заведенията, но за първи път ми предлагаше среща в някаква си горичка. Още повече че едва ли не ми нареди да дойда сам, като самият той се закле поне три пъти, че също ще е сам. Макар да знаех, че е много

коварен и опасен, предложението му не ме притесни. Димата беше рядък използвач. Знаех, че в случая има нужда от мен, и щах да започна да се притеснявам едва след като му свърша работата. Повече от десет минути се въртях в горичката, когато видях Димата, който пристъпваше бавно и тежко, облечен в анцуг, с разрошена коса. А най-страшното бе, че в ръката си носеше голяма чаена чаша, покрита с капаче, и през една-две крачки отпиваше.

-Искащ ли кафе? – вместо поздрав предложи Димата.

-Не.

-Още е топло – разхили се, – нищо че го мъкна от нас.

-Просто не ми се пие.

-А какво ти се прави? – подхъвърли с типично заядливия си тон Димата.

-Очаквам да ми обясниш за какво ме извика тук по това време.

-Абе, нещо ме е стегнала шапката, братче! Писна ми да стоя като в кафез. Реших, че тая вечер ще изляза от нас съвсем сам, без да се крия, и ще се разхождам ей така… пеш из цяла София. Ни то добре знаеш, че безцелните неща не са ми присъщи. Затова реших за ти се обадя, та да направя разходката поне малко ползотворна.

-Твоите охранители не се ли притесниха, че излизаш сам? – погледнах го с нескрито любопитство.

-Много … направо ми препречиха пътя. Страхуват се някой да не ме гръмне, че после кой ще ги хрантути? Даже някакъв новак, от тези на вратата, когото изобщо не познавам, вървя след мен почти дотук. Накрая му скръцнах със зъби и го отпратих, както впрочем направих и с онези, които не ме пускаха да изляза. Тоя, новият, за който ти казвам, определено се опитваше да ми направи впечатление колко вярно ми служи – разпали се Димата – Абе, тия хора не могат ли да разберат, че аз не съм нито от вчера, нито от онзи ден, бе? Отдалече ги надушвам натегачите. А и кой може да обича мръсник като мен. Може би са ме объркали с оня тъпак – Младен, който раздава бизнеси на неговите тутманици. Кака така не можаха да схванат – продължи да се самонавива Димата, – че като си добър охранител, цял живот ще те държа като такъв. Не е ли така, бе Жоро? – сети се накрая, че не беше сам и ме погледна въпросително.

Знаех, че Димата не обича да спорят с него, но пък аз още по-малко исках да влизам в ролята на шушумига.

-Разбира се, че не е така. Всеки човек има нужда да се развива. Така ще ти избягат.

-Мойте ли, бе? – разпени се той. – Никога няма да ги пусна… А някой е мръднал настрани, веднага ще накарам другите да го осакатят за назидание.

Сега вече усетих, че Димата не ме бе излъгал, като каза, че го е стегнала шапката. Обикновено ве споделяше нищо за себе си. А пък охранителите си издигаше на пиетдестал. Години наред тръбеше наляво и надясно, че са най-добрите в България, което в интерес на истината беше голяма заблуда. Познавах момчетата му, до един бяха джудисти, които Димата караше да поддържат форма и им осигуряваше безплатна химия. Той беше добър водач, умееше да надъхва и заедно с тях бе пребил не една и две чужди охрани. Последно се бяха изявили, когато в “Ескейп” пребиха прехвалените барети на Косьо Самоковеца. Бяха ги изхвърлили буквално от втория етаж. Оттогава нарбаха огромна инерция и се смятаха едва ли не за непобедими. Просто бяха забравили нещо много важно: охранителят не трябва да се бие, а да пази боса си, дори с цената на своя живот. Желязно правило беше да предпазват шефа си от провокации. И като се включваха в подобни сбивания рамо до рамо с него, го оставяха незащитен и рискуваха някой за го застреля. Димата и хората му определено не спазваха тези правила и очаквах скоро това да им изиграе лоша шега. Просто знаех, че Младен също е уловил тези моменти. А той никога не пропускаше да се възползва и от най-малките грешки на враговете си.

-Глупости говориш, Дима! – прекъснах го грубо, с риск да си навлека гнева му. – Знам колко обичаш твоите момчета. А и те отдавна са доказали, че са ти верни.

-Абе, така е – видях как разпусна юмруците си, които бе свил, когато му казах, че говори глупости. – Ама напоследък много ми се насъбра. Но пък успях, нали? – почти истерично извика Димата. – Премахнах онази дебела, гадна, гнусна торба – Бай Миле… Пуу… – изхрачи се Димата злобно. – Ти не знаеш, Жоро, шо години съм го търпял тоя дебил. Аз и Маргина го запознахме с Младен, а той ни продаде за жълти стотинки. Години наред кроеше планове как да ни убие. Къде си сега, Милчо?… – развика се Димата, гледайки към върховете на дърветата.

Сетне затропа по пръстта, приседна на колене, наклони ухо към земята и отново се провикна:

-Да не си тука бе, дебелак?

Руснака бе изперкал напълно. Сякаш здравият разум, с който се гордееше години наред, се бе изпарил. Не би беше смешно. В шибания ни занаят това можеше да се случи на всеки. Напрежението идваше в повече, дори и на най-дебелокожите. А Димата, макар и опасен престъпник, бе градско момче и чувствителен мъж. Селандури като Маргина по не взимаха присърце тези неща. Независимо че не бе по-малко зъл от Димата, Маргина притежаваше волско търпение и спокойствие. Именно поради тази причина, макар и в сянка, той бе най-големият бос.

-Няма го вече Бай Миле, Димчо! – реших да го успокоя аз.

-Няма го, нали? – кресна отново той. – И онази курвичка, Младенчо, я няма… Крие се някъде като плъх… Бил казал да ми предадат, че ще се върне, когато падне това правителство… Нали беше много горд с Бойко? … Да, ама сега Бойко бачка за мен с Маргина.

-Аз си мислех, че все още слугува на Младен? – реших зда го разприказвам докрай.

Глупости, Жоро … Не ще и да чуе за него. Младен му нарежда, а този не иска шефове над главата си. Ние с Маргина сменихме тактиката си. Извинихме му се зае дно време. Знаеш, че бяхме го понабили. После му подадохме нещичко и от нашия бизнес. Макар че може и да си чул, че като стана главен секретар дойде да нахалства за повече проценти. Аз бях първият, който го изхвърли… Така е в този живот, приятелю! – стисна ме внезапно за ръката. – Времената се менят… Бойко Тиквата вече е фактор, а аз го познавам отдавна и занм от какво най-много се блазни. Не от пари, а от внимание…. Е, дадохме му го това внимание. Двамата с Маргина го убедихме, че е най-великият играч в момента.

-Защо тогава прати да ви вземат натривки от ръцете, когато взривихте Стоил в сградата на “Булинс”?

-На него и през ума нямаше да му мине да го направи, но ние му го подсказахме. Нали трябваше да излезем невинни пред обществото. А и трябваше този кретен най-накрая да симулира, че върши нещо.

Димата ме пусна, отдърпна се предпазливо и ме огледа.

-Никога не съм казвал, че ние сме взривили Стоил.

-И аз не го казах – реших да играя неговата игра. – Просто не си ме разбрал. Казах “когато взривиха”.

-Много добре чух, че каза “когато взривихте”, а и аз ти разкрих какво направихме след това – разтресе се от смях Димата. . Но кой ще ни потърси сметка? – хвана лакътя ми отново. – Нали ти казах вече… главният секретар на МВР бачка за нас.

-Може да го натисне министърът – отдръпнах се, не обичам да ме докосват по този начин, а и Димата не се усещаше, че ме стиска.

-Извинявай – промълви едва чуто. Мразеше да се извинява, но имаше нужда от мен. – Нещо се разпалих и не се усетих…. За какво ме питаше? А, за министъра… Ами че то Бойко, като се засича с него по коридорите на министерството, го псува.

-А ти откъде знаеш?

-Моите момчета познават някои от охранителите на Бойко. Наскоро ми разказаха как, като се разминали, Бойко се изплюл пред краката му и го нарекъл “сдуханяк гаден”. Знаеш, че познавам и доста хора в пресата. Шибам там разни курвички, които ми разказват как постоянно звънял на главните им редактори и ги натискал да пускат голямата му глава, както и всичките му тъпизми на първа страница…

-Значи да разбирам, че за нас вече няма заплаха? Всичко е в наши ръце, а, Дима?

-Не, не, не, не… . заклати глава като в транс Димата. – Не трябва да се разкарвам пеш… все още е мното рано. Какво като Бойко Борисов е наш човек. Ако ме гръмне някой, какво ще направи? Ще дойде да се снима с трупа ми.

-Къде виждаш заплахата? – запитах учуден, след като досега се величаеше и извезнъж отново показа страх.

-В онзи старец – Любен Гоцев… любовника на Младен!”

Една от категоричните тези на Георги Стоев бе, че Кръстникът на българската мафия е ген. Любен Гоцев. В интерю за “Уикенд” той отговаря на въпрос чит ли е кръгът “Монтерей” така: “Никакъв мит няма, колкото и Любен Гоцев да се опитва да го обърне на шега и на едва ли не на пенсионерска сбирка. Това символично появаване миналия вторник в “Монтерей” пред медиите целеше нещо друго – Любен Гоцев да покаже на всичките си врагове кои са ортаците и съратници те му. Компанията наистина беше впечатляваща. А Гоцев стоеше като Кръстник в ресторанта и всеки, който влизаше, пъръво се здрависваше снего и след това заемаше мястото си. Чавдар Чернев – бивш шеф в МВР и изключително близък до Младен Михалев – Маджо, Виктор Вълковп – ятак на Маджо, Любо Левичарв, бившият шеф на ЦСБОП. Допреди години всички тези хора се събираха в “Монтерей”, оттам идва и името на кръга. От доста време те вече не се срещат там, а в ресторант “Кипарис”. Там Любен Гоцев се среща тайно с Младен Михалев – Маджо, във ВИП стаята в ресторанта.”

На въпрос има ли реална власт Любен Гоцев, Стоев отговаря така: “Макар да е на години, той все още е в играта и няма намерение да я напуска. Гоцев е свикнал не да се говори за него, а да се шушука – той се изнерви, защото го осветих. Тези, които трябва, знаят, че Любен Гоцев е създателят на Маджо. Преди време Георги Пехливанов се изказа за Младен Михалев, че е кукла на конци. Аз предадох на Маджо думите на Пехливанов. И той каза: “Да така е. Но знае ли кои стоят зад мен?”. Ако си мислите, че Младен Михалев има стотици милиони, бъркате жестоко. Маджо сам е признавал, че има 16 съдружници, все генерали от БСП. Той ги наричаше “червени брамии”. Парите за БСП се разпределят от Любен Гоцев. Той е покровителят, съветникът и лобистът на Маджо. Веднъж Михалев ми разказа през какви унижения е минавал в началото. Чавдар Чернев, когато се напиел, карал Маджо и Маргина да лазят под масата.”

Георги Стоев твърдеше напоследък, че се страхува от това, което изнася, въпреки, че знаел как да се пази и ходел с охрана. Беше наясно обаче, че когато някой реши да те гръмне, охраната е просто декор.

 

 

Веселина Томова

Коментари 0 за
“Куршум в главата за мишената Георги Стоев”

  1. Moje i da si prav.. ama az ne pisha romani:)
    a i men nqma za kakvo da me strelqt OSVEN ako ne iz4ukam maika ti i ti da me pokosi6:)

  2. Пука им на мутрите за писанията и интервютата на Жоро Стоев, в които за тях няма нищо неизвестно на властите и на обществеността или ако има, то е незначително. Многото нови уличаващи факти са за бивши и настоящи политици и властници, но сега вкупом ще винят мутрите за покушението.

  3. Изводът е един – каквото и да знаеш, е по-добре да го запазиш за себе си. Особено ако си решил да мътиш водата на големите риби. Жалко за човека…

  4. NISHTO U4UDVA6TO NE NAMIRAM..
    Taka se slu4va s hora koito mnogo govorqt i ne znaqt koga da sprat!!! VZEMETE SI POUKA NQKOI 4ETATELI:)!!
    ZA DA NE DOIDETE NA NEGOVIQ HAL

Вашият отговор на az Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *