Регистрация
Публикувано на 04.01.2018 / 19:22

КОЛЬО ПАРАМОВ – КАПИТАЛИСТ?! ДЪРЖАВАТА МЕ Е ПОЛЗВАЛА КАТО ПУШЕЧНО МЕСО. ДНЕС ДЪРЖАВАТА НА ПЕЕВСКИ ОПРЕДЕЛЯ КОЙ У НАС Е ДОБЪР И КОЙ Е ЛОШ!

КОЛЬО ПАРАМОВ„Щом пълзиш като червей,

не се сърди, че са те настъпили!“

Чудомир

През последните 77 дни в две книги, два вестника и четири електронни издания- „Блиц“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, собственост на Пеевската държава, се отделя сериозно място на скромната ми особа. Отразен съм в групата на „Капиталистите на комунистическата Държавна сигурност“ и в държавата „Капитал“, която е „ограбила България и откраднала бъдещето ни“.

Няколко дни вече сънувам, че съм капиталист и някак си много се зарадвах, че ще забогатея. Ала като се събудя из един път отрезвявам- пак съм си същият: вече стар комунист. Изведнъж се усетих, че ако Карл Маркс разбере, че съм станал капиталист, ще се обърне в гроба. Затова другия път като отида в Лондон трябва да го посетя в „Хайгейт“ и да поговоря с него сериозно. Но тук в София, според Ивайло Крачунов моя милост е един елементарен простак, доносник и шмекер, който обикаля по белите довари на Бояна и Банкя. И то как: с голяма кафява чанта. Забележете, Крачунов отбелязва, че „едва ли съм избрал случайно този цвят- кафявият“ и добавя „не искам да си мисля, че той охарактеризира вашата съвест“. Т.е. Крачунов- този снажен, силен, мъдър и приключенски мъж, без да ме познава ми казва право в очите, че той „охарактеризира моята съвест като кафява-фашистка“.

Ех, много ми стана- хем фашист, хем капиталист… нещо и аз се обърках. А пък колкото и странно да звучи не помня да съм се разделял напълно с Марксизма и дори в централата на Социнтерна ми направиха забележка за това. Само такива смели мъже като Крачунов, настанили се удобно на трапезата на Пеевската държава, още не са забелязали, че винаги съм бил в левия политически сектор.

КОЛЬО ПАРАМОВЧудих се как да реагирам. Най-после реших, че правилният ми ход е да отправя този текст като послание до главния редактор на в-к „Телеграф“ г-н Васил Захариев. Той е достоен човек и перфектен журналист, и смятам, че ще разбере какво искам да му кажа. Още повече че скоро ще навърши 60 години и възрастовите ни граници донякъде съвпадат.  През м. юни 2015 г. бях писал до него. Тогава в седем изречения неговите „журналисти“ бяха допуснали пет грешки. Сега обаче грешките са уникални, а и наглостта е несъизмерима. Такава наглост не бива да се оставя незабелязана. Тя грози държавата. Независимо че тя- държавата, се е отдръпнала изцяло от нас- служителите на Държавна сигурност.

Уважаеми г-н Захариев, българската държава действително ни изостави. България пренебрегна един важен човешки капитал, който дълго и трудно бе изграждан. Законът за досиетата, иницииран от един известен като „пикаещ в шадравана“ български вътрешен министър- Румен Петков, подкрепен от премиера му Сергей Станишев, е огромна гавра за работилите в специалните служби. Моята държава, г-н Захариев, се отказа от мен. България ме загърби и заяви публично, че съм само вторичен отпадък. Моята държава ме определи за враг и от 2007 г. не спира да ми напомня за това. Държавата, на която всеотдайно служих, вече седем пъти ме обяви за несретник, за да си отида така и в историята. Иначе, вашите способни писачи и такива неповторими личности като Крачунов или Христо Христов могат да се заиграват постоянно с нас. Не случайно Ви уточнявам, че държавата ми я няма вече. Сега, на в цвета на белите коси и на прага на наближаващите ми 65 години, осъзнавам, че държавата ме е ползвала като пушечно месо. Тя е експериментирала и експлоатирала, за да може една каста да осигури себе си и своите фамилии за следващите стотина години. Защото нямам обяснение, как Вие си позволявате да ми съставите толкова фалшива биография- на някакъв неграмотник, разпростанявайки я целево пет пъти за 77 дни. нямам обяснение и с какво съм Ви раздразнил и защо трябва да лъжете толкова целенасочено и меко казано нагло.

КОЛЬО ПАРАМОВДнес Вашата държава, тази на Пеевски, е по-добрата, по-грижовната за Вас. Тя определя кой у нас е добър и кой е лош! Тя има правото на последна дума, а Ивайло Крачунов е стожера на истината, огледалото на съвестта, силата на праведността. Той може с лекота да определи съдбата на всеки, нравствеността на водещия и компетентността на управляващия. Крачунов и подопечните Ви автори са в състояние за пет минути да преобърнат биографията ти, както хастара на старото ти палто. Лъжат и не носят отговорност за нищо и пред никого. Струва ми се, че с тази допотопна наглост далече не може да се стигне. Защо?

Защото влизате в огромно противоречие с реалностите. С какво Парамов е заслужи да го наричете ненаказуемо, свободно, безотговорно, нагло и вулгарно- бай Ганьо? Наричате ме така защото знаете, че няма да дадете глас на моя отговор, че държавата, на която служих няма да се застъпи за мен. Във Вашите очи аз съм безсилен, беззъб, унижен и смачкан. Уверявам Ви обаче, че и това ще е до време.

Уважаеми г-н Захариев, случи се така, че в живота ми премина в цифри и числа. И все така от постъпването ми в Търговската гимназия в Стара Загора през 1968 г. В същото време Вашите автори лъжат, че не разбирам от финанси и нямам необходимото образование. Решил съм да се обърна към Ректора на УНСС, за да уточня дали е валидна дипломата ми от пълната двегодишна преквалификация по „Международни икономически отношения“ от 1989 до 1991 г. „Неграмотността“ ми има и друго доказателство- първото висше образование, което получих по „Икономическа география“ с втора специалност по „Философия“ от Софийския университет през 1981 г. Върхът й достигнах през 1995 г., когато трябваше да започна работа като асистент на проф. Михаил Динев по дисциплината „Финансов контрол“ в УНСС. Стартиралата обаче „златна ревизия“ в БНБ не ми позволи да покоря и този връх. Дали да си мисля, г-н Захариев, че очернянето ми като неграмотник, враг, подлец и глупак не е свързано с моята работата по детайлните изчисления за доказване на изкуствения фалит на КТБ?! Позволете ми да Ви уверя, че чази строга и отговорна дейност, както и обосноваване на необходимостта от финансовите детайлизации, са част от базата данни, ползвани по Закона „Магнитски“. Именно работата по Закона „Магнитски“ е важно условие за прецезиране на доказателствата по умишления фалит на КТБ и огромните загуби, причинени до сега на България.

Ако се върнем малко назад, ще регистрираме и друг факт. През 2002 г. предложих Операция „Чисти ръце“. Тогава трябваше да стартираме италианския модел и онова, което се случи с КТБ никога не би се реализирало. За последните 15 години имам над 100 статии по повод на олигархичния подход на Прокопиев и щетите, причинени на България. Това включваше загубите по замяна на брейди облигациите на Милен Велчев през 2002 г., загубите от замяните на 12 800 дка от най-ценните земи, озаконени от Станишев в края на 2008 г., причиненият блокаж от правителството на Орешарски през 2013-2014 г., та до предизвикания изкуствен фалит на КТБ. Нескромно препоръчвам на Вашите „журналисти“ да се запознаят с материалите ми по горните въпроси. Прилагането впоследствие на фалшифицирани одитни доклади, фалшиви оценки и умишлената дегразация в БНБ доведе до голямата лъжа за КТБ. И днес тя продължава с пълна сила. Погледнете само последния публичен търг от 15 декември 2017 г. и ще забележите уникалния парадокс на посредствената фалшивост против българския интерес. Обезценките на десетки длъжници от 100% на 6% и целенасочената загуба от 700 млн лв. говорят много. Но Пеевските медии не пишат и едно изречение за това. Те разпространяват факта, че Кольо Парамов няма образование и ценз. Лъжа в безвкусния стил на негативната пропаганда.

КОЛЬО ПАРАМОВУважаеми г-н Захариев, чудя Ви се на подхода. Как е възможно да допускате Вашите автори да ползват в сравнителен анализ толкова елементарни изречения. Вие или изобщо не се интересувате от тяхното „творчество“ или пък нарочно поощрявате това елементарно, простовато, но обслужващо целите на пропагандата, представяне. Ето Ви само един пример: „За кариерата на Парамов след 10 ноември 1989 г. най-важна роля изиграва Андрей Луканов, с когото той се запознава покрай честите си идвания в София“. Цитираният текст щеше да звучи още по-добре, ако този или тази, която го е съчинил/а, бе допълнил/а, че познанството ми с Луканов бе започнало на сергията за прясно зеле на пазара „Георги Кирков“ (да ги улесня днешният „Женски пазар“). Ама моля Ви, Захариев, толкова ли елементарен Ви изглежда най-важния за онова преломно време човек в България. Следвайки логиката Ви, мога с радост да отбележа, че който често идва в София се запознава най-напред с Луканов, който има много свободно време, за да се занимава с всеки мил съгражданин. Много елементарно, редакторе! Много непрофесионално. Андрей Луканов бе уникален и цял свят знаеше това. Само като му чуеше името Тодор Живков въртеше главата си на всички посоки без да намери изход и спокойствие. От опит знам, че Луканов изключително трудно допускаше някого до себе си. Той бе умел психолог и бързо разгадаваше съдържателната нагласа у всеки, който се домогваше до неговото внимание. За да бъде очернен и за да бъде трайно изтрит спомена за него и неговия морал, живковистите го поставиха в центъра на аферата с куфарчетата. Те много добре знаеха, а е време и Вие да го научите, че Луканов никога не се интересуваше за себе си и за семейството си от парите. За Луканов държавата бе над всичко. Нагласата у този човек бе да извиси България по друг път, чрез друг стил, с друга система, а не с бездушната хитрост на Живков. Времето й беше минало.

И още нещо- през м. май 1985 г. ме предадоха на Венцел Райчев на вторично ръководство. Тогава полк. Йордан Орманков три дни ме подготвя за първата среща с Райчев. Той също бе странен и специфичен особняк. Точен като най-ценния часовник, перфекционист с огромен обем на класифицирана информация. Те с Андрей Луканов се състезаваха приятелски по намиране на най-подходящата формула за надмогване над пагубната Живкова деградация. Живков бе осъзнал, че подходът му, разчетен върху хитростта, не е плодотворен. Неговият използвачески прийом спрямо Съветския съюз беше ударил на камък след идването на Горбачов и Венцел Райчев трябваше много точно да оцени обкръжение на Първия. Противоречието Дойнов – Луканов, Стоян Михайлов с Чудомир Александров против статуквото на Живков консервираше ръководството на Плолитбюро. От всички около Живков най-честни и най-прецизни бяха трима- Георги Йорданов, Георги Атанасов и Стоян Овчаров. Те запазиха човешкия си, нравствения си образ. Останалите поеха по пътя на безличието, на интригата, на манипулацията, по пътя на парите, на многото пари. Андрей Луканов играеше по единично, системно и изискуемо по време. Той бе класика в жанра. Венцел знаеше всичко в детайл. А аз, носачът, се наслаждавах на изключителната интелектуалност и сбор от информационна ценност.

Нещеш ли в началото на лятото- м. юли 1987 г., реших да се пошегувам с Венцел Райчев. В общия стил на последователния ми отчет като резидент „Яков“ за състоянието по границите на България направих сравнение за класово-партийния подход на Живков. И досега не знам как ми дойдоха на ум няколко мисли относно рецензията на Венцел на т. 7 „Бесове“ на Фьодор Михайлович Достоевски. Изразих учудване, че при писането на рецензията Райчев също се е ползвал от марксистко-ленинския подход на Живков. Венцел просто полудя. Изгледа ме и процепи- „Това е уникална грешка!“. Веднага се помъчих да смекча напрежението, допълвайки аргументирано, че смятам отразяването на Николай Ставрогин като нов тип Онегин или като нов тип Печорин не може да мине само с обобщаване на класическата рецензия в руската литература. Тук марксисткият подход изобщо не е валиден. Той по-скоро вреди в разкриването на същността на литературния субект в творчеството на Достоевски. Допълних, че за разлика от него рецензията на Иван Пауновски на т. 6 „Идиот“ е далече по-силна като „живота и гибелта на положително прекрасния човек“. Моят нов началник просто полудя. Той не знаеше, че бях целенасочено принуден да запиша втора специалност „Философия“ в Софийския университет и ми бе възложено да изучавам творчеството на Достоевски години наред. За него бях напорист мечтател, за което ме и наказа. Изпрати ме на изпит в Москва в Литинститута „Горки“. Изпитът се състоя на 1 януари 1988 г. от 14 до 19 ч. в Докторската градина (Марийнската болница), Музея на Достоевски . Изпитва ме лично ст.н.с. 1 ст. Олеся Владимировна (79 г.), уредник на секцията по Руска класическа литература, която безмилостно ме разходи по целия конспект от първите произведения „Неточка Незванова“ и „Бели нощи“ до „Братя Карамазови“. Впоследствие установих, че най-голямата й помощничка Бела Ахмадулина често гостува в музея, също запленена от творчеството на великия русин. Мойта жена Вяра ме придружаваше и наблюдаваше как експериментират с мен. Предната вечер- 31 декември, посрещнахме Новата година в ресторант „Арбат“, а след изпита пра-пра-правнукът на Ломоносов минен професор и изтъкнат съветски инженер ни удостои с вечеря в х. „Национал“. Е, имах и още няколко твърде важни срещи, но за това е рано да говорим.

КОЛЬО ПАРАМОВМосковският изпит на Венцел Райчев ми откри най-важните моменти от управлението на България. Режимът на Живков бе поставен на обратни релси и само след 600 дни, т.е. 20 месеца, той отиде в историята като всеки изродил се палеатив. За моя началник изпитът бе оценка за всестранната ми подготовка и перфектно познаване на философията в творчеството на Достоевски, а за мен проверка на очакванията ми за развитието на българската политика.

Преди да премина към втория пример за лъжовната същност на Вашата журналистика, Ви позволявам освен като финансова невежа, да ме опишете и като литературен и философски такъв. Защото вече знам, че за Вас не са важни фактите, а тяхната безотговорно изопачена интерпретация.

Уважаеми г-н Захариев, вторият пасаж и смело твърдя абсолютна подмяна на истината звучи така: „Вторият опит Парамов да защити дисертация е от март 1990 г., когато започва да пише текст по проблемите на участието на България в МВФ и Световната банка. Както вече казахме, той не знае английски и е малко странно да пише по тази тема без да се позовава на оригиналните източници. По-важното е, че покрай заниманията си по тази тема Парамов се запознава с Емил Кюлев, Илия Божинов и Марио Бобатинов и други хора, с които Луканов е особено близък.“

Когато се пише един текст, той трябва да е логично структуриран. Когато се преписва подобен текст, той се цитира. Но не може безобразно да се стъкмява, защото това е манипулация, това е лъжа. Емил Кюлев, Илия Божинов и Марио Бобатинов са мои колеги от УНСС и никога не са били приятели на Луканов. Това може да се провери. От тях Марио Бобатинов е все още жив и здрав. До преди година-две беше заместник-председател на Висшия касационен съд. Тогава- през м. март 1990 г., не ставаше въпрос за дисертация, а за дипломна работа. Тя бе защитена успешно през м. юли 1991 г. Сега е много лесно да се говори за онова време. Но през м. март 1990 г.- едва четири месеца след промяната, да откриеш източници за МВФ и СБ в българските библиотеки бе почти невъзможна задача. Да ви напомня, че Интернет и електронните базите данни звучаха като чужд език за българите. За какъв английски става дума тогава? Защо поставяте другия аршин като мярка? Използвам не случайно този турски архаизъм, защото Вашето едностранчиво и субективно отношение днес цели само моето унижение, а не разкриване на истината. Да, това беше другата истина, ако Луканов не бе разпоредил да ми предоставят всички материали, събирани специално и надхвърлящи 3000 страници, аз нямаше как да напиша своята работа. Сама по себе си темата „Участието на България в Международния валутен фонд, Световната банка, ЕБВР- проблеми и перспективи“ бе специфична. По нея нямаше почти нищо написано. Цялата важна задача на Луканов бе да провери моите възможности като отразяване на технологичната последователност на материята по валутно-финансовите и кредитните отношения. Тук ставаше въпрос за друг тип мислене, за друг тип теоретична финансова прагматика и за работа, свързана с подреждане на прецизни финансови показатели. Тук ставаше въпрос за защита на интереса на държавата. Точен, ясен, последователен интерес при ситуиране в новите условия. Упражнението в тази не лека материя ми помогна твърде много вече като член на Бюджетната комисия на 36-то ОНС. При подготовката на държавния бюджет за 1993 и за 1994 г., при подготовка на законите- Устройствен за държавния бюджет и този за Сметната палата (трети вариант) и най-вече по Споразумението между Р. България и банките-кредиторки от Лондонския клуб от м. юли 1994 г., внесени от мен. Школовката, която Луканов ми приложи, бе ценна и целенасочена. Тя не може да бъде елементаризирана повърхностно, простовато и подигравателно. Този човек бе наистина прецизен, дълго време бе готвен за държавник. Не крия, че за мен бе огромно удоволствие да имам такъв учител с едновременно таен и ярък характер, безкрайно отзивчив.

Така г-н Захариев, идваме до третия пасаж, върху който искам да Ви обърна внимание. Погледнете само как завършва описанието за мен и оценъчния му характер: „Това е биографията на Кольо Парамов. Обикновен сътрудник на ДС, за когото, ако съдим от един от картоните му, е ползван основно по линия „подготовка за бягство“ по направление Гърция. Знаете ли какво означава това? Че ако не беше унищожено работното дело на резидент „Яков“ в него, може би, щяхме да видим доста съсипани съдби на хора, които са имали неблагоразумието да споделят пред него или агентурната му група, на която е бил резидент, за свои планове за бягство през границата“.

Вие или този, който е съчинил тези редове, се радвате на един твърде ограничен и тесногръд мироглед. Моля Ви, съобщете на този Пеевски реализатор, че биографията на 64-годишния Кольо Парамов не е толкова елементарна.

Предлагам Ви да си водите бележки по следните мои разяснения.

На 20 септември 1972 г. ме изпратиха на южната граница и там престоях, по заповед, цели 20 години и 20 дни до 10 октомври 1992 г. за този период преминах през различни ситуации, през различни подготовки и операции. Най-важното от всичко, което сторихме, е че проявихме уникална човещина и не допуснахме да се разиграе у нас Босненският сценарий на кървавата братоубийствена война. Съхранихме човешкия си образ и изолирахме нахъсаните партийци да изкопаят класово-партийния гроб на нова България. Но ето, че днес Вие ни давате още по-лош урок. Пращате ни другаде. Чрез лъжата и наглостта си, Вие унижихте най-голямата ни ценност- нашето достойнство. Ние бяхме отдадени изцяло на държавата, ние не злоупотребихме с една стотинка от държавната пара. Вие унижавате нашата светая светих- безпрекословната ни честност и отдаденост на държавата. Ние не бяхме партийни шмекери, партийни блюдолизци и кариеристи. Учиха ни, възпитаваха ни и ни направляваха да служим на държавата.

По този повод ми позволете да споделя за моята среща с Маркус Волф. Тя се проведе на 17 август 1977 г. в тайна зала на музей в центъра на Дрезден. Бяхме 13 души, само чужденци. Аз бях единствения българин. За да участвам в срещата, трябваше да премина валово през осем чужди пункта, да се явя на единадесет постови места в съответния часов график и да издържа изпита по руски език. По това време Волф бе ръководител на външното разузнаване на ГДР. В самото начало ни поздрави от името на Ерих Милке, ръководител на източногерманската държавна сигурност. После ни провери един по един кой кой е! Говореше като руснак, без никакъв акцент. Говореше бавно, ясно и точно. Изключителен човек с уникално въздействие в речови, директен и сегнален план. Бях много млад, току-що навършил 23 години и бях силно впечатлен от всеки негов жест, всяка негова дума, всяко действие, мимика и поглед. Накратко, Волф ни поръча следното: „Никога няма да бъдете партийци и партийни секретари. Вие никога няма да учите в партийни академии. Никога няма да се възгордявате като партийни веломожи. Там- партийците, ще ги учат да благославят Партията. Там- в академиите им, те ще се ласкателите със силните хвалебствени слова. Там те ще завършват възгордяли се, наперени и всемогъщи. Там те ще бъдат речовити пропагандатори и партийни организатори. А властта, властта ще бъде у нас. ние сме коректива, ние сме невидимите, ние ще бъдем унижените и пренебрегнатите. Всъщност ние ще сме хората с ясната оценка за всичко и всеки. Ние ще знаем всичко за всеки от тях, ние ще знаем в детайл и подробно за уклоните им, ние ще поправяме всеки и всякога. Така че вашето снижено, тихо и мълчаливо поведение е бъдещето на държавата. Колкото ви подценяват, колкото ви унижават, толкова по-добре. Колкото ви пренебрегват, колкото ви обръщат гръб, толкова по-сигурно. Всякакво парадиране с властта, с Партията, със службите е строго, строго забранено. Вие сте никои. Вие сте отвън, на другия бряг. И ако бъдете отхвърлени и отритнати от партийците, толкова по-важно, толкова по-добре. Това значи, че те знаят, че те са убедени, че вие не представлявате никаква опасност за тях. Това значи, че вие сте маловажни и безопасни. Напротив, вашата стихнатост е гаранция за вашето бъдеще- вие ще доопределяте пътя на всеки, който се е запътил да управлява държавата. Това е и вашата най-голяма отговорност. затова трябва да сте изучили философията по-добре от тези, които учат само това в партийната академия. Затова трябва да имате развита до съвършенство памет. Трябва денонощно да четете и много класическа и  специализирана литература, както от руските, така и от западните автори. Трябва да владеете творчеството и на новите спорни писатели от Запад и от Изток. Запонете: след много сериозната подготовка вие ще определяте, ще доопределяте бъдещето на много, много хора, а това е важна, отговорна и твърде прецизна дейност! На края от вас ще зависи всичко.“

Г-н Захариев, такива ми ти работи. Понеже сте публикували трите картона Образец №4 и справката от Комисията по досиетата, обявена с решение №14/04.09.2007, искам да внеса някои сериозни уточнения. Публикуваните картони не са оригиналните. Те са дублиращи и ви въвеждат в заблуждение. За периода 2 октомври 1974 – 12 юни 1979 г. бях брониран по регистрация. През това време течеше моето обучение на много места, по много теми. През лятото на 1975 г., тъкмо по време на подписването на Заключителния акт от Хелзинки, завърших успешно летните курсове на Грачната школа в гр. Ровно и в щаба на 9-та армия в гр. Лвов. След четере и половина години специално обучение, включващо много напражание, на 12 юни 1979 г. бях регистриран като най-младия резидент у нас. А все още нямах навършени 25 години. Регистриран бях от о.р. кап. Марин Филчев, а не от о.р. кап. Валери Груев. Последният прави дублиращата ми регистрация пет години по-късно на 6 септември 1984 г. Това се наложи, защото бях предвиден за командироване по изключително важна нова задача след края на втория ми кметски мандат на промишлено селище Ерма река- 19 декември 1983 г. Когато о.р. Валери Груев пристигна на служба в Златоград през 1984 г., аз бях вече натрупал стаж от цели 10 години там, след 2 октомври 1974 г. Независимо от факта, че го въвеждах по служба, дублиращата регистрация е негова. Така се прави, когато има вторичен умисъл, за да се гарантира заблудата по връзката. Както виждате въпросните картони по личното и работното ми дело са регистрирани под номер 70485. Оригиналите обаче бяха с номер след 25000.

Тогава- в началото на 1984 г., по точно след 1 февруари, колегите от „Шесто“ от ОУ на МВР-Смолян и тези от Кърджали се бяха активизирали много. (Доколкото знам Вие сте вербуван също то Шесто управление на ДС, но далече по-късно и нямате сигурно спомена от онази безскрупулна конкуренция и многото вътрешно доносничество и злепоставяне). Колегите от Шесто се чустваха недостижими и смятаха властта си за вечна, без да отчитат многофакторния анализ на реалността. Ние, хората от граничното разузнаване, бяхме далече по-малко, но твърде мобилни и всеобхватни като прецизност и агентурна мрежа от двете страни на границата. Работихме с чужденци, посрещахме и изпращахме различни хора, при сложни обстоятелства действахме и по далече по-важни ситуации. Чак след 10-11 месеца, когато избухна бунта в с. Бенковски (18 декември-27 декември 1984 г.) и допряхме жертвите на Тюркян чешма- станала днес партиен монумент на ДПС, кабинетните чиновници на Шесто управление отрезняха.

Късно вечерта на 26 декември 1984 г. в болницата в Златоград докараха 18-те ранените в с. Могиляне и в с. Китна, община Бенковски. Телата на убитите- малката Тюркян Хасан и майка й Айше Молла Хасан от с. Каялоба, както и Муса Якуб от с. Китна бяха откарани в Бенковски. Тюркян беше на 17 месеца и бе по-голяма от малката ми дъщеря само с 3 месеца. Все едно, че бяха застреляли моята Петя и майка й- жена ми, която никога и за нищо на света не се бе занимавала с политика, както и Айше Хасан. Те нямаха понятие нито от шпионаж, нито от контраразузнаване, нито от класово-партиен подход. Те бяха само майки на две невръстни момичета. Това бе жестокото ми прераждане!!! Тогава се заклех пред себе си да не допусна никога тази посредствена простащина и най-вече да изведа децата си на друго равнище без да ме интересува нищо друго.

Два дни преди това, на 24 декември 1984 г., бе започнало преименуването в с. Горски извор. В една от махалите- Испалар, хората излязоха в Балкана и бяха готови за съпротива. Ситуацията бе временно успокоена и забавена с около 30 часа, но това не реши проблема. Елементаризмът и липсата на целево подготвена прагматика у партийците си каза думата. София нямаше понятие за какво става дума по места. Който от нас кажеше нещо обратно на това, което бяха решили партийците, ставаше мигновено враг. Приемаха ме като най-съмнителен на място. Жена ми е мюсюлманка и те знаеха, че аз съм друг тип човек. В София ме приемаха най-достоверно, защото уточнявах нагласите най-откровено и отхвърлях априори убийците. Тогава никой от ДС не можеше да допре до района на Бенковски, освен граничните офицери. Същите, които всеки ден бяха сред хората и се отнасяха с уважение към тях.

В Златоград ситуацията бе коренно различна. Това е може би най-сложния град на картата на междуетническите отношения в България. Той е нашия „малък Бейрут“. Повече от три века мюсюлманското мнозинство се отнася с огромен респект към християнското малцинство. Родовата почит и култура до ден днешен са особено тачени. Градът е гнездо на културата, което придава друг отенък на жителите си. Още в началото на 20-те години на ХХ в. между Пловдив и Ксанти само в Златоград има постоянен театър, а в края му в космоса полетя една българска песен и то за златоградчанина Дельо хайдутин. Не случайно именно в Златоград, намиращ се едва на 20 км. от бунтовното Бенковски, гражданският мир бе съхранен.

Властта в Кърджали не беше адекватна. Трима убити, осемнадесет ранени и петдесет хиляди настръхнали, заради едната утопия. Но не комунистическата, а националистическата. Наглост, безвремие, превратност на мислене или някакав опит, който преопредели утрешния ден като по-сложна и тежка реалност. За два дни всичко около мен заприлича на Кабул. Все едно Бабрак Кармал бе кацнал в Бенковски.

Тази глупава авантюра не бе изчислена добре. Тя се доказа и впоследствие като парадокс на онази псевдонеобходимост да се заменят без време имената на българските турци. Тогава Георги Танев стоеше изправен часове наред пред огледалото в „Кораба“- Окръжния комитет на БКП в Кърджали. А ген. Кадирев от ОУ на МВР в града си скубеше косите от непремерените си действия. Доведената до съвършенство глупост роди базовата сила на ДПС пет години по-късно. Никойне подозираше философията на онази ескалация, която пронизваше като отровна стрела мерака на кърджалийския партиен елит.

В Смолян нещата бяха по-рутинни. Първият секретар Атанас Атанасов бе стъпил здраво на земята. Той бе прецизен и честен човек. Трудно някой можеше да го въвлече в братоубийствен сюжет. По-късно Атанасов издържа седемгодишния изпит на голямата човечност и не се отклони от своята съвършенна нравственост. Той не допусна никакви извръщения, нито назидателни операции. ОУ на МВР-Смолян в лицето на ген. Дойчо Кисьов строго спазваше линията на Атанасов при разделяне на проблемите. Живков беше смутен. Още в края на 1985 г. той изпадна в ярост. В Кърджали трайно се бе настанила омразата, а в Смолян цареше спокойствие и тишина. Роден бе другият подход на последваща експанзия, която не даде положителен резултат. Докара ни до отварянето на концлагера в Белене, до вземането на 10,5 млрд. щ.д. дълг, до заборчаването до гуша, до отрицанието на България и в крайна сметка до Майските събития през 1989 г. Тогава в предверието на разпада се разбра кой кой е…

От началото на 1985 г. изцяло ме предадоха на дублиращо ръководство на Военния отдел на ЦК на БКП. Моите оригинални картони с личното ми и вече твърде обемно работно дело се озоваха в касата на ген. Щилянов. На 20 март и 22 май 1990 г. и добре известните Ви дублиращи картони с личното и работно дело №70485 са били изпратени в ОУ на МВР-Стара Загора. Това всъщност са само голи папки, които дори и да бяха на лице, нямаше какво сензационно да научите. Не Вие, а аз трябва да съжалявам, за непубликуваните оригинални мои документи. От тях всички щяха да научат, че в онова преломно време, ставаше въпрос за операции по обезсилване на антибългарските действия на турското разузнаване- МИТ, което бе плъзнало из цялата страна. В такъв случай трудно щяхте да се подигравате нагло с мен и моите колеги, смалявайки ни до удобния размер на повърхностни ченгета.

На 7 април 2014 г. в София дойде бившият турски министър-председател Месут Йълмаз. Между другото в онова тежко време Йълмаз бе първи дипломат на Турция. В разговорите си с него той има смелостта лично да ми благодари за проявените достойнство и коректност в отношенията ни с Турция тогава. Дали той съзнаваше, че ние не допуснахме Босненският сценарий да тръгне от България, не разбрах. Но знам, че въпреки Голямата екскурзия ние предотвратихме нов катаклизъм на Балканите в последните месеци на Студената война. Запомнете и запишете с главни букви това: С НАШАТА ТИХА И ПОСЛЕДОВАТЕЛНА РАБОТА НЕ ПОЗВОЛИХМЕ БЪЛГАРИЯ ДА ПОПАДНЕ В ПРОПАСТТА НА ЕТНИЧЕСКАТА ОМРАЗА И НЕИЗБЕЖНАТА В ТАКЪВ СЛУЧАЙ НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА.

С други думи тогавашният ни основен враг призна по-сетне работата ни с „бели ръкавици“, а Вие не днес не спирате да ни хулите и да ни унижавате. Сами преценете подло или срамно е това поведение. А може би и двете?

Миналия ден прочетох в „ЕпицЕнтър.бг“ интервю на проф. Димитър Иванов- бивш началник на шести отдел на Вашето Шесто управление на ДС. В него професорът споделя как е контактувал и културно разговарял със съветските представители на КГБ. Между другото споделя интересно и за това: „По време на моята служба си спомням първия главен съветник- ген.-лейт. Савченко, следващият с който съм работил е ген.-лейт. Владилен Фьодоров. Негов заместник бе ген. Коваленко- кабинетите им бяха съседни в сградата на Министерството, беше много интересен човек- китаист. Между другото и двамата бяха високо интелектуални хора- кандидати на науките, любители на поезията. С тях беше много интересно да се разговаря. Голямо влияние ми оказа познанството с дългогодишния началник на Пето управление на КГБ, а след това и първи заместник-председател на КГБ армейски генерал Филип Денисович Бобков, с когото ме запознаха в Москва по време на Олимпиадата през 1980 г. … Работихме с руските колеги и по сигналите за терор- например с преминаването на Карлос Чакала през България, по случая Али Агджа и папата, изяснявали сме дейности…“

Да, всичко това г-н професорът го е правил в кабинетите на МВР. А мой милост, г-н Захариев, тогава бе „на терен“. Там, на живо, където се „печеше“ силата на отделната операция. Ето Ви два примера.

През м. март 1980 г. бях в Турция, Гърция и Италия. 18 дни пътуване с кораба „Осетия“, но не за туризъм или приятна разходка, а в много сложни и безкомпромисни операции. По средата на м. май 1980 г., два дни след като бях на лекции по „Естетика“ при проф. Паси в Софийския университет, бях изпратен другаде. Посрещнах и придружих като съпровождащ не кой да е, а самия Мехмед Али Агджа. Поех го отзад портала на заставата в Белеврен до София. Вторият път, когато Агджа идва в София, вече официално, е същата година от 23 юли до 30 август с паспорта на индиеца Йогендер Синг. И това не е толкова важно или по-скоро интересно, споделям го заради казаното от Димитър Иванов. Докато професорът разговаря за литература със съветските генерали – съветници в МВР, се осъществява реална операция. „Шерпът“ Кольо Парамов придвижва Мехмед Али Агджа от турската граница през Петолъчката до София. А те после, проф. Иванов и съветниците, обсъждат пребиваването на Чакала и Агджа в кабинета. Жалко ми е само за едно, че Стамат Стаматов не е жив, за да види докъде ни докараха.

КОЛЬО ПАРАМОВГ-н Захариев, започнах този отговор с човешката болка от отношението на жълтата преса към мен, от лъжливите внушения, които правите и за начина по който фалшифицирате моята биография. С всеки следващ ред обаче в мен все по-силно отекват думите на Маркус Волф, които сега ще повторя „Колкото ви подценяват, колкото ви унижават, толкова по-добре. Колкото ви пренебрегват, колкото ви обръщат гръб, толкова по-сигурно. Всякакво парадиране с властта, с Партията, със службите е строго, строго забранено. Вие сте никои. Вие сте отвън, на другия бряг.“

Макар част от тези „никои“ винаги съм уважавал успелите хора. Богатство се трупа с находчивост, интелект, смелост, рисков мениджмънт и прагматика с чувство и хъс за можене. Изработилите богатството си са фарватера на човечеството и те заслужават уважение. За разлика от разните добре познати мастити крадци и шмекери, които за да богатеят използват политически комбинации, манипулации и лъжи. Те трябва да бъдат изолирани, за да не петнят името на достойно забогателите. През годините на прехода станахме свидетели на толкова експерименти и съвсем не последният бе авантюрата с КТБ. Спомням си как през м. април 1996 г. прогнозирах на Жан Виденов и Гечев, че са на път да направят една галимация, която няма начин да не доведе до девалвация. Сега Ви уточнявам, че в България има толкова много прекарият, който ще изненада политиците на следващите избори именно заради КТБ.

Подозирам, че включването ми в списъка на „Пионките и глашатаите на задкулисието на държавата Капитал“, който разпространявате, е именно заради принципната ми позиция по аферата КТБ. Ето защо и завършвам с КТБ. Мислите си, или пък може би сънувате, че ще фалират една банка, ще попилеят 5-7 млрд. лв. и няма да се носи никаква отговорност. Нищо подобно. Ще се носи огромна отговорност. Почакайте малко, но не забравяйте това! Разсъждавайте за утрешния ден, когато ще Ви се наложи да оживявате, да се спасявате от вулгарния спомен на повика на едно омърсено, оцапано и смрадливо слово, словото на лъжата, което пропагандирате сега. Не оставайте дълго в плен на деградацията и лъжата, защото ще забравите, че дори лъжците спазват етиката на опорните си точки, както на времето обясняваше съпругата на един странен министър-председател.

Е, уважаеми г-н Захариев, разобличихте ме! АЗ НЕ СТАВАМ ЗА КАПИТАЛИСТ. Аз, Кольо Парамов, съм нищо повече от един романтик, комунист-идеалист. Така още преди 13 години ме определи Румен Леонидов. Няма да мога да се променя. Няма и за кога.

Преди няколко години лондонският кмет Кен Ливингстън сподели пред подобни Ваши събратия, че са закъсняли в конкретиката си за неговата сериозна политическа промяна. При мен положението е същото. Най-достойно би било да си остана там, където са корените ми. В живота си по Шекспировски изиграх много роли. Повече от седем: бях граничар, бях учител, бях кмет, бях заместник-директор на Горубсо-Златоград, бях разузнавач, бях депутат, бях банкер и главен ревизор на БНБ, бях кандидат… Но не изневерих на лявата идея. Родът ми е комунистически, комунисти бяха и първите ми учители. Впоследствие се запознах с идеите на социалдемокрацията и разпознах себе си в много от тях. Но вън от прагматиката и голямата истина за социалната демокрация, свобода и справедливост и в плен на идеала останах и малко комунист. Със сигурност знам, че не ставам за капиталист и то от онзи най-познат Ви вид- на лъжеца, на измамник, на безжалостния експлоататор. Влечението към истината и отвращението ми към клеветата са най-силни у мен. Сега вече знаете защо написах горните редове.

Ваш,

Кольо Парамов

4 януари 2018 г.

София

На снимките: ЩАЗИ-Дрезден, ГДР, м. август 1977 г.

С Месут Йълмаз, бивш министър-председател на Р. Турция. София, 7.04.2014 г.

С Валери Пустовойтенко, бивш министър-председател на Украйна. Киев, 14.10.2004 г. Близо 30 години след школата в Лвов.

С Димитър Попов, бивш министър-председател на Р. България. София, м. ноември 1991 г.

С проф. Любен Беров, бивш министър-председател на Р. България. София, 3.03.2002 г.

С Иван Костов, бивш министър-предеседател на Р. България. София, 5.11.1993 г.

Коментари 23 за
“КОЛЬО ПАРАМОВ – КАПИТАЛИСТ?! ДЪРЖАВАТА МЕ Е ПОЛЗВАЛА КАТО ПУШЕЧНО МЕСО. ДНЕС ДЪРЖАВАТА НА ПЕЕВСКИ ОПРЕДЕЛЯ КОЙ У НАС Е ДОБЪР И КОЙ Е ЛОШ!”

  1. Шаман на комунизма,на прехода и на днешния ден!
    Питате ли се по някога – защо не виждате подобни лица в болници, на касите в енергото и водоснабдяването, в банките да погасяват кредити?… По скоро ще ви потънат пенсионите вноски приживе в техните джобове от колкото да доживеете нечия смърт на шаман от политическата глутница.

  2. Уважаеми г-н Парамов, четивото е интересно, но нямах силата да го дочета. Твърде дълго обяснение за очите на един редактор. Ако огорчението Ви е толкова голямо, защо не дадете под съд вестника? Приберете една хубава сума и станете капиталист, лошо няма.

  3. За първи път жив свидетел говори за посещение на Агджа в Бг. Нашите служби очевидно са вдигнали добра топка и Клеър Стърлинг и Ко са се възползвали максимално. Но като са казали А да стигнат и до Я – за какво е било посещението на представител на Сивите вълци. Иначе остава едно съмнение в стила на И. Костов „Ами ако…“

    1. Да в Златоград не е имало такъв екземпляр като Парамов , къде в гранични войски е бил на разработка ,че ми е много смешно за това което пише и говори , аз съм бил водещ офицер ,този как съм го пропуснал ,хахахаха?

      1. Преди да посетиш Маркус Волф , койти разписа направлението , тогава Владо Тодоров беше шеф на Първо Главно или си измисляш простотии ?

        1. ДУБЪЛ ОМОН––ПЕТРЕ,ТИ ТЕЗИ РАБОТИ НЕ ГИ ЗНАЕШ…….ТИ СИ НА ЛУНАТА….ИЗПОЛЗУВАШ ИЗРАЗИ-КАТО,,РАЗРАБОТКИ,ВОДЕЩИ ОФИЦЕРИ ,,И ДР.КОИТО НЕ СА ТИ ПОНЯТНИ………..КАК Е БАБА ТИ ???

      2. Парамов беше в Златоград, всички златоградчани го познават и помнят.

    2. Агджа избягва от турски затвор,осъден за убийството на турски журналист доживот.Бягството става с помощта на нашите и турските служби.У нас както става ясно живее около година и е обучаван за атентата срещу папата.Следствието тогава категорично доказа,че пистолетът е придобит в България. Прочетете книгата на Клеър Стърлинг „Времето на убийците“. Но тя е забранена в България!

  4. Много „То“ и много зли „То и ТЯ“, тук в тая почтенна медия. Парамов има нещо , което повечето днес в системата на властта нямат и никога няма да имат. Интелект и почтеност. Не е „слънчоглед“ и не е фурнаджийска лопата.
    Забележителни са думите му за казаното от Волф, защото още от времето на “ Владетелят “ на Макиавели е така. И днес е така. Тост : “ стани , за да седна „.
    МОРСКИ, само хора с висок хоризонт, гледат по-далеч от трапезата. Масата от останалите на тази територия е докарана до само този нисък хоризонт / не по далечен от една ръка разстояние/ -: ))
    Поздравявам Парамов за смелостта и бих го посъветвал, да не отговаря никога повече на прасета, те са всеядни, с вероятно най-близки до човешките органи.

  5. „Той е достоен човек и перфектен журналист, и смятам, че ще разбере какво искам да му кажа.“ Васил Захариев, дето събира някакви безмозъчни същества от улицата да му пълнят вестниците – достоен човек и перфектен журналист!!!! Парамов, не се чуваш!

  6. Много интересно как този хуманоид Парамов хвали Андрей Луканов!
    Луканов , който подписва и се съгласява с проекта Ран-Ът за унищожението на България!
    И вие , Г-н Парамов се правите на патриот!?
    Аз , лично , ви разбирам. На вас ви е мъчно , че не се наредихте на голямата баница като другите.
    А , това какво пишели хората на Пеевски , които са пак от вашето котило , за нас не е важно!
    Те , с вас си играят както си искат , но това не засяга нас!
    Нас ни засяга това , че сте еднакво гнусни и те и вие!

    1. Съгласен:
      Имената на българските икономисти, участвали в Проекта „Ран – Ът“

      1. Професор Иван Ангелов – старши икономически съветник на министър-председателя Венцислав Антонов (ВИИ „Карл Маркс“)
      2. Румен Аврамов – Икономически институт, БАН
      3. Валери Борисов – юридически съветник в Министерството на икономиката и планирането
      4. Д-р Венцислав Димитров – Икономически институт, БАН
      5. Д-р Генчо Димов – старши икономист в Министерство на външноикономическите връзки
      6. Стою Дулев – заместник-министър на икономиката и планирането
      7. Д-р Никола Гълабов – Икономически институт, БАН
      8. Професор Илия Георгиев – Икономически институт, БАН
      9. Д-р Румен Георгиев – генерален директор, Минералбанк
      10. Димитър Костов – заместник-министър на финансите
      11. Д-р Иван Костов – ВМЕИ „Ленин“
      12. Емил Хърсев – ВИИ „Карл Маркс“
      13. Татяна Хубенова – Икономически институт, БАН
      14. Д-р Димитър Иванов – Икономически институт, БАН
      15. Професор Лилия Каракашева – главен директор, Министерство на външноикономическите връзки
      16. Д-р Найден Найденов – заместник-министър на икономиката и планирането
      17. Д-р Невяна Кръстева – научен сътрудник, Министерство на външноикономическите връзки
      18. Георги Панков – заместник-министър на икономическата реформа
      19. Професор Огнян Панов – директор, Институт по държавно и стопанско управление
      20. Атанас Папаризов – генерален директор, Министерство на външноикономическите връзки
      21. Д-р Огнян Пишев – старши икономически съветник на президента
      22. Д-р Иван Пушкаров – Икономически институт, БАН
      23. Професор Димитър Шопов – заместник-председател, Комитет по труда и социалното осигуряване
      24. Боян Славенков – Икономически институт, БАН
      25. Професор Стефан Стоилов – министър на икономическата реформа
      26. Професор Милчо Стоименов – ВИИ „Карл Маркс“
      27. Професор Тодор Вълчев – Икономически институт, БАН
      28. Христина Вучева – Научно-изследователски институт, Министерство на финансите
      29. Венцислав Антонов – ВИИ „Карл Маркс“

  7. Парамов и Иван Костов са били ГРУ школници в Кременчук Украина.Костов получава агентурен хазарски псевдоним САНКИН(на иврит САН-ЗЪБ острие вилица НАБУЧКВАНЕ ЗАХАПВАНЕ КИН-на иврит НАГРАДИ ПЕЧАЛБИ придобивки) Парамов не бил награден с агентурен псевдоним бил е само за парлама-съпорт.А ВЕНЦЕЛ Райчев той по рождение си е хазар него НЕе нужно да го вербоват той е вербован генетично по халпогрупа Y .Я вижте какъв интересен смисъл има името ВЕНЦЕЛ на хазарски иврит ВЕН-ЛЪЖЕЩ МАМЕЩ ЦАЛ-ЦЕЛ-на хазарски иврит наСЯНКА наТЪМНО значи също препечен ИЗПЕЧЕН

  8. Др. Парамов блести с ярка неграмотност, особено проличала си по време на налагане на т.нар.“таван на лихвите“ заедно с другия корифей Кадиев.

  9. Разбирам, защо си написал горните редове, пътуването с кораб, посещението на музеи, както се вика прекарал си си добре. Тук в BG също някои си изкарваха добре на лагер, едни в Скравена, други в Белене, ама нали пипахте с бели ръкавици. Абе ти нас за малоумни ли ни имаш? Като си развеждал Агджа, отиде ли на погребението на Сергей Антонов? Вашата ДС не е работила за България, а за КГБ и Москва! Моя баща за 44 години трудов стаж взима 200 лв. пенсия, а ти изеднико колко взимаш? Трябва да се приеме закон за лустрация и да се изринат всички псевдо герои!

  10. Вероятно е съвпадение, но никъде не сe срещат толкова много Захариеви на едно място, колкото около Пеевски. Васил Захариев ръководи „Телеграф”, „Монитор”, „Политика” и т.н. Борис Захариев пък е изпълнителен директор на “Табак маркет”, собственикът на „Lafka”. Кирил Захариев е един от собствениците на „ГМ Прес“, фирмата, чрез която Пеевски влезе в „Стандарт”. Сега се появява Жанет Захариева и мъжa ѝ Мартин Захариев…и външен министър Екатерина Захариева

  11. Оставам безмълвен. Ще се чете отново. Дано фактът, че излиза написано, не означава, че всичко е свършено.

  12. Поздравления г-н Парамов!
    Много сте внимателен към боклуците, макар че не заслужават такава милост.
    Вярно и точно сте описали съдбата на служителите, но за новите демократи ние винаги ще бъдем лошите.

    1. Ама никак не си прав – такива дебелочревни екскременти като този, луканов, венцел и т.н. са за Народен съд!

  13. По КТБ разбрахме, каква роля е изиграл „финансовия надзор“ на БНБ…
    Кой бе „финансовия надзор“ при първия масов фалит (в условията на „демокрацията“) на банки в България???
    И защо този период е „прескочен“? Само с някакви си предупреждения за делавацията е маркиран..

  14. Парамов , я посочи на хората как са мяташ ,как го правиш ,хахаха. При Волф от какви националности бяха другите присъствуващи ,хахаха. И къде беше ти ,когато Маркус дойде във Варна , явно теб те е забравил да те покани да се видите?

    1. Няма и никога няма да ти отговори ,той е изпълнител ,а ти, ти си ръководител на такива като него !

  15. ЕХ, ТИ КОЛЬО !
    През 2000 г. е имало само 8 страни, в които централните банки не са собственост или не се контролират от еврейската фамилия Ротшийлд :
    Афганистан
    Ирак
    Судан
    Либия
    Сирия
    Иран
    Северна Корея
    Куба
    А в края на 2017 г. са останали :
    Сирия
    Иран
    Северна Корея
    Куба

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>