Публикувано на 27.09.2020 / 8:15

КОГАТО НЕЩО СВЪРШИ, СВЪРШВА.

КОГАТО НЕЩО СВЪРШИ, СВЪРШВА.

В Индия преподават „4-те закона на духовността“:

– Първият казва:

„Човекът, който пристига, е правилният човек“, тоест никой не влиза в живота ни „случайно“, всички хора около нас, които взаимодействат с нас, са там за нещо, за да ни накарат да се учим и да продължим напред във всяка ситуация.

– Вторият закон гласи:

„Това, което се случва, е единственото нещо, което може да се случи.“ Нищо, нищо, абсолютно нищо, което ни се случва в живота, не би могло да бъде иначе.

Дори и най-малкият детайл.

Няма: „ако бях направил такова нещо, щеше да се случи друго …“, не.

Това, което се случва, е единственото, което може да се случи, и трябва да бъде така, за да научим съответния урок и да продължим. Всяка ситуация в живота ни е перфектна, въпреки че умовете и егото ни са устойчиви и не желаят да го приемат.

– Третият казва:

„Всеки момент, който започва, е подходящият момент“.

Всичко започва в посочения час, нито преди, нито след.

Когато сме готови да започне нещо ново в живота ни, това е мястото и времето, от където ще започне.

– И четвъртият:

„Когато нещо свърши, свършва“.

Съвсем просто.

Ако нещо е приключило в живота ни, това е за нашата еволюция, така че е по-добре да го пуснем, да вървим напред и да продължим напред, вече обогатени с този опит.

Мисля, че не е случайно, че четеш това, ако този текст е попаднал в живота ти днес. Нито една капка дъжд никога не пада на грешното място.

Идва време в живота ти, когато се отдалечаваш от цялата драма и хората, които вярват в нея, обграждаш се с хора, които те карат да се смееш.

Забравяш лошото и се фокусираш върху доброто.

Обичай хора, които се отнасят добре с теб и се моли за тези, които не го правят.

Животът е твърде кратък, за да бъдеш всичко друго, но не и щастлив.

Падането е част от живота, ставането е отново живот.

Мисля, че не е случайно, че четеш това, ако този текст е попаднал в живота ти днес. Нито една капка дъжд никога не пада на грешното място.

 

Коментари 16 за
“КОГАТО НЕЩО СВЪРШИ, СВЪРШВА.”

  1. Авторът е закодиран в текста, а изображението е със скрито послание. Накратко- публикацията е шифрограма. Ха сега да Ви видим, г-н НЕпроз! 🙂

  2. Бившия „Диктатор“ Тодор Живков построи магистрала Тракия от София до Стра Загора и магистрала Хемус от София до Ябланица , от Варна до Шумен за една година 1987 и двете перфектни без дупка без ремонт 30 години, напълно безплатно без винетни и без тол такси , без стотинка финамсиране от ЕС ! В името на паметта ма Тодор Живков Забранявам тъпата кърджалийска футка да ползва гореспоменатите магистрали с кортежа си да ползва хиликоптер или
    личната си летяща метла

  3. на духовния скитник
    по стъпките чудни
    пътепис безпътен
    за човеци будни

    който има уши
    нека слуша
    пътят стига
    до кривата круша

    под старите клони
    укроти си ума
    и сърце отвори
    за тези слова

    това не е твоя път
    ни истината и живот
    душата ти е семенце
    в узряващия плод

    ден след нощ
    нощ след ден
    аз съм тук
    и ти си мен

    бог сънува
    дивна вселена
    в нея танцува
    пее поема

    този сън вечен
    е неговото битие
    безгрижната радост
    на игриво дете

    сънуващият
    сън в съня сънува
    как кобили диви
    в пустинята лудуват

    опашки гриви
    огнени развели
    с духа на вятъра
    тела преплели

    възлюбеният
    страстен ненаситен
    с перли слънчеви
    е цял обсипан

    екстаз нестихващ
    пъстра въртележка
    всичко се е сляло
    в чернобяла смешка

    границите са размити
    между лошо и добро
    между творение от кал
    и липсващото му ребро

    хора разнокожи
    хора разнолики
    отражения на бога
    и делата му велики

    с любов с омраза
    пълни им сърцата
    щом грубо нежно
    милва сетивата

    колелото върти се
    всъщност е спряло
    панаир човешки
    в криво огледало

    бог е всичко
    всичко е бог
    нямаш ли вяра
    копаеш си гроб

    ти си бог
    бог съм и аз
    аз съм ти
    бог е нас

    бог е вода
    бог е камък
    и в тях гори
    вечния пламък

    вода сме ние
    в колело воденично
    мелим брашното
    еднакво различно

    камък сме ние
    без цел и посока
    на измамното време
    хвърлен в потока

    ние мираж сме
    мираж е и бог
    имаш ли вяра
    копаеш си гроб

    отново си тук
    и точно сега
    обгърнат от страх
    и мъглива тъга

    ето отнася те
    спомен за миг
    но той не е твой
    ти си без лик

    без име без тяло
    с живот подарен
    захвърлен си в хаоса
    на свят подреден

    нямаш майка
    нямаш баща
    щом си отидеш
    изгася свещта

    все още не знаеш
    че без забрава
    няма напредък
    и няма забава

    рисуваш картината
    на своята реалност
    по широкият път
    постлан с тривиалност

    това е живота
    песен вълшебна
    стъпката първа
    е и последна

    умниците сляпо
    опипват света
    тук май е главата
    а тук е крака

    носа вертикално
    хоризонтално устата
    две точки очите
    питай децата

    посееш ли жито
    не пониква ориз
    от морето подухва
    морския бриз

    цветчето е нежно
    стеблото бодлисто
    в плиткото мътно
    в дълбокото чисто

    каквото вътре
    отвън е също
    обвивката крехка
    ядрото могъщо

    ядката мека
    черупката здрава
    стената илюзия
    главата корава

    неима мъка
    неима радост
    горчи нетърпимо
    а залива те сладост

    за един е ниско
    за друг е високо
    уж ти е тясно
    пък е широко

    за един е лошо
    за друг е добро
    пълно и празно
    все е едно

    оттук е надясно
    оттам е наляво
    щом няма път
    все е направо

    неверни за теб
    са тези слова
    чети ги обратно
    това е реда

    отново неверни
    са думите празни
    редът е възможен
    в комбинации разни

    от скала твърда
    изворът блика
    всемира напоява
    с лъжеистина трилика

    половина истина
    половина лъжа
    открива човекът
    познал свобода

    лъжа е всичко
    и истина няма
    покой щом намериш
    това не е драма

    истина има
    лъжа е лъжата
    след мъртвата зима
    пак грейват цветята

    о как омайно блести
    изкопаното злато
    това е измама
    вътре е блато

    фалшива мелодия
    отпусната струна
    песента я следва
    дума след дума

    къса се нишката
    щом пренатегнеш
    затвори си очите
    и ще прогледнеш

    трепкащ образ
    искряща сълза
    тъмнина те обгръща
    и опива ума

    на звездите лъчите
    умират в очите
    и сенките дават
    живот на лъжите

    мисли кръжат
    дебнещи смисъла
    после се случат
    така ти е писано

    в ума ти пърхат
    сиви пеперуди
    бог е високо
    кой ще ги прокуди

    избоди очите
    ушите откъсни
    кожата си одери
    и езика отрежи

    устата е пропаст
    изчезва лицето
    в кладенец мрачен
    потъва сърцето

    търсиш ли нищото
    откриваш го трудно
    но и дълго да спиш
    сърцето е будно

    спомняш си кой си
    щом търсенето спре
    и на дъното бездънно
    в самота ума умре

    вдишай дълбоко
    усети аромата
    дъхава пролет
    е твоята отплата

    с мисли потайни
    с клетви нетрайни
    с товар от желания
    пълзиш към страдание

    пред тебе здрач
    зад тебе плач
    костилка страх
    в кал и прах

    с празни брътвежи
    се егото ежи
    пухтиш умуваш
    друг не чуваш

    напрягаш сетива
    за светската лъжа
    а истината е портрет
    на душевния ти ред

    всеки свой сизифов връх
    покори с огнен дъх
    и тежкия товар
    превърни в божий дар

    не се плаши
    от смърт или трудност
    от дирижирана лудост
    на сънувана будност

    да имаш избор
    не е удобство
    ни свобода
    а е робство

    духът оплетен е
    в плътски дрехи
    на светското иго
    дрънчащи доспехи

    гол се раждаш
    гол си тръгни
    само душата
    в любов облечи

    свят без огради
    пазачи крале
    тичай на воля
    с боси нозе

    земята от бог е
    ти не си роб
    данък не плащай
    на никой до гроб

    яж плодовете
    познай глада
    живот не отнемай
    пести си труда

    смей се гръмко
    открито плачи
    когато спориш
    просто мълчи

    със сърцето слушай
    говори с очите
    така ще хванеш
    на устата лъжите

    обичай вечно
    не мрази и за кратко
    мъстта не прави
    времето сладко

    в битка герой си
    но глава преклони
    живота си губиш
    на бог го дари

    сетивен взрив
    в свят от нищо
    таз тленна плът
    не се засища

    с четири букви
    пишеш еволюция
    а в книгите свещени
    четеш дяволюция

    човешкото его
    цели еони
    бога проклина
    из небесата го гони

    а само смирен
    взор да обърнеш
    безнадеждния мрак
    в светлина ще превърнеш

    вътре безкрайност
    вън e клетка
    простиш ли си
    триеш старата сметка

    разпилявай любов
    събирай търпение
    и в миг неподвластен
    искра просветление

    в песъчинка
    скрит е твоят рай
    без познатото начало
    без познатия край

    в тоз кратък стих
    аз съм пуст и тих
    вдишвам пустота
    издишвам тишина

    протяжен стон
    свещена крава
    разделям аз
    добро от плява

    думи бодливи
    безплътни сухи
    без дъх без цвят
    отвътре кухи

    излишни усилия
    безсмислен бяг
    пропадам в бездната
    от илюзорния бряг

    кой съм аз
    не съм ли този
    мълчаливо гледащ
    умиращите рози

    от къде идвам
    щом минало няма
    но спомени имам
    що за измама

    къде отивам
    в бъдеще незнайно
    което планирам
    в настояще безкрайно

    от къде от къде идвам
    може би съм случайност
    и къде къде отивам
    в огледалната крайност

    несъществуващи отговори
    на въпросите вечни
    тече си живота
    сред камъни речни

    загладени хлъзгави
    стъпиш ли падаш
    научи се да плуваш
    или ще пострадаш

    на жертвена клада
    парцаливите мисли
    лумват изгарят
    като ланшни листи

    за кого са тези мисли
    от мен за мен ли са
    кой съм аз
    слушателя или гласа

    кой задава въпроса
    кой въпрос
    въпроса
    кой задава въпроса

    напират отговори
    но времето крайно
    под лопатите пръст
    те потъват в тайна

    аз играя роля
    животът е сцена
    трудно ми дава
    лесно ми взема

    аз ли съм този
    който познава
    кой какво и защо
    прескъпо продава

    аз ли съм този
    който говори
    и в битка жестока
    със себе си спори

    аз ли съм този
    който пита
    и за готови отговори
    дълго се скита

    небето е тъмно
    далечен гръм
    може би ще вали
    а аз просто съм

    съм на бога
    агрегатно състояние
    смея се през сълзи
    на своето незнание

    съм творецът
    и наблюдател
    и слепеца певец
    и верен слушател

    съм чисто съзнание
    съм тук и сега
    изпълнен с живот
    любов светлина

    вдишвам пустота
    застинала вълна
    издишвам тишина
    пречистена душа

    вдишвам пустота
    огнен съм поток
    издишвам тишина
    и любов към бог

    вдишвам пустота
    до дъно я изпих
    издишвам тишина
    аз е пуст и тих

    вдишвам пустота
    кристално чиста
    издишвам тишина
    и любов лъчиста

    върви върви отвъд
    премини завинаги отвъд
    за света си мъртъв
    ликувай не се страхувай

    няма нощ
    няма ден
    няма тук
    няма мен

    крачка в невъзможното
    и отвъд съм вече
    в сърцето огледално
    е сърцето ми реално

    няма вътре
    няма вън
    няма аз
    няма съм

    в сърцето вдишвам аз
    безмерна точка в абсолюта
    издишвам от сърцето съм
    бог и свят са само сън

    няма после
    няма преди
    няма път
    няма следи

    безмълвен вик
    в покой велик
    плодовита пустота
    музика от тишина

    прелистен лист
    нестихващ стих
    съзвучни звуци
    простих си тих

    склонени клони
    цветни цветове
    дни без бездни
    светли светове

    единствен сияен
    вечен безкраен
    несътворен блажен
    неделим съвършен

  4. Тези четири постулата звучат като минорен акорд с 9ка. Без септима нищо нестава.
    Това е акордът на население където хората много, а оризът малко

    И плющяли камшиците и ги бъхтяли тоягите и конете не се хапели-за малко превърнати в суров ориз и каръците не скърцали след като ги нарязали за клечки за зъби. . . сал мляскането на джапанките отеквало в стаите на Буда, а Буда играел саблени танци предрешен за Сумист та на черните очета на активните педали цвъкали искри и скърцали.

    Честито на Цецко за партийката му. Залагам лява джапанка, че ще буде арестуван преди да се регистрира за кандидата депутат.

    джапанката е от Хималайте. Имам само лява защото там остана дясното ми ходило

  5. Олдъс Хъксли:“Демокрацията е основана на идеята, че властта по принцип е опасна, и е важно да не се дава възможност на един човек или група от хора да имат твърде много власт и твърде дълго.“

  6. Хубав ден и всичко добро!
    Във всички партии има боклуци и сериозни хора.
    Така ,че който и да управлява държавата ,работата на обективната журналистика е да показва корупцията, кражбите далавери когато има основание за това!
    Хубав текст философията заражда с положителни емоции , за да може човек да продължи напред!

    1. Тази ТЕМА е само за РАЗСЛЕДВАЩИ ЖУРНАЛИСТИ а не СЛЕДВАЩИ…
      746 милиарда и 400 милиона са преводите на пари към България през 2019 г. …От България за чужбина през същата са 89 милиарда и 100 милиона евро…Та КОЙ ще смени ШЕФА на ПЕРАЛНЯТА…

      1. Ами нещо не ми се връзват сметките.
        Какво се е случило с останалите € 657,3 млрд. ?
        Изпрани, неизпрани те къде се намират сега или са отлетели тайничко в куфарчета?
        Кажи си бе hahara ….

  7. Да, вероятно този текст не попада случайно в ръцете ми днес, както и не е случайно, че е написан именно днес…
    Вчера прочетох много грозни обиди на обидени хора. Защо е това самоизяждане? Политиците ни не заслужават да се нахвърляме един срещу друг заради тях. Това го играхме през 90-те и не ни доведе до никъде.
    Бъдете, г-жо Томова!

    1. имало един стръмен хълм на изхода от гората…единственият път от нея водел през него…каруците с дърва бавно и с мъка го изкачвали…впрегнатите коне удряни и псувани от каруцаря …с труд правели бавни стъпки към върха…изнемогвайки от болка и умора не можейки да отвърнат на ударите с камшика на КАРУЦАРЯ се ХАПЕЛИ ПОМЕЖДУ СИ…Всеки сам си определя РОЛЯТА в ЖИВОТА…на КАРУЦАР…на КАМШИК или КОН…СЛОВОТО било КАМШИК…

      1. кой съм аз

        преживям отново
        вечните теми
        пресни сухи
        няма значение

        добро зло
        обич омраза
        за скрито око
        думи проказа

        дъвча бавно
        мисля явно
        залъгвам сегато
        с бъдеще славно

        свобода робство
        война мир
        на врага вътре
        победния пир

        цвиля възторжено
        с копитата рия
        олеква товарът
        щом смисъл открия

        живот смърт
        бог човек
        оставам без дъх
        от духовния лек

        кой съм аз
        болка от прът
        добиче съм аз
        чака ме път

        дий дий
        любов любов
        двукраки братко
        аз съм готов

  8. Благодаря за публикацията!

    Къде си? – Тук
    Кога е момента? – Сега
    Кой си ти? – Този момент

    Животът е тук, сега, в този момент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *