Публикувано на 27.01.2008 / 13:42

Карма ли е да умреш в най-добрия град за живеене?

Гергана Велинова бе смазана от рухналата козирка в центъра на Варна на 2 януари. Същият ден страховитата виелица помете всички илюзии на варненци, че снегопочистващите фирми са си взели поука от грандиозното зимно бедствие преди няколко години. Тогава снегопочистващите фирми пак бяха същите – “Инжстройинженеринг” и “Хидрострой”. Тогава пак не свършиха нищо, тъй като повече от половината им машини бяха извън града, както се случи и сега. Тогава пак се вдигна вой до небесата, че трябва да бъдат преразгледани концесионните договори, кметът Кирил Йорданов щедро раздаваше обещания, че ще измисли нова схема за снегопочистване като всеки знае точния си район на почистване.

Дойде пролетта, после лятото, фирмите лапнаха за поредна година милионите, разделиха пачките и с покровителите си. И нещата уж се забравиха.

До началото на 2008 година. До 2 януари, когато под смазващия бетон загина едно момиче, което сигурно на Нова година си е пожелало най-красивите неща на света.

Кризисният общинарски щаб заседаваше денонощно, но от това на варненци не им стана и на милиметър по-добре. Улиците седмица след бедствието продължаваха да са ледени пързалки като изключим два-три главни булеварда.

Институциите си прехвърляха топката една на друга и точно в този момент един неуспял кандидат-кмет обвини кмета, че бил съучастник в убийство.

Естествено, целият град бе потресен. Управниците един през друг си късаха ризите да обясняват, че те направили каквото могли, но други не си били свършили работата.

Кои други? Кой малоумник не се сети, че все пак инцидента е станал пред банки и тези банки имат камери? Кой идиот ЧАКА някой да му предостави записи от камерите и не му дойде на ума да ИЗИСКА моментално тези записи? Защо толкова престъпно самонадеяно някой си реши, че нямало пострадали от рухването на козирката? И трябваше ли бурята да събори козирката през деня, когато оттам върви куп народ, за да стане ясно, че има затрупани?

Най-добрият град за живеене беляза новата година със смърт. Ако погледнем философски на нещата, можем и да си помислим, че всичко е карма и никой не знае кога може да му падне тухла на главата и да умре. Човек предполага, Господ разполага. По същото време един българин без термокостюм десет часа се бори с леденото Азовско море и оцеля. Той твърди,че е благодарение на иконата на Свети Николай. Може би пак е карма.

И докато очевидно всички варненци трябва да носят вече икони в джобовете си за да оцелеят, Господ безапелационно си взе курбана с отчайващото предупреждение към самонадеяните властници – че не всичко е пари и власт на този свят!

Дни след злокобната трагедия аз не видях сълзи в ничии властнически очи. Не видях покаяние. Нито смирение.

Видях панически опит да прехвърлиш вината на другия и да излезеш възможно най-чист от ситуацията в очите на обществото. Видях и отвратителен опит от една трагедия да вадиш политически дивиденти и едва ли не да сваляш властта.

Най-потресаващото обаче бе, че една измислена отвсякъде прокурорка, отивайки на пресконференция по трагичния случай с Гергана не е мислила за нищо друго, освен с какво костюмче да се появи пред камерите и какво червило да сложи. Дори се посъветвала предната вечер с имиджмейкър.

За подобен цинизъм в този град няма санкции.

В старозаветните книги обаче пише, че за всичко се плаща на този свят.

Дори и за суетните ширитчета по костюмчето на световнонеизвестната прокурорка. Пременена на гърба на една смърт.

 

 

Веселина Томова

Коментари 0 за
“Карма ли е да умреш в най-добрия град за живеене?”

  1. Кмета каза, че трябва да питаме полицията защо не е направен оглед на падналата козирка!Може би тогава щяха да намерят агонизиращото момиче.

  2. Надали някой се замисля, но животът на това невинно момиче, което даже не е от Варна, отиде за варненци. Тя стана курбан, за да не загинат именно варненци, заради безхаберието и безотговорността на управниците си. Тя изкупи греховете Ви господа от Община Варна, ГЗ, и всякакви фирми завършващи на „строй“. Дни по-късно падна металната козирка на „Пикадили-Младост“ и слава богу че падна именно през нощта, когато нямаше хора. Тръба падна върху жена на рожденния й ден, но оцеля. За това поклон пред паметта на Гергана, която не знаеше, но умря, спасявайки варненци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *