Публикувано на 24.10.2008 / 17:54

Какво ни вещае и готви пророкът – председател на ДПС

 

 

На вниманието на г-н Борис ВЕЛЧЕВ,

Главен прокурор на Република България.

Копие : Президент на Република България

Председател Софийски градски съд

Градски прокурор на гр. София.

Делегацията на Европейската комисия в България, г-н Димитрис Куркулас.

Председателя на Висшия съвет на БСП, г-н Сергей Станишев.

Лидера на НДСВ, г-н Симеон Сакскобургготски.

Председателя на СДС, г-н Петър Стоянов.

Лидера на „АТАКА", г-н Волен Сидеров.

Лидера на ДСБ, г-н Иван Костов.

Лидера на ССД, г-н Стефан Софиянски.

Председателя на Демократическата партия, г-н Александър Праматарски.

Лидера на БЗНС – Народен съюз, г-жа Анастасия Мозер.

Главния секретар на партия „Ред, законност и справедливост", г-н Яни Янев.

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

 

oт Никола Атанасов Ников, e-mail:[email protected]

 

ОТНОСНО: Извършване цялостна проверка за установяване необходимата степен на конституциосъобразност и законосъобразност в  дейността на Политическа Партия ДПС.

 

ОСНОВАНИЕ: Наличието в Доклада на Ахмед Доган, изнесен пред VI-та Национална конференция на ДПС на 01.04.2006г., косвени доказателства за системно нарушаване от ПП ДПС конституционния ред и законите на Република България.

 

Уважаеми г-н Главен прокурор,

 

Изпълнявам гражданския си дълг и законово задължение да отправя сигнал до Вас, Върховният представител на правоохранителните органи на Държавата ни и да Ви информирам за съществени, по моите правни и партийно-политически представи, нарушения в нашия политически живот, свързани с погазване устоите на политическия режим в нашата страна – демокрацията, от страна на Политическа Партия ДПС.

            Доказателствата за това се съдържат в Доклада на Ахмед Доган пред VI-та Национална конференция на ДПС.

Подчертал съм словосъчетанието „Доклада на Ахмед Доган", за да привлека Вашето внимание върху факта, че въпросният доклад, изнесен от Ахмед Доган, е произнесен в единствено число и е персонално подписан, което идва да посочи, че зад този „партиен документ" не стои висшето партийно ръководство на ДПС – едно грубо погазване на основополагащите принципи, средства и методи на демократизъм и колективизъм в партийнополитическата работа.

Тези доказателства за нарушения в принципите на нашия политически живот, под формата на нагласа да се оправдае определена политика на Елитното ръководство на определена Политическа Партия, свидетелстват за опити в условия на „продължаващо престъпление" на сраснали се с държавната власт партийни структури да променят политическия режим в нашата страна и да заменят „демократичния режим" с „режим на партиен олигархически деспотизъм" .

Опасността идва от това, че всички политически партии, по отношение упражняване на делегираната от народа власт, си позволяват много повече, отколкото им позволяват Конституцията на Република България и Закона за политическите партии. Това самоуправство се явява резултат не толкова от непознаване духа и буквата на законите и слаба партийно-политическа култура на партийните членове и ръководители, отколкото на отсъствието на всякакъв системен контрол за дейността на партийните структури и техните ръководства от определени за това институции. Сред партийните членове на почти всички партии се шири нагласата, че щом тяхната партия е на власт, на тях, редовите членове и особено на ръководствата, е позволено всичко. След яростната и безогледна предизборна партийна борба, в крайна сметка непрекъснато наблюдаваме „кадрови кадрили"; „шуробаджанашки назначения"; „търсене подходяща работа за нашия човек", вместо да се „търси подходящ човек за нашата работа"; „уреждане по втория начин", който в последно време се е превърнал в първи; контрабанда, сива икономика, политическа корупция и бандитизъм, довели за шестнадесет години до срив в българската държавност.

Всяка партия или коалиция, след като „спечели" доверието на суверена, на народа, и се нареди до държавното кормило, твърде скоро забравя за своите предизборни обещания и предприема законодателни и изпълнителни действия единствено за защита на своя корпоративен интерес, като работи изключително срещу суверена, срещу народния интерес, срещу националната сигурност на страната. Като следствие от подобна партийна практика е отвращението на масовия гражданин от партиите и политиката, и катастрофално ниската избирателна активност, сравнима единствено с тази по времето на режима на Стамболов.

Такива нагласи и практики се формират в онези партии, които допускат недемократични, командно-административни методи на работа, там където властва принципа на единоначалието и безусловната и безпрекословна подчиненост; в партии, които развиват дейност, скрита от обществото, и охраняват строго „партийната си тайна"; партии, които изграждат своите структури подобно на военизираните формирования, като армия от послушни, обезличени и жертвоготовни редови партийни бойци, готови да престъпят законите, но да извоюват победа за своята партия.

Подобни партии могат на наложат един единствен политически режим в страната, режимът, който поддържат в редиците на собствените си партии – деспотско-тирански режим, защото друг стил и метод на работа техните ръководители не познават.

Действащата Конституцията на Република България от 1991г. издига фундаментални законови прагове срещу опитите да се наложи „деспотско-тиранско или тоталитарно управление" в нашата страна чрез строго подчертаване принципа на демократизма на нашия политически режим.

Това е записано в ОСНОВНИТЕ НАЧАЛА, Глава първа, чл.1. (3) на Конституцията, а именно:

„Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет."

От този основополагащ конституционен текст произтича изводът, че освен институциите, на които народът е делегирал правото си да упражняват властта (законодателна, изпълнителна и съдебна), никоя друга организация не бива и не трябва да се занимава с организирана подготовка на кадри за държавното управление и да обвързва подготовката на кадри за държавната администрация с партийно-политическата си работа, нито пък да развива структури и дейности, които да подменят или изместват нарочно създадените за това държавни органи и институции.

Има ли конституционно право една политическата партия, било тя и ДПС, да се изживява като „политическа сила, пряко ангажирана в управлението на България"(Програмна декларация на ДПС 2006)?

Издържано ли е в конституционен дух да се приравнява провеждането на една национална партийна конференция по смисъл и значение с „политическа атестация на страната ни за реалното й включване в ЕС от 01.01.2007г." (Доклада на Доган)?

Позволявам си да отбележа, г-н Главен прокурор, че в края на 80-те години, преди да избухне демокрацията, Висшето партийно ръководство на, тогава конституционно признатата за ръководна сила в обществото, БКП, постави въпроса за „разделянето на партийната от държавната власт".

Създателите на нашата най-нова демократична Конституция решиха да обезпечат това разделяне на държавната от партийната власт с посочения текст, за да гарантират на народа демократичен режим на управление.

В установената многопартийна система в страната никоя от партиите или тяхната идеология не можеше да се обявява или утвърждава за държавна; никоя партия не можеше и не биваше да претендира за това право, дори само да намеква за това, а камо ли да се бори.

На партиите беше забранено да се намесват в управление дейността на предприятията и търговските дружества; партиите не могат също така да се намесват в управлението и дейността на държавните, областните и общинските администрации.

Какво тогава трябва да правят партиите?

В своята публична дейност партиите, използвайки демократични сили и средства, само съдействат за формиране и изразяване политическата воля на гражданите чрез избори или по друг демократичен начин.

За всяко партийно ръководство е изключително трудно да се вмести в законния предмет на своята мисия, но все пак трябва да се старае, а не да нарушава безогледно Конституцията и законите на страната.

Аргументите в Доклада на Ахмед Доган пред VI –та Национална конференция на ДПС , свидетелстващи за противоконституционни и противозаконови действия от страна на ПП ДПС, са групирани в три направления:

На първо място в Доклада не е отчетена работата на политическата партия и нейните структури по отношение на това как те са съдействали за формиране и изразяване политическата воля на гражданите. Не са причислени мероприятия от централно, регионално и местно значение, примери за отделни изяви, не са цитирани факти, имена.

В Доклада не се прави анализ как отделните представители на ДПС в законодателната и изпълнителната власт на централно и местно равнище реализират на практика конституционните норми и законовите изисквания, например за прилагането на чл.19 и чл. 20 от Конституцията на Република България. Това е изключително важно и основна партийна повеля, обусловена от Закона за политическите партии (чл.4), а и от Устава на ДПС :

Член 1 (1) Движение за права и свободи /ДПС/е независима обществено – политическа организация, създадена за да допринесе за единството на всички български граждани, като се зачитат правата и свободите на малцинствата в България – в съответствие с Конституцията и законите на страната, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и други международни договорености.

Вместо това се отбелязва, разбира се, един необходим, но далеч от съществено значение факт за една политическа партия – нарастването на нейната членска маса. Това е твърде показателно за ценностната система и намеренията на партийното ръководство и категорично сочи, че за Висшето партийно ръководство на ДПС не е от толкова голямо значение „каква работа е извършена в центъра и по места и как", а най-вече „колко членска маса са събрали под знамената".

Поради тази скрита причина, Докладът на Ахмед Доган няма качествата на един политически доклад, а по-скоро се явявя една манипулативна реч на ловък политически въжеиграч от типа на „шивачите на новите дрехи на Царя", който цели да „промие" мозъците на своите слушатели, да им „подмени чипа" и да ги поведе неизвестно къде, по подобие на проповедниците-сектанти.

Като се има предвид военизирания характер на партията, установен от нейния Устав в нарушение на чл. 44. (2) на Конституцията на Република България, много лесно е да се предвиди, колко опасни могат да бъдат последиците за цqлостта на страната и единството на нацията, ако се позволи на отделни личности да манипулират огромни маси български граждани с мъгляви и неясни формулировки, имащи единствена цел да прикрият тайното и скрито значение на истинския замисъл и същевременно да предадат кодирано послание до „посветените", до своите покровители.

Както виждаме от последните парламентарни избори през 2001г. и 2005г., във държавната власт могат да присъстват и формални партийно-коалиционни образования и това съвсем не е пагубно за държавата, защото има достатъчно национално отговорни професионалисти, а и европейската помощ се чувства непрекъснато и повсеместно.

Ако нарастването на партийната членска маса и разгръщането на партийните структури не е самоцел от съмнителен характер, защо в доклада не се прави анализ на какво се дължи успехът на това партийно привличане?

Вместо задълбочен анализ на успехите и недостатъците на партийно-политическата работа, в Доклада присъства едно мъгляво разяснение, което потвърждава провеждането от страна на централното ръководство на ДПС една последователна и продължителна (последните 5-6 години) политика за прилагането на нови „принципи или организационно-политически норми" на отваряне и „превръщането на ДПС в професионална партия от европейски тип".

Докладчикът твърди, че през последните години, ръководената от него политическа партия се е превърнала в професионална.

Нито Конституцията на Република България, нито Законът за политическите партии позволяват политическите партии да се превръщат в професионални организации  за сметка упражняване делегираната им от народа власт.

Само високо подготвени съдебни експерти могат да установят какво значение, каква същност е скрита зад смисъла на казаното. Значението, същността на казаното, прозира твърде ясно след прочитане на следващите разсъждения на Докладчика. Те са свързани главно с грижата да разсеят ширещите се напоследък „твърде фантасмагорични представи и внушения за ДПС, която уж преяждала със съществуващи и несъществуващи властови ресурси" (Ахмед Доган, Доклада пред VI –та Национална конференция на ДПС).

По-нататък в Доклада докладчикът твърди, че от самото създаване на ДПС са „осъзнали необходимостта от превръщането на парламента и органите за местно самоуправление в школа за изучаване и правене на политика"(подчертано от докладчика). Докладчикът дава доказателство, че неговата партия е преследвала целта да се превърне от инструмент за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите в елемент на политическата власт, т.е. той самият несъзнателно(!) признава, че неговите партийни структури са се сраснали с административната власт в центъра и по места; че това не е от вчера, а от 5-6 години; и освен това не е съвсем случайно, а дългосрочен планомерен ход, замислен още в зората на демокрацията. След дните на огромно очакване, Докладчикът с трудно прикриваемо задоволството констатира: „политическия триъгълник: парламент – местно самоуправление – партийни структури, по вертикала и по хоризонтала се превръща в „поточна линия" за култивиране на политически и административни кадри" (подчертано от докладчика) .

Приведеният последен пасаж е пряко доказателство, че в своята партийна дейност политическа партия ДПС умишлено, целенасочено и системно е нарушавала чл.1.(3) от Конституцията на Република България: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет."

Колко опасна е тази нагласа в ръководството на политическата партии може да се предположи, когато се съпостави военизираната структура на самата партия, залегнала в Устава й ( ІІІ. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА , Чл.8(1/2); чл.9. (1), (4), (5); чл.10. (3), (4), (5); чл.12. (1/2)), с разбирането на Председателя й за „обективна даденост" посочената политическа матрица за възпроизвеждане на кадрови потенциал (подчертано от докладчика). Докладчикът е уверен, че както държавата развива образованието, за да подготви национални кадри за осигуряване функционирането и развитието на науката, технологиите, производството, правораздаването, неговата партия трябва да развива технологията за производство на кадри за овладяване на държавното управление. Или: държавата поема отговорността за всичко в страната, а ние ще поемем отговорността за управлението на държавата, ще я владеем и сами ще даваме оценка на своята работа! Тъкмо поради робуването на подобна нагласа Председателят на ДПС не се хвали с подготовка на други видове кадри. Той е горд, че неговата партия развива кадри за управление на държавата. А само преди шестнадесет години беше тотално отречена тази тоталитарна политика, и ето днес виждаме как тя се възражда и претендира да бъде обективирана, да бъде обективна даденост и неизбежен път на България.

Докладчикът е особено самоуверен и безпардонен, когато свързва напълно сериозно управлението на страната на централно и местно равнище само и изключително с кадровия ресурс, подготвен от трите политически субекта, участващи в тройната коалиция, като вижда в това „ефективно взаимодействие …, с което да превърнат взаимната си зависимост в предимство (подчертано от докладчика) за постигане на по-високо качество на управление на страната". Но никъде в доклада не е направен анализ на качеството на управление на страната, нито посочени слабости, поне, от кумова срама, онези, които ни сочат нашите европейски партньори.

Всички следващи разсъждения на докладчика по болната за него и партията му тема „преяждане с власт" са поредни доказателства, че грубото погазване на чл.1.(3) от Конституцията е нещо обикновено за високопоставения партиен апаратчик и е станало навик в упражняване технологията на властта за целия партиен елит, с тази разлика, че ДПС не може и не иска да уреди с държавни длъжности и постове в държавното управление всичките свои 95 хиляди обединени в нея граждани, с реален организационен живот, действителни стожери на представителната демокрацията в страната (подчертано от докладчика). Една част от тях, особено младежите, чакат на стендбай и се хранят от какво…(?).

Въвеждането и оперирането с друга смислова редица „картата на властта" е още едно доказателство за целенасоченото упражняване на властта в изгода на собствената партия и нарастване на нейното влияние, т.е поредно доказателство за групова претенция за осъществяване на народния суверенитет. „В традицията на ДПС партийната структура е част от „триъгълника на властта"", заявява в своя Доклад Председателят на тази партия.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ по направление първо:

1. Да се извърши проверка, колко от членовете на ДПС участват в управлението на държавата на всички нива и какъв е процентът на имащите за това необходимото образование, опит и професионална квалификация.

2. Да се извърши проверка за степента на масово решаване на битовите, социалните, благоустройствените и инфраструктурните проблеми в районите с влияние на партийните структури на ДПС. Да се сравни степента на присъствие във властта на партийните й функционери и техните роднини с персоналното и мащабно на решаване на проблемите в региона.

3. Да се назначи експертна проверка, която да установи до каква степен Устaвът на ДПС въвежда и укрепва единоначалието и командно-административните методи и стил на работа и ръководство и до каква степен той създава условия за възпитаване на демократи и патриоти на своето Отечество и своята Държава. При тази експертна проверка да се ползва като база за сравнение Устава на БКП, партията, която Председателят на ДПС искаше да бъде забранена, уставите на европейските либерални партии и Уставът на Европейската либерална партия, както и уставите на другите демократични партии в нашата страна.

4. Ако експертизата установи, че Уставът и програмните документи на политическа партия ДПС нарушават изискванията на чл. 2.(3) от Закона за политическите партии, следва цитат: "Политическите партии използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.", да се настоява пред Софийския градски съд да бъде променен Устава и програмните документи в строго съответствие с направените от съда препоръки и да се назначи мониторинг за дейността на всички организации и техните ръководства от целия управленски сектор.

5. Софийският градски съд да предложи на 40-то Народно събрание да се внесат поправки в Закона за политическите партии за въвеждане на прокурорски надзор за тяхната дейност и да се приеме Правилник за прилагане на Закона за политическите партии, където обстойно да бъде регламентирана тяхната дейност: принципи, ценности, стил, методи, форми, средства, взаимоотношения и др.п.

6. Горните предложенията да се приложат към всички парламентарно представен и партии и онези, чийто членове реално присъстват във властта на всички нива.

 

      На второ място, като доказателство за нарушаване на Закона за политическите партии (Чл. 20.(3)) и Конституцията на Република България (Чл.19 и Чл.20) се набива в очи начинът, по който е развита темата „обръч от фирми", заела една трета от Доклада на Ахмед Доган, който иронизирайки опитите на медиите за „най-шикозни визуализации на „обръча"(Доган) отрежда на тази тема „най-фундаментално"(Доган) място в своята нова мисловна политико-партийна парадигма .

От доклада и думите на докладчика не може да се разбере дали интерпретацията на този феномен е негово лично дело или позиция на цялото партийно ръководство, на самата Национална конференция и на цялата партия ДПС. Политическата практика показва, че когато на колективни форуми се анализират феномени, непознати до този момент явления, следва да се проведе широко мащабно предварително обсъждане в редиците на самите партийни организации, да се потърсят мненията на редовите членове, мнението на всички делегати, да се проведе дебат на самия колективен форум и да се излезе с колективно решение, което изисква добрата демократична практика(ЗПП,Чл. 2.(3)) и колективните методи на ръководство и приемане на решения.

Нищо такова не беше наблюдавано на VI –та Национална конференция на ДПС.

По отношение „обръча от фирми", Законът за политическите партии е категоричен:

Чл.20(3) Политическите партии не могат да създават свои структури по месторабота в търговски дружества, кооперации, еднолични търговци, юридически лица с нестопанска цел и религиозни институции, в държавни, областни или общински администрации, както и да се намесват в управлението и дейността им.

А как би могло да се тълкува този текст, указва нашият основен закон, Конституцията на Република България, в своя

Чл.19 (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Никой не може да се постави над закона, да забави, осуети, създаде или обещае да създаде за определен икономически субект едни или други условия за неговото прилагане. Никой не може и не бива да подкрепя, да създава незаконни преференции на един или друг стопански субект. Законът – това е постигнато съгласие в рамките на легитимна структура – законодателната власт, Народното събрание – от страна на всички потребители на този конкретен закон, всички онези, които имат интерес от неговото приемане и прилагане. Какъв интерес може да има една партийна структура на власт да се намесва в стопанската дейност и да толерира изграждането на един „обръч от фирми" в противодействие на друг „олигархичен обръч", вместо да разруши всички „обръчи" и да остави благото от „кацата или бъчвата"(Доган) да потече към всички потребители? Може би на тази партийна структура на власт е необходимо „благото в кацата или бъчвата" да бъде контролирано с „обръчи", за да черпят от това благо само ония, които по партийна линия са успели да се наредят около нея с големите лъжици????

Ако подходим строго професионално, като изследователи на политическия живот, подобни обяснение за „обръча от фирми" не може да се възприеме иначе, освен като опит да се оправдае една нова „фашизация" на българската икономическа действителност, вместо препоръчаната от Европейския съюз в „Парижка Харта за Нова Европа" икономическа свобода, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда . Икономическата политика в държавата не се прави от партийните структури в центъра и по места или от всесилните партийни лидери, от местните партийни феодали. Икономическата политика, която създава бизнес климата с страната и обезпечава необходимата степен на икономическа свобода и свободна конкуренция, се прави от оторизираните държавни органи, от Икономическата и Бюджетната комисии в Народното събрание, от Министерствата на икономиката, финансите и социалната политика в сътрудничество със Българската стопанска камара и Българската Търговско-промишлена палата, в сътрудничество с Браншовите и Професионалните съюзи…

Навремето, за да създаде препятствия пред хитрите и предприемчиви евреи, българската фашистваща индустриална буржоазия, вместо да намери и приложи мирните средства на свободната конкуренция, за да завладее собствените си пазари и излезе на широк световен търговски простор, е въвела ограничителните закони против евреите.

Днес политическа партия ДПС има намерение да „партизира" икономическия живот. Вместо да се бори чрез своите представители в Парламента за създаване на равни условия за всички икономически субекти, тя не само толерира изграждането на „обръча от фирми", като с това създава допълнителни антипазарни условия за нелоялна конкуренция, но и утвърждава подобна политика на своя най-висш форум, а присъстващите на него членове на Правителството, депутати и висши партийни функционери от други партии и гости – аплодират !!!

Вместо да анализира причините за лошия бизнес климат за родните производители, за сриването на родния и международния пазар, Докладчикът вещае нови фалити на български малки и средни предприятия, а за себе си и своите партийни приближени осигурява добре платената роля на „крупен политик -инвестиционен посредник" и се кани да държи още десет години българските наемни работници, тук в България, на „празна ясла", за да бъде страната ни „атрактивна за инвестиции, защото нормата на печалба за кой да е сектор е в пъти по-голяма от европейската" (Доган). Значи, за да расте и крепна ПП ДПС, за да живеят охолен живот нейните 95 000 партийни членове и висши функционери, българският наемен работник трябва да получава още десет години мизерното заплащане при тези европейски цени, а българският пенсионер да умира със 100 лева пенсия!!

Ето какво готви на българския народ една партия, която се е сраснала с държавата и се чувства част от триъгълника на властта.

 

Уважаеми г-н Главен прокурор,

 

Това е един откровен и ясен сигнал за зараждането в България на открития скрит досега „фашизъм" под маската на борбата с олигархията и бандитизма, които самите тези „партии на власт" създадоха със своето политическо действие и бездействие. Проводникът на този фашизъм, обаче, работи с европейски замах. Своето „политико-инвестиционно посредничество" той се готви да разпростре и в Европейския съюз.

Политическото бездействие на Законодателната и Изпълнителната власт по създаване в страната необходимия бизнес климат на икономическа свобода, свободна конкуренция, защита на потребителя, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда се потвърждава и от следния факт:

В Главна прокуратура и в Народното събрание преди повече от две години е внесено предложение за промяна в чл. 108 (1) от Закона за Данък добавена стойност:

„Всяко лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон."

 По мнението на всички представители на Браншовите съюзи на предприятията от леката промишленост, Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата, установеният праг за регистрация по този закон от 50 000 лв., без аналог в Европейския съюз (там този праг не надхвърля 3000 лв.), се явява причина за създаване на условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност между стопанските субекти, причина за фалит на български предприятия, и е основният генератор на хранителна среда за политическата корупция. През последните няколко години, всяка поредна година, браншовиците провеждат срещи с представителите на Правителството, Парламента, Президентството и Главна прокуратура, където се водят разговори за премахването на този праг за регистрация, който погазва разпоредбите на чл.19(2) от Конституцията на Република България . На финансовия министър не веднъж бяха представяни доказателства за повишаване постъпленията от ДДС от внос и сделки вътре в страната в размер на 2-3 милиарда лева(!!!) и повече, ако бъде приета подобна поправка. На последната среща дори беше разкрита опасността от възникване на огромна дупка в бюджета(3-4 млрд. лв.) след влизането на България в Европейския съюз, в резултат от действието на този член, създаващ условия за източване на ДДС и несъбиране на реално предвидените постъпления, за разлика от всяка европейска страна.

Българските производители, поставени в безизходица, бяха принудени да регистрират своя политическа партия, за да участват в изборите и да се преборят по този политически начин и защитят своите права, гарантирани от Конституцията, която българските парламентаристи тъпчат с миризливите си политически нозе.

Днес става ясно защо тези усилия на българските производители са срещали толкова яростна съпротива. Просто в страната се е подготвяла тайна и пълзяща смяна на политическата система, тайна пълзяща смяна на политическия режим – демокрацията.

Тъкмо поради това обстоятелство, управляващите проявяват, меко казано, „неохота" да предявяват изисквания едни към други – смъртта за всяка демокрация. За доказателство на тази теза може да послужи оценката на Европейската комисия за напредъка на България в борбата с политическата корупция, в сравнение с нашата съседка Румъния.

Вместо да създадат система и механизми за търсене на отговорност от висшите държавни служители за бездействие и злодействие с предоставената им от народа власт, нашите политически водачи ръкоплескат, аплодират думите на Ахмед Доган, очертали линията на бъдещото стратегическо политическо партньорство по създаване на „обръча": „ефективно взаимодействие …, с което да превърнат взаимната си зависимост в предимство” (подчертано от докладчика, курсива мой).

Вместо да „предявяват изисквания един към друг", вместо да „се борят с отрицателните явления и техните носители" , както ги призоваваше на времето Тодор Живков от конгресните трибуни, и както днес ги призовават техните европейски партньори – „да осъдят поне един министър и крупен бандит" – българският политически елит, събран на стратегическа политическа раздумка, сключва обет за бъдещо: „ефективно взаимодействие …, с което да превърнат взаимната си зависимост в предимство" .

За да разкрием опасността за подриване на националната сигурност на държавата от практикуване на подобна политическата технология „изграждане партиен обръч от фирми за борба с олигархията", ще се опитам да обрисувам практическата парадигма на една корупционна практика, развита при усвояване на Европейските предприсъединителни фондове. Тази парадигма се основава на тайната стратегическа постановка: „усвоявай само онова, което си в състояние да присвоиш със свои сили и средства". Тази парадигма изключва като участници всички онези, които не са съгласни да споделят отговорността за упражняването на съвременния политически бандитизъм. Тъкмо поради тази причина – липсата на достатъчно кандидати и клиенти на политическия бандитизъм – по-голямата част от Европейските Пари остават неизползвани. Но това е по-малкото зло за България: останалите, използваните пари, един ден ще трябва да се върнат на европейския данъкоплатец, когато в Европа разберат как са били усвоени – безотчетно и неефективно, в разрез с Лисабонската стратегия.

Технологията на разграбване европейския фонд САПАРД се заключава накратко в следното:

1. Създава се необходимото основание, което се заключава в ликвидиране на държавните изисквания и обективни оптимални нормативи за разходите по обработка на единица площ, разход за единица произведен продукт, всичко онова което се нарича „необходимо присъщи разходи";

2. На това основание, след задкулисно договаряне с „обръча от фирми и доверени специалисти-посредници", се освобождават цените за извършване на селскостопански работи и застрахователни услуги.

3. Освободените цени за услуги и застрахователни премии „се надуват" до максимално възможното, което могат да понесат нарочно съставените за тази цел нови „нормативни документи".

4. Чрез поставянето потребителите на кредита по програма САПАРД в неизгодна позиция, цялата субсидия по САПАРД се пренасочва към нарочно организирани структури, получаващи тлъсти комисионни (до 20% от субсидията) за изготвянето на проекти и към застрахователните дружества (виж Наредба 14/18.05.2005г. на Министерството на земеделието и горите, Чл. 30, 31);

5. Чрез „надутите" цени, фиктивните стойности на проектите нарастват до размери два-три пъти над реално необходимите за изграждането на обекта средства. Това облагодетелства както специалистите от фирмите по съставяне на проекти, така и застрахователните компании, включени в програмата САПАРД.

6. Рискът остава за Държавата и производителите, които в един прекрасен ден, след проверка от Европейската комисия и нейните експерти, ще се наложи да плащат полученото по програмата, но вече с лихвите. За безвъзмездните субсидии сметка не се търси, остава само липсата на обектите, за които те са били предназначени.

7. Създателите на тази корупционно-криминална схема за източване на средствата от предприсъединителен фонд САПАРД се измъкват „ни лук яли, ни лук мирисали". Ще плаща отново българския народ, чрез своята държава, т.е. всички ние заедно с Вас, заедно с Българския съд и Българската прокуратура.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ по направление второ:

1. Да се предложи на народните представители да внесат поправка в Закона за ДДС, с която да премахнат праговете за регистрация, като предвидят механизъм за отчитане финансовия резултат на всички фирми с годишни обороти, примерно, над 10 хиляди лева.

2. Да се поиска от Председателя на ДПС да представи в прокуратурата списък на всички фирми, влизащи в обръча около партията му. Да се направи пълна финансова проверка на тези фирми: за участие в приватизационни сделки; за участие в търгове за възлагане на държавни и обществени поръчки; за качество на извършените от тях работи; разходи за изплатените възнаграждения на наемни работници и управленския персонал и др. п.

3. Да се извърши проверка, с участие на специалисти от Европейския съюз, за усвояването на средства по фонд САПАРД, фонд „Земеделие" и други подобни фондове за отпускане на кредити, помощи и субсидии за земеделското производство, като се сравнят величините на отпуснатите средства с реално необходимите по оптимални цени.

4. Да се направи внушение на Председателя на партия ДПС за грубото нарушение на Закона за политическите партии, чл.20(3)

5. Да се поиска съдебна пререгистрация на ПП ДПС след въвеждане необходимите поправки в Устава и програмните й документи. Да се установи едногодишен мониторинг за партийната дейност на ръководствата от всички степени и качеството на партийната работа в местните организации.

 

 

      На трето място, като доказателство за антиконституционната същност в метаморфозата на ДПС служи третата част на Доклада на Ахмед Доган. Тук той дава своите тайнствени преценки и прозрения за развитието на „духовната сфера" на самия Европейски съюз. За Председателят на ДПС, който смята себе си за професионален политик, „партийната тайна" и „правенето политика на тъмно" са дейности, напълно в реда на нещата.

В доклада той поучава:

„Защото колкото прозрачна да е политиката, обективно по-голямата част от нея остава извън полезрението на обществото като цяло. Защото професионализма в политиката е в обратнопропорционална зависимост от нейната прозрачност."

Ако тези думи бяха отнесени към държавната политика във всяка една област, това би било разбираемо. Но политическата партия ДПС не е онази партия-държава, от която се отрекохме преди малко повече от 16 години.

За политическа партия ДПС, както и за всички други български политически партии, важат конституционните разпоредби на чл. 44.(2) :

„Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие."

За политическа партия ДПС, както и за всички други български политически партии важат разпоредби на чл.7. от Закона за политическите партии: „Учредяването и дейността на политическите партии са публични."

От тези два текста разбираме, че дейността на политическите партии е публична и, като такава, трябва да бъде съвсем прозрачна и достъпна за всеки, който иска да участва в нея, било член, било симпатизант или обикновен гост, като спазва определени правила.

Освен това, посоченият конституционен текст забранява „организации, които създават тайни или военизирани структури". Какви тайни могат да имат структурите на ДПС, ако те следва да извършват своята дейност публично?

Очевидно, при структури, като тези на политическа партия ДПС, създадени по военен образец, възприели принципа на „подчинеността и единоначалието" и записали в своя Устав като прегрешение за изключване от редовете на Партията: „Член 6 (4) Изключване се налага при: 1. нарушаване на партийната тайна", очевидно при такива уставни постановки е допустимо да се помисли, че местните партийни структури и ръководствата им, както и по-висшестоящите ръководства, замислят нещо тайно от целия български народ, до което не се допускат дори „сърдитите медии".

 

Уважаеми г-н Главен прокурор,

 

Какво е това „тайно", за което загатва Председателят на ДПС и го закодирва зад такива енигми като: тенденция в развитието на Европейския съюз на ниво „базова ценностна система, свързана с европейската идентичност" и по същество се проявява във „вертикално култивиране на духовната субстанция на новите европейски народи"(Доган)?

Какво разбирате Вие, г-н Главен прокурор, под това „трето начало, като средина, мярка и синтез на въпросните две направления и т.н" (Доган)?

Или под това, „че ДПС не възприема етническия модел като статичен продукт или като еднократно приключен акт, а като феномен в развитие, което налага неговото разширяване, задълбочаване и обогатяване" (Програмна декларация 2006)? Следва ли всички ние, които живеем на тази земя и създаваме богатствата на тази страна, да се стесним, за да отстъпим място на „феномена в развитие", да излезем на плиткото, на пясъка, извън борда и да обеднеем още повече???

Следва ли всички ние, и в частност представителите на държавата, които наблюдават параметрите на нейната национална сигурност и следят за поддържането им в необходимите граници, да се заинтересуваме от това „тайно знание", което е открито само за „посветените" от ДПС?

Историческата практика ни подсказва, че често онова, което ни предвещават пророците, е подготвено от самите тях и от техните „тайни" организации.

Какво ни вещае и готви пророкът-Председател на ДПС?

Следва ли да се тревожим за тези негови пророчества, дори когато самият той ни предупреждава, че „тези привидно абстрактни и метафизични въпроси ни засягат толкова много, че от характера на позиционирането ни в тях ще зависят почти всичките ни жизнени и духовни параметри" (Доган)?

Г-н Главен прокурор, един Председател на парламентарно представена партия предупреждава от най-високия форум на своята партия, че от позиционирането ни в някакви привидно абстрактни и метафизични въпроси ще зависят почти всичките ни жизнени и духовни параметри!!

Това не е ли сериозна опасност и не трябва ли да се информира Президента, Народното събрание и Правителството?

Не трябва ли да се насрочи заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента?

Не трябва ли да се обяви някаква тревога???

Или просто трябва да отговорим на „кризата в идентичността"(Доган) и „кризата в толерантността"(Доган) и на констатацията му, че „европейското разбиране за толерантността от няколкостотин години, като „търпимост и поносимост на различието" и другостта, главно в религиозно-политически смисъл, вече не върши работа"(Доган), да отговорим на всичко това със „смяна на чипа", с „промяна в мисловната парадигма на времето"?

Или просто трябва да напомним на Председателя на ДПС и на неговите последователи чл.11. (4) от Конституцията на Република България :

„Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт."

Дали политическа партия ДПС е етническа партия дава отговор цитирания по-долу текст на част от Програмната декларация на ДПС 2006 :

„ДПС ще отстоява принципите на:

• Защита правата на отделния гражданин. Правото му на сдружение включва и колективно измерение на личността.

• Правата на малцинствата да допринасят за защита на индивидуалната свобода, както на членовете на малцинствата, така и на мнозинството.

Съществуват две категории права, които са абсолютен минимум за порядъчно отношение към националните малцинства:

• етнокултурна идентичност;

• и пълноправно участие във вземането на решения във всички нива на управление на страната.

Етнокултурната идентичност за ДПС предполага:

• право на равноправно изучаване на малцинствените история, език и култура;

• право на свободно и публично използване на своя език, религия и обредност;

• право на използване на собствените имена според версията на малцинствения език и тези версии да са задължителни за официални случаи;

• абсолютно отсъствие на ограничения за обнародване в печатните или електронни медии на материали на малцинствения език и култура;

• неограничен достъп на малцинствените езици и култури до тези медии;

• при необходимост използване на малцинствения език от административното производство и обществените служби, съобразно европейските изисквания;

• обществените медии да са задължени да излъчват предавания на малцинствените езици;

• равен достъп до образование и развитие на собствена култура;

• националните малцинства да могат да разкриват собствени училища, в съответствие с действащото законодателство.

• ненамеса от страна на централното правителство в културните традиции и религията като области на културната идентичност на гражданина и на малцинствата. Това не изключва задължението на държавата да подпомага културните и религиозните им институции, в същата степен, в която тя подпомага тези на мнозинството. "

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ по направление трето:

 

1. Да се направи предложение до Президента на Република България да свика Консултативния съвет за национална сигурност, където да се обсъдят Доклада на Ахмед Доган пред VI-та Национална конференция на ДПС и Програмната декларация.

2. Да се внесе в Софийски градски съд предложение за заличаване на политическа партия ДПС от регистъра на политическите партии, като партия създадена на етническа основа и тайно налагаща пълзящ сепаратизъм и етническо противопоставяне.

 

 

С уважение:

Никола Атанасов Ников

 

Приложение(само за Главния прокурор):

Доклад на Ахмед Доган пред VI-та Национална конференция на ДПС.

Движение за права и свободи. Програмна декларация 2006.

 

 

Коментари 0 за
“Какво ни вещае и готви пророкът – председател на ДПС”

  1. Много добре знам как се пише България.Това, което незнам е защо в репликата ти думата „патриот“ звучи с ирония.Може би защото ти не си такъв.

  2. Бих искал да знам: имали в ДАНС един амнализ с толкова задълбочено политическо съдържание? И ако няма, за какво ни е тази ДАНС, когато пътят по който е поела, не ни води към Храма …

  3. много добре написана статия само че Уважаеми г-н Ников нима забравяте кой е гОЦЕ с кои гласове бе избран,забравяте кой е велчев и кой го сложи там,забравяте и всички към които се обръщате с изключение на волен сидеров.повярвайте никой от горе изписаните няма даси мръдне пръста за зловонната дпс.колкото до помаците те са по българи и от самите нас и неси мислете че всеки помак е на страната на доган уверявам ви в това.по лошото е че в тази партия има и българи които са срам за децата си.аз съжалявам именно тях

  4. Тук думата ми повече е за БСП.Тези ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТИ продадоха националните интереси за едните му пари и едната му власт.По-лесно бих разбрал антибългарската политика на ДПС ,отколкото ПРЕДАТЕЛСКАТА на БСП, но не бих простил и на двете.

  5. Ами да им прости щом и другите крадът.Проблема на ДПС е ,че се е превърналав почти военна структора,която открито и необезпокоявано работи за ислямизацията и (ощепо- лошо) за турцизацията на българия.Вместо да слуват като мост за сближаване между българи и турци,те рушат вече съществуващи мостове.Пример-вменяват на българомохамеданите, че щом са мюсолмани,значи са турци.А те горките грам турски незнаят.Това не е ли откровено антибългарска политика,застрашаваща териториалната ни цялост.Ако някой все още не е осъзнал,че ДПС е крадлива АНТИБЪЛГАРСКА партия, значи е сляпи глух.

  6. ДПС не са единствените, които осигуряват стипендии за университетско образование. Не ми е ясно защо всички сте се захванали с тях и с техните кадри. Питам се още нещо – ДПС не са единствените, които крадат. Защо не се захващате и с другите партии. АТАКА също не са цвете за мирисане. Но ще отговоря вместо вас ! Турците в България години наред са били 2-ра ръка хора. И е нещо нормално все още обществото да живее в носталгия за миналото, когато червени барети са обикаляли под прозорците на турците и са го послушвали дали случайно не говорят на турски език. Хора, осъзнайте се! 21 век сме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *