Публикувано на 22.02.2008 / 22:22

Илия Павлов пробва да убие Маджо с бомба

 

 

Митичният мултимилионер от Силистра и създател на СИК не посочи пред магистратите от кого точно се притеснява, но детайлна справка с биографията му показва, че той има основания да се бои от покушение.
Преди да се скара жестоко с дългогодишните си приятели и съратници братя Маргини в края на 2004-а г., Младен Михалев преживя много с тях – дори и опит за убийство.
Първият опит за покушение срещу Маджо обаче завърши по – зле за стрелеца, отколкото за мишената. Всъщност и до днес не се знае със сигурност дали през 1993 г. някой се е опитал да застреля основателя на СИК, или нападението е дошло от Михалев.
През 1993 г., два дни след престрелка между воюващи гангстерски групи в жк „Дружба“, Маджо е

прострелян на две места в бедрото

и в ръката. Михалев е ранен, докато преминава с джип покрай казино „Севастопол“ и срещу него е открита стрелба от гардовете на Иво Карамански. След инцидента из столицата се понася мълва, че Кръстника е бесен от атаката на сикаджията и подготвя убийството му. Именно заради опасения за сигурността си Маджо е настанен тайно във Военна болница. За да се прикрият следите на Михалев, той е регистриран под чужда самоличност в болницата, а стаята му се пази от Дмитрий Минев – Руснака, от Румен Николов – Пашата и от братя Маргини.
Маргините бдят на смени пред болничното легло на Маджо, който към този момент е по – високо от тях в йерархията. Михалев е разработил схема за контрабанден внос на гориво и захар в Сърбия и е успял да си извоюва правото да е самостоятелен играч.
Според разсекретен доклад от частния информационен масив на банкера Емил Кюлев военният министър по това време Виктор Александров уволнява директора на болницата за това, че е настанил Маджо за лечение. Михалев е

тайно в болницата с фалшива самоличност

като са му издадени документи за полковник.
Гангстерската престрелка пред казино „Севастопол“ така и не е разплетена от МВР и не е повдигнато нито едно обвинение.
На 31 юли 1994 г. Иво Карамански прави аудио-запис от затвора, който предоставя на държавната агенция БТА. В прав текст Кръстника обявява: „Нападнаха въоръжено „Севастопол“, нападаха въоръжено хиляди офиси, отвличаха хора, пребиваха ги… Делото за „Севастопол“ – идват стрелят по казиното няколко души, между които е и Младен – не знам там кой Маджо. Той е една от брънките във връзките между видните бизнесмени от Г – 13, във връзка, с които г – н Моллов беше споменал, че Г – 13 трябва да намалее с един член. Впоследствие така манипулираха нещата, че излезе точно обратното – хора от „Севастопол“ опитали да убият г – н Маджо, което беше толкова смешно, че като го прочетох – паднах!" Човекът, който ранява Младен Михалев при престрелката в казиното, се казва Валентин Дай-ков – Муто. Седмици след екшъна Муто изчезва безследно. Карамански разкрива, че Валентин Дайков е негов служител и че е

убит за наказание от борците

„За убития дори не се е споменало във вестниците! Значи някой се стреми да ги прикрива тези неща“, обвинява враговете си в същия аудио – запис Иво Карамански.
Месец след изчезването трупът на Муто е открит на Витоша. Едната му ръка е отрязана и е пъхната в устата му. „Беше покъртителна гледка – тялото му беше разчленено и нарязано на парчета“, свидетелства един от полицаите, открили разлагащите се човешки останки в планината. Експертиза доказва, че трупът е на Валентин Дайков, който е един от приближените хора до Иво Карамански и има славата на най – изпечения автокрадец.
Това е първото поръчково убийство, за което заподозрян е Младен Михалев – Маджо. МВР, следствие и прокуратура обаче не проявяват кой знае какъв интерес към случая с убития и обезобразен почти като сестрите Белнейски Муто. И това едва ли е случайно – основателят на СИК пълни партийните каси с ежеседмични отчети от мащабната контрабанда на горива.
Маджо обаче си спечелва кръвен враг в лицето на Иво Карамански. Гребецът

издава смъртна присъда на сикаджията

Дни след излизането си от ареста през май 1995 г. Иво Карамански търси сметка от Михалев за убития си приятел Влайков. Маджо и Карамански се сбиват на булевард „Васил Левски“ пред столично заведение, а в боя участват над двайсет охранители. Победител в боя е Карамански, който е с по – многочислена орда.
„Имаше наистина една караница в центъра. С тях не стават добрите приказки. Питай ги ти защо. На улицата говорихме, оставихме за по нататьк да се срещнем. Да ми мине озлоблението, защото доста сурово ме наказаха с това влизане в затвора. Сега кой на кой е господар, не зная – пробват се като аристократи – ходят, играят тенис, карат скъпи коли…", признава за екшъна Карамански пред журналистката Светослава Тадъръкова.
През 1996 т. Младен Михалев за пореден път става мишена. Тогава Маджо оцелява по чудо, след като миг преди да се качи в бронирания си мерцедес, охранителите му забелязват нещо съмнително под задния капак на колата. Оказва се, че това е мощна бомба. Тръгва мълва, че

бомбата е сложена от Илия Павлов

който е бесен на родения в Силистра „добре облечен бизнесмен“ за опитите му да изземе бизнеса с внос на захар за ембаргова Югославия.
Основаната от Младен Михалев групировка „Интергруп“ бързо трупа пари и влияние, тъй като всеки от съдружниците му си знае точно мястото, фирмата майка „Интергруп“ се занимава с хазартен бизнес и с банково дело, има интереси в захарта и в петрола, застрахователната компания СИК е обхванала „рекета“ и силовото застраховане на автомобилите, бизнесът със заведения е поверен на съсредоточените около Поли Пантев братя Пехливанови, които по – късно се отцепват от групировката. Петролът се движи от Стоил Славов, а Милчо Бонев – Бай Миле, е „помощник“ в тази дейност, плюс това осигурява наемни килъри, когато се наложи, и здрави връзки по митниците, за да върви контрабандата.
Години по-късно СИК ще се разцепи, но не заради войната с висаджиите и проблемите с „Мултигруп“. Вътрешната борба между съдружниците се задава.

 

В. “Уикенд”

Димитър Златков “Войната СИК-ВИС”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *