Публикувано на 21.06.2019 / 20:11

ИЗ НОВАТА КНИГА НА ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: ВСЕКИ В ТАЯ КОЧИНА ДРАПА ДА СТАНЕ „НАШ СИ СТРАЖАР“!


ТОЗИ ЖИВОТ Е ЗА СМЕЛИТЕ
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО НОВАТА КНИГА НА ВЕСЕЛИНА ТОМОВА „ТОЗИ ЖИВОТ Е ЗА СМЕЛИТЕ“, която в момента е под печат!

Румен Леонидов, издател: „Разтърсваща изповед, няма такава по българско на шир и длъж…“.

Във връзка с истерията, която настана след материала на АФЕРА „Отворено писмо до Младен Михалев – Маджо“, пускаме малък откъс от книгата на Веселина Томова „Този живот е за смелите“:

…..Когато Путин идва на власт в Русия, привиква босовете на „солцневская“ групировка и им дава да се разбере, че оттук нататък ще се върви по правилата, зададени от държавата, в негово лице. И те ще трябва да вкарат „в ред“ по тези правила онова, с което „видимо“ не може държавата. Терминът, въведен от Путин е „престъпен мир“. Разбира се, не официално. По-късно един от тия, които пращат „тия правила“ на майната си,  е Япончик. И… го застига куршума.

Тъмнилката в България бе толкова сгъстена, че с нож да я режеш.

И точно тогава започна „дискретното“ тихо РИЕНЕ.

От края на август 2018 година знаех какво се случва. Имах брилянтни източници от самия извор, но не оповестявах информацията в сайта си публично. Намеквах, играех с метафорите и иносказателно осветявах, че Обратът чука на вратата.

РИЕНЕТО видимо не се усещаше от обществото. Все още. Но течеше с пълна страховита сила. Случайно или не съвпадаше с видимото, което шумно бе огласено – арестите на т.нар. български „олигарси“, за които „внезапно“ се бе сетила прокуратурата.

И докато „спец“ гешевската прокуратура си играеше избирателно – бой по подбраните „лоши“, бившият вътрешен министър Богомил Бонев отсече:

Само искам да припомня, че материалите за престъпления по линия на ДДС и контрабанден спирт срещу Ветко Арабаджиев и Миньо Стайков са от 1997 година. През 1999 година Костов даже награди с парични награди работниците от БОП-а, разкрили грандиозна далавера със спирта. На прокуратурата ѝ трябваха 18 години да се задейства. Да не говорим за хилядите тонове контрабандна захар на Мултигруп в Камено, Бургаско. Които, според едни съдийки, бяха отмити от дъжд за три дни. После те се отмиха от съдебната система. Добре обезпечени. Същото с Опицвет. Амфетамин за цяла Европа. Пак съдийки решиха, че е за лична употреба. И се пенсионираха благополучно. Това е преходът, дами и господа, които обичате да пишете книги за прехода. Не е точно Цвинокио /б.а. Цветан Цветанов/ този, който е започнал борбата с престъпността. Той не е от страната на борещите се, да ви напомня.“

Зад завесата обаче РИЕЩИЯТ авангард действаше тихо и „вежливо“ – налагаше на курпулентни бизнесмени, лапали досега, да приписват и прехвърлят фирмите си и „дебелите си филии“.

Нямаха право на отказ. При отказ – се предполагаше какво следва.

Бойко Борисов бе хаберлия.

Бяха му дали възможност да избира – или сам си отиваш, или …

И макар че тези процеси оставаха скрити за публиката, самите действия на Борисов подсказваха, че като че не е на себе си – говореше и действаше неадекватно, до степен на гротескност, като че ли сам правеше така, че ГЕРБ да загубят предстоящите евро избори. Освен това Борисов правеше и онова, което също „вежливо“ му бе подсказано – сам пускаш по пързалката своите…

Като първа едра „хапка“ Цветанов го отнесе – свален от всички държавни постове и оставен единствено като зам-председател на партията, а дни по-късно Борисов щеше да му отнеме и шефското място на предизборния щаб на ГЕРБ. Нещо, което не бе посмял да направи години наред – да се раздели с Цветанов, сега Борисов направи. „Вежливите“ тоя път не му дали право на избор да продължава да не смее да ритне Цветанов, който беше иначе лошия му очевидец и затова не смееше досега да го пипне.

Дали американският апологет Цветанов вдяваше какво го чака още по-нататък – Божа работа!, но едно беше сигурно за истинските „спец“ познавачи – Америка и Русия се бяха разбрали за територията България. И ако Цветанов очакваше янките да го спасяват с бойни единици, значи си бе останал по акъл във физкултурничеството, откъдето бе дошъл.

Борисов се люшкаше между американци и руснаци и плещеше все по-големи глупости, уплашен и объркан какво точно му предстои.

А предстоеше…

Предстоеше тотална чистка на корумпетата. По всички линии – управление на държавата, спец.служби, управление на общините, съдебната власт…

Това нямаше да бъде оная „чистка“ обаче, срещу която пищяха слугинските жълтакави медии на Борисов и Пеевски, а изчистване на терена от оядените, крадливи, корумпирани задници, довели държавата до тинеста кочина.

Огромни инвестиции от чужди мощни инвеститори чакаха да влязат в България с осъществяване на Плана, а след риещия авангард, идеше политически проект, който да официализира Обратът.

И рестото.

Знаех повече отколкото пишех, до степен на режещи детайли, които се случваха едно след друго, колкото и да не ми се вярваше, когато ги научавах. Търсеха се нови лица, или лица, незабъркани с корупция, за всички позиции, а „шетането“ бе все още тихо, без фанфари до вододела, наречен – евроизбори – след който, без значение какъв ще е резултата, трябше да започне Обратът.

И рестото.

Дали и как щеше да се случи всичко и дали нямаше пак да бъде изпортено по традиционен български начин – поживьом, увидим.

Така или иначе, ситуацията, в която бе загробена България, не можеше повече да продължава така.

 …

Някога, преди много години, Веселин Андреев* ми беше написал:

„…Знаеш ли, най-лесно ми е да отговоря на „тайничката“ ти мисъл: „Не се ли биха много от многото за да могат днес да се тупат по гърдите: аз се бих!“ Не, Юнга, честна капитанска! Ти не ми задавай по-трудни въпроси, на тоя от воле ще отговоря! Можеш да го разбереш и от това, което досега съм писал, но в третата книга на „Умираха безсмъртни“ ще разкажа за едно събрание под Вежен, на 2 септември 1944! Повечето от партизаните искаха да станат … стражари, но като им беше гадно това име, казваха: „Така де, наш си стражар!“. Е, обаждаха се и някои – щеше им се да бъдат „старши наши си стражари“ – нали все някой трябва да командва, както и в Балкана си имахме командири.

После, виж какво, до самия Девети много по-сигурно беше да налапаш куршума, отколкото лъжицата… За тогава – да си наясно, ама абсолютно! Само че като седне човек на трапезата…мммъъъ… не знам дали ме разбираш – апетитът идва с яденето.

След всяка победила революция хората на трапезата стават все повече. Но не всички от бойците – вярвай ми! – най-малко са от ония, които имат най-голямо право. Изглежда, това си е исторически и природен закон: колкото по-малко е син гърба му от тупане в полицията, толкова по-сини са гърдите му от тупане с юмруци: „Бих се!“

Ме` ра`збра, Юнга?…“

Тогава моят Капитан беше Веселин Андреев, а аз неговата Юнга – в едно кристално приятелство, с което бях благословена. Веселин Андреев бе искрящо честен и достоен мъж, от онези, които вече не се срещат по тези земи.

Та, виждате ли какво става, а?

„…Така де, наш си стражар!“.

Нищо не се бе променило.

Нищичко.

Всеки в тая кочина, в която бе превърната държавата ни, драпаше да стане „така де, наш си стражар“. И в управлението, и в правосъдието, и в журналистиката, че и в литературата, и културата ни…

И революциите, и робията ни все бяха такива. С наште си стражари и с апетитът идващ с яденето, добрали се до трапезата.

И навсякъде – в управлението, в правосъдието, в журналистиката, в литературата, в културата – тук таме по някои единаци. Ръбати, вечно несъгласни, свирепи „неправилни“, изтървани някак си, като „дали фира“ извън матрицата.

В журналистиката имах такъв побратим – ръб, като мене, Сашо Диков, с който игриво се смеехме, докато си говорехме по телефона: „Сестрооо! Ооо, Братеее!“. Харесвах Сашо, защото бе неуморим и у него нямаше никаква суетливост, щом идеше реч за професията – не му пукаше да търчи с микрофона и камерата, и да се вре все там, където биеха през пръстите. Бе неподправен и гореше със сърце в тази неблагодарност, наречена журналистика, която останалите в болшинството си припознаваха като ясла за слава, кокетство и осребряване на гъзомийството и надупването.

И докато президентът Румен Радев правеше движение „Единение“, с един куп хабилитирани лица, и докато някакви пак куп хабилитирани лица се мотаеха около него като „стратези“, се питах, аджеба, как ще го направим това „единение“, когато всеки иска да е „така де, наш си стражар“.

Кривите, ръбатите, груви-тата, а не квадратните, никой не ги искаше, тези, които имаха характера и силата да секат с Меч, не ги търсеха, а все залагаха на любезни, мънкащи хабилитирани лица, които не бяха помирисвали работа „на терен“, и барут не бяха подушвали, и сопи не бяха яли.

И понеже, аз все на дъното му просех сеех, махвах с ръка – ни революция, ни трапеза се прави с такива типове.

За да се изриват българските смардливи обори от миризливите лайна, трябваше сърцати Воини, готови да си сложат главата в торбата.

И да секат с Меч-а. До дъно. Издъно.

Бяхме си говорили много с най-крутия и най-безпощаден, според мен, министър председател на България Ренета Инджова и от нея знаех какво може да направи, ако поиска, един служебен премиер. Въпреки краткото време на властване. Всичко можеше! Всичко! Стига да поиска. Такива, като Ренета Инджова обаче, не се котираха. Казано по – модерному, според лексиката на плашипутарниците.

Какво още чакаше тоя народ, все не можех да му се начудя.

Какво бяхме получили покрай така рецитираните под път и над път „евро – атлантически ценности“? Един гол … Инвестиции ли? Подкрепа срещу крадците, ограбили България? Евро субсидии? О, да, за да ги откраднат точно крадците, управлявали държавата!

Какво хвана чудатият, заспал в дълбок сън българин от тия евро субсидии? Нищо! Освен гледката как се окрадоха стотици милиони, а той да допотъва в мизерията си, да се диви и да цъка с език на личните „къщи за гости“ и да се претрепва по „оправените“ пътища и магистрали.

От какво щеше да ни пази НАТО, пред което от умиление сълзи лееха такива като Соломон Паси, иначе изрекъл: „Майната му на православието!“ – от Русия ли, от Путин ли? И като как си представяха тия натовски лайномети българинът да хукне да се бие с руснаците?

Овъртолен в народняшкия телевизионен тарикатлък на Борисов и компания, тоя народ все по-страшно се делеше на „фили“ и „фоби“, на такива, онакива и всякакви. Бяха го докарали до шизофренност, в която думичката „Единение“ звучеше като заплаха. Едните викаха: с кого да се „единявам“, бе, майка ви да еба? Другите кананижеха: „Единението прави силата“.

Да де, ама преди всяко единение, трябваше да играе Меч-а.

Защото в България бе аксиома – зададе ли се нещо „ново“ напъпляха всички боклуци, пременени с нови носии, да се набутат на трапезата пак.

До откат.

И ни церковь, и ни кабак —

Ничего не свято!

Нет, ребята, всё не так!

Всё не так, как надо…“

Дрезгаво

хрипташе

Висоцки.

Нищото ни не беше както трябва, ама нищото. Църквата славословеше не Господ, а Диктатора, който накупувайки я, си мислеше, че това „важи“ за пред Бог като индулгенция.

А когато нямаш упование и вяра в Бог, идват зомбираните „дяволи“, облечени „евро-атлантически“, на които им трябвахме само като територия – без дух, без душа, само толкова, колкото да си прокарват през тук мръсните интереси.

А!

И наркотиците, естествено. Контролирано. С благословията на управленците, чиито спец. служби, продънени и продадени, през цялото това време „в името на нациналната сигурност“ бяха за … лимонада….

–––

*Веселин Андреев – поет, писател, поликомисар на Бригада „Чавдар“, самоубил се на 11 февруари 1991 година, оставяйки убийствено предсмъртно писмо срещу Тодор Живков и „живковизма“

Веселина Томова

Коментари 12 за
“ИЗ НОВАТА КНИГА НА ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: ВСЕКИ В ТАЯ КОЧИНА ДРАПА ДА СТАНЕ „НАШ СИ СТРАЖАР“!”

  1. Чакам книгата ,явно ще е забавно четиво.Друг е въпросът дори ако всичко е вярно с какво ще се промени живота в България? Ще си останем на опашката на ЕС като най-бедна,корумпирана и изостанала държава който и да дойде защото никой вече нищо не може да промени.

  2. Накрая само ние от Четвърти километър ще останем в България .

  3. Томова , ами каква е разликата м/у едните и другите-бизнеса се прехвърля от едни частни ръце в други!?
    Какво хваща народа от цялата работа!?
    Даже и новите да са “честни“ бизнесмени , краденото от народа не се връща!

  4. 2014 на семинар в k-kс Боровец US.посланик Ейвийн Боуйнс най-безпардонно съобщава пред събралото се множество сдс гербаво неолиберална пасмина че на България НЕ и са нужни инвестиции в Икономиката,Здравеопазване,Образувание
    България казва САЩ посланичката е САМО ЕДНА МАЛКА гара-спирка за транзитно преминаване на ТУРСКИ те ТИРове и влакови КИТАЙСКИ композиции идващи пълни със стоки за богатите ЕС потребители
    Трябват ни (на англосаксонсците)само STAFF-персонал обслужващи бармани,проститутки,келнери,бензинджии,продавачки население не повече от 4,5 милиона души
    Другите според

    1. Та тия 2,5 милиона от общо 7милиона души бг население някак си трябвало някак си да напуснат бързо територията
      Цинично и нагло
      Световната конюктура казва Ейвийн Боулинг НЕ може да си позволи 7милиона българи,България трябвало да е с население колкото Хърватия(3,6-4 милиона)
      От другата страна вежливите кукловоди от МОСКВА НЯМАТ нищо против коварния КАПлан за редуциране БГ население,икономика,Здравеопазване
      Това е ДОБРЕ дошло за руските имперски евразийски проекти
      ЗЗЗ.ООО руснаци имат 2дом на брега на БГ Черноморие и то придобити само за 15 год след 40-50 год от Каварна до Синеморец всьо будет Россойско тези330хил ще станат милион

  5. Г-жо Томова,

    последните три абзаца казват много, даже всичко, но „Обрат“ – твърде оптимистично – обрата се измерва най-цинично в пари, ПЧИ, всеизвестно е, и статистиката го птвърждава – спад над 100 пъти за 10 години, и по-лошото – Обрат се не вижда, вижда се обреченост, смърт, доубиване на ма’ряла с нови заеми да се закрепят на лм акциите и на наркотрафиканта мандата… Няма Обрат, явно и не се предвижда, поне докато мат’ряла не му светне нещо под шапката…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *