Публикувано на 01.07.2008 / 19:18

Иззад реформите наднича лицето на организираната престъпност?!

 

 

На официална церемония в Ню Йорк България била приета в Клуба на реформаторите към Световната банка заради направени сериозни промени улесняващи бизнеса. Водещ фактор обърнал внимание за важността му за икономиката на всяка страна. Радостно и българският министър на финансите допълни, че номинацията е заради усилията на последните три български правителства?!Някак твърде рано стартира българската предизборна кампания. Очакваме санкции и негативен доклад от Брюксел за резултатите ни по противодействието срещу организираната престъпност и корупцията. Логично, след като реформите в сферата на правосъдието и вътрешните работи ги започнахме на парче. Но дори най- лошото по политически причини да не се случи, ще останат неизяснени въпроси.

Дали политическия и финансов елит, (а не партиите с вярващ, но лъган пълнеж) не са основен виновник за състоянието на държавата. Те отдавна преодоляха различията помежду си и в условията на взаимодействие се устремиха отрано към обработка обществените нагласи, преграда към така желаното доверие на предстоящите парламентарни избори. Парадоксално, дори членове на правителството, отговорно за управлението 1997- 2001 г. и лично неговият премиер Иван Костов се превърнаха в най- ярките радетели за борба с престъпността и корупцията. В острието на атаката е бивш ръководител на една от български специални служби, участвал в превръщането им в придворен слугинаж, който безнаказано вади и жонглира с класифицирана информация и материали от кухнята на специалните служби. Дори се обади гласецът на адвокат Йордан Соколов, той и бивш министър на вътрешните работи, председател на българското Народно събрение и председател на парламентарната “Антимафия”. На всичките места тези борци с мафията през 19- те години преход нищо не свършиха, но като разиграваха политически театър, си осигуриха постоянни меки кресла и богато бъдеще. Гласуваните от тях на конвейр закони и промени превърнаха българското законодателство в най- променяното и неефективно. Та именно най- високо припяващите в хора реформаторите и поддръжници на операция “Чисти ръце” на средата на мандата изритаха свои министри като знак за борба с корупцията. Зад неизказаното от призованият “да си каже” всички разбраха, че той всъщност спаси партията и мандата си, обрече България. Безспорен факт е, че останали и тръгнали си, целокупно бяха виновни за срастването на организираната престъпност и държавата, за партийно – държавното регламентиране на приватизация, концесиониране, контрабандиране и др. такива. Виновна беше и съглашателската опозиционна върхушка. Всичко това всъщност много помогна за формиране на плеяда сиви, черни и т.н. български бизнесмени. С престъпното помагачество и платено бездействие на властта на елита те набраха мощ и купената безнаказаност все по – осезаемо подхранва амбициите им. Тази тенденция се подхранва умело и от политици, целящи умножаването на собствените ресурси, които допълват икономическото си обкръжение с изтерзани интелектуалци, спортисти, агресивни общественици и откровенни слуги. Междувременно самовлюбени и повярвали си субекти, твърде неудобни като партньори и свидетели си отидоха принудително.

Наказани и в този сектор няма и не се очертават.

Всеизвестно е, че с утвърждаване на елит в една страна, в него се формират достатъчно общи цели и ценности, доближанат се участието в политическата дейност и социалния статус. Тази група постепенно закрепва приемливи за самата нея социално-политически правила. Така, както сплотеността и кооперативността стават новата характеристика на елита, той се стреми със същата сила да ограничи и контролира проникването на нови конкуренти във вътрешния кръг. Ако обаче нещата продължат, може излъганите и ощетените да се радикализират и потърсят сметка от елита. Не е ясно и дали Световната банка като готви своите номинации разбира и се интересува от тези процеси или просто подпомага инструментално закрепването на едно статукво. Мощен инструмент в създаването на елита и статуквото през годините бяха МВР, специални служби и съдебната власт. Друг е въпросът защо те допуснаха да бъдат манипулирани от политическата класа до пълно обезличаване? Същата политическа класа, съставена от несменяеми, групови и индивидуални субекти от самото начало на прехода целенасочено ваеше този процес с политическа и законодателна намеса. И сега твърде непрозрачни са решенията, свързани с МВР и службите, от които се очаква да преборят организираната престъпност и корупцията, да ги вкарат в поносим за новите ни партньори ръст. Двойните стандарти са налице. За назначаване на служител в МВР или специалните служби се преминава през сложна система от проверки и изпити, които малцина политици биха издържали успешно. Ако пък предварително им поискат чисто съдебно, криминално и морално минало, задължителна проверка за психично здраве и периодичен тест за лоялност не биха и помислили да кандидатстват. Защо тогава нещата са обърнати с обратен знак- подготвените, знаещите, здравите, национално отговорните треперят и се подчиняват на некадърните, злобните, извратените и рушителите. Система? Но тази система не може да няма край!

Има ли мафия или само организирана престъпност? Този почти титаничен въпрос стана повод за гигантски спорове и демонстрации на управленска и политическа нищета. До едно време лоялността на служебните ръководства беше купувана с генералски лампази. Тази система се задълбочи и утвърди симбиозата между политически и управленски елит от една страна и сива и откровенно престъпна икономика от друга. Не е ясно по какви критерии иначе скромни по възможности и резултати чиновници за няколко години сменяха възходящи длъжности, ставаха генерали и главни комисари. Травмата оставаше за техните подчинени и данъкоплатците. Успоредно кадърни и подготвени служители бяха изваждани или замразявани от системата съвсем целенасочено. Доверието и държавността се рушаха.Логично се стигна до конфликти и скандали в същата тази система. Последвалите прибързани реформи съвсем не означават премахване или решение, а само отлагане във времето.

Дали ДАНС, на която се възлагат за сега огромни надежди ще се окаже на висотата на очакванията или ще бъде превърната в пореден инструмент и играчка?

Защо МВР се руши до обезсмисляне, а водеща в борбата с организираната престъпност служба, години на ред преди това хвалена и приемана се свива в рамките на подструктура на полицията? Защо помощни по силата на своите задачи служби се предлага да бъдат обособени в някаква нова агенция или дирекция, подчинена неясно на кого? Дали честите посещения във ВИП ложите на стадиона и в офисите на крупни частни предприемачи не са виновни за израстване или несменяемост на ръководния състав? Кой предлага промените и по какви критерии? Само политическо лице ли е министърът на МВР, след като се намесва в подбора и назначаването на ръководители, в четене и обсъждане на разработки, коментари и участие в оперативни и агентурни операции? Не са ли политизирани главният секретар, директорите на служби и по- ниските нива, самите служби? Защо в ОДП София се назначават хора, които вероятно имат необходимите стаж и качества на ръководители, но са непознати извън околовръстния път, докато професионалисти, минали през йерархията до ръководни нива в националните служби, с международен опит, задгранична подготовка и контакти се неглижират. Ако в МВР през годините е имало ескалиращ конфликт, той е бил по линия на правомощия, професионализъм, координация и единодействие. Ако политическите амбиции не се ограничат до провеждането на правителствената политика и не се гарантират откъм вмешателство подчинените им институции, реформа няма да има. И неминуемо ще стигнем до извода, че прехода отгледа политици, но не и държавници. А ако реформа има, то твърде е вероятно иззад нея да съзрем самодоволното лице на организираната престъпност.



Тихомир Стойчев

www.stoichev.otbg.eu

Авторът е бивш шеф на ГДБОП

 

Коментари 0 за
“Иззад реформите наднича лицето на организираната престъпност?!”

  1. Вярно си е и написана!Прежде писалите плоски и промити мозъци поне да се замислят в този пек и да анализират ситуацията!
    А Стойчев точно,ясно,разбираемо го е описал.Лошото е,че на върхушката,(а тя това го знае добре),не и отърва! Останалите са страхливци и помияри. Стойчев е преди и сега многократно е доказвал, 1.Че е достоен човек!2.Че е офицер с чест.
    Той не се оплаши нито от Соколов ,нито от Бонев и има смелостта да защити националните интереси и за това все го уволняваха.
    Стойчев, както и много други не за забравили, че клетвата не е в името на Луканов,Костов,Станишев а в Родината!

  2. И аз не успях да го дочета… „Самовлюбеният и повярвал си субект” Тихомир Стойчев, не споменава нищо за своите далавери. Естествено! – Комунист! – Прав, чист и бял е и когато се е омаскарил до шия. Стойчев бил уволняван и при двете правителства на СДС – 1992 и 1997 (О, ужас! О, ужас! Каква загуба за България!?;), но пък БСП „сполучила” с него и го овъзмездила с куп постове: делегат на 44 и 45 Конгрес на БСП, експерт при ВС на БСП и при “Комисията по национална сигурност”, председател на комисия във Федерация “Открит Форум “ в БСП, включили го и в кандидат-депутатските листи на КБ за 39 и 40 НС, получил и други по-сладки постове – при ловците и риболовците И пак недоволен.. Прописал и в комунистическите издания и се взел толкова насериозно, че и днес не може да проумее, че по пътя към Европа с милиционери, най-много да стигнехме до нещо като ОНД = СНГ – Содружество Независимых Государств, например..:)

  3. Стойчев се подразнил от следното изречение на Орешарски: ”Това признание е предшествано от работата на последните три български правителства, които приложиха трудни пазарно ориентирани реформи”. На местна почва Опешарски никога не би казал това, но в Европа нямаше как да го пропусне, защото там са наясно кой какво е направил. В същност, не успях да прочета „материала” до края. Претенциозен (писател, бил!), но скучен, изтъркан, застоял…Мъка! Милиционерско философстване и шантажиране на човек с две мозъчни гънки – партийна (на партията му с голямо П, която е права и когато съгреши) и милиционерска…

  4. Abe toya nekadarnik deto prekarvashe kradeni koli i e podloga na masona bai Cvetko ste dava akal za reformi.Aide begai,leka nost,dovigdane,priatni sanishta.Aide………………..

Вашият отговор на :))) Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *