Публикувано на 20.04.2008 / 21:38

Избори – втора цедка, некои хора изпаднаха в паника

 

 

“- Ще бъдете ли така любезен да ми кажете по кой път трябва да тръгна, за да изляза оттук? – попита Алиса.

– Това в голяма степен зависи от това къде искате да стигнете – отговори Котаракът.

– Все ми едно къде – каза Алиса.

– Тогава няма значение по кой път ще тръгнеш – каза Котаракът”.

Трябва да се върви към това, което желаем, а не да бягаме от онова, което не ни харесва. Как бихме могли да вървим към нещо, ако не знаем какво е то? Ако не знаем накъде отиваме, никога няма да стигнем там.

Всичко това важи с пълна сила не само за политически партии у нас, но и за самите избиратели.

По кой път да тръгнат за да се измъкнат оттук, се питат маститите управляващи политически субекти. Все ни едно накъде ще тръгнем, само и само да не сме тук, масово разсъждава българския избирател. И нито едните, нито другите имат наистина ясна представа какво точно желаят за да изберат точния път за да стигнат до него.

Днес всички говорят за предсрочни избори. В последно време за тях охотно заприказва дори и БСП. Всички партии в опозиция викат: “Бунт на оръжие!”, но повечето от тях изобщо не са заврели и носа в килера за да осъзнаят очевадната истина, че пушките им са ръждасяли непоправимо.

Всъщност, цялата истерична суматоха, създадена в България през последните месеци бе сътворена наистина с целта да бъдат предизвикани предсрочни избори. В мероприятието бяха впрегнати всички ресурси – компромати, пощенски кутии, истински компромати, още по-истински арести, генерали – предатели, генерали – латерни, снимки с мобилни телефони по разни сладкарници, куршуми, трупове и оставки.

И точно тогава, когато всичко се случи така, както трябваше да се случи, онези, които трябваше да натиснат педала докрай за предсрочни избори, отпуснаха пръстите.

Нима не знаеха предварително, че не са готови за предсрочни избори?

Или очакваха да се случи чудото – българският народ да излезе на улиците?! Кой надцени така българина, очаквал го да се излее по площадите – онези, които знаят как се организират революционни бунтове, или другите, които знаят как се потушават?!

Така или иначе, настана неочаквана скука.

И време на чакане на реформиране на кабинета в трансформирането му в ново правителство.

Дори и приказките на самата БСП за предсрочни избори се приеха вяло и толкова безразлично, че на човек му идва да възликне – за какво бяха тия екшъни и напъни досега.

Дали ще има, или няма да има предсрочни избори, май вече няма никакво значение. Само наистина невчасовият политически човек може да повярва, че нещо може да се промени при тази избирателна система.

ГЕРБ, които най-яростно крещяха, че незабавно и на минутата трябва да има предсрочни избори, тези дни започнаха сами да поддават и да признават, че май не били съвсем готови, понеже, защото още заздравявали и строели партийните си структури.

Всъщност, ако ГЕРБ досега не са играели просто загравящо хъса на избирателя, то очевидно съвсем са объркали математиката, защото и за лаика е ясно, че те не могат да съберат категорично и безапелационно парламентарно мнозинство. Хората на Бойко Борисов в най-добрия случай ще се радват на 80 мандата.

И какво прави тогава Бойко? Същият този вакъл войвода, който не спря да се пени, че няма никога да управлява в коалиция с БСП и, че няма никога да управлява в коалиция с ДПС. Същият този безкомпромисен пич, който дълго време се правеше, че Волен Сидеров и “Атака” са луди, а Волен Сидеров и “Атака” не спряха да го овикват, че е мафиот. Същият този нов български месия, който вече реди новото управление на страната.

С кого обаче, се пита в загадката.

За ДПС няма спор – отново ще вземе това, което му се полага винаги. И отново ще бъде играчът, без който нищо не може да се случи във властта.

“Атака” също влиза в парламента с около 25 мандата, което на някои може и да се струва малко, но засега Сидеров няма как да се наскочи.

ДСБ, въпреки напъните на Командира и ген. Атанасов ще гледат парламента през крив макарон от някой вегетариански ресторант.

НДСВ – просто са майка плаче, грамофон свири. С един малък шанс. ДПС да склони да направят Либерален алианс заедно и така да се промушат в парламента. Но под вечното Доганово крило.

СДС с кафеения си бос трудно ще спечели последната права да успее да се закачи за парламента, но дори и да го направи, пак няма да даде достатъчно на Бойко за да развява знамето на пълното мнозинство.

БСП, въпреки катастрофалните гафове в управлението има своя железен ресурс и няма да падне под 70 мандата. Колкото и абсурдно да звучи за някои твърде емоционални анализатори.

И каква стана тя?

На практика единствените готови за предсрочни избори са именно тези, срещу които бяха насочени атаките. БСП и ДПС.

Както вече писа afera.bg абсолютно никаква изненада няма да бъде евентуална бъдеща управленска коалиция между БСП и ГЕРБ. Затова вече къде под сурдинка, къде на светло заговориха и хора, близки до ГЕРБ като проф. Божидар Димитров.

А който е забравил нерушимата дружба между Бойко и Първанов, на сто процента е сбъркал. Ако забелязвате дори и в най-страховитата компроматна буря, разразила в политическия ни живот, покрай скандала с МВР, БСП опази Бойко от блатото, в което можеше да го удави за пет минути. А самият Борисов мълча като възпитана риба през цялото време по отношение на Румен Петков и сие , когато като опозиционен водач трябваше да не спира да говори точно против тях.

И така – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака влизат в следващия парламент.

Кой с кого и срещу какво?

Как ще излезе да обяснява на избирателите си Бойко Борисов с кого ще се коалира при такава ситуация? И защо не го прави още сега, когато би трябвало да му е ясно, че не всички лягат и стават с неговото име на уста в България. Или и това ще е едно удобно извинение на Бойко – ами видяхте ли, като не гласувахте 99, 9 % за мен, сега така ще я караме.

Звучи евтино. Точно като думите му отпреди две години, ако се върнем към тях днес. Тогава Борисов в прав текст ни каза по време на президентските избори: “Половината от десните лидери са за затвора”.

Днес точно с тях се прави на т.нар. дясна опозиция.

Дали би могъл да се яви нов политически субект, който да обърне сценария? Всичко е възможно по нашите ширини, но за това трябва освен време, а и много пари.

Точно като Алиса в Страната на чудесата огромен процент от българите и този път ще си кажат “все ми е едно” накъде да тръгнат. И така още повече, ще бетонират предизвестената ситуация.

Защото ние наистина не занем точно какво искаме, а хукваме да бягаме от това, което не желаем. И без да формулираме ясно желанието и целта си, поведени от поредния мачо, докато ни е все едно, внезапно разбираме, че сме вкарани отново в същия капан.

Със същите играчи. Сценаристи. И даже мажоретките са същите.

Нещо като избори втора цедка.

Веселина Томова

Коментари 0 за
“Избори – втора цедка, некои хора изпаднаха в паника”

  1. много прости сметки се правят а явно ще са сложни и ако не се направят преди изборите да се знае кой с кой пак ще духаме супата после това е положението

  2. черпя каса бира, ако авторката е на ясно с политическия живот. пак ще се върнем на темата за кривия макарон.

  3. Автора да вземе да си осъвремени познанията по математика.
    ГЕРБ максимум 80 според него, БСП 70 Атака 25 ДПС своето (около 35) прави 210 … до 240 се губят цели 30.
    На предизборни проучвания след преизчисляване Герб е не-по малко от 100 а реално около 110.
    Следващата коалиция е Герб-Атака.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *