Публикувано на 17.09.2008 / 0:49

Здравата журналистика и неприемливите предразсъдъци

 

 

Академията "Черноризец Храбър 2008" отне наградата "Черноризец Храбър" на автора на "Новинар" Калин Руменов. През май в присъствието на първите държавни мъже – президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и кмета на София Бойко Борисов, журналистическата гилдия раздаде своите награди. Авторът на "Новинар", работещият в Дарик Варна Калин Руменов, взе наградата за "Млад журналист". Двата текста, въз основа на които Академията избра Руменов пред останалите претенденти, бяха "20 стачни мига от Станишевата есен" и "Страната на иванивановците, илияилиевците и лачените чанти". В началото на юли представители на различни неправителствени организации – български интелектуалци, преподаватели и обикновени хора организираха петиция "Отменете тази нелепа и срамна награда". Искането беше мотивирано с "расистко отношение към ромската общност". В него се цитираха текстове на Руменов, но не от двата материала, за които журналистът получи наградата. През месец август Международната федерация по журналистика също поиска отнемане на приза. След протестните писма и петиции Съюзът на издателите препоръча на Академията "Черноризец Храбър 2008" да отнеме наградата, ако прецени, че има "основание за обществено безпокойство". Академията преразгледа решението си от месец май и отне наградата на Руменов. За гласуваха 11, против бяха 7, а един не бе открит за коментар.
“Време е за нов и търсещ дебат за това как да различаваме здравата и предизвикателна журналистика от неприемливите предразсъдъци и нетолерантност”, казва Ейдън Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите в нарочно писмо до Съюза на издателите. Неговото обръщение е резултат от несъстоялата се дискусия по повод връчената награда „Черноризец Храбър” на автора на „Новинар” Калин Руменов. И най-вероятно от едностранното информиране на Международната федерация на журналистите. Преди месеци една подписка на граждански движения и отделно придвижващи се граждани се обяви за отнемането на наградата на Калин Руменов с мотив „враждебно слово и расизъм” в текстовете му. По-късно „потрес” от г-н Руменов изразиха и Пол Биндер (говорител на групата ВАЦ) и Кнут Прийс, шеф на кореспондентското бюро на ВАЦ в Брюксел.
Като издатели на „Новинар” намираме това изречение на г-н Уайт за ключово. За да има подобен дебат, най-вече трябва да се опитаме да различаваме, а не да лепим етикети. Защото свободата е на първо място свобода към другояче мислещите.
Да бъде определен един автор като расистки и говорещ с езика на омразата е необходимо поне да бъдат познавани неговите текстове, а не само откъси, любезно предоставени от организации, чиято основна дейност е да „продават” официализирана от тях представа за „толерантност”, „расизъм” и „език на омразата”. Нне приемаме тона на писмото на федерацията. Не може да бъде наречен „срамен акт” един избор. Изборът е избор между много възможности, направен е от журналисти – колеги на Руменов, а не от издатели или собственици на вестници. Това е техният избор, независимо дали сме съгласни или не с него. Това е и начинът на гилдията да се саморегулира, а не да бъде регулирана от издателите и собствениците на издания. В този смисъл „провалът на българските собственици на медии, които не могат да намерят общ език с журналистите”, е, меко казано, нелепа формулировка, с която не сме съгласни. Като издатели сме просто съорганизатори на този конкурс, но не и негово жури или селекционна комисия.
Руменов бе отличен в категорията „млад автор” именно заради често остро-провокативните му текстове към проблеми, които традиционно се замитат под килима на общественото внимание. Самите ние неведнъж сме имали забележки към езика му и границите на свобода, но като издатели изключително внимаваме не ние да поставяме тези граници, а именно гилдията на журналистите.
В този смисъл адресатът на писмото е генерално сбъркан. Това е все едно почитаемият Ейдън Уайт да се разсърди на интернет заради съдържанието на отделни сайтове.
С удоволствие бихме участвали нов и търсещ дебат за границите на свободата в медиите, но именно в дебат. А не в приемане на подписки и заплашителни писма. Подписката е доста компрометиран жанр на публичното въздействие – особено в едно общество, което с много мъка напусна състоянието на официализирана колективна правота на индивидуалното невежество, каквато представляваше журналистиката по времето на социализма. Специално ние, издателите на „Новинар”, не вярваме на подобни актове.
Дебат по темата не е имало, защото нито един от подписалите тази подписка (и очевидно сезиралите Международната федерация на журналистите) не се е обърнал към страниците на нашия вестник с текст, отстояващ различни позиции по третираните от Руменов теми. Ние без всякакво съмнение бихме публикували такъв текст и бихме направили всичко възможно, за да може да бъде чуто всяко мнение.
Факт е, че подобно нещо не съществува и ние молим някой да представи доказателства за противното. Как да има дебат, когато едната страна не разговаря, а пише декларации?! В същността на думата „медия” стои понятие за свързаност, среда, споделяне. Ние вярваме, че това е смисълът на нашия труд в услуга на обществото и не бихме изневерили на тази си представа. За нас като издатели е далеч по-опасно да раздаваме определения и изобщо да журираме представите на журналистическата гилдия за толерантност, език, свобода, теми, отколкото да бъдем обвинени в расизъм. Журналистическата общонст трябва да се саморегулира, а не да бъде наставлявана от нас! И понеже това е наше кредо, ние твърде спокойно гледаме на това писмо, както и на всеки акт, който се опитва да ни вмени вина за нещо, което не само не определяме като наш предмет на дейност, но и смятаме, че е укоримо, ако го правим.

 

Позиция на издателите на в. “Новинар”

Коментари 0 за
“Здравата журналистика и неприемливите предразсъдъци”

  1. Живея непосредствено до най-голямото училище в Карлово, това до Арабския мост. И този предиобяд по едно време отвън долетя детската гълчава. Откриването на Новата учебна година бе завършило и бяха пуснали децата. Зарадвах се! И въпреки всичко, въпреки ударите върху България, живота си тече, както преди. На наше място идва ново поколение …
    Заслушах се, защото ухото ми долови нещо необичайно. Чакай !!! Какво е това ?! В гълчавата отвън не можах да различа и една българска дума.
    http://lambo.blog.bg/viewpost.php?id=234453

  2. Когато циганите грабят, когато насилват и убиват българи, това не е расизъм. Но когато някой погледне Истината в упор, това било расизъм. Боже, прости България!

  3. „Много правилно бе казано по някакъв случай, че добре възпитаният човек може да чете всичко. От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи“.
    Из послеслова на първата част на „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“
    И дори с писанията си Калин Руменов само да успее да инициира дългоочаквания обществен дебат за чистотата на родния ни език и за истинска етика в медиите – заслужава и далеч по-голяма награда…

  4. Беше ми интересно да прочета материалите, за които така злостно обвиняват Руменов в расизъм… Намерих ги в сайта на Огнян Стефанов frognews.bg. Прочетох ги, прочетох и повечето коментари. Първо – нищо расистко няма в статиите, езикът му е точен за обрисуване на ситуацията с ромите – изобщо нямя нищо расистко, с изключение на това, че се е опитал да бъде реалист в предаването на истинската ситуация с циганите. И второ – относно езика. Ще си позволя да цитирам, както и въвъ фрог-а не Друг, а Ярослав Хашек, заслугите на който са неоспорими, а езикът, който използват Швейк и обкръжението му е…

  5. Това е един от малкото случаи, в коитое поправена една грешка. Злобата и комплексарщината на Руменов прозират във всеки негов коментар, да не говорим, че няма жанр, в който той да не забърква
    мъдрите си мисли. Крайно време е набедените журналисти като него да носят отговорност за работата си

  6. Да, бе! Крясъците „Смърт на Българите!“ не са език на омразата. И убийството на проф. Калоянов не е от омраза. Тези кретени наистина ще предизвикат омраза, но ми се ще да я изпитат и на гърба си.

  7. Да, бе! Крясъците „Смърт на Българите!“ не са език на омразата. И убийството на проф. Калоянов не е от омраза. Тези кретени наистина ще предизвикат омраза, но ми се ще да я изпитат и на гърба си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *