Публикувано на 18.09.2008 / 1:11

Защо МВР не може да си отреже опашката

 

 

След такива случки хората очакват подобни фигури светкавично да изхвърчат от вътрешното министерство. Но изведнъж се оказва, че
те не могат да бъдат извадени от системата заради закона и съдебната практика. И всеки път започва една игра на думи, тълкувания, дълги медицински и процедурни драми, за да се окаже накрая, че има вечни хора, които не могат да бъдат пипнати и се разминават само с някое дребно наказание тип "забележка".
Последните случки с няколко шефове на РПУ-та, дребни и средни МВР началници само затвърдиха усещането, че тези проблеми стават все по-опасни за държавата. Защото как да очакваме отстраняване на корумпирани, ако в самото МВР не могат да се разделят с хора, на които не може да се разчита. Не става дума само за доказани случаи, а и за такива, в които съответните служители са под съмнение и подозрение.
Само да погледнем последните драми с двама шефове на РПУ. Този от Поморие седял на масата на човек, който убива безпричинно друг. И избягал, без дори да се обади в полицията, още по-малко пък е опитал да предотврати престъплението. И после се поболява. Другият – от Враца, пък седял на маса с криминално интересни лица. Отделно срещу него имало и други дисциплинарни проверки. Накрая обаче последва наказание по закон, което звучи така: "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години". И уговорка, че ще има отделно дисциплинарно производство за случката с масата и това
кой с кого пие. Друг е въпросът, че и тук последва пореден абсурд, артикулиран от министър Михаил Миков – че въпросното лице било издирвано като бандит, за да му връчат материалите по дисциплинарното производство. И не може да бъде открито, докато междувременно дава интервюта. "Не може заради изкълчен глезен да те издирват като най-големия престъпник и в същото време да хитруваш. Вместо да отиде на място и да изложи своите мотиви и аргументи. Другото е обидно и за държавата, и за самия човек", коментира Миков.
Цялата тази работа показа, че има нещо сбъркано в самата система.
Стои и старият проблем, че съдилищата често връщат уволнени по съмнения за корупция хора обратно в системата. Имаше дори случай, в който високопоставен кадровик в МВР бе хванат по всички правила – със специални разузнавателни средства, доказателства и т.н., да организира трафик на хора. Бе даже осъден на 9 години на първа инстанция от наказателен съд. По същото време административен съд обяви уволнението му за незаконно и го върна на работа. Подобно нещо се получи и с подсъдимите за смъртта на Чората. Докато военен съд ги съдеше, административният ги върна на работа. Съдиите се оправдават със закона. Те гледали само дали е спазена процедурата – не можело да преценяват дадено уволнение по целесъобразност, а само по законосъобразност.
Има и абсурдни случаи, в които уволнявани, наказвани, разследвани веднъж се връщат с поредното ново правителство, ръководство на МВР и на РДВР. А това е условие да оцелява организираният престъпен синдикат
в самата система.
Вярно е, че тази работа с уволненията има и обратен знак. Всеки министър, главен секретар, началник на главна или областна дирекция може да започне да си слага само свои хора, да маха неудобни, да им слага етикети, да им прави мероприятия и какво ли още не. Затова и трябва да има защита срещу подобни действия и подход. Но не трябва да се изпада и в другата крайност – да се дава възможност на стотици петнящи и системата, и държавата лица, натоварени с огромни правомощия, с носене и използване на оръжие, да остават безнаказани. А такива възможности създават и законът, и съдебната практика. Например според устройствения нормативен акт на вътрешното министерство дисциплинарно уволнение се налага задължително само в точно определени случаи. Сред тях са: осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност; нарушаване на забраната за несъвместимост със заеманата длъжност, нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп; неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни; демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен; превишаване на власт или използване на служебното положение за облага; злоупотреба с власт или доверие; умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани. При тези изрични изброявания може да се стигне до абсурдната ситуация за голямо нарушение да се смята неявяването на работа в продължение на 2 дни, но не и разпивката с бандити.
Очевидно системата на санкциите в МВР трябва да претърпи реформа. Същото се отнася и до съдебната система, която не може само да следи за спазването на процедурата по освобождаването. Точно МВР и съдебната система трябва да бъдат абсолютно чисти и да се разделят с всички хора, за които има основателни съмнения. И да се облекчи процедурата. Без право на обжалване. В противен случай за реформа и борба с престъпността и корупцията изобщо не може да се говори.

Александър Александров

В. “Сега”

Коментари 0 за
“Защо МВР не може да си отреже опашката”

  1. МВР е организация от мафиотски тип.Там властват корумпирани и аморални лица,които с цената на всичко ще отстояват статуквото.Много от тях получиха в собственост много държавни имоти по време на бандитската приватиза
    ция и сега под пълния кондрол на ония ,които ги направиха
    богати.Така например директора на ОДП Силистра,които е пример за пребоядисване от верен до смърт комунист,до горещ фен на ДПС минавайки през въсторга си към СДС,.Той получи под формата на РМД един изключителн апетитен имот
    бившето ДЗС Силистра стопанисващо над 13,000 дка от най плодородната в България земя .Пишете за него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *