Публикувано на 19.02.2008 / 20:26

Защо България ги предаде?

 

 

Казват, че силите за сигурност на една държава са нейната имунна система. Ролята на този инструмент е да предотвратява, противодейства, а в някои случаи и да предвижда подготвени престъпления и посегателства срещу интересите на страната. Обикновено работата на службите за сигурност е дълбоко засекретена. Техниките, връзките и качеството на човешкия ресурс в тяхната дейност са известни само на малцина професионално или институционално посветени. Специалните служби рядко се хвалят с успехите си, за да не нарушават принципа на дискретност. Когато работата им върви добре, това не винаги се вижда от обществото. Има ли обаче криза – тя се усеща дори без думи. В момента българските специални служби преживяват тежка криза на мотивацията за работа и на чувството си за държавност. Параметрите й обхващат както работата в сферата на вътрешната, така и на външната сигурност. И разузнаването, и контраразузнаването, а и борбата срещу организираната престъпност, са изправени пред един и същ проблем и си задават един и същ въпрос. Проблемът е в отношението на обществото към тяхната работа, както и във високата степен на селективност и корупционност при оценката на техните резултати. И ако за НСБОП случаи като “паспорта на Куйович” или “БЧК и Христо Григоров” са най-пресните подсказвания да не си въобразяват, че могат да засягат високопоставени интереси, то за НСС и НРС драмата на демотивацията се задълбочава ниво след ниво от поредните порции на разкриване на архивите на бившите специални служби. Кое обединява на пръв поглед различни по характера си професионални обиди под общия знаменател на блокаж и апатия към извършваната работа. Два са основните фактора, които притъпяват сетивата на специалните служби и ги карат да се чувстват безсмислено. Това са недоверието на обществото към важността на подобна дейност и инерцията на политическата целесъобразност и употреба, при които управляващи партии и държавни институции пренасочват енергията на службите в користна посока, за да защитят собствен интерес.

Как изглежда отвътре кризата на специалните служби? По този въпрос, дори когато се загатва публично, никога не се говори с подробности. Информацията за криза се изнася от източници, които са сигурни, че анонимността им ще бъде гарантирана. Разказът за кризата няма за цел да я задълбочи, а тъкмо напротив – в някакъв момент и обществото, и партиите, а и държавните институции, да се сетят какво всъщност се случва и какво означава то за България. Източниците на драматичния разказ, макар и със запазена в тайна самоличност, са на такива позиции, че могат да обхванат не само детайли, а и цялостната картина за състоянието на специалните дейности. В момента – както сочат източници – качествто на оперативната работа е на много ниско ниво. То засяга не само събирането на доказателствена част при отделни разработки, а и даже равнището на грамотност при изписването на оперативни отчети и анализи. Какви пропуски и грешки се допускат при борбата с организираната престъпност донякъде стана ясно след скандалите дали и доколко наркотрафикът през България разчита на политически чадър и покровителство “отгоре”. Но има и още нещо. Основателните подозрения на хора от НСБОП, че е възможно техният труд да бъде “погребан” заради користни интереси прави много трудно започването на професионално легитимни разработки за доказвне на съпричастност на високи етажи от МВР към организираната престъпност. Най-често, за да се стигне до подобна разработка, се прибягва до трикове и до заобикаляне на важни професионални нива по институционалната верига нагоре, за да не би отнякъде да изтече информация и акцията да бъде провалена. Ако да речем парламентът, или негова специализирана комисия извърши проверка и направи подробен анализ на натрупаните информационни масиви в архивите на НСБОП, ще стане ясно колко имена на високопоставени политици протичат по различни разработки и в какъв контекст. Може би ще се разбере защо нито една от тези разработки не е била придвижена до прокуратурата, а оттам – към съда.

Каква е картината в НСС, вече като част от ДАНС, както и в НРС, отделена отдавна като самостоятелна служба под разпореждане на президента? Работещите в тези две служби са под непрекъснат психологически натиск и с чувство за неувереност. Материалите, постъпващи към държавното ръководство и от вътрешната, а и от външната система за сигурност, в доста случаи просто обобщават информации от открити източници – интернет и други медии, без при това да личи собствен специализиран почерк или придобити данни със способите на съответните служби. Липсват надеждни аналитични звена, които да филтрират сериозното от незначителното. Според разказа на високопоставените източници, пазени в дълбока анонимност, служителите все повече се превръщат в чиновници, които не поемат никакви рискове и не работят с професионална фантазия и творчество. Отказът да се сътрудничи на българските специални служби е масов. В огромен процент агентурният апарат е ненадежден откъм качество и уязвим откъм мотиви, с които е бил привличан някога за работа. Много помощници на България, особено зад граница, вече са сериозно дистанцирани и обезпокоени за собствената си сигурност заради рисковете да бъдат вторично разкрити при някоя от поредните вълни от разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност.

Онователни ли са такива стрхове? За непосветените в особеностите на тези специални професии тревогите са излишни, защото отваряните архиви се отнасят до дейността на службите от социалистическия период на България, от който са изминали 18 години. За професионалистите обаче рисковете от още по-големи провали са много сериозни. Какво се случва например? Една илюстрация чрез конкретен казус може най-точно да покаже защо страховете на чуждестранни граждани, че могат да бъдат разкрити не са лишени от смисъл. При последната вълна от разсекретяване на досиета бе посочено и името на сегашния заместник-кмет на столицата Минко Герджиков. Той бе вписан в общия списък като “човек от Държавна сигурност”. За да стане ясно обаче какво е правил и за да му бъдат поставяни конкретни въпроси при големия журналисически интерес към него, трябваше да бъде събрана предварителна информация. Оказа се, че Минко Герджиков е работил в ПГУ по гръцко направление, а за един свой задграничен мандат е изпълнявал и функциите на резидент на българското разузнаване в Атина. Резидентът на една рзузнавателна служба зад граница разполага с най-много информация не само за дейността на резидентурното ядро, а и за мрежата от външни сътрудници, с коиото той е работил. Резидентът е и човекът, чиито контакти с граждани от съответната държава са най-чувствителни откъм подозрения за сътрудничество на чужденците с дадената служба. Затова една от най-грижливо пазените тайни на всяко разузнване е кой е резидентът в съответната страна. Противниковото контраразузнаване има за своя основна цел да узнае тъкмо коя е тази личност. Обикновено шефовете на резидентури могат да бъдат разкрити или ако контрашпионажът на страната–опонент успее да прихване като свой информатор някой представител на резидентурата – в случая българската, или при много сложно и продължително съпоставяне на факти, което не винаги се увенчава с успех. Сега – при оповестяването на Герджиков като резидент, съответното контраразузнаване трябва само да надникне в своите архиви и да проследи контактите на разкрития резидент. Принципна позиция е, че с много от хората, които в момента са в активна възраст разузнавателна възраст служба, поддържала с тях агентурен контакт, и днес под някаква форма използва техните услуги, макар и в рамките на друга външнополитическа ориентация. В този смисъл рискът е не само от разкриване на бивша агентура зад граница, а и на личности, които и сега помагат на страната.

Защо недоверието на обществото към подобна дейност и политическата целесъобразност при употребата на специалните служби са двата основни фактора за разпад на тяхната дейност? Какво означават на практика тези два фактора? Недоверието на обществото е предизвкано от идеологическата интерпретация за работата на службите. “Комунистическите са лоши”, а демократичните – “добри”. Това погрешно и едностранчиво обяснение води до състояние на нещо като професионална шизофрения в службите. Случва се така, че едно средно поколение ръководни кадри в българското разузнаване и контраразузнаване е принудено да изпълнява закон, с който да разкрива принадлежността на свои бивши колеги към Държавна сигурност. Еновременно с това същото поколение ръководни кадри се чуди как да мотивира за съвременна работа млади и талантливи хора, на които обаче не би могла да бъде дадена никаква гаранция, че някой ден няма да станат жертва на друга политическа конюнктура. Професионалистите от специалните служби са подведени под общи епитети и заклеймявания. Медиите заливат обществото с псевдоними на бивши сътрудници, които обаче не могат да обяснят изцяло какво са вършили, за да не застрашат интересите на страната си. Идеята работата от едни управления да бъде противопоставяна на дейността на други, както и подмятанията, че трябвало да се прави разлика между офицер, сътрудник и т.н. е още по-вредна и може да доведе до още по-тежки последици. Специалните служби са комплексна и неделима система. За да бъде пълноценен един офицер при събирането на информация, той трябва да разчита на сътрудническия апарат. За да бъде гарантирана дискретност на срещите между офицер и сътрудник е необходимо да има тайни квартири, обезпечавани от т.нар. “явочници”. В условията на предишния комунистически режим работата на разузнавнето и контраразузнаването бе подпомагана в много от случаите с информации от прословутото Шесто упавление.

Разграничаването днес на тези дейности би означавало изкуствена йерархия с обратен знак, чийто единствен смисъл ще бъде да се удовлетвори една обществена интрига. Законът за разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност беше приет прибързано и необмислено. Той беше гласуван в парламента сякаш по-скоро да предостави алиби със задна дата за едно произволно, преднамерено и селективно разкриване на принадлежност към службите с цел да бъдат уязвени независими критици на сегашното политическо управление и в частност на непрофесионалната работа на днешното МВР. Колкото повече изпълнението на закона навлиза в дълбочина, толкова по-сериозни стават безпокойствата от още по-драматични поражения върху системата за сигурност. Въпреки информациите за подготвения опит за промяна в закона за архивите на ДС, която да минимизира щетите, тя едва ли ще се случи. А ако бъде извършена – тя няма да реши проблем, а само ще го задълбочи, тъй като ще създаде впечатление за избирателност. А оттам ще даде повод на някои политически партии за пореден път да превърнат “отварянето на досиетата” в своя водеща популистка кауза. На каквато и да е цена процесът за разкриване на старите архиви ще продължи. Специалните служби ще понесат докрай всички поражения, които им предстоят. Но истинската цена на пораженията няма да платят службите, а обществото и държавата. Липсата на резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията се плаща във вид на престиж от държавата, а е причинена от неефективна работа на службите. Невидимата за обществото пробойна в позициите и мотивацията на българското контраразузнаване и разузнаване се отразява върху общата информираност на държавата и способността й да противодейства на заплахи. На този фон много показателно звучи тъжната констатация и на вече разкрити, и на продължаващи да работят служители в специалните служби. “България ни предаде” – горчиво казват те. Въпросът защо България ги предаде едва ли скоро ще получи смислен отговор.

Георги Коритаров

vsekiden

Коментари 0 за
“Защо България ги предаде?”

  1. Вървиш Алберт,след събитията.Как не разбра този народ,че всички тези яйца наречени партии,СДС,ДПС,НДСВ,АТАКА,ВМРО,БЗНС.. са снесени от една кокошка БКП,няма никаква разлика между тях.Както няма разлика между КГБ,МОСАД,ЦРУ..всичките сте тройни и четворни,доносници.Просто кажи къде е общият офис на КГБ,ЦРУ и ДС. Може би ресторант Монтерей и меката китка Любен Гоцев ти спуснал партиина задача да напишеш тези лъжливи слова? Кой им даде зелен светофар на тези,подлоги като Костов,Виденов? От къде дойде това, не бе ли от масона Горбачов? А къде бе тази ДС?
    http://www.promacedonia.org/pm/index.html

  2. Коритаров,за коя България са работели колегите ти от ДС? Те работиха преди всичко за партията БКП, а партията работеше за болшевико-еврейските изчадиа на СССР.Понеже са работели за България, защо допуснаха да стигнем до тук? Явно май не са работели за България? А ти мишок прост,мълча цели 17г.? После се направи ЖЕРТВА? Че,кой те кара да симулираш бе простак,нима само на тебе е било трудно? За тази България ли са работели тези от ДС? А ти как хубаво си топил колегите си явно много добре си работил за България.В една нормална БГ такива като теб няма да си намерят работа, никъде,камоли журналист

  3. През на-тъмните години „без свян“ слушах Свободна Европа и не се криех даже. С огромно уважение слушах Коритаров и му бях един от анй-върлите поклонници. И какво? Накрая се оказа, че той е бил агент на комунистическите тайни служби на Бг. И когато го пазкриха той излезе пред Нова ТВ с изглед на попикано мушкато и заяви че се е поставил в услуга на България и си е чусти проба Патриот. Забрави да каже на кого е служил. Сега набра инерция като видя че е безнаказан и се изявява като Месия по НТВ. Жалка картинка!!!! Такива гноми не са ни нужни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *