Публикувано на 09.05.2008 / 11:34

Завръщането на блудния избирател

 

 

“Завръщане" означава да се завърнеш сам, но означава също така и да те завърнат, както овчарските кучета завръщат заблудените овце в кошарата. С думите "Да се завърнеш в бащината къща…" започва един от най-елегичните стихове в българската поезия. Да се завърнеш може с болка и копнеж, но може и с отвращение. Завръщането може да е приключение, но често е орис. Особено когато те завърнат.
На 7 май, с масиран огън на тежката и лъжовна парламентарна артилерия, управляващи и опозиция започнаха операцията по завръщане на блудния български избирател в партийните кошари. Започна предизборната кампания, тринадесет месеца преди двойните парламентарни и европейски избори, които ще ни сполетят в един неделен юнски ден на 2009 година. То и денят се знае кой е, но нека не лишаваме президента от удоволствието да ни го съобщи лично с указ – едно от малкото му явни правомощия. Що се отнася впрочем до неявните, те трудно могат да се изброят – не напразно Георги Първанов е всеобщо признат за началник на държавата България.
Операцията по завръщането на българския избирател в правия партиен път е необходима, навременна и даже малко закъсняла. Защото и друг път избирателят се е бунтувал, но това, което се случи на местните избори миналата година, беше без прецедент. Българският избирател масово изневери на любимите си партии, продаде се за колкото там пари дадоха и произведе фантастични изборни резултати. Да вземем примерно БСП. В малки, но знакови общини (Несебър е класически пример), 117-летницата остана без общински съветник, докато на предишните избори имаше мнозинство. В редица други общини катастрофата беше подобна – управляващата в момента партия получи трети, че даже и четвърти резултат. А от местните избори насам нещата за БСП хич, ама хич не са се подобрили. И изцепките тип "Ла Фонтен" съвсем не са единствената причина за това. Ако тази тенденция се запази, БСП я чакат дълги години в опозиция, в сравнение с които следвиденовият период ще й се струва като приятен кратък отдих.
За НДСВ крахът е очевиден и май няма смисъл да се коментира. От тройната коалиция единствено мандатоносителят ДПС не е заплашен от позорна загуба, но дори и с рекордните 40 депутати движението ще остане в опозиция, ако БСП се провали и спечели само 60 места в 41-то Народно събрание. Така че не от добро управляващата коалиция запя песента за левия завой. Единственият проблем пред левите завои навсякъде по света е, че за тях трябват пари. При това истински, с покритие, а не такива с дъх на прясно печатарско мастило. У нас пари като че ли ще има предвид на чудовищния бюджетен излишък, който се очертава за 2008 година. Ако обаче излишъкът бъде изхарчен по рецептата от миналата година, файдата за левия избирател ще е близка до нула, а към датата на изборите ще изглежда даже отрицателна. Бонзите в БСП това прекрасно го знаят, но като дойде време да се харчи излишъкът, те пак ще вземат да го излапкат лично. Досущ като известната маймуна, която стиска орех в тясна хралупа, вместо да го пусне и да се спаси. Стиска така горката, докато дойде онзи, който е поставил този трогателно прост капан. И който много обича маймунско, между другото.
Как изглеждат към днешна дата възможностите на партийните овчари? БСП може да разчита на максимум 1 000 000 завърнали се блудни избиратели, а ДПС на традиционните си 400 000, плюс-минус 50 000. Третият партньор – НДСВ, пък засега изглежда извън всеки мислим бъдещ парламент. Що се отнася до хипотетичния Либерален алианс ДПС + НДСВ, то и при него таванът е 450 000 избиратели, а с известен напън – цели 500 000. И толкова, други няма откъде да се вземат.
Картината вдясно пък е рехаво-шарена. Малките традиционни десни партии изглежда още не могат да свикнат с резултата от сполучливите си като цяло действия по отстраняване на двамата Руменовци. Отстрелването на двете знакови фигури на БСП е безспорен успех за десните, но този успех е тактически. Казано на военен език, тактическият пробив има смисъл, само ако той се разшири и се завоюва стратегически плацдарм. Иначе противникът закърпва положението, че даже минава в контраатака. За съжаление традиционните десни засега не разширяват пробива, т. е. не набират нови избиратели. Изглежда, че до момента десният електорат само се кефи от скандалите във властта, но не смята, че е намерил достатъчно политическо представителство в парламентарните прими СДС и ДСБ. Така вече за всички е ясно, че десетината политически субекта вдясно имат някакъв изборен шанс само обединени. Впрочем, не на всички им е ясно. Например на лидерите. И то защото е очевидно, че някои от тях ще трябва да си ходят. На опечалените от тази перспектива ще напомним, че депутатстването не е и не бива да става професия. Или, ако префразираме класиците, да се обича демокрацията е добре, но не е достатъчно. Някой трябва и да печели избори, а не само лично кресло в парламента. Или поне да не пречи на другите най-сетне да ги спечелят тези избори.
За останалите двама партийни овчари нещата са почти ясни. "Атака" има и ще запази своите 300 000 избиратели. Както се казва, с една кабелна телевизия и с един национализъм – толкова. Което не е и малко. Таванът на водещата партия ГЕРБ пък е 1 500 000 избиратели, но той може да се окаже недостижим, ако проблемите със столицата продължат да се влошават, и ако партията не изкара убедителни нови фигури на политическия пазар.
Така изглежда към днешна дата разпределението на заблудените български избиратели, блуждаещи около партийните кошари. Дали до една година ще има големи изненади, зависи от много неща, и не на последно място от това, кога петролът ще удари заветните 200 долара за 168 литра. Защото тогава цената от 500 долара ще дойде скоро, а тази от 1000 долара – почти веднага след това. Но това ще бъде в един друг свят, който ние в момента създаваме. А той може и да не дойде, този друг ужасен свят. Но само ако спрем за миг да безумстваме и чуем, че и разберем, пророчествата на Касандрите. Тези същите, които от гибелта на Троя, та досега, никой никъде и за нищо не слуша.

 

Михаил Константинов

В. “Политика”

 

Коментари 0 за
“Завръщането на блудния избирател”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *