Публикувано на 12.04.2008 / 0:14

Жоро се покая, но получи куршум

 

 

Сто години по-късно Бай Ганьо отново застреля Алеко. И Жоро бе убит от героите си, макар че сега времето е друго. Бай Ганьо ни весели, докато героите на Жоро бяха други. Казват, че са се страхували от следващата му книга. Действително той написа само минимална част от това, което знае. Можеше да напише още поне десет тома.
Жоро бе спортист. Беше в челните места на самбото в България и печелеше титли в СССР. В Караганда за първи път се сблъска с интригите и уреждачеството в класирането и изтърва шампионската титла. Като че тогава нещо се пречупи в него. Още 1991-1992 г. започна да се занимава с т.нар. мутренски бизнес. След казармата е по-сериозната му дейност. Той виждаше разделението у хората. Казваше "Или си червей и живееш като такъв, или си лъв". Избра да е лъв, каквото и да му костваше. Избра по-лесния път, като си търсеше мястото с юмруци. Беше много силен, можеше да набие всеки. Имаше чувство за справедливост. В казармата спаси живота на едно момче, винаги даваше пари на просяците. Това беше едната му страна. Другата беше рекетът. Отиват при него кредитори да искат да им събере парите от длъжниците. Той отива при длъжника, първо го пребива и после говори с него. Взима сумата и го глобява отделно, задето му е отворил работа. После се връща при кредитора, казва "Защо ме лъжеш, парите са ти върнати" и взима и от него същата сума. Това беше другият Жоро с неговата си справедливост. Извършил е много неправди и дори престъпления, но това, което се говори за мокрите поръчки, е пълна измислица. Той винаги е имал критерии и граница, която не минаваше. Убийството беше под тази летва. Само на шега казваше "Е, какво толкова, вадиш пистолета и стреляш", но веднага добавяше: "Никога не бих паднал дотам."
Имаше офис на "Латинка". Освен рекета се занимаваше и с ротативки.
С времето му останаха малко приятели и той ги търсеше, за да споделя. Всички го насочваха към промяна, а и съвестта му се беше обадила. Беше се променил. Имам чувството, че нещата му тежаха и искаше да ги каже. Имаше изключителна, феноменална памет, която винаги ни е изумявала. Спомняше си неща отпреди 10 години. Имаше много връзки, познаваше много хора. Може би затова се страхуваха от книгите му. Искаше да напише първата още през 2000 г., но смяташе, че все още не е дошъл моментът. Имаше проблеми. Не беше намерил мястото си в живота. Имаше съвест и тя му причиняваше терзания. Изпадаше и в нервни кризи. Напълня от лекарствата, които пиеше. Премина през нравствен катарзис, искаше да се пречисти. Изчака, защото смяташе, че е неизвестен и никой няма да му обърне внимание. Затова се свърза с Христо Калчев. Искаше чрез него да се легитимира и хората да му повярват на разказите. Калчев обаче го изигра много мръсно. Обеща му, че ще правят заедно книга. Срещаха се и Жоро му даваше информация. Изведнъж Жоро отива на море и връщайки се, гледа по сергиите книга на Калчев, а самият той е един от героите. Това Георги споделяше. Казваше, че има много негови неща в книгата и много измислици на Калчев. Това беше, ако не ме лъже паметта, 2003-2004 г.
Не са верни твърденията за паническия страх, който е изпитвал. Въобще напоследък се изказват за Жоро все хора, които не го познаваха. Не беше човек, който се страхува. Поемаше рисковете за това, което прави. Беше приел, че трябва да постъпи така, както разкаянието го тласка, независимо от цената. Беше решил да бъде лъв, каквото и да му коства.
Казваше скандални неща, но никой не го чу. Дори на погребението му дойдоха много малко хора да изразят съпричастност. Всички се питаме, защо никой нищо не направи. След няколко дни всичко ще отшуми и ще се забрави. Ще останем само с илюзията, че нещо може да се промени. Каквито и ръкописи да извадят, Жоро вече го няма. Той беше обикновено момче, жертва на времето. Опита се да поправи чрез книгите това, което е сторил. Смяташе, че така е достойно. Не вярвам да е било за печалба, просто искаше да го чуят, защото беше събрал много. Живя буйно и някак си краят му беше логичен. Може би не трябваше да говори, ако беше помислил повече за семейството си. Сега е време зло. Не е човек да говори. Затова и аз оставам анонимен. Просто един от приятелите на Жоро Стоев.

Анна Георгиева

В.”Стандарт”

Коментари 0 за
“Жоро се покая, но получи куршум”

  1. Достоен младеж, защото се опита да се промени и да промени нещо в държавата. За съжаление в нашата държава това не е позволено – тя се ръководи точно от тези, срещу които пише той. Вечна му памет!

  2. leka mu prast.svaljam mu 6apka za kuraza.Ako tova ne e mafia to kakvo e.bog da ni e na pomo6t . samo volen siderov moze da se opita da napravi ne6to no parvo trjbva da mahnem kapazite ot o4ite i tapite ot o4ite i da si vdignem masovo zadnicite i da otidem da pusnem taj proslovuta bjuletina a ne da kisnem po kafenetata v protiven slu4ai nikoi da ne reve 4e ama parite ne stigali 4e go bili ograbili ili kako 4ovek mnogo znae go 4istjat direktno na ulicata.pone edno vreme sa go pravili v beljane – dale4 ot pogledite na decata,a sega…jazak za kuraza tova mom4e

  3. признат грях,не е грях……лека му пръст…..за това което направи…..се иска много голямо сърце…и голямо мъжкарство….сигурен съм че ще остане в историята……бог да пази фамилията му……..сега да му мислят всички сити и гладни кучета……….би било интересно да чуем мнението на г-н Х.Данов,тъй като е от тия среди и казва това което мисли……
    ПС.напоследък се изказват разни типове…като Райдоски…и разни никому неизвестни,представящи се за писатели…..сквернейки написаното от жоро……че било цитирам ‘измислици’……….понеже им запоних ‘мутрите’ им обещавам по един ‘бокс’

  4. нещо страшно става в България.Гледала съм му всички интервюта.Той просто се молеше някой да го разпита!А сега дъртия комунист Христозов и дуги платени идиоти го плюят.Главния прокурор,този мазник-комунист лъже,Кокинов-предателя-лъже и се хили.Защо след интервютата му никой не се обади ?!

  5. горкият, сигурно е бил велик човек и писател хуманист.. само от време на време е пребивал разни хорица, ама не е лош човек иначе.. хахаха.

  6. Бог да го прости!Не го познавах!Даже ще призная,че не вярвах на писанията му,защото,ако дори половината бе истина щеше да стане страшно!След като го убиха му повярвах,защото никой не убива за измислици!Нали?!И ако и сега в България не стане „страшно“ още много години ще влачим хомота!

  7. leka my prust , i poklon pred imeto Stoev .toi beshe istinski i lichno go poznavam , no ima edno no koi go ybi ,koi …ami R.petkov ,B. BORISOV i…???te se straxyvaxa ,che tiaxnia krai idva ediniat iskashe da zapazi stola ,a drygia da vleze kato porednia mafiot v prezidenstvoto.A ,SPOMNIA LI SI b.BORISOV KOLKO MOMICHETA IZPRATI V CHYJBINA KATO PROSTITYTKI ,KUDE E PROKOROTYRATA ,ZADA NI OTKREXNE MALKO …..MOLIA VI NE PLUITE EDIN GEROI KATO sTOEV

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *