Публикувано на 07.04.2008 / 21:03

Жоре, предали са ни! – кърши ръце ченгето Иван Йорданов

 

 

Докато пътувахме с Иван до Прокуратурата си припомнях тези случаи.

Нямах никакво основание доверие на шефа на “Убийства” Ивайло Спиридонов. След случката с Радослав беше изпратил двама от хората си да ме извикат на “приятелски” разговор.

Във вашия свят витаят слухове – започна Марио Янчев.

Заради слухове ли ме повикахте – отговорих им аз, а те замънкаха.

Не – обърна се към мен другият, Георги Тотков – Искаме да ти помогнем.

Аз вашата помощ я знам – срязах ги. – Кажете ми за какво става въпрос – макар да знаех, че става дума за Радослав.

Абе, за един човек, Радо. Разказва разни неща за теб.

– Какво разказва? – засякох ги отново.

Янчев забоде поглед в бюрото си, а Тотков се заигра с химикалката.

Да ви помогна аз?

Май така ще е по-лесно – измърмори Янчев.

При вас е дошъл един дебил, Радев, който твърди, че съм го наел да убие Пехливанов.

Така е – съгласи се Тотков.

Даде ли ви доказателства?

Не – отговориха двамата. – Да ти кажем честно, и ние не вярваме на тоя цървул.

Ти принципно готов ли си да съдействаш?

Стига да има за какво – изгаврих се с тях.

Видяхме се още няколко пъти, като ме караха да разпознавам разни хора.

Приключихме контактите си, след като не получиха нищо от мен.

Година по-късно ме потърси именно Иван Йорданов. Той бе ходил заедно с Тотков при приятеля ми, писателя Христо Калчев. Бяха засекли по телефона, че често разговаряме. Помолили го да ми въздейства, за да свидетелствам срещу Маджо. Тогава категорично отказах.

Но сега нещата се бяха променили.

Сам бях предложил да свидетелствам.

Няколко дни след това Иван ме срещна с шефа си Ивайло Спиридонов. Той бе интелигентно и неподкупно ченге. Прякорът му бе Доктор Рос заради леката му прилика с Джордж Клуни, а журналистите го мразеха, защото не им даваше ивформация.

Спиридонов ме убеди, че наистина работи по Маджо. Заведе ме в кабинета си, отвори компютъра и ми показа множество разпечатки на разговорите на Маджо, както и снимки, данни на всички хора, с които Маджо контактуваше /така наречения БДС/. Сред тях бяха имена като Венелина Гочева, главен редактор на “24 часа”. Бяха засекли, че Маджо звъни и на журналистката Маргарита Михнева след края на предаването и в Канал 3. Колкото и странно да беше, разговори с ген. Любен Гоцев не бяха засекли.

Нямаше нищо фрапиращо, освен едно. Всеки ден водеше разговори по десетина минути с някакъв си Пепи Русия. А пък Пепи разговаряше с Марио Васев, който в компютъра фигурираше като килър.

Пепи познавах бегло, въпреки че бе от моя квартал. Беше си най-обикновено момче.

С Марио бяхме съученици, по-късно и партньори в бизнеса. Заедно работехме и при Поли Пантев. По-късно премина към “Аполо”. Една нощ Иван Доктора го бе засякъл във входа. След време Марио признал пред познати, че го е чакал, за да го застреля по поръчка на Ивелин Банев – Брендо, но се стреснал от охраната.

Според данните на Спиридонов Маджо в момента се криеше в българското посолство в Хърватска при стария приятел на Любен Гоцев – Виктор Вълков. Планът на Спиридонов беше кратък.

Изчакваме Маджо да дойде да свидетелства по делото за Бай Миле и аз същия ден давам показания срещу него, че ми е поръчал убийства.

Няма да върже – бях казал на Спиридонов.

Ще трябва да върже – отговори ми той – Как така приеха показанията на ония боклуци, които свидетелстват срещу Маргините? Те са криминално проявени наркомани и въпреки това им повярваха. А ти си чист, защо да не повярват?

Това, което се притеснявах, беше, че Стуканьов още две години преди БСП да дойде на власт ми бе разказвал, че Маджо им е подарил 50% от банката. Освен това бил много близък с Румен Петков, тогава шеф на предизборния щаб на президента Първанов. Сега Петков бе вътрешен министър и се носеше слух, че са гъсти с новия главен прокурор Борис Велчев.

Стигнахме до решението, че за да проведем акцията, от страната, трябваше да отсъстват Румен Петков и главният прокурор, а Маджо да е тук. Но на практика това беше невъзможно, затова накрая решихме да действаме чрез софийския прокурор Кокинов, който щеше да постави Велчев пред свършен факт. Спиридонов щеше да направи същото с Румен Петков.

С Иван часахме пред прокуратурата, за да дам показания пред въпросния Чавдар, помощник на Кокинов.

Чавдар беше мазен тип. Усетих го , щом се качи в колата. Предложи да отидем до скрито кафене и да уточним детайлите. Чувствах, че има нещо нередно в него. Струваше ми се, че умишлено ни кара да се отдалечим от Прокуратурата, сякаш за да спечели време. По пътя в колата не спря да ме разпитва:

Какви доказателства имаш?

Спиридонов не ти ли е казал? – отрязах го.

Каза ми – смути се Чавдар – Значи само дума срещу дума. При това положение не мога да ти дам никакви гаранции. Аз ще пусна заповед да го задържат, но няма гаранции, че няма да го пуснат.

Влязохме в кафенето, но вътре вече нямахме какво да си кажем. Именно затова не вярвах на Спиридонов.

Бяше ме подвел, че всичко ще е наред. Не защото искаше да ме прецака, а защото бе голям службогонец. От години мечтаеше да залови най-големия бандит в държавата. Неведнъж ми е казвал: “За вас Маджо може да е Кръстника, но за мен е обикновен бандит и аз трябва да си свърша работата!”.

Обясних ти всичко, сега ти решаваш – погледна ме страхливо Чавдар.

На мен ми се струва, че свириш отбой – казах аз.

Питай Ванката – сконфузи се Чавдар – винаги съм готов на такива екшъни.

Иван бе забол глава в масата.

Ти какво би ме посъветвал? – обърнах се отново към Чавдар.

Ами… не знам, ти си решаваш, аз ти казах… дума срещу дума…

Вече всичко ми се изясни. Стиснах им ръцете и излязох. Иван се опита да ме догони.

Няма смисъл, Иване, виждаш, че не става!

През целия път Спиридонов звънеше на Иван и го питаше какво става. А той му отговоряше с “Още малко”. При поредното позвъняване аз вече бях с гръб към него и чух:

-Жоро се отказа!

– Жоро, трябва да те видя спешно – рано на другия ден Иван ме повика отново.

Отидох сънен в много лошо настроение. Но, това, което чух, ме шокира.

Жоре, предали са ни! – започна да кърши ръце Иван и не смееше да ме погледне.

Какво имаш предвид?

Кокинов… докато сме били на среща с Чавдар, е докладвал на главния прокурор. Той се е обадил на Румен Петков, а Петков привикал шефа. Поискал му обяснение защо върши акции без негово знание. Шефът се държал мъжки и му отговорил, че не е длъжен на този етап да докладва.

Къде е сега Спиридонов? – вбесих се аз.

Спиридонов поправяше личната си кола в някакъв гараж на “Сливница”.

-Какво става? – едва сдържах яростта си.

– С кое, Жоро?

– Нали си бил снощи при министъра?

– Да – спокойно ми отговори той.

– Е, и?

– Вече ти знае името и че искаш да свидетелстваш срещу Маджо. И главният прокурор знае същото.

– Нали ми обеща, че това няма да стига до тях, преди да заключат Маджо?

– Да, но вчера ти не пожела да свидетелстваш.

– Това какво значение има?

– Аз какво да направя, че Кокинов ни е предал? Виждаш…това е нашата полицейска работа. Ние бачкаме, даваме всичко от себе си и накрая един прокурор може да провали всичко.

Спиридонов беше прав, нямаше какво да му се сърдя. Той и Иван наистина вложиха всичко от себе си.

И сега какво?

Притесняваме се за теб.

И има защо. Днес Маджо не се яви на делото. Няма логика вчера да пристигне и да не се яви. Явно е предупреден. Затова какво смятате да направите?

И ние не знаем. Ще е по-добре известно време да не се чуваме, защото сега ще подслушват и нашите телефони. Но ако искаш, да идем при шефа на СДВР, той ще измисли нещо. На него може да му се има доверие.

Това с доверието ми прозвуча много пошло. Махнах с ръка и тръгнах пеш по улицата.

….

Месец по-късно убиха Румен Пешев Швейцареца – Дъртия, пред дома му. Знаех, че Дъртия също бе склонил да свидетелства срещу Маджо, а той знаеше повече от мен. Говореше се, че е участвал в подготовката и убийството на Васил Иванов.

Два месеца след смъртта на Пешев Бойко Борисов заяви пред пресата: “Наскоро убиха човека, който ме предупреди, че искат да ме ликвидират”. Така и не посмя да му каже името.

 

 

Георги Стоев

Откъс от книгата “BG Кръстника”

Коментари 0 за
“Жоре, предали са ни! – кърши ръце ченгето Иван Йорданов”

Вашият отговор на Х Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *