Публикувано на 10.07.2008 / 20:03

Екшън на Тевно езеро – в планината с тояга по главата

 

 

“На 05 юли 2008 бяхме нападнати през нощта в палатките си и яростно бити с тояги от Иван Дрънков и още четирима мъже в района на заслон “Тевно езеро”. Няколко часа преди това бяхме грубо и неаргументирано изгонени от близка до заслона поляна от споменатото лице. Въпреки че се преместихме на по-отдалечено място, станахме жертва на зверско нападение. След множеството получени удари в главите и телата, бяхме принудени да съберем изпочупените палатки и разпиления багаж под поройния дъжд. Пребити, кървящи и ужасени бяхме изправени пред опасността да не оцелеем до сутринта. След като бе дадена публичност на случая, получихме сигнали за множество подобни прояви на насилие от страна на Иван Дрънков. Ние оцеляхме след това нападение, но се опасяваме, че следващо подобно изстъпление, би могло да има фатален край. Недопустимо е да оставим подобен индивид на място, което трябва да е в помощ на туристите и да спасява, а не да застрашава човешкия живот. Трябва ли да избягваме това райско кътче заради един самозабравил се човек, който го приема за лична собственост и се саморазправя с колове и тояги? Възмутени сме до крайност от поведението на служителя Дрънков и от жестокото му отношение и поведение към нас през описаната нощ. Дрънков застраши сериозно нашето достойнство, нашата физическа цялост, здраве и живот.Нека спрем варварството!
Нека изчистим планината, за да остане тя за тези, които я обичат!
Нашите искания са:
1) Да бъде отстранен Иван Дрънков от длъжностите, които го свързват с Национален парк Пирин и заслон “Тевно езеро”
2) Да бъде санкциониран и наказан за неправомерните си действия
3) Да не се допускат други подобни посегателства над личността и злоупотреби със служебно положение”, пишат потърпевшите в сайта www.bgpetition.com, където вече 313 човека са се подписали в тяхна защита.

Ето и автентичния разказ на историята, написана в www.gori.webreality.org

“Ще се опитам да разкажа случилото ни се тези почивни дни на планина в Пирин.Тръгнахме около 8 часа вечерта петък от София аз(Ралица), моят съпруг Ивайло и наши приятели Лети и Иво. Спахме на поляна преди Бъндерица на палатки, за да можем на следващата сутрин да тръгнем от х.Вихрен към Тевно езеро. На другата сутрин в 10.30 потеглихме с раниците, палатки т н към Тевно езеро. Имахме информация, че заслонът там е малък и хората не са много приветливи и че е по-удобно да се спи на палатка – таксата била 1.50. В района на езерото пристигнахме око 19.30 -20.00 часа.Пристигайки се опътихме към една близка до заслона поляна за да опънем палатките, преди да е заваляло отново. Аз се учудих че наоколо няма и други палатки. В това време към нас се упъти човек от хижата и аз лично очаквах че идва да ни педупрепи за таксата, която бях чула че се плаща. Той ни попита какво правим и аз отговорих че мисли да разпънем палатки – при което той каза да се махаме оттук и че не може да ги опънем, показа документ.
Ивайло поиска да види отблизо документа за имената му , на което той видимо се ядоса, другиат Иво посегна към документа, но той го плесна по ръката – но все пак успяхме да прочетем името му Иван Дръков – доброволен сътрудник горско стопанство Пирин. Вече видимо ядосан директно ни изгони ‘като плъхове’ – по негови думи, на което аз се възмутих и му казах, че това не е частна собственст и имаме право поне да седнем да починем след кат сме ходили цял ден и сме изморени. Той тръгна и каза да ходим някъде, където да не виждат очите му.
Ние отидохме няколко възвишения по нататък, където нямаше видимост, за да не го дразним. Аз лично имах малко притеснение да не дойде отново, но решихме, че няма наблизо подходящо мясо за спане, а бяхме изморени, очакваше се отново да вали и решихме, че ако случая го налагаше може да ни състави акт. Признавам, че аз лично не съм наясно с процедурата в случая – а и този служител също не ни запозна. Но каквато и да е със сигурност последвалите събития са извън всякаква моя представа за законност и реакция от страна на нормални хора и все още ми изглежда пълен абсурд.

Малко по-късно беше почнало да вали и се изсипа страхотен дъжд. Когато излязохме видяхме че е било град и цялата земя е побеляла.Използвайки затишието, ние с Ивайло се преместихме в нашата палатка и се приготвихме да лягаме. (някъде около 23 ч.) По време на бурята имаше доста гръмотевици и изведнъж усетихме един доста силен удар върху палатката, след това още един, при което хукнахме навън.
Аз реших, че е гръмотевица, после си помислих, че може би са се съборили някакви големи камъни, получихме и 3ти удар и, когато Иво първи изхвърча от палатката е получил удар по главата. С тояга.
Вече бяхме навън, боси върху наслоения по земата град и обградени от 5 човека – въпросният Иван, който се оказа май хижар на заслона и 4 млади момчета с тояги.
Ивайло имаше рана на главата, от която течеше за мен лично сериозно количество кръв и по дрехите, а те продължаваха да го удрят с тоягите и по главата.Аз се вкопчих в него, той едва си стоеше на краката и им казах да престанат, не виждат ли, че главата му е в кръв.
На този Иван май не му беше достатъчно и пак се опитваше да го сръга с тоягата – но слава богу през мен като жена избягваха да удрят.
После отидоха да се разпрвят по подобен начин и с Лети и другят Иво – който също получи удари с тоягите.
След това ни юрнаха да събираме багажите и да се махаме надалече. Събрахме и натъпкахме, колкото се може по бързо в раниците. Аз бях сериозно притеснена, защото главата на Ивайло беше в кръв, едва стоеше на крака – беше полунощ, наблизо нямаше подходящо място за бивакуване дори, палатката едната бе със счупени рейки.Направо се молех сам да оцелеем до сутринта.
Явно моята ‘паника’, а и молбите ми за ‘милост’ от тяхна страна имаха някакъв ефект – или прото вече си бяхме получили заслуженото, защото се ‘смилиха’ над нас и ни заведоха в заслона.
Там Ивайло получи първа помощ от един ветеринарен лекар, промиха и превързаха раната на главата му.
Не посмяхме да кажем какво се е случило, защото явно повечето присъстващи в хижата си пиеха ракията заедно.
Явно се симулира някакъв инцидент за злополука в нощта.
Няма да изпадам в подробности за последвалите абсурди и подигравки от страна на този хижар. Бяхме съгласни със всичко, погрижиха се за нас и прекарахме нощта в столовата на земята с одеяла и чувалите.
Просто дочакахме утрото притеснени и към 6 когато се просветли поехме надолу. Слязохме през хижа Демяница, като най – леко и после към пътя за Банско. Ивайло имаше и травма на крака, която също затрудняваше ходенето му и след около 7 часа успяхме да слезем.
Първото, което направихме бе да се приберем колкото се може по бързо към София и Пирогов вчера вечерта. Слава богу счупвания и фатални последици се оказа че няма.
Днес пак бяхме по лекари и оттук нататък ще предприемем каквото е възможно, за да не остане случилото се безнаказано. Всички, дори и органи на реда ни казват че законово нямаме никакви шансове да получим справедливост и по – добре да реагиране в същия на хижаря стил. Но на нас ни се иска да варваме, че в тази държава все има някакви законови начини за справедливост и че подобно поведение е осъдително и наказуемо”.

 

Afera.bg

Коментари 0 за
“Екшън на Тевно езеро – в планината с тояга по главата”

  1. Preporuchvam na muzete vi da se vuorazut podobavashto i da otidat na gosti v zaslona. Ognestrelnoto oruzie e zadulzitelno shtoto onia sigurno sha sa vuorazeni a s noz na prestrelka ne se hodi. Ne razchitaite na durzavata. Zashtitete dostionstvoto si. Planinata razda borove a poleto tikvi.

  2. Този изрод трябва да си понесе последствията, заедно с другите момчета участвали в побоя! Ако не може това да стане по законовия ред, тогава ще си получи заслуженото от други планинари. Със сигурност ще посетя Тевно, да видя този „мъжкар“ колко е „смел“, когато срещу него няма беззащитни двойки. Крайно време е такива уроди, които смятат националното ни богатство за своя частна собственост, да си получат заслуженото.
    Друг такъв лумпен е концесионера на я. Въча.

  3. Призовавам всички планинари да се организират и посетят заедно в един ден въпросното място и да се види тогава какво може да се направи с въпросното лице.
    Лично аз винаги си нося пищова и мисля да видя колко е смел този другар в най скоро време. Досега нашата група е нямала пропуск,а и планините големи и всякакви нещастия може да ти се случат точно тогава когато най малко ги очакваш.

  4. Срещу всяко действие следва равно по сила ротиводействие. „Възмутени сме до крайност от поведението на служителя Дрънков „. „Възмутени“ от горе описаните случаи е неадекватна ситуация. Българинът даже и 500 години под турско робство е успявал да отмъсти и да отмъщава на тия които го поругават, така че не излизайте с декларации, а търсете отмъщение иначе до края на живота си няма да получите удовлетворение за себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *