Публикувано на 03.06.2008 / 19:22

Държавата на Държавна сигурност

 

 

Че ДС не е бивша, в това никой не се съмнява. Че не е преставала да управлява съдбините ни е също вън от съмнение. Това за нашенската география не е и прецедент. Прецедент е жестокостта, с която го прави. Тези коравосърдечни маниаци не се спират пред нищо, ако думата е да се преследва интереса. Те са пожертвали знаме, герб, конституция, държавност, всичките разновидности на групи от граждани, както и самата демокрация по дефиниция. Притежават всичко. Притежаваното от който и да е притежател е тяхно притежание. Селата, в които мърда жива душа. Ако не могат да ги купят с обитателите им, купуват ги без тях. Малките и средните градчета напълно са се предали. И големите градове. И областните центрове.

Президентството е резидентурата на ДС. Заедно с всичките си метастази. С доминираните от него служби. С псевдофилантропските изявления и изяви. С фамилното фамилиарничене. С приласкаването на скръбни и нещастни по някой път в Бояна. С релаксирането сред свои във всяка парламентарна група и във всяко министерство. С посланици, консули и всякакъв род гратисчии в европейските институции. С оперетната симбиоза на Служби и Службогонци в назначеното словосъчетание “почетен консул”.

Погледнете Гоце. Колко е парвенюзиран. Как тарикатски гледа в бъдещето. Наумил си, че ако не му повярват на изток, ще му повярват на запад. За него партията му не е повече от фирма и държавата му не е повече от холдинг. Той е резидентът. Обградил се с нискочели индивиди, сам той нискочел, историк един такъв, запътен към историята, ама не му стига, иска да я прави, да я преформатира, да я преформулира, иска да бъде митничарят на историческите факти, бариерата, алфата и омегата. Съдбата му е да пада от едно робство в друго и никога да не изпита сладостите на робията.

ДПС е възвишената гордост на ДС. Агентурният й връх. Балансьорът. Последният пристан на кирякстефчовщината и доносителството без примеси. Вижте го Доган, наместникът на Мохамед по тези земи, изчадието на Държавна сигурност, пазителят на феса и фронтменът на гьобеците, съдържателят на българския бардак и мамата на измекярството. Нарочиха го за приносител на някой безнравствен наратив. Придворните му надпреварват се да правят прави пътищата му. И що туй. Щото бил философ без филосософия, буре с барут, на кое фитилът му в Босфора чак, самотен някой квазимодус, обрамчен с обръчи, купувач на евтини курви от политическия битак.

Гледам Кобургготски, г-н за един ден. Бижуто на Службите. Обръч от титли. Коронясаните от суетата му наследници. Дясната му ръка Велчев. Безцветни, воднисти очи. Изтънчени в алчността, алчни в изтънчеността. Възможно ли е да им мине през умът, че Европа би възприела Симеон за неин президент. Едва ли, търсят му легитимация, строят му защитна стена, изправят цял континент срещу неговите поданици. Куклениците от ДС кой знае защо са решили, че партиите на Симеон и Доган ще изкривят гневното ни нетърпение и партията на Гоце ще мине метър. Кой би повярвал, че онези от обръча “Монтерей”, дето уж остарявали безнадеждно, са запазили непокътнато младежкото си въображение. Може да не са суеверни, но не са и всуе верни. Поискайте си парите, и ще получите куршум.

Представям си какъв смях ги напушва като ни гледат на регламентираните от самите тях митинги. Колкото по-нагоре двата пръста, толкова по-навътре средния. До там сме изродени, че въпреки знанието за това, ние упорито продължаваме да протестираме. Изглежда, че омразата ни не върши работа. Те се захранват с нея. Стават още по-силни. Има един охранен милиционер, Цвятко Цветков се именува, дорде да падне Р. Пет. Всякой божи ден излизаше на някой екран. Де го сега. Сменил Пет. за Чет. и решил, че работата свършена.

Европа гледа и се чуди. Не проумява българската душевност, мимикрирала в душевадство. Не проумява, че като няма пари за ДС, ДС решава да няма пари за всички ни. Пък и защо й са на Държавна сигурност парите на Европа, щом ние с робско упорство възпроизвеждаме нейните. Не вярвам да има втора кат България, с толкова много митници на глава от населението. Не вярвам да има друга държава, в която краденето да е въздигнато в ранг на религия. Както не вярвам и друга някоя държава да произвежда толкова много и толкова технологично съвършени престъпници. Онова, в което България не може да бъде надмината, е износът на престъпност. Мечтата на Левски бе да помага на другите народи, нашата мечта е да ги крадем. Красива, осъществима мечта, тя ни прави горди да знаем, че пълним криминалните хроники на световната преса. За нас няма нищо свято. Ако е имало – и то е приватизирано от дечицата на ДС. Те половин век са чакали този миг – да дойдат на бял кон и да вземат без кръв онуй, дето бащите им го взеха с кръвта на бащите ни, а ние с търпение и постоянство го умножихме. Грозни и нискочели хора ни притежават. Разполагат с всичкото време на света. Чакат. Да се запилеем по света. Да ни няма. Да опустеем в чуждата чужбина. Да се връщаме отвреме-навреме. Да отсядаме в хотелите им. Да им плащаме. Да си въртим кръгчето, доде умрем. А те да гледат от високото, богоизмазани, непромокаеми, недосегаеми.

Някакви глупави и претенциозни граждани се чудят защо сме оставени на произвола на далавераджии, биячи, крадци и злосторници. Ами колкото по-голяма е дребната престъпност, толкова по-неглиже изглежда едрата. Държавна сигурност мисли за нас. Те си имат обръчи от фирми, ние си имаме обръчи от престъпници. На лудички ни направиха, но това, което правят, съвсем не е налудничаво. Спокойно и методично, след всеки корупционен скандал, от пепелта на предишния възкръсва новият. С несравнимо упорство крадат като за последно. Но няма да е последно. Ще им трябват 500 години, и пак ще остане. Наглостта им, както и властта по презумпция, произлиза и произтича от народа. Народът ИМ гласува. Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее. Ех, поете. Знаеш ли ти кои сме. Униформените интелигенти диктуват модата. Авджиите на Живков си отстрелват ордени с ленти и титли на академици. От умрели лисици се пръкват живи класици.

Нобелистът Солженицин приема на ръка 3000 евро от Иван Гранитски, кумуват всичките, дето го клеймяха навремето. Вангианецът Светлин Русев всякой път, кога се изправи, и вие му се свят, после пак наведе главата. Не дай боже да внушат някому, че трибуната, дето са му отпуснали, била е негова. Той тутакси начева да плюе онез, що са го направили человек. Колко нетърпелив е Явор Дачков да тури и той наръч съчки на Костовата клада. И как бърза неслученият чернокапец д-р Михайлов да ръсне някоя светена тирада на адреса на довчерашния си бла- годетел. Всички на един господ слугуват, всичките едному господу кланят се. Но млъкни, сърце.

Ех, поете. Искаш да печаташ в някоя от днешните медии? А знаеш ли поне една, която да не е доминирана от ДС. Независимо от начина, по който го правят, те са постигнали пълната зависимост на медиите, без нито едно изключение. Понякога пропускат и лоша дума за себе си, но само понякога, и само колкото да изпуснат парата. Народ, за който робството е агрегатно състояние, заслужава съдбата си. Какво, че обичаме този народ. Това не ни прави различни. Да бъдем страдалци е също агрегатно състояние, не са били нужни баячи и ваятели, ни генни инженери, ни алхимици някакви, за да се превърнем ние в нация от самосъжаляващи се индивиди. Ние сме изродите на Европа. Ние, според безкрилата остатъчна фразеология на Р. Пет., сме гнусни и долни, говоренето ни е мръсна инсинуация на болни мозъци, а падението и низостта ни правят национално разпознаваеми. Е, тогава?

Бащите ни в гроба, децата ни по чужбини, какво ни остава. Да мразим, това ни остава. Омагьосан кръг: нашата омраза захранва нашите мъчители. Надежда: и от преяждане с омраза се умира.

Bgfactor.org

Николай Заяков
Николай Заяков, лауреат на наградата " Пловдив" / 2008 г. за литература

Коментари 0 за
“Държавата на Държавна сигурност”

  1. Като диагноза точна и безпощадна. Но лекарство има ли, или болестта е толкова напреднала, че единствения изход е евтаназия.

  2. Първият коментар потвърждава всичко написано.
    Благодаря Ви г-н Заяков!!

  3. Световнонеизвестният „поет“ да разкаже как издрапа до пловдивската награда. Само лумпен или комплексар може да мрази така – заради едната омраза.

  4. Да започнем да ги обичаме(враговете на народа)-най-висша форма на душевна сила!Да ги обгрижим,да ги приберем на топличко!

  5. След тези мисли макар и мъничко ми се повиши оптимизма.Благодаря г-н Заяков.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *