Публикувано на 13.09.2008 / 11:02

Дръпни им шалтера!

 

Ако в една държава се забранява свободното говорене и разпространяване на информация, то в коя година живеем или на коя географска ширина?
Действията на Държавната агенция за национална сигурност са поводът за подобен въпрос с повишена трудност.
Въпреки че съществува от близо осем месеца, ДАНС не е блеснала с нещо смислено. Ако оставим настрана проверките за финансовия крах на ЦСКА, обстоятелствата около доклада на ОЛАФ, кражбата на суровини от Кремиковци, слуховете за фалит на Първа инвестиционна банка, мълвите за авария в АЕЦ Козлодуй и замърсяването на водата в София, проверката за това къде са изчезнали служителите по чистота в София и проведените беседи с Николай Маринов-Малкия Маргин и Златко Баретата, ДАНС по никакъв начин не показва, че оправдава съществуването си.
И ако до този момент оперативната дейност на суперагенцията минаваше за забавна, скорошните й опити да разследва "чистота" на някои публикации в интернет плашат.Миналата седмица под натиска на агенцията беше спряна напоследък популярната интернет страница "Опасните новини" (opasnite.net63.net), където анонимни автори публикуваха клюки, жълти новини и сензационни материали за висши служители на МВР и ДАНС, президента Георги Първанов и т.н.

За дефинициите и страха

Както стана ясно от съобщение на ДАНС, сайтът "Опасните новини" е бил наблюдаван от МВР още от средата на август, а през септември случаят е прехвърлен на агенцията за национална сигурност. Мотивите, поради които агенцията разследва текстовете и собствениците на сайта, са, че в част от публикациите има елементи на класифицирана информация. Анонимността пък, пак според ДАНС, пречела на засегнатите от текстовете в сайта да си защитят интересите. В превод – хем има информация, която е държавна тайна, хем тя не е вярна и накърнява интересите на отделни граждани…
Всъщност това не е първият случай, в който властта има проблем с дефинициите на това що е публична и що е класифицирана информация.
"Това е едно от най-разтегливите понятия през последните години. Особено при управлението на тройната коалиция", е мнението на Юлиана Методиева, член на управителния съвет на Българския хелзинкски комитет. "Няма по-лесно нещо от това да сплашиш посткомунистическия човек, като му кажеш, че нарушава националната сигурност", допълва тя. Според нея в една демократична държава е редно да се изясни пред обществото как една интернет страница може да бъде заплаха за националната сигурност, какво ниво на сигурност има публикуваната в нея класифицирана информация и каква точно е ролята на институциите в този казус.
Адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информацията", припомня, че според практиката нa Европeйския съд по правата на човека в Страсбург една информация престава да бъде класифицирана и свързана с националната сигурност, след като бъде публикувана, поради простия факт, че вече е известна на всички. "За да се противодейства ефективно на изтичането на класифицирана информация, трябва да бъде атакувано началото, а не краят. Тоест не фазата на разпространението, а фазата на получаването", обръща внимание Кашъмов. Именно ДАНС е сред институциите, които имат ангажимент да проверяват надеждността на служителите, които работят с подобна информация. Още повече течът на класифицирани данни към "Опасните новини" е ставал именно от ДАНС.

"На кафе" в ДАНС

За да докаже, че умее да се справя с "лошия интернет", агенцията по национална сигурност не закъсня да се похвали, че само за дни е успяла да разкрие авторите на сензационните материали. "На кафе" в институцията са били "поканени" администраторът и редакторът на друг популярен новинарски сайт – frognews.bg, тъй като се установило, че служител на медиата е публикувал текстовете, използвайки безжичен интернет на обществени места. За да постигнат високите си цели, служителите дори използвали специални разузнавателни средства.
Собственикът на frognews.bg, Младен Мутафчийски (напоследък с бизнес в хотелиерството), обаче отрече да има връзка с "Опасните новини", въпреки че в уебпространството се появи съобщение, подписано от него и от главния редактор на сайта Огнян Стефанов, в което те поднасят извинение на всички, които са се почувствали засегнати от материалите в сайта.
Владимир Дончев, член на парламентарната медийна комисия от Българска нова демокрация (БНС), коментира действията на ДАНС като "напразно престараване" и лоша индикация за началото на работата на агенцията. Според него случаят силно напомня за опитите на МВР по времето на Румен Петков да контролира и репресира блогърите.
Експертът по медийно право доц. Нели Огнянова обръща внимание и на един друг аспект в казуса – за съизмеримостта на провинението и наказанието. По думите й според съда в Страсбург дори когато намесата на санкциониращ орган има нормативна основа, тя трябва да е пропорционална, т.е. да не се спира цял сайт, ако има само "елементи" на незаконно съдържание.

Воля за цензура

Саморазправата с "Опасните" обаче не слага край на историята. Веднага след обявяването на резултатите от успешната операция, ДАНС самопредложиха да участват в дебат за премахването на анонимността в интернет, за да може всеки да носи отговорност за посланията си в публичното пространство.
Правозащитниците реагираха на това предложение с притеснение. Според тях анонимността в интернет не е проблем, но държавната инициатива за нейното премахване – със сигурност. Според доц. Нели Огнянова анонимното говорене има точно толкова право да бъде защитено, колкото и неанонимното. Тя обяснява, че хората могат да се откажат доброволно от анонимност онлайн, но всеки има право да говори анонимно. "Ако нарушава закона, и едното, и другото се санкционират. Но на никого не му е хрумнало да забрани говоренето въобще, защото в отделни случаи може да се наруши законът", категорична е тя.
В Европейския съюз все още липсват единни стандарти за регулация на интернет съдържанието и всяка държава решава този въпрос съгласно собствените си условия. Казусът с "Опасните новини" обаче няма нищо общо с правилата на изразяване в интернет. Защото онлайн пространството също е медиа, където журналистиката, която минава границата на свободата, подлежи на наказание. Ако някой се почувства засегнат от анонимен автор в интернет, може да защити името си в съда по познатия начин, защото има механизми, които позволяват идентификацията му. Не анонимността в интернет е проблем, а провалът на управляващите да прикрият привързаността си към едни отминали рефлекси на поведение. Като размахването на пръст и дръпването на шалтера.



В. “Капитал”

 

Коментари 0 за
“Дръпни им шалтера!”

  1. Другаря Сертов да вземе и да предложи на малоумника -Серж да прокара със законадателната си инициатива в парламента закон за цензура на вицовете.Понеже от ДАНС трябва да си оправдават заплатите за доносите, които пишат.Ще имат поле за действие ще си съчиняват вицове и после ще ги цензурират.И ще правят страшни реализации срещу анонимността на вицовете и техните разпространители.Ще се борят срещу вицаджийската престъпност и ще стимулират вицове само с благоприятен текст за партията мила и педалите в нея.Май на ДАНС трябва да им дръпнат шалтера но рано или късно ще случи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *